№ 880
гр. Перник, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500565 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 862 от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5087/2021 г. Районен
съд – П. осъжда „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А да
заплати на Е. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сумата в размер на 6 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за претърпените от жалбоподателката
неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие, световъртеж, мозъчно сътресение,
посттравматичен стрес, включващ физически/ психосоматични, когнитивни,
емоционални и поведенчески симптоми/, настъпили в резултат на пътно - транспортно
произшествие, настъпило на 17.05.2021 г. между лек автомобил, управляван от Е. М. Д.
и лек автомобил, управляван от Любен Марианов Рашков. Като неоснователен е
отхвърлен иска за разликата над 6 000 лева до пълния предявен в производството
размер на иска от 10 000 лв.
На основание чл.78 ГПК разноските са в тежест на двете страни по делото.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба Е. М. Д., чрез адв. Д. Й.
Н. – САК, с която се обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта, в която
съдът е отхвърлил предявения от въззиваемата иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, за горницата над присъденото с Решението застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева до пълния претендиран
размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази горница, считано от
24.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се подържат всички аргументи, изложени в хода на
1
първоинстанционното производство, като се твърди, че определеният от Районен съд
П. размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е занижен и не
отговаря на заложеното в чл. 52 от ЗЗД изискване за справедливост. Направено е
искане Решението да бъде отменено и в частта, с която Е. М. Д. е била осъдена да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД съдебни разноски в размер на 120
лева. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете
инстанции.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди се, че решението на
районния съд в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и мотивирано
относно размера на предявения иск, поради което се иска същото да бъде потвърдено.
Сочи се, че твърденията, относно необоснованост и неправилност на съдебния акт,
изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Ответната страна възразява срещу искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата с аргумент от чл. 78, ал. 1
от ГПК, като оспорва и размера на претендирания адвокатски хонорар като
прекомерен, в случай че надвишава минималните размери съгласно Наредба №
1/2004г. на ВАС. Моли подадената от Е. М. Д. въззивна жалба срещу Решение № 862
от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5087/2021 г. Районен съд – П. да бъде оставена
без уважение, поради неоснователност. Направено е искане и за присъждане на
разноски за пред двете инстанции, включително юрисконсулско възнаграждение въз
осн. на чл. 78 ГПК.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор по нея не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.10.2022 г. от
11.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3