№ 86
гр. Варна, 28.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Д. Р. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно
дело от общ характер № 20253100200099 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИТЕ:
К. Н. Д. - редовно призован, явява се лично и с адв. адв. Р. Ж. редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
И. З. С. - редовно призован, явява се лично и с адв. И. Т., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните счита, са налице
необходимите условия за даване ход на делото, поради което и на основание
чл.271, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 272, ал.1 от НПК, председателят извършва проверка
на самоличността на обвиняемите:
1
К. Н. Д. - роден на 26.06.1969г. в гр. Долни Чифлик, български
гражданин, постоянен адрес гр.Белослав, ул...... живущ в гр. Варна, к.к.
Св.св.Константин и Елена, ......, разведен, със средно образование, работи,
неосъждан, ЕГН **********
И. З. С. - роден на 26.06.1971 г. в гр.Варна, български гражданин,
постоянен адрес гр.Варна, ...... със средно образование, работи, неосъждан,
ЕГН **********.
Председателят разяснява на страните правото им на отводи по чл.274 от
НПК. Такива не бяха направени.
Искания, на основание чл. 275 от НПК не бяха направени.
Съдът докладва внесено споразумение по реда на чл. 381 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така постигнатото съдебно споразумение
по реда на чл.381-384 от НПК за извършено престъпление от общ характер не
противоречи на морала и закона. Обвиняемите съзнават извършеното от тях
деяние, признават се за виновни. Наказанията за извършените деяния, за които
сме се споразумели с обвиняемите и техните защитници са достатъчни за
постигане целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, поради което
предлагам съдебното споразумение да бъде одобрено.
Адв. Ж.: Подзащитният ми е съгласен със сключеното споразумение,
признава се за виновен за извършеното деяние, моля да одобрите така
постигнатото споразумение.
Адв. Т.: Подзащитният ми е съгласен със сключеното споразумение,
признава се за виновен за извършеното деяние, моля да утвърдите така
постигнатото споразумение.
Обв. Д.: Разбирам какво е обвинението. Признавам се за виновен.
Разбирам последиците от споразумението. Доброволно съм го подписал.
Съжалявам за това, което съм извършил. Моля, да одобрите споразумението.
Обв.С.: Разбирам какво е обвинението. Признавам се за виновен.
Разбирам последиците от споразумението. Доброволно съм го подписал.
Съжалявам за това, което съм извършил. Моля, да одобрите споразумението.
2
Съдът предлага промяна в размера на наказанията и съответно
начина на изпълнението им.
Адв. Т.: Нашето становище е, че сме постигнали споразумение. Държим
на него и не сме съгласни в този вид, който предлага съдът.
Адв. Ж.: Ние този проект за споразумение го сключихме с оглед на
процесуалното поведение на подзащитния ми е неговия съпроцесник. Те са
били в условията на изолация в домашен арест. Становището ми е идентично
с това на колегата.
Обв. Д.: Поддържам становището на адвоката ми.
Обв.С.: Придържам се към казаното от моя адвокат.
Съдът, като взе предвид материалите по делото и внесеното
споразумение между страните, съобрази следното:
Съгласно внесеното споразумение двамата обвиняеми са извършили
престъпления по чл.354а, ал.2, изр. второ, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, и по
чл.354в, ал.1 вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Определеното в споразумението наказание за всеки от тях е лишаване от
свобода за срок от три години и глоба в размер на 10000 лева за
престъплението по чл.354а от НК и две години лишаване от свобода и глоба в
размер на 5000 лева за престъплението по чл.354в от НК. В споразумението е
отразено, че на основание чл.23, ал.1 от НК на всеки от обвиняемите се налага
най-тежкото от така определените му наказания, а именно лишаване от
свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66 от
НК отлага с изпитателен срок от пет години, като присъединява на основание
чл.23, ал.3 от НК към определеното най-тежко наказание, наказанието глоба в
размер на 10000 (десет хиляди) лева. Зачетено е на основание чл.59, ал.1 от
НК времето, през което всеки от двамата обвиняеми е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража", считано от 11.01.2024 г. до 17.01.2024
г. и по мярка за неотклонение „Домашен арест" считано от 18.01.2024 г. до
24.04.2024 г. за Д. и до 29.04.2024 г. – за С..
Преценявайки събраните в хода на ДП доказателства, съдът намира, че
всеки от обвиняемите е извършил вменените му престъпления.
3
На следващо място, за да одобри внесеното споразумение между
страните по делото, съдът следва да прецени дали определеното наказание е
справедливо и съответно на извършеното деяние.
Наказанието е справедливо, когато съответства както на тежестта и
моралната укоримост на извършеното престъпление, така и на личността на
дееца. И това е възможно само при постигане на необходимия баланс, целящ
поправителното и превъзпитателно въздействие върху извършителя и
обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо
извършителите на подобен род посегателства.
Престъпленията по чл.354а, ал.2 и по чл.354в, ал.1 от НК, с оглед
механизма им на осъществяване и предвид възможните вредни последици за
живота и здравето на гражданите, мотивират висока степен на обществена
опасност и изискват справедлива наказателна репресия.
В коментирания смисъл, настоящият съдебен състав установи
подценяване на обществената опасност на инкриминираните деяния с оглед
честотата на този вид деяния и причиняваните от разпространението на
отглежданите и държани високорискови наркотични вещества вреди, които
предопределят и адекватна строгост при санкционирането им.
Недостатъчната оценка на визираните обстоятелства е обосновала и
неправилното определяне на наказанието в предвидения за всяко от
извършените от обвиняемите престъпления минимум, както и за приложение
на чл.66, ал.1 от НК- при определяне начина на изпълнение на наказанието
лишаване от свобода.
Характеристиките на осъществените от обвиняемите деяния – начина на
подготовката им, организацията, упоритостта при извършването им и
социалният отзвук на този вид деяния не мотивират прилагане на чл.66, ал.1
от НК, както и определяне на наказание в минимума, предвиден в НК.
Промяна във формираното заключение не внасят данните за личността
на всеки един от обвиняемите, очертаващи ги като неосъждани мъже, а Д. и
признаващ вината си още в хода на ДП. Посочените обстоятелства са
формално, но недостатъчно условие за приложение разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК и дори да се цени като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието, също не е достатъчно за отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
4
В контекста на изложеното за спецификата и тежестта на
престъпленията и относно личността на обвиняемите съдът намира, че е
неприложим института на условното осъждане, поради необходимостта от
съответно предупредително и поправително-възпитателно въздействие на
наказанието спрямо извършителите, а и спрямо останалите членове на
обществото.
Определяне на наказание в предвидения минимум и прилагането на
института на условното осъждане при тези характеристики на извършителите,
поражда реална опасност този институт да бъде възприет като безнаказаност
от тях самите а и от страна на обществото.
Тежестта на конкретните деяния и социално отражение в аспекта на
генералната превенция обосновава извода, че за постигане целите на
наказанието е необходимо обвиняемите да понесат по-строго наказание и да
бъдат изолирани от обществото.
Неспазването на материалния закон при определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, и при определяне на начина на неговото
изпълнение е довело до явна несправедливост на наложените на Д. и С.
наказания, в представеното за одобряване споразумение за решаване на
делото.
Предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице
законовите предпоставки по чл.382, ал.7 от НПК – представеното
споразумение противоречи на закона и морала, поради което и не следва да
бъде одобрявано.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА представеното споразумение по НОХД № 99/2025 г. по
описа на Окръжен съд Варна за решаване на ДП № 11/2024 г. по описа на ОД
на МВР Варна, сключено межда ОП-Варна, представлявана от прокурор
Дияна Н. от една страна и от друга адв.Р. Ж., защитник на обв.К. Н. Д. и
адв.И. Т., защитник на обв.И. З. С..
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 99/2025 г. на ВОС
и
5
ВРЪЩА ДП № 11/2024 г. по описа на ОД-МВР-Варна на прокуратурата.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6