Номер 32120.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 20.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело №
20201000600751 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440 НПК.
Постъпили са частни жалби от лишения от свобода П. Я. В. чрез упълномощените
защитници - адв. А. П. И. и адв. К. С. срещу определение № 2294 от 03.07.2020 г. на
Софийския градски съд, Наказателно отделение, 3 състав по НЧД № 1858/2020 г., с което е
била оставена без уважение молбата на осъдения П. Я. В. за допускане на условно
предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му
наказание „лишаване от свобода”.
В частните жалби се развиват доводи, че атакуваното определение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се пространни съображения, че са
налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като наред с
първата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК са налице и останалите
предпоставки, предвид на това че лишеният от свобода е имал добро поведение, работи,
награждаван е нееднократно и не е наказван.
В заключение се прави искане атакуваното определение да бъде отменено и молбата
за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.
Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частните жалби доводи и
материалите по делото, намира за установено следното.
Частните жалби са основателни.
С определение № 2294 от 03.07.2020 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение,
3 състав по НЧД № 1858/2020 г. е била оставена без уважение молбата на осъдения П. Я. В.
за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък
от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Първоинстанционният съд е приел следното.
Производството по делото е било образувано по молба на лишения от свобода П. В. с
искане за УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода", което
същият търпи към настоящия
момент, а именно наказание в размер на 3 г. „Лишаване от свобода", което му е било
определено по реда на чл. 23 от НК за извършени четири отделни престъпления и което
наказание същият търпи от 17.02.2019 г., като му е бил зачетен и предварителен арест от 4
месеца и 26 дни. Така фактически към настоящия момент и с оглед на представената
справка по делото, той е изтърпял 1 г., 9 месеца и 12 дни и както вече бе посочено 4 месеца
и 26 дни от предварителен арест, т.е. на територията на затвора, където по отношение на
него се провеждат корекционни действия е в рамките на около година и половина. Видно е
също, при тези данни, че лицето е изтърпяло повече от ½ от наложеното му наказание и в
този смисъл е налице първата формална предпоставка за уважаване на молбата. Установява
се от приложените по делото доказателства - от затворническото досие, че осъденият П. В.
действително за времето на престоя си на територията на затвора не е бил наказван,
награждаван е многократно, а другото, което се сочи от всички е, че има и дължимо
поведение по време на престоя си в затвора. Установява се също, че лишеният от свобода
работи по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода", като от работа има
изтърпени 3 месеца и 17 дни. Представените характеристики и похвално писмо от
защитата, също сочат, че той полага труд успешно, оценен е като работник и съответно е
проявен интерес от страна на работодател за по нататъшното му ангажиране по трудови
правоотношения след напускане на затвора. В този смисъл първостепенният съд е приел, че
това поведение на осъдения е в негова полза, но е отбелязал, че лишеният от свобода има
интерес от това да работи, тъй като това се зачита при изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода" и води до съкращаване фактически на присъдата, която той следва
да изтърпи, доколкото съответните отработени дни се зачитат съобразно закона за
изтърпяно наказание „Лишаване от свобода" в съотношенията, предвидени в закона.
Първата инстанция е приела за установено също, че лишеният от свобода П. В., видно от
представените доказателства има две малолетни деца, които без съмнение имат нужда от
грижите на своя баща, както и че лицето, с което живее на семейни начала в момента е в
неплатен отпуск за отглеждане на малко дете. Първостепенният съд е счел, че това са
позитивните страни, които могат да бъдат установени по отношение на лишения от свобода
и преценката на молбата му.
Първата инстанция обаче е акцентирала и на това, че са налице данни, от които може да се
заключи, че не е налице позитивна промяна в поведението и отношението на лишения от
свобода от момента на започване на изтърпяване на наказанието до този момент, в който се
разглежда неговата молба.
Първоинстанционният съд е приел, че видно от първоначалния доклад, както и от доклада,
изготвен във връзка с настоящото производство, на практика при осъдения не е налице
каквато и да било положителна друга промяна, свързана с риска от рецидив, с риска от
вреди към обществото, както и по отношение на дефицитните зони, във връзка с които
следва да се работи с лишения от свобода по време на престоя му в затвора и
изтърпяването на наказанието. Рискът от рецидив е в средни стойности - 56 т. и
стойностите не са били променени до момента. Абсолютно непроменен е и рискът от вреди
към обществото, който също остава в рамките на средния. Ясно изразените дефицитни
зони, по които следва да се работи с лишения от свобода са също непроменени. Съдът е
отчел характера на настоящото правонарушение и многократните осъждания на лишения от
свобода, който сочат на трайно установени престъпни навици, с утвърден модел на
поведение на користен насилствен извършител.
Първостепенният съд е посочил също, че към настоящия момент видно от изготвените
доклади лишеният от свобода не приема отговорността за деянието, не разбира мотивите за
криминалното си поведение и не приема присъдата за справедлива, счита наказанието за
завишено, на разпознава факторите, които са допринесли за правонарушението, нито
осъзнава последиците от действията си.
Според първата инстанция при лице, което е с трайно установени пристъпни навици и с
достатъчно много осъждания преди този момент, следва да се работи много по-активно, за
да бъде постигната целта на наказанието.
Така според първоинстанционния съд към настоящия момент не само не са постигнати
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, но не са налице и
позитивните промени. Без съмнение присъдата е препланирана, като са заложени различни
цели, включително и бъде направено предложение за преминаване от „общ" на „лек"
режим, за ангажиране с подходящи дейности в общността, съответно подкрепа на
позитивни социални контакти.
Първостепенният съд е отбелязал, че промяната в режима е един от съществените моменти,
които лишеният от свобода все още не е достигнал, доколкото при промяна на режима от
„общ" на „лек" са много по-големи възможностите да бъде преценено поведението на
лишения от свобода в една много по-облекчена и свободна среда и именно тогава ще може
да си проличи дали има някаква трайна тенденция при него за това да спазва правилата и
законите, или тя е била временна и съответно неутвърдена.
Първата инстанция е възприела заявеното от прокурора, че към настоящия момент
осъденият е изтърпял почти 2/3 от наказанието „Лишаване от свобода", но е счел, че
периодът от време, който предстои да търпи лишеният от свобода П. В. - 11 месеца към
настоящия момент съвсем не е малък, като се има предвид, че същият търпи това наказание
за извършени четири отделни престъпления, две от които са изключително тежки, тъй като
засягат половата и телесната неприкосновеност на гражданите, както и собствеността.
С оглед на изложеното първоинстанционният съд е приел, че молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване е неоснователна.
При въззивната проверка на атакуваното определение, САС приема, че
първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно по следните
съображения.
Действително лишеният от свобода П. В. е осъждан нееднократно. В момента търпи
наказание в размер на 3 г. „Лишаване от свобода", което му е било определено по реда на
чл. 23 от НК за извършени четири отделни престъпления и което наказание същият търпи
от 17.02.2019 г., като му е бил зачетен и предварителен арест от 4 месеца и 26 дни.
Съгласно затворническото досие на осъдения и съгласно изготвените доклади обаче се
констатират редица положителни промени, които макар и споменати от първата инстанция,
са останали подценени, а са надценени отрицателните констатации и изводи на
затворническата администрация, като според въззивния съд част от тях са необективни и
вътрешнопротиворечиви.
Установява се обективно от материалите по делото, че лишеният от свобода е
изпълнителен и дисциплиниран в регламентирана среда. Самооценката му е адекватна за
ситуацията, в която се намира. В затворническата общност контактува с широк кръг
лишени от свобода. Дистанцира се от проблеми и конфликти. Прагматичен и добронамерен
е, което благоприятства принудителното съжителство. Налице е адекватно ниво на
претенции и очаквания. Отнася се с уважение към служителите на
общежитието. Декларира готовност за безпроблемно изтърпяване на наложеното от съда
наказание.
Трудово ангажиран е по време на престоя си в пенитенциарното заведение, изпълнява
поставените му задачи отговорно. Награждаван многократно, включително и със
„свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа”. Не е наказван.
Представено е и похвално писмо от управителя на „Строй груп” ЕООД, където осъденият
работи, като се изразява желание от страна управителя, след освобождаването на лишения
от свобода П. В., същият да продължи да работи в посоченото по-горе дружество. В
доклада за осъдения е отбелязано, че той се включва в изпълнението на плана на
присъдата. Чрез своето поведение, отношение към провежданите социално-възпитателни
дейности и трудова реализация, същият задоволително изпълнява поставените цели и
задачи. Тук се поставя въпроса защо се приема, че осъденият „задоволително” изпълнява
поставените цели и задачи, след като той има не просото дължимото поведение, а
безупречно поведение. Поставя се още един въпрос защо при безупречно поведение,
показващо положителна промяна при лишения от свобода рискът от рецидив и вреди
остава все в размер на 56 точки – среден. Следва да се отбележи, че и част от очертаните
дефицитни зони са напълно неоправдани. Така например осъденият не е длъжен да прима
отговорността за деянието и не е длъжен да смята присъдата за справедлива. Като всеки
български гражданин той има право на свое мнение, включително и да счита, че е осъден
несправедливо.
Що се отнася до уменията за мислене и за това, че лишеният от свобода не разпознава
проблемите си и следователно няма способност за тяхното решаване е нужно да се
отбележи следното.
Уменията за мислене поначало са свързани с индивидуалните умствени способности на
личността. Осъденият П. В. действително няма висок образователен ценз, но не се
констатира и интелектуален дефицит. Той има умения за мислене, основани на неговото
образование и начин на живот. Щом това е така, не може да се приеме, че уменията за
мислене на осъдения биха са подобрили в условията на местата за лишаване от свобода и то
чрез изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”.
Действително корекционната работа с лишения от свобода продължава в рамките на плана
на присъдата, но този план поначало е изготвен с оглед на цялостно изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”. Осъденият обаче през цялото време е съдействал по
всички възможни начини за изпълнението на плана и е постигнал нужните резултати.
Всъщност нужно е да се посочи също, че принципно плановете по присъдата следва да
бъдат по-добре адаптирани към конкретните нужди и особености на всеки осъден, а да не са
бланкетни и приложими към почти всеки осъден, независимо от конкретните му проблемни
зони.
От момента на постъпването си в затвора осъденият П. В. няма нарушения на установените
правила, не инициира конфликтни ситуации и няма агресивни прояви. Не демонстрира
лидерска нагласа. Старае се да не проявява претенции и дискриминационни нагласи. Има
добри взаимоотношения с останалите лишени от свобода, основани на приемане и
разбиране.
При препланирането на присъдата, заложеното предложение за преминаване от общ към
лек режим, също е показателно за това, че лишеният от свобода е претърпял положителна
промяна.
Несъмнено се установява от доказателства по делото, че лишеният от свобода има две
малолетни деца, които се нуждаят от грижата на бащата, още повече, че майката не работи,
тъй като отглежда по-малкото дете.
Така с оглед на доказателствените материали първостепенният съд правилно е приел, е
налице първата предпоставка по чл. 70 от НК. Установява се, че лишеният от свобода П. В.
към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е изтърпял общо 2 години и 29
дни от наказанието „лишаване от свобода” и неизтърпяната част от наказанието възлиза на
11 месеца и 1 ден.
Предвид всички данни за осъдения обаче неправилно първата инстанция е счела, че не са
налице и останалите предпоставки за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на доказателствените източници въззивният съд достигна до извод, че
лишенията от свобода П. В. се е поправил.
За да достигне до това заключение Софийският апелативен съд взе предвид
характеристичните данни за осъдения, трудовата му ангажираност, множеството награди,
липсата на наказания, отношението му към останалите лишени от свобода и към
затворническата администрация, липсата на нарушения на вътрешния ред.
При това положение налице са всички предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице. Изпълнена
е и втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на
условно предсрочно освобождаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателства за
своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви
доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова
разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в затворническото заведение.
В конкретния случай се налага извода, че пълноценното поправяне на осъдения е
завършило и са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието. Да се
приеме обратно в настоящия казус, означава лишените от свобода да бъдат демотивирани
да полагат усилия за своето трайно поправяне.
С оглед на изложеното по-горе голословно се явява становището на началника на Затвора –
София, че по отношение на лишения от свобода П. В. не е завършила корекционната
дейност. Обстоятелството, че остават около 11 месеца до окончателното изтърпяване на
наказанието не може да бъде фактор за отказ от условно освобождаване, тъй като, както
вече беше отбелязано първото формално изискване на закона е изпълнено откъм времеви
интервал. Що се отнася до множеството осъждания на лишения от свобода и до характера
на престъпната му деятелност, то те също не могат да бъдат основания за отказ от условно
предсрочно освобождаване, защото такова заложено законодателно изискване за отказ
липсва.
В конкретния случай и предварителното задържане е оказало своето влияние върху
поведението на осъдения.
Предвид на изложените съображения въззивната инстанция намира, че лишеният от
свобода П. Я. В. е дал категорични доказателства за поправянето си и е затвърдил
убедително насочеността си към положителна промяна в начина си на живот.
Ето защо са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното
определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а молбата на лишения от
свобода П. В. за условно предсрочно освобождаване, да бъде уважена.
Предвид на изложеното по-горе и на основание чл. 440 НПК, Софийският апелативен
съд, Наказателно отделени, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2294 от 03.07.2020 г. на Софийския градски съд, Наказателно
отделение, 3 състав по НЧД № 1858/2020 г., с което е била оставена без уважение молбата
на осъдения П. Я. В. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на
неизтърпения остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
ОСВОЖДАВА условно предсрочно лишеният от свобода П. Я. В. от съответната
неизтърпяна част от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 /три /
години по НОХД № 2523/2016 г. на Софийския районен съд /изменена с Решение по
ВНОХД № 3033/2018 г. на СГС/, което да се преизчисли от Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” – Затвора – София към деня на освобождаването на лишения от свобода.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на съответната неизтърпяна част от наказанието
„лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ години, който да се преизчисли от Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”- Затвора – София към деня на освобождаването на
лишения от свобода.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________