Решение по дело №484/2012 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 767
Дата: 27 април 2012 г. (в сила от 8 февруари 2013 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20122120200484
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2012 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

723                                          26.04.2012г.                       град Бургас

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Бургаският районен съд,              наказателна колегия, XII състав

На пети април                                                                      година 2012

В публично заседание в следния състав:

 

                            Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар: А.Р. Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията БУШАНДРОВА

НАХД № 484 по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „К.м.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. *** район Сердика, бул. „И.” № **, представлявано от и.д. М. И и И Г. срещу наказателно постановление № 02-0202541/28.12.2011г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ, вр. 413, ал.2 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102/22.12.2009 г.) във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2 от 16.12.2009 г. (обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г.)

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят чрез процесуалния си представител - адв. Стоянова поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства.

Бургаският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители в Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, проверяващите констатирали, че „К.м.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, бул. „Илиянци” № 119, в качеството си на работодател, към 19.08.2011 г. не е осигурил на П. Г. П., ЕГН **********, подходящо обучение по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на извършваната дейност, като й е възложил със заповед № 22/19.08.2011г. да провежда инструктажите по безопасност и здраве при работа - на работното място, периодичен на 3 месеца и 6 месеца и извънреден, в складов център „Бургас”, стопанисван от „К.м.” АД.

С оглед констатираното нарушение, старши инспектор В.А.В. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102/22.12.2009 г.) във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2 от 16.12.2009 г. (обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г.).

Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице, връчен и подписан, без да бъдат посочени конкретни възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения по съставения АУАН, с твърдения, че не извършено описаното в АУАН нарушение.

Въз основа на горепосочения АУАН впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.413, ал.2 от КТ, на фирмата – жалбоподател било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните показания на актосъставителя, както и от приложените по делото писмени доказателства

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна страна следното:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102/22.12.2009 г.) във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2 от 16.12.2009 г. (обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г.): „Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място”.

Санкционната норма на 413, ал.2 от КТ предвижда, че „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв”.

С оглед на горецитираните законови разпоредби, относими към предмета на делото и предвид установените по делото факти, както и с оглед липсата на доказателства, сочещи обратното, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102/22.12.2009 г.) във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2 от 16.12.2009 г. (обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г.).

Съдът счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от доказателствата по делото, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение.

Извършеното нарушение, по своята същност не е маловажен случай, с оглед характера му, интересите, които засяга и възможните неблагоприятни последици от него, като същото се явява деяние със завишена степен на обществена опасност, поради което и не може да се обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН.

Наложената имуществена санкция, в размер на 1600 лв. е в размер, близък до минималния предвиден в закона размер за това нарушение, като при определянето й наказващият орган е съобразил обществената опасност на деянието и тежестта на нарушението, а именно, че инструктаж е абсолютно необходим, с оглед обстоятелството, че на строителните обекти съществуват ежедневни рискове. Санкцията е достатъчна за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Постановлението е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде  потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                         Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0202541/28.12.2011г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас против „К.м.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район С.а, бул. „И.” № **, представлявано от и.д. М. И и И Г., с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ, вр. 413, ал.2 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр.102/22.12.2009 г.) във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2 от 16.12.2009 г. (обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г.)

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

А.Р.