Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Козлодуй,
01.10.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Козлодуй, пети състав на първи юли две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жаклин
Димитрова
Секретар:Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова гр.д.№1225 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
М.А.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Таня П. – САК, с адрес ***,
с правно основание чл.405, ал.1
от Кодекса за застраховането против З. “Л.и.” АД с ЕИК:*********, с адрес ***, предтавлявано
от Изпълнителен директор Павел Димитров и Изпълнителен директор Мария
Масларова-Гъркова. С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника З. “Л.и.” АД с ЕИК:*********, дължи на М.А.Т.
с ЕГН ********** сумата от 7516,08 лева /седем хиляди петстотин и шестнайсет
лева и осем ст./ представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди - стойността на вложените материали и труд за лек автомобил марка
„Хюндай” модел „Санта Фе” с ДК № ВР6085СА, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за парично задължение до
окончателното плащане.Претендират се и направените по делото разноски.
С
исковата молба се представят писмени доказателства:
Писмо от З. „Л.И.”
АД; Опис по щета; Проформа -Фактура; Свидетелство за регистрация; Удостоверение
МВР.
С исковата молба ищецът претендира изплащане на
застрахователно обезщетение за настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие увреждания на лек автомобил марка "Хюндай", модел “Санта
Фе“, с per. № ВР 6085 СА. Заявява, че във връзка с реализираното събитие и въз
основа на попълнено уведомление на 31.12.2018 г. при З. “Л.И.“ АД е образувана
преписка по щета № 0621-1201-18-417275. Преписката е образувана на основание
застрахователен договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в
застрахователна полица № 93001810057177 със срок на покритие от 00:00ч. на дата
13.07.2018г. до 24:00ч. на дата 12.07.2019г. Твърди, че на дата 03.01.2019г. и
дата 18.01.2019г. са извършени огледи на превозното средство, за установяване
на техническото естество и броя на уврежданията по МПС, възникнали вследствие
на транспортния инцидент от дата 30.12.2018 г., във връзка с което са съставени
3 броя опис-заключения, като на извършените огледи са установени увреждания по
автомобила.Излага се, че непосредствено след произшествието водачът, подал
сигнал на 112 и е уведомил съответните органи на МВР РУ -Козлодуй, въз основа
на което му издали удостоверение за констатиране на заявеното събитие.Твърди,
че именно това удостоверение представлява документ, удостоверяващ настъпилото
застрахователно събитие на 30.12.2018 г., предвид което е изпълнил всичките си
задължения при настъпване на застрахователно събитие при. Веднага след
настъпилото застрахователно събитие ищеца Т. е уведомил застрахователя З. „Л.и.”
АД, като е попълнил бланка на застрахователя за уведомение за претенция по
застраховка „Каско“, вследствие на което е образувана щета №
0621-1201-18-417275/18 г. Застрахователя е изготвил опис на получените щети в
който са посочени всички увредените детайли по МПС-то.По образуваната щета
застрахователя е отказал да заплати застрахователно обезщетение, като е
мотивирал отказа си с нарушаване на т. 14.11 от Общите условия по застраховка
„Каско на МПС" т. е.,...“застрахования е длъжен да регистрира настъпилото
застрахователно събитие в съответствие с българското законодателство, чрез
компетентен орган по места КАТ, полиция пожарна и т.н., да изисква от тях
необходимите констативни документи за удостоверяване на застртахователно събитие“.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции.Пълномощникът на ответното дружество счита, че от
представените по делото доказателства липсва такова, удостоверяващо посещение
на компетентните органи на процесното пътно произшествие, както и констативен
протокол, който да удостовери фактите и обстоятелствата около настъпилото
пътнотранспортно произшествие.Твърди, че ищеца умишлено е прикрил обстоятелства
пред компетентните органи относно уврежданията по процесния автомобил,
възникнали вследствие на ПТП от дата 30.12.2018г., в това число и относно
невъзможността на автомобила да се придвижва на собствен ход, като в подкрепа
на това си твърдение заявява, че ищеца не е предоставил автомобила за
извършване на оглед в най- близкия офис на ответното дружество, като е поканил
служители на дружеството да извършат огледите от дата 03.01.2019г. и дата
18.01.2019г. на посочен от него адрес.Счита претенцията за главница за завишена
по размер.Претендират се разноски.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е по делото и това се
установява от представения препис че между страните е бил сключен договор за
застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица №
93001810057177 със срок на покритие от 00:00ч. на дата 13.07.2018г. до 24:00ч.
на дата 12.07.2019г.
Видно е от приложените Общи условия,
за които е безспорно, че са обвързвали страните по процесния договор е
предвидено, че при подаване на уведомлението за настъпило застрахователно
събитие следва да се прилагат описани документи, сред които оригинални такива,
доказващи настъпване на събитието, които за щети, причинени от ПТП, констативен
или двустранен констативен, отговарящи на действащото законодателство.
Между страните не е налице също така
спор и се установява от приложената преписка, че на 30.12.2018 г. ищеца М.А.Т.
шофира личния си лек автомобил Хюндай модел Санта Фе с ДК № ВР6085СА, на пътя
от с. Крава Бара посока гр. Хайредин, на завой на пътя внезапно излиза куче,
при което натискайки спирачка, губи управление над автомобила и претърпява ПТП.
За настъпилото ПТП съобщава на органите на МВР, чрез телефон 112., за което е и
издадено Удостоверение peг. №238000-8628, №3 от 31.12.2018г от ОД на МВР-Враца,
РУ Козлодуй.Във връзка с реализираното събитие и въз основа на попълнено
уведомление на 31.12.2018 г. при З. “Л.И.“ АД е образувана преписка по щета №
0621-1201-18-417275.Описани били причинени щети по автомобила.Приложена е с
преписката и последвалата кореспонденция между страните – заявен от
застрахователя отказ да заплати застрахователно обезщетение.
В о.с.з. на 211019. са събрани гласни доказателства,
ангажирани от ищеца.Свидетеля Нинов излага в показанията си, че преди нова
година прибирайки се от с. Бутан към с. Манастирище, около четири часа сутринта
на малко след първият завой видял автомобила на ищеца, който разпознал тъй като
били хора от едно село.Автомобила бил спрял от дясната страна, на завоя при
влизане в с.Хайредин.Същият спрял и помогнал на ищеца да смени гумата и докато
сменяли гумата ищеца се обадил на тел.112, от където му казали, че няма да изпратят
екип, тъй като нямало жертви.Свидетеля отговори и на въпроса на пълномощника на
ответното дружество, че ищеца е успял да придвижи автомобила си до първата
осветена лампа.Съдът изцяло възприема показанията на разпитаният свидетел, т.к.
в тях се излагат лични възприятия, последователни, логични и напълно
кореспондиращи както с писмените доказателства, съставени в периода, за който
свидетелят говори, така и с изготвената по делото автотехническа експертиза.
В о.с.з. на 01.07.2020г. е изслушано
и заключението по допусната от съда автотехническа експертиза.Експертът е дал
заключение, че щетите по процесния автомобил са могли да възникнат по начина,
описан в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и показанията
на разпитаният свидетел.
Установява се още от експертното заключение, че
действителната стойност на щетите на процесния автомобил към датата на
настъпване на събитието, възлиза на 6001.24 лв., без ДДС, която сума е била
необходима за възстановяване на автомобила в състоянието преди ПТП в специализиран сервиз.Вещото лице
дава заключение, че е налице причинно-следствена връзка с увредените детайли по
автомобила и механизма на настъпване на застрахователното събитие.И не на
последно място експертът е категоричен, че след настъпилото ПТП, автомобила е
могъл да се придвижи на малки разстояния, като в с.з. пояснява „около 10
метра”.
Съдът възприема изцяло обсъденото експертно
заключение, като компетентно, обективно, кореспондиращо с всички събрани по
делото доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, за да възникне субективното
материално право за получаване на застрахователно обезщетение е необходимо да
са осъществени следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки:
наличие на договор за имуществено застраховане с предмет, по отношение на който
се твърди настъпване на застрахователно събитие и сбъдване на договорения
застрахователен риск в срока на действие на договора.
Установи се безспорно от обсъдените доказателства, че страните в настоящото
производство са били субект на договор за имуществено застраховане, на
основание застрахователна полица с предмет процесния автомобил.Съдът приема за
установено въз основа на обсъдените гласни доказателства и кореспондиращите с
тях писмени, както и от заключението на вещото лице по АТЕ, че в срока на
действие на договора – на 30.12.2018г., застрахования автомобил е бил увреден
при настъпило ПТП, което представлява покрит риск по смисъла на Общите условия.От
тези доказателствени средства се
установи безпротиворечиво датата, мястото и механизма на настъпване на
произшествието.
Установи се от приложената застрахователна преписка, че застрахования е
изпълнил задължението си по чл.403, ал.1 от КЗ и чл.18, ал.1, т.6.3 от ОУ да
уведоми застрахователя в срок до 7 дни
от узнаване на събитието – уведомлението е било подадено на деня,
следващ настъпване на произшествието.Застрахованият е представил на
застрахователя необходимите документи, предвидени в Общите условия, с
изключение на протокол от органите на МВР, какъвто не е бил съставен в случая.
Правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е регламентирано с
нормата на чл.211 от КЗ и упражняването му е допустимо единствено в следните
хипотези: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с
цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4.в други случаи, предвидени със закон.
В случая застрахователя е отказал плащане на застрахователно обезщетение,
поради това, че застрахования при подаване на уведомлението за настъпване на
застрахователното събитие не е представил констативни документи за удостоверяване на
застртахователно събитие, отговарящ на
изискванията на действащото законодателство. В тази насока е бил мотивиран
писмения отказ по заведената преписка по щета, релевирани са възражения в писмения
отговор и поддържани в хода на производството по делото.
Така мотивираното основание за отказ може да се отнесе към нормата на
чл.408, т.3, ал.1 от КЗ, доколкото е прието от застрахователя, че е налице
неизпълнение на задължение, произтичащо от Общите условия, представляващи
неразделна част от договора за застраховка.
Приложението на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ обаче е обусловено от
установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката и
настъпването на застрахователното събитие. Такава причинно-следствена връзка в
случая нито се твърди, нито се установява.Съдът счита, че нормата от
приложимите ОУ само посочва документите, които могат да докажат
застрахователното събитие, но в никакъв случай не предвижда отказ за плащане на
застрахователно обезщетение при непредставянето им. Регламентация, предвиждаща
подобен отказ би била нищожна, като противоречаща на нормата на чл.408, ал.1 от КЗ. В тази си редакция, обаче, спорната разпоредба от ОУ не може да се приеме
за нищожна, а неоснователно е използвана от застрахователя, за да откаже
плащане. В същата дори е посочено, че се касае за документи, отговарящи на
изискванията на действащото законодателство.
Установи се от събраните в настоящото производство доказателства, че
управляващият /ищеца/ процесния автомобил е уведомил компетентните служби на полицията
за настъпилото произшествие.
В случая обаче не са били налице нормативно предвидените основания за
задължително посещаване на мястото на произшествието от контролните органи,
съгласно разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Доколкото не е имало друг участник в
произшествието и автомобила е можел да се придвижи на собствен ход, органите на
Пътна полиция не са били задължени да посетят мястото и да съставят документ,
съгласно регламентираното в чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда ……... При тази уредба,
управляващия застрахования автомобил не е могъл да изисква от контролните
органи действия, които не са им били вменени в задължение.
С оглед изложеното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане на
застрахователно обезщетение по процесния договор за настъпилото на30.12.2018г.
застрахователно събитие. Съдът приема, че размерът на обезщетението възлиза на
установената от експертното заключение сума, и издадената по
ч.гр.д.№8997/2019г. по описа на СРС Заповед за изпълнение по 410 ГПК.
Ето защо, исковата претенция с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ се явява
изцяло основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена, респективно
установено, че ответника дължи на ищеца претендираната сума от 7 516.08,
ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Съдът обсъди и предявената искова претенция с
правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане
на дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.
1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 405, ал. 1 КЗ е
срочно – падежът, според сочената разпоредба настъпва не по-късно от 15 работни
дни след деня, в който застрахованият е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие и да представи всички необходими
документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на
вредите. Тези задължения безспорно са били изпълнени.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца дължи на
ответника направените по делото разноски, както следва: 150.32 за внесена
държавна такса, за адвокатско възнаграждение 1 000лв. или общо 1 150,32 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че З. “Л.и.” АД с ЕИК:*********, дължи на М.А.Т. с ЕГН **********
сумата от 7516,08 лева /седем хиляди петстотин и шестнайсет лева и осем ст./
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди -
стойността на вложените материали и труд за лек автомобил марка „Хюндай” модел
„Санта Фе” с ДК № ВР6085СА, ведно със законната лихва от датата на ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 13.02.2019г. до
окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8997/2019г. на СРС.
ОСЪЖДА З. “Л.и.” АД с
ЕИК:*********, да заплати на М.А.Т. с ЕГН ********** сумата от 1 150.32
лв., представляваща сторени в производството
по ч.гр.д. №8997/2019г. на СРС
разноски и сумата от 1 150.32 лева, представляващи сторени в исковото
производство по гр.д. №1225/2019г. на КРС разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :