№ 1683
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110216468 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ЗППР-00098/21.10.2021 г., издадено от
член на Комисията за защита на потребителите, на „Северина“ ЕООД са
наложени три имуществени санкции в размер на по 500 лева за извършени
административни нарушения по чл. 47, ал. 1, т. 12, по чл. 181н, ал. 2, вр. ал. 1
и по чл. 181н, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, изразяващи се в
това, че в качеството си на търговец дружеството не е предоставило на
интернет страницата https://brosbg.com/ на потребителя по ясен и разбираем
начин информация относно наличието на законова гаранция за съответствие
на стоката с договора за продажба, като е липсвала и информация относно
адрес на интернет страницата на органите за алтернативно решаване на
спорове, в чийто обхват на дейност попада търговецът и електронна връзка
към платформата за онлайн решаване на спорове.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Северина” ЕООД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. На първо място се твърди, че дружеството е посочило
на сайта си, че отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока
1
с договора за продажба. По отношение на другите две нарушения се твърди,
че същите се дублират, като вече са отстранени чрез включване на съответни
клаузи в общите условия на сайта. Релевирани са възражения за допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на НП, доколкото в
последното не са обсъдени подадените писмени възражения срещу АУАН.
Твърди се, че неправилно е посочено, че административните нарушения са
извършени в гр. София, доколкото дружеството-жалбоподател е със седалище
и адрес на управление в гр. Ямбол. С оглед на гореизложеното, от съда се
иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не изпраща
свой процесуален представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва в хода на
съдебното производство подадената жалба, като излага съображения за
законосъобразността и обосноваността на обжалваното НП.
Софийски районен съд счита, че подадената жалба срещу атакуваното
наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена
от процесуално легитимирана страна в законоустановения 7-дневен срок и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста
на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това
са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„Северина“ ЕООД с ЕИК ********* е собственик и администратор на
интернет сайт https://brosbg.com/.
По повод подаденa жалба от потребител с вх. № Ц-03-4712/2021 г., на
24.08.2021 г. в КЗП-София св. Р., на длъжност „главен експерт“ в КЗП,
извършила проверка на горепосочения сайт https://brosbg.com/, като са
проверени всички налични секции в сайта („Начало“, „Промоции“,
„Контакти“, „За нас“, „Марки“, „Новини“), който представлява електронен
2
магазин, чрез който потребителите имат възможност да закупуват стоки чрез
договор за продажба от разстояние. На сайта бил наличен и каталог с
предлаганите категории продукти, адрес, телефонни номера за връзка и адрес
на електронна поща.
В секция „Контакти“ била предоставена информация за адреси на офиси и
магазини, телефонни номера, работно време. В секция „За нас“ била
предоставена информация относно дейността на търговеца, както и
информация за доставка. В Общи условия за ползване е предоставена
информация за търговеца – „Северина“ ЕООД, правото на отказ от договора,
начина и условията за неговото упражняване, гаранция, където е посочено
следното: „Всяка една от предлаганите в електронния магазин стоки, с
изключение на аксесоари и стоки втора употреба, се придружава от бланка за
търговска гаранция, в която са посочени съдържанието на гаранцията,
териториалния й обхват и гаранционни срок. Гаранционният срок в сайта е
упоменат конкретно за всяка стока. Гаранционният срок за мобилни
телефони, закупени от физически лица, е 24 месеца. Рекламациите се
извършват по правилата на ЗЕТ и ЗЗП и съобразно сроковете и условията на
търговската им гаранция“.
При проверката бил избран произволен продукт – телефон „LeEco Le 2
X620 Dual Slim“ на стойност 299 лева. По отношение на същия се установило,
че са предоставени характеристики, ревю и снимки. За поръчка на продукта е
необходимо да се попълнят данни за контакт от страна на потребителя. В
описанието е налична графа „гаранция“, в която е отбелязaно – 24 месеца.
При извършената проверка бил избран още един продукт – смарт часовник
„Samsung Galaxy Watch Active R500“ на стойност 299 лева. Същият се
предлагал за продажба, като в описанието в графа „гаранция“ е отбелязано –
12 месеца.
При извършената проверка на онлайн-магазина, достъпен на
горепосочения интернет адрес, св. Тодорова установила, че преди
потребителят да бъде обвързан с договор за продажба от разстояние,
търговецът „Северина“ ЕООД не му е предоставил по ясен и разбираем начин
информация относно наличието на законова гаранция за съответствие на
стоката с договора за продажба, като на сайта липсва информация относно
органите за алтернативно решаване на спорове, в чиито обхват на дейност
3
попада търговецът, както и електронна връзка към платформата за онлайн
решаване на спорове.
В резултат на констатациите при извършената проверка, св. Росица
Тодорова съставил АУАН № ЗППР-00098/09.09.2021 г. срещу „Северина“
ЕООД за извършени административни нарушения по чл. 47, ал. 1, т. 12, чл.
181н, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 181н, ал. 4 ЗЗП, връчен лично на същата дата на
представител на „Северина“ ЕООД.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № ЗППР-
00098/21.10.2021 г. от член на КЗП, с което за описаните в АУАН три
административни нарушения на „Северина“ ЕООД са наложени имуществени
санкции в размер на по 500 лева.
НП било връчено на 11.11.2021 г. на представител на „Северина“ ЕООД,
като дружеството в законоустановения 7-дневен срок подало жалба срещу
НП, въз основа на която било инициирано настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Р., Констативен протокол № К-0000450 от 24.08.2021 г. на
КЗП; разпечатка на хартиен носител на секции от интернет сайта
www.brosbg.com; Заповед № 416-ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП и
Заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. От показанията на св. Тодорова се установи, че при извършената
проверка на стопанисвания от „Северина“ ЕООД интернет сайт
https://brosbg.com/ е установено, че преди потребителят да бъде обвързан от
договор за продажба от разстояние, на въпросния интернет сайт не му е
предоставена по ясен и разбираем начин информация относно наличието на
законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, като на
сайта липсва информация относно адреса на интернет страницата на органите
за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват на дейност попада
търговецът, както и електронна връзка към платформата за онлайн решаване
на спорове. Показанията на св. Тодорова кореспондират изцяло с
приложените и приети от съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства
4
и най-вече с Констативния протокол от 24.08.2021 г., в който са обективирани
установените при извършената проверка на процесния сайт обстоятелства,
както и с приложените разпечатки на хартиен носител на отделните секции от
интернет сайта https://brosbg.com/. В този смисъл от съдържанието на
последните се установява, че към момента на извършване на проверката –
24.08.2021 г., на интернет-сайта https://brosbg.com/ не е била обявена
процесната информация.
Следва да се посочи, че реално между страните липсва спор относно
фактите, доколкото дружеството-жалбоподател не отрича, че е извършило
вменените му нарушения, но излага възражения относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
Съдът кредитира и останалите писмените доказателства по делото,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, доколкото същите са относими
към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършване проверка за правилното приложение на процесуалния
закон при съставяне на АУАН и НП, съдът констатира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да обуславят неговата
отмяна. В този смисъл от приложената по делото Заповед № 416-
ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП се установява, че актосъставителят
по делото - св. Тодорова, е оправомощена по реда на чл. 233, ал. 1 ЗЗП да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗП. НП
също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на
чл. 233, ал. 2 ЗЗП от председателя на КЗП съгласно Заповед №
1011/14.11.2016 г.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Настоящият съдебен
състав счита, че АУАН и НП са съставени при спазване изискванията на
процесуалния закон, като съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
5
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане
в НП на подадените срещу АУАН писмени възражения. Следва да се
отбележи, че не всяко процесуално нарушение е съществено, а само това,
което е довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното
лице. В случая необсъждането на възраженията от страна на наказващия
орган не е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице,
доколкото не е преклудирана възможността му да релевира възраженията си в
хода на съдебното производство, както е направило дружеството-
жалбоподател в настоящия случай. С оглед на това, съдът намира
възражението на дружеството-жалбоподател в тази насока за неоснователно.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон съдът счита, че „Северина“ ЕООД е осъществило състава на вмененото
му административно нарушение по чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП. Съгласно
посочената разпоредба „Преди потребителят да бъде обвързан от договор
от разстояние или от договор извън търговския обект, или от подобно
предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави
на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:…
напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката
с договора за продажба”. В конкретния случай се установи, че в интернет
сайта https://brosbg.com/, стопанисван от „Северина“ ЕООД, не е била
изложена подобна информация за потребителите преди обвързването им с
договор от разстояние, с което и дружеството-жалбоподател е извършило
административно нарушение по чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че с посочването на интернет
страницата на дружеството на търговската гаранция на стоката, е изпълнил
изискването на закона. Следва да се прави разлика между законовата
гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба съгласно чл. 112-
115 от ЗЗП и търговската гаранция, която съгласно легалната дефиниция на §
6, т. 22 от ДР от Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) представлява „всяко
задължение, поето от продавача или от производителя (гарант) към
потребителя, в допълнение към неговото задължение по този закон, за
осигуряване на съответствие на стоката с договора за продажба, с цел да
възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да
6
предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря
на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със
съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за
предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в
момента на сключване или преди сключването на договора“. В този смисъл и
посочването в сайта на дружеството на търговската гаранция, респ.
напомнянето за наличието на законова гаранция за съответствието на стоката
с договора за продажба, но отразена на бланката за търговска гаранция, не
покриват изискването на чл. 47, ал. 1, т. 12 ЗЗП. Това е така, доколкото
потребителите не могат да се запознаят с посоченото обстоятелство преди
обвързването им с договор от разстояние, каквото е изискването на
процесната норма.
Следва да се посочи, че независимо от отмяната на чл. 112-115 от ЗЗП с
ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., същите норми, касаещи
законовата гаранция за съответствие на стоките с договора за продажба, са
регламентирани в чл. 26-32 от ЗПЦСЦУПС.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи, че в
процесния сайт не е била публикувана и информация относно адреса на
интернет страницата на органите за алтернативно решаване на спорове, в
чийто обхват на дейност попада търговецът, което представлява нарушение
по чл. 181н, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗП, както и информация относно електронна
връзка към платформата за онлайн решаване на спорове, което представлява
нарушение по чл. 181н, ал. 4 ЗЗП.
Предвид факта, че трите нарушения са извършени от юридическо лице,
което носи обективна, безвиновна административнонаказателна отговорност,
е безпредметно да бъде обсъждана субективната съставомерност на
извършеното нарушение.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател, че неправилно е посочено мястото на извършване на
нарушението – гр. София вместо гр. Ямбол, поради което е нарушено правото
на защита на санкционираното лице. Действително, от материалите по делото
се установява, че седалището и адресът на управление на дружеството е в гр.
Ямбол. Съгласно трайната съдебна практика, когато нарушението се изразява
в бездействие, за място на извършването му се приема мястото, където е
7
следвало да бъде извършено дължимото действие. В настоящата хипотеза
обаче, доколкото се касае за публикуване на информация на интернет сайта
на дружеството, това задължение е можело да се осъществи от всяко място по
избор на дружеството. В този смисъл е Определение № 18 от 06.02.2018 г. по
НЧД № 68/2018 г. по описа на ВКС, I н.о., в което е посочено, че „… вярно е,
че нарушението е осъществено чрез бездействие, но дължимото правомерно
поведение е било дружеството да представи на обществеността чрез
избрана от него информационна агенция или друга медия тримесечния
финансов отчет, като оповестяването на дължимата информация е било
допустимо да стане и чрез използване на интернет портал. Следователно
активното поведение по изпълнение на принудителната административна
мярка е могло да бъде извършено от всяко място по избор на
дружеството…“. Предвид спецификата на извършените административни
нарушения, предполагащи активно поведение по публикуване на информация
на интернет страницата на дружеството, мястото на извършване на
нарушението не е точно определено. В този смисъл това може да е и
седалището на дружеството, както се твърди в жалбата, но и всяко едно друго
място, от което да се изпълнят изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 12 и чл. 181н,
ал. 1, 2 и 4 ЗЗП. В този смисъл е и практиката на АССГ, застъпена в Решение
№ 1867/19.03.2019 г. по адм. дело № 249/2019 г. по описа на АССГ, XXII-ри
касационен състав: „Следва да се посочи, че ЗАНН, в частта му, с която е
предвидено изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 да се посочва място на
нарушението, е влязъл в сила значително преди възникване на интернет-
пространството. Ето защо и не е могъл да предвиди и съответно да уреди
този тип обществени отношения. Независимо от това, посочената норма
следва да се прилага в съответствие с естеството на процесното
нарушение, а именно – че то е извършено в интернет и предвид естеството
на тази мрежа“. Обобщавайки гореизложеното, с посочването в АУАН и НП
за място на извършване на нарушението гр. София, където е извършена
проверката, не е допуснато нарушение на материалния закон.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател, че в случая за едно и също нарушение – непредоставяне на
информация по чл. 181н ЗЗП, са му наложени две отделни санкции.
Действително, в случая се касае до информация, която е посочена в
разпоредбата на чл. 181н ЗЗП, но същата е изброена в две отделни алинеи на
8
същата норма и касае различни по своя характер данни, поради което са
налице и две отделни задължения на дружеството-жалбоподател. По чл. 181н,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗП е предвидено задължение за всички търговци да
предоставят на потребителите информация за органите за алтернативно
решаване на спорове (АРС), както и адреса на интернет страницата на
последния. В чл. 181н, ал. 4 ЗЗП е предвидено задължение за търговците,
които сключват договори за онлайн продажби или услуги, които следва на
своята интернет страница да поставят електронна връзка към платформата за
онлайн решаване на спорове. Очевидно в случая се касае за две отделни
задължения, поради което съобразно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН на
дружеството-жалбоподател следва да се наложи санкция за всяко отделно
нарушение.
При индивидуализацията на административното наказание за всяко едно
от осъществените нарушения, съдът съобрази, че за извършеното от
„Северина“ ЕООД нарушение по чл. 47, ал. 1, т. 12 ЗЗП законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 204 ЗЗП налагане на имуществена санкция в
размер от 500 до 3000 лева, а за нарушенията по чл. 181н, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗП и
чл. 181н, ал. 4 ЗЗП в разпоредбата на чл. 225в ЗЗП – имуществена санкция от
500 до 1500 лева за всеки отделен случай. В конкретния случай,
административнонаказващият орган е наложил санкциите за всяко едно от
трите административни нарушения в минимално предвидения им размер от
500 лева. С оглед принципа „reformatio in pejus“ и предвид обстоятелството,
че настоящото производство е образувано единствено по жалба на „Северина“
ЕООД, положението на дружеството-жалбоподател не може да бъде влошено.
Същевременно, наложените административни санкции не могат да бъдат
наложени под законоустановения им минимум, поради което е безпредметно
обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. В този смисъл наказващият орган е
приложил правилно материалния закон при индивидуализиране на
наказанията за всяко едно от извършените административни нарушения.
При извършената служебна проверка на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
314 НПК съдът счита, че извършените от „Северина“ ЕООД
административни нарушения не представляват маловажен случай, доколкото
не разкриват по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с
9
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в
конкретния случай се касае до непредставяне на съществена информация на
потребителите, сключващи договори за покупко-продажба от разстояние и по
интернет, във връзка с правото им да защитят интересите си при евентуално
възникване на спор. С оглед на това е видно, че обществените отношения,
обект на защита от разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 12 и чл. 181н, ал. 2, вр. ал.
1 и ал. 4 ЗЗП са били засегнати в една значителна степен, което от своя страна
изключва маловажността на трите нарушения. Обстоятелството, че
процесните административни нарушения се явяват първи такива за
дружеството-жалбоподател и че същите са отстранени след приключване на
проверката, следва да се отчете при индивидуализацията на
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, което
реално е извършено предвид налагането на санкциите в минималния им
размер, но не обуславя маловажност на нарушенията. С предлагането за
продажба на стоки без предоставяне на потребителите на информация преди
сключване на договор от разстояние, са били засегнати съществено
обществените отношения, гарантиращи информираността на потребителите,
което е и едно от основните права на потребителите по чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5
от ЗЗП. Следва да се отбележи, че в случая не е предоставена информация на
потребителите относно няколко отделни обстоятелства – напомняне на
наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за
продажба, както и предоставяне на информация относно адреса на интернет
страницата на органите за АРС и електронна връзка към платформата за
онлайн решаване на спорове, с което са засегнати в значителна степен
правата на потребителите.
Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
извършените от „Северина“ ЕООД административни нарушения не
представляват „маловажен случай”, тъй като не се отличават с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима.
Предвид изложените съображения, подадената от „Северина“ ЕООД жалба
се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди като
10
законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ЗППР-00098/21.10.2021
г., издадено от член на Комисия за защита на потребителите, с което на
„Северина“ ЕООД са наложени три имуществени санкции в размер на по 500
лева за извършени административни нарушения по чл. 47, ал. 1, т. 12, по чл.
181н, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 181н, ал. 4 от Закона за защита на потребителите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11