Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..….…./……….…….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното
от мл. съдия Кунева,
възз. гр. д. № 357 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по:
1/ въззивна жалба
с вх. №84604/21.12.2018 г. на О.С.Ч., ЛНЧ **********, предявена чрез адв. А.А.,
против решение № 4888/29.11.2018 г., постановено по гр.д. №19053/2017 г. по
описа на ВРС, 49 състав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от О.С. Н., ЛНЧ **********, против С.А.Г., ЕГН
**********, иск за заплащане на сумата от 2 067
лева, представляваща дължимата цена на 3 броя климатици /климатик марка
„Веко" B\N 121 на стойност 729 лева, климатик марка „Веко" BIN 091 на
стойност 669 лева, климатик марка „Веко" BIN 091 на стойност 669 лева/,
монтирани и останали в апартамента на ответника, с която ответника са е
обогатил неоснователно за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2017г. до окончателното
плащане, на основание чл. 59 от ЗЗД; както и по
2/ въззивна жалба
с вх. № 9839/08.02.2019 г. на С.А.Г., ЕГН **********, предявена чрез адв. П.Н.,
против решение № 4888/29.11.2018 г., постановено по гр.д. №19053/2017 г. по
описа на ВРС, 49 състав, в ЧАСТТА, в която въззивникът Г., е осъден
да заплати на О.С. Н., ЛНЧ **********, сумата от 600 лева, представляваща платен депозит по чл. 2.5 от договор за
наем от 28.03.2017 г. за ползване на Апартамент №1, с площ от 86.12 кв.м.,
находящ се в гр.Варна, ул."Морска сирена" №13, ет.1, ведно със
законна лихва от завеждане на иска – 18.12.2017г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД.
С въззивната жалба с вх. №84604/21.12.2018 г. на О.С.Ч.
решението на ВРС, в частта в която е отхвърлен искът й за заплащане на цената
на 3 броя климатици, монтирани и останали в апартамента на ответника след
прекратяване на наемното правоотношение, се обжалва като неправилно, поради
противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочи, че
решението е немотивирано, необоснова и не съответства на събрания по делото
доказателствен материал, поради което се моли за неговата отмяна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната по жалбата страна С.Г., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователно и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Сочи,
че не е доказано, че Ч. е собственик на вещите и че същите са във владение на Г.
без основание. Сочи, че в протокола за
монтаж е посочено друго лице, което е техен собственик. Твърди, че липсват
доказателства за отправена покана от страна на въззивницата за връщане на
климатиците. Претендира разноски.
Във въззивната жалба с вх. № 9839/08.02.2019 г. на С.А.Г.
се излага, че неправилно съдът е приел, че ответникът дължи връщане на депозита
по договора за наем от 28.03.2017 г., сключен между страните, тъй като по
делото не било установено, че ищцата е заплатила всички режийни разноски за
ползването на жилището, както и да е предала на наемодателя документите за това
съобразно т.2.5 от договора. Намира, че представеното от Уникредит извлечение
от банковата сметка на въззиваемата не съставлява годно доказателство,
установяващо изпълнение на задължението й. Сочи, че от показанията на свидетеля
Р. също не се установява плащане на тези разноски, тъй като били
неконкретизирани по вид и размер. Настоява, че не е налице основание за връщане
на депозита. Сочи, че ответникът не е трансформирал депозита в неустойка.
Подчертава, че в разрез с договора ищцата е прекратила едностранно наемното
правоотношение, поради което е неизправна страна и не й се дължи връщане на
депозита. Твърди, че недоказано обстоятелство в процеса е отправянето на покана
за връщане на депозита от наемодателя и отправяне на предизвестие за
прекратяване на договора. Моли се за отмяна на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна О.Ч., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна
и се моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в тази част.
Намира, че направеното едва с въззивната жалба оспорване на банковото
извлечение от сметката на наемателката за заплатени разходи е неоснователно,
тъй като същото установявало заплащането на битовите сметки по пера и размер.
Настоява, че в тежест на въззивника е да докаже размера на режийните разноски,
които въззиваемата не е погасила. Настоява, че предадения депозит не служи като
неустойка за неизпълнение на договора за неспазен срок на предизвестие и
прекратяването му преди изтичане на шестмесечен срок от влизане в сила на
договора.
В открито съдебно
заседание страните чрез процесуални представители поддържат депозираните от тях
жалби и молят решението да бъде отменено в обжалваните от тях части.
Процесуалният представител на О.Ч. адв. А. настоява, че претенцията на
ответника относно режийните разноски е заявена за първи път с въззивната жалба,
поради което не следва да се разглежда. Подчертава, че със свидетелските
показания се установява, че ищцата е поискала климатиците и е следвало да се
дадат указания до ищцовата страна за уточняване на претенцията. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на С.Г. адв. М. настоява за произнасяне съобразно
изложеното във въззивната жалба и потвърждаване на решението в останалата част.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен от О.С. Н., против С.А.Г., искoве за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 067.00 лева,
представляваща дължимата цена на 3 броя климатици, монтирани и останали в
апартамента на наемодателя климатици и 600 лева, представляваща невъзстановен
депозит на ищцата от ответника, при прекратяване на наемно правоотношение,
ведно със законната лихва върху горните суми от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане.
В
исковата молбата ищецът твърди, че страните били в договорни наемни отношения
от 28.03.2017г., като й е предоставен за ползване апартамент
№1, с площ от 86.12 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул."Морска сирена"
№13, ет.1 за срок от две години, считано от 01.06.2017г. до 31.05.2019г. Сочи,
че предаването на владението е уговорено до 01.06.2017г. с приемо-предавателен
протокол и е определена месечна наемна цена в размер 600 лева. Сочи, че в
изпълнение на раздел II, т.2.5 от договора, на 28.03.2017г. при подписване на
договора за наем между страните, наемодателя издал разписка на ищцата за
подучен първи наем за апартамента 600 лева и получен депозит в размер на един
наем още 600 лева. Твърди, че според договора депозита се възстановява от
наемодателят на наемателят при прекратяване на договора в тридневен срок, след
представяне на необходимите документи, доказващи изпълнение на задълженията на
наемателя за режийни, консумативи и други разноски по имота. Сочи, че съгласно
раздел V, т.5.2 б."в" от договора, наемателят получавал право да
монтира 2 броя климатипи в апартамента, като по-късно, на 30.03.2017г. страните
се разбрали наемателя да постави и още един климатик в имота или общо три броя
климатици. Твърди, че същия ден закупила три климатика марка „Беко“ от
„Технополис“ Варна и уговорила техния монтаж в имота на ответника, които били
монтирани на 08.04.2017г. Твърди, че монтирани в апартамента на ответника са:
климатик марка „Веко" B\N 121 на стойност 729 лева (с отстъпката),
климатик марка „Веко" BIN 091 на стойност 669 лева (с отстъпката) и още
един климатик марка „Веко" BIN 091 на стойност 669 лева (с отстъпката),
или общата стойност на климатиците била 2 067.00 лева. В началото на месец юни
2017г., съгласно договора ищцата встъпила във владение на апартамента, като на
07.06.2017г. страните подписали приемо-предавателен протокол за имуществото в
имота. В протокола не били описани трите климатика, тъй като страните описвали
само имуществото на ответника, което следва да се върне, след края на наемното
правоотношение. Твърди, че в края на месец октомври 2017г. страните се
договорили наемното правоотношение да се прекрати от 01.12.2017г. Твърди, че от
средата на ноември наемодателят/ответник/ организирал огледи на нови
потенциални наематели. Твърди, че е освободила апартамента, съгласно
договорката. Твърди, че климатиците останали в апартамента на наемодателя, като
имало договорка между страните да бъдат изплатени на ищцата от ответника. Настоява,
че депозитът не й е върнат от наемодателя, въпреки че е изплатила всички
режийни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва, че страните са сключили договор за наем на 28.03.2017г., с описаните в
исковата молба параметри на договора. Оспорва твърдението на ищцата за
прекратяване на договора за наем, като изтъква, че в договора са описани
възможностите за прекратяването му. Не оспорва, че по време на действие на
договора, в апартамента му са били монтирани три броя климатици, но оспорва да
ги владее за себе си, като изтъква, че просто ищцата не ги е демонтирала и
прибрала, след напускане на жилището. Оспорва твърденията за договорки, извън
регламентираните в самия договор. Не оспорва твърдението, че е получил депозит
в размер на 600 лв., като приема, че поради липсата на подадено от ищцата
предизвестие за прекратяване на договора за наем, съгласно самия договор този
депозит има функцията и на неустойка за неизпълнение от страна на наемателя.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 27.03.2017 г. страните са сключили договор за наем със
срок на действие на договора от две години, считано от 01.06.2017 г. до
31.05.2019 г., при месечна наемна вноска от 600 лева. Предаване на владението е
уговорено до 01.06.2017 г. Съобразно постигнатите в раздел II, т.2.5 от
договора уговорки при предаване на имота, наемателят предава на наемодателя
като депозит сума, равна на определената наемна цена за един месец. Уговорено
е, че депозитът се възстановява от наемодателят на наемателят при прекратяване
на договора в тридневен срок, след представяне на необходимите документи,
доказващи изпълнение на задълженията на наемателя за режийни, консумативи и
др.разноски по имота, или се
прихваща срещу съществуващи към този момент негови задължения.
Видно от чл.3.5 от договора наемодателят има право да прекрати едностранно
настоящия договор с едномесечно писмено предизвестие, като това право може да
се упражнява след изтичането на шест месеца от влизане на договора в сила, а в
случай, че този срок не бъде спазен, наемодателят дължи на наемателя неустойка
в размер на един наем. В чл.3.6 от договора е предвидено, че наемателят има право
да прекрати едностранно договора с едномесечно писмено предизвестие, като това
право може да се упражнява след изтичането на шест месеца от влизане на
договора в сила, като в случай, че този срок не бъде спазен, наемателят дължи
на наемодателя неустойка в размер на един наем.
От разпоредбата на чл.5.2, б. „в“ от договора за наем се
установява, че страните са постигнали съгласие наемателят да монтира 2 броя
климатици в апартамента, а по-късно на 30.03.2017 г. страните се договарят
наемателят да постави и още един климатик в имота.
Видно от представената по делото разписка на 28.03.2017
г. О.Ч. е заплатила на С.Г. сумата от 1200 лева, от които 600 лева депозит и
600 лева наем за един месец за периода 01.06.2017 г. До 30.06.2017 г.
От приетите по делото фискален бон от 30.03.2017 г. за
сумата от 2130.30 лв., гаранционна карта № В 16650407848465, гаранционна карта
№ В 16650407848484, гаранционна карта № В 16650408849099, заявка за монтаж №
**********, се установява, че трите климатика са били монтирани в имота на
ответника.
С подписания между страните на 07.06.2017 г.
приемо-предавателен протокол е описано наличното имущество в имота, като липсва
спор, че към датата на подписването му са монтирани три броя климатични уредби
съответно: марка „Веко" BIN 121, марка „Веко" BIN 091, марка
„Веко" BIN 091, които не присъстват в описа.
Съобразно водената между страните електронна кореспонденцията
на 08.11.2017г. в Ч. е отправила
предупреждение до Г., че напуска апартамента считано от 01.12.2017 г., в
отговор на което последният заявява готовност да уредят отношенията си по
напускане на жилището.
В хода на въззивното производство по реда на чл. 183 от ГПК
е представено заверено от банката извлечение по разплащателната сметка на О.Ч.,
от което се установява плащане на дължимите суми по договора за наем в полза на
С.Г..
В хода на първоинстанционното производство са ангажирани
гласни доказателства посредством разпит на един свидетел на страната на ищеца –
С.Р.. От показанията на свидетелката се установява, че страните по делото са
постигнали уговорка за прекратяване на договора от 01.12.2017 г., като преди
тази дата жилището било посещавано от него заедно с бъдещи наематели. Твърди, че ищцата се изнесла през ноември. Споделя,
че е присъствала разговор между тях, при който ищцата заявила, че желае да се
прекрати договора предварително, защото в жилището е много студено, а ответника
да й върне депозита от 600 лева, но след заплащане на всички режийни разходи за
жилището. Установява се, че при напускането Ч. е поискала връщане на депозита.
Сочи, че ищцата е монтирала три климатика за своя сметка, като монтажа й
помогнала брокерката от недвижими имоти. Споделя, че е присъствала на разговор,
при който ищцата заявила, че трябва да си вземе климатиците, а ответника обяснил,
че ще усложни положението, заради ремонта. Ищцата заявила, че ще ги вземе като
напуска, като искала да си ги монтира в новото жилище, или евентуално да й
бъдат заплатени. Установява се, че ищцата не си е взела климатиците, но не й
обяснила по каква причина.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбите, инициирали настоящото
въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно
и допустимо в обжалваните части.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивниците такива се свеждат до наличието на предпоставките за заплащане
стойността на процесните климатици и връщане на предоставения депозит от
наемодателя след прекратяване на наемното правоотношение.
По въззивната жалба на О.Ч.,
макар и бланкетна такава, съдът намира следното:
От събраните по делото
доказателства - водената между страните кореспонденция, неоспорена от страните и
гласните доказателства чрез разпита на свидетелката Р., се установява, че
договорът за наем от 27.03.2017 г., сключен между страните е прекратен по
взаимно съгласие, като считано от 01.12.2017 г. наемателката е напуснала
наетото жилище. Твърденията на ответника, че е узнал за прекратяване на
облигационната връзка едностранно от наемателката едва с получаване на препис
от исковата молба не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Наемодателят е уведомен за намерението на Ч. за прекратяване на наемния договор
най-късно на 08.11.2017 г., не е възразил срещу това волеизявление, а напротив
изразил е готовност за уреждане на имуществените отношения между страните с
оглед връщане на наетия имот. В тази връзка и доводите за неспазено едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора са неотносими към валидното прекратяване
на договора, предвид постигнато съгласие между страните.
Твърденията на ищцата в исковата
молба са за неоснователно имуществено разместване, изразяващо се в обогатяване
на ответника-наемодател за сметка на наемателката, поради задържането на три
броя климатици, собственост на последната. Същата претендира тяхната
равностойност, доколкото същите са останали в жилището, собственост на
наемодателя.
Съгласно трайната съдебна практика при извършени от наемател подобрения, когато в
договора за наем не е уговорено за чия сметка са, съгласно ППВС № 1/1979 г.,
обеднелият разполага с иска по чл. 59 от ЗЗД. Качеството на лицето, извършило
подобренията, се определя от даденото съгласие, с оглед което подобрителят може
да бъде владелец, държател или лице, което води чужда работа без пълномощие,
като при извършени подобрения от наемател, се дължат направените разходи, а не
увеличената стойност на имота (решение № 571/14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008
г. на ВКС, решение № 34/02.04.2009 г. по гр.д. № 683/2008 г. на ВКС и
др.). В случая обаче процесните климатици нямат характера на такива подобрения,
доколкото същите могат да се отделят от главната вещ (жилището) без съществено това
да се отрази на нейната цялост. По тази причина ищцата може да претендира
връщане на тези вещи, поради прекратяване с обратна сила на облигационната
връзка между страните на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, но не и тяхната
равностойност, доколкото същите съществуват и могат да се демонтират от
жилището. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД предполага невъзможност вещта да
бъде върната в патримониума на собственика, поради предвидените в нормата
предпоставки – същата да е погинала, отчуждена или разходвана. В настоящия
случай не е спорно, че процесните климатици се намират в имота на наемодателя,
монтирани са по начин, който позволява техния демонтаж без да се наруши
целостта на жилищното помещение или тяхното предназначение, поради което липсва
законово основание да се претендира изплащане на тяхната равностойност. Не е
налице и хипотезата на чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение на собственика
(ищцата Ч.) така както същата настоява, доколкото ищцата разполага с
възможността да иска връщането им на основание прекратения договор за наем.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
равностойността на три броя климатици, останали в жилището на наемодателя след
прекратяване на договора за наем, следва да се отхвърли.
По въззивната жалба на С.А.Г., съдът
намира следното:
От анализа на събраните по делото
доказателства, както се коментира и по-горе в мотивите, се установи
прекратяване на облигационната връзка между страните, считано от 01.12.2017 г.
Твърденията поддържани пред
настоящата инстанция от въззивника са за незаплатени режийни разноски за
ползване на наетото жилище, обосноваващи задържане на дадената като депозит
сума.
Съгласно раздел II, т.2.5 от договора за наем, сключен между страните
при предаване на имота, наемателят предава на наемодателя като депозит сума,
равна на определената наемна цена за един месец. От представената по делото
разписка, чиято автентичност не е оспорена, се установи получаване на сумата от
600 лева, представляваща депозит за предоставяне на ползване на наетия недвижим
имот. Съобразно същия раздел от договора депозитът следва да се възстанови от
наемодателят на наемателят при прекратяване на договора в тридневен срок, след
представяне на необходимите документи, доказващи изпълнение на задълженията на
наемателя за режийни, консумативи и др.разноски по имота, или се прихваща срещу съществуващи
към този момент негови задължения.
Съобразно трайната съдебна практика, изразена и в решение № 14999 от
08.12.2010 г. на ВКС по д. № 7287/2010 г., което настоящият съдебен състав
споделя, предоставеният от наемателя депозит не може да се възприема като „задатък”
по смисъла на чл. 93 ЗЗД, нито като „отметнина” по смисъла на чл. 308 ТЗ, тъй
като от анализа на договора следва, че никоя от страните не може да се освободи
от договора или от отговорността за неговото изпълнение като загуби депозита
или съответно го заплати в двоен размер. Предоставеният депозит има характера
на търговско обезпечение – залог на пари и служи за удовлетворяване претенциите
на наемодателя от неизпълнение на договора за наем. Депозитът не може да се
цени като авансово плащане по договор за наем, доколкото чрез плащането му
наемателят не се освобождава от свои задължения по договора, като може да бъде
използван само за удовлетворяване на претенции на наемодателя, свързани с
неизпълнение на договора. Затова и при удовлетворяване интереса на кредитора и
депозита подлежи на връщане.
В случая от
депозираните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р., които съдът
кредитира като обективни и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства, както и от представеното извлечение от банковата сметка на Ч. се
установи, че в полза на наемодателя, извън дължимата месечна наемна цена, са
заплатени и суми за заплащане на сторените разходи от наемателката за ползване
на жилището. Въззивникът Г. не е ангажирал никакви доказателства относно
наличието на режийни разноски, незаплатени от наемателката, които биха
съставлявали основание за задържане на процесната сума. Наличието на извършени
плащания от страна на наемателката в полза на наемодателя, както и липсата на
данни за останали незаплатени разходи или други задължения, подлежащи на
прихващане по смисъла на раздел II, т. 2.5 от договора за наем, обосновават извод за неоснователно
задържане на дадената като депозит сума. Ищцата е поискала връщане на сумата,
но това не е сторено от наемодателя.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на сумата
в размер на 600 лв., представляваща платен депозит по чл. 2.5 от договор за наем от
28.03.2017 г. за ползване на Апартамент №1, с площ от 86.12 кв.м., находящ се в
гр.Варна, ул. "Морска сирена" №13, ет.1, ведно със законна лихва от
завеждане на иска – 18.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е основателна и следва да бъде
уважена.
Поради съвпадане на крайните изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено изцяло.
Съобразно изхода на спора и отхвърляне на
въззивните жалби на двете страни, разноските пред настоящата инстанция следва
да останат в тежест на страните, така както са ги направили.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
4888/29.11.2018 г., постановено по гр.д. №19053/2017 г. по описа на ВРС, 49
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: