№ 2818
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110107181 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.
1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „****- ДЕ“ ЕООД да заплати на „**** М“ АД сумата
от 4497.38 лева, представляваща непогасена част от продажна цена по сключен между
страните договор за търговска продажба на 16.447 тона арматурна стомана, *** и на 8.373
тона арматурна стомана ***, обективиран във фактура № ***/11.01.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 3185.65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
13.03.2022г. до 22.11.2022г. върху общо дължимата по договора цена от 44 973.94 лева, както
и сумата от 98.69 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената част от
цената, дължимо за периода от 23.11.2022г. до 08.02.2023г.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за продажба на 16.447
тона арматурна стомана, *** и на 8.373 тона арматурна стомана ***, обективиран във
фактура № ***/11.01.2022г., доставил на последния уговорената стока на обща стойност
44 973.84 лева, както и че въпреки настъпване на уговорения падеж- 12.03.2022г.,
ответникът не изпълнил задължението си да заплати уговорената цена на вещите. Поради
това ищецът сезирал с искане за заплащане на застрахователно обезщетение застрахователя
по сключен от него договор за застраховка на вземанията му по договори за продажба, при
което съобразно уговореното по застрахователния договор получил плащане на сумата от
40 476.46 лева, представляваща 90 % от уговорената продажна цена. Поради това в
настоящия процес претендира остатъка от уговорената цена, законна лихва, обезщетение за
забава, както и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 10.11.2023г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. В проведеното на
1
20.11.2024г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при
наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба
обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1602.47 лева,
представляваща разноски за исковото производство, включващи заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца не следва да бъде възстановявана сумата от 864.40 лева,
претендирана от него като разноски за обезпечително производство за обезпечаване на
разглежданите понастоящем искове, преди да бъдат предявени пред настоящия съдебен
състав, доколкото по делото не са представени доказателства такова обезпечително
производство, имащо за предмет именно процесните претенции, да е било образувано и
проведено. С оглед на това недоказано е заплатеният адвокатски хонорар от 824.40 лева да е
за процесуално представителство в производство по обезпечаване на исковете, предмет на
настоящото дело, преди същите да бъдат предявени пред СРС. Наред с това, по отношение
на сумата от 40.00 лева- държавна такса за образуване на обезпечително производство, не са
представени доказателства да е реално заплатена.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „****-
ДЕ“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „**** М“ АД, ЕИК ***, сумата от 4497.38 лева,
представляваща непогасена част от продажна цена по сключен между страните договор за
търговска продажба на 16.447 тона арматурна стомана, *** и на 8.373 тона арматурна
стомана ***, обективиран във фактура № ***/11.01.2022г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 09.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
3185.65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.03.2022г. до
22.11.2022г. върху общо дължимата по договора цена от 44 973.94 лева, както и сумата от
98.69 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената част от цената,
дължимо за периода от 23.11.2022г. до 08.02.2023г., а на основание нормата на чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 1602.47 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2