Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260871 15.12.2020
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и пети ноември
Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 58 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
против В.Г.Х. иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми, дължими по сключен между нея и „СИТИ КЕШ“ ООД Договор за паричен
заем № 143284/04.09.2017 г., вземания по който са били прехвърлени на ищеца с
договор за цесия от 25.03.2019 г., а именно: 4 609,67 лв. – главница за
периода 25.09.2017 г. – 07.05.2018 г., 450,54 – договорна лихва за периода
25.09.2017 г. – 07.05.2018 г., 2 401,24 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 16.10.2017 г. – 07.05.2018 г., 1 961,92
лв. – обезщетение за забава за периода от 25.09.2017 г. до подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 8112/2019 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът
твърди, че на 04.09.2017
г. между ответницата
и „СИТИ КЕШ“ ООД е бил сключен договор за паричен заем в размер на 5 000 лв., при договорна лихва
в размер 534,60 лв., като общо дължимата
сума от 5 534,60 лв. е следвало да бъде върната на 35 равни седмични погасителни
вноски в размер на 158,13 лв. всяка, с падеж на първата вноска на 11.09.2017 г.
и падеж на последната вноска на 07.05.2018 г. Твърди също така, че ответницата
дължи и неустойка в размер на 2 889,90 лв., поради неизпълнение на
договорното й задължение да предостави на заемодателя договореното обезпечение,
която неустойка е била разсрочена на 35 вноски, всяка в размер на 82,57 лв., платими
на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Заявено е също
така, че заемателят е платил по договора сума в общ размер от 963,05 лв., с
която са били погасени 390,33 лв. – главница, 84,06 лв. – договорна лихва и
488,66 лв. - неустойка, като неплатени са останали процесните суми. На следващо
място се твърди, че с Приложение № 1/25.03.2019 г. към Договор за цесия от
същата дата „СИТИ КЕШ“ ООД е прехвърлило на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД вземанията си към ответницата,
произтичащи от горепосочения договор за заем, като до ответницата е било
изпратено уведомление за цесията чрез „Български пощи“, но писмото се е върнало
в цялост с отбелязване, че получателят не е бил намерен на адреса, след което й
е било изпратено уведомление и чрез куриерска фирма, но към момента на подаване
на исковата молба обратната разписка не се е върнала, като според ищеца
уведомлението за цесията следва да се счита за връчено на ответницата с
връчване на препис от исковата молба. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е
заявено поддържане на иска, ангажирани са писмени доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В хода на делото на ответницата е
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, но същият не е
подал отговор на исковата молба,
не е изразил становище по иска, не е направил доказателствени искания, не е
оспорил твърденията на ищеца и представените от него доказателства. Особеният
представител на ответницата не се е явил в съдебно
заседание, редовно призован.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно
от приложено ч.гр.д. № 8112/2019 г. по описа на БРС, с издадената по това дело
Заповед № 3665/03.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът В.Г.Х. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сума в общ размер от 9 423,37 лв., представляваща
неплатени задължения по Договор за паричен заем № 143284/04.09.2017 г., сключен
между длъжника и „СИТИ КЕШ“ ООД, което вземане е било прехвърлено на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД съгласно Приложение № 1/25.03.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г., от които
4 609,67 лв. - главница за периода 25.09.2017 г. - 07.05.2018 г., 450,54 лв. – договорна лихва,
начислена за периода 25.09.2017 г. – 07.05.2018 г., 2 401,24 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение, начислена за периода 16.10.2017 г. – 07.05.2018 г. и 1 961,92
лв. – обезщетение за забава, начислено за периода 25.09.2017 г. – 29.09.2019 г.
вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 30.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото за
платена държавна такса от 188,47 лв. и ЮК възнаграждение от 50 лв.
С Разпореждане от 22.11.2019 г.
заповедният съд е указал на заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението може
да предяви иск за установяване на вземането си, както и да представи
доказателства за предявяване на такъв иск. С оглед на тези указания е предявен
и настоящият установителен иск, като заявителят е спазил 1-месечния срок по чл.
415 от ГПК и искът е допустим.
По делото е представено копие на Договор за паричен заем № 143284 от 04.09.2017
г., сключен между заемодателя „СИТИ КЕШ“ ООД и заемополучателя В.Г.Х., съгласно който заемодателят е отпуснал на заемателя
паричен заем при следните параметри: размер
на заема - 5 000 лв., размер на погасителна вноска – 158,13 лв., ден на плащане
– понеделник, вид вноска – месечна, ГПР – 34,867 %, брой вноски – 35, годишен
лихвен процент – 30 %, дата на първо плащане – 11.09.2017 г., обезпечение –
поръчител/банкова гаранция, дата на последно плащане - 07.05.2018 г., обща сума
за плащане – 5 534,60 лв.
Приложени
са и погасителен план към договора за заем, общи условия към него и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора за заем, с полагането на подписа си по договора
заемополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на
5 000 лв. и се задължава да я върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора.
В
чл. 6 е посочено, че страните се споразумяват договорът за заем да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора, а съгласно чл. 8 от
договора ако заемателят не предостави на заемодателя уговореното обезпечение в
3-дневен срок от сключването на договора или същото не отговаря на предвидените
условия, той дължи неустойка в размер на 2 889,95 лв., платима разсрочено
по начина, посочен в Приложение № 2 към договора за заем.
Така
сключеният договор за заем, погасителният план и общите условия към него са
подписани от страните, като автентичността на подписите не е оспорена в
настоящото производство.
В
изпълнение на задължението си служебно да следи дали договорът за кредит
отговаря на условията на ЗПК, съдът констатира, че процесният договор за заем
(който има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
ЗПК), погасителният план към него и общите условия са изписани с различни
размери на шрифтовете, като всички шрифтове са с размер под 12, което
представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съдът намира, че в случая размерите
на шрифтове са толкова малки, че за да се направи извода, че те са под 12, не
са необходими специални знания, а от практиката си съдът разполага с достатъчно
знания в тази насока.
Освен
това процесният договор не отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, тъй като в него не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 от
ЗПК начин.
С
оглед на така констатираните нарушения на ЗПК при сключването на процесния договор
за паричен заем, съдът намира, че същият е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид
горното и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е.
недължими са претендираните по делото суми, представляващи договорна лихва,
неустойка и обезщетение за забавено плащане.
За
пълнота следва да бъде посочено, че според съда съдържащата се в договора клауза за дължима от заемателя неустойка в размер на
2 889,95 лв. е нищожна на осн. чл. 26 от ЗЗД като противоречаща на добрите
нрави. Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на
санкцията за неизпълнението му, който е непропорционален на евентуалните вреди. В случая неустойката е уговорена
като санкция за заемателя при неизпълнение, но не на основното му парично
задължение, а на задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на
което е обективно невъзможно в така уговорения кратък срок. С оглед на това,
както и предвид прекомерния размер на уговорената неустойка, съдът намира, че с
тази неустойка се цели единствено допълнителното обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за
нищожност и на тази клауза от договора.
По
отношение на претендираната главница и при признати от ищеца извършени плащания
от ответницата по договора за заем в общ размер от 963,05 лв., както и при липсата
на ангажирани от ответницата доказателства за плащане и на други суми, съдът
намира, че тя дължи на ищеца само сумата от 4 036,95 лв., която
представлява разликата между получената от нея заемна сума в размер на
5 000 лв. и платените от нея суми в общ размер от 963,05 лв.
По делото е
представено копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019
г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД (продавач) и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД (купувач), с който страните са се споразумели, че продавачът ще прехвърля
на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, които са подробно
индивидуализирани в списък - Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора.
Представено
е и извлечение от Приложение № 1/25.03.2019 г. към горепосочения договор за
продажба и прехвърляне на вземания, в което под № 1552 фигурира вземане по
договор № 143284/04.09.2017 г., с
длъжник В.Г.Х., с
отпусната главница в размер на 5 000 лв., остатък от главницата – 4 609,67
лв., остатък от договорната лихва – 450,54 лв., остатък от неустойката –
2 401,24 лв., остатък лихва за просрочие – 1 740,13 лв., или общо
дължима сума към датата на продажбата – 9 201,58 лв.
Приложено е
и Потвърждение от 25.03.2019 г. за така извършената цесия на вземания с
Приложение № 1/25.03.2019 г., като същото изхожда от цедента, т.е. отговаря на
изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Видно от
представеното копие на пълномощно, цедентът „СИТИ КЕШ” ООД е упълномощил
цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да уведоми всички длъжници за
сключения на 25.03.2019 г. договор за цесия.
Представено
е и изпратено до ответницата В.Х. уведомително писмо от 29.03.2019 г. за
извършената цесия, като видно от известието за доставяне, то не е било
потърсено и получено от адресата. Въпреки това и с оглед трайно установената
съдебна практика в тази насока, съдът намира, че в случая следва да се приеме,
че е налице редовно уведомяване на длъжника за цесията, тъй като уведомлението
за цесията му е било връчено като приложение към исковата молба, като фактът,
че то е било получено от назначения на ответницата особен представител не се
отразява на редовността на връчването. С оглед на това съдът намира, че цесията
е произвела действието си по отношение на ответницата и към настоящия момент
надлежен кредитор на вземането по процесния договор за заем е именно ищецът „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.
Предвид
горното, съдът намира за установено по делото, че ответницата В.Г.Х. дължи на
ищеца единствено сумата от 4 036,95
лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 143284/04.09.2017 г.,
сключен между нея и „СИТИ КЕШ“ ООД, вземанията по който са били валидно
прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с Приложение № 1/25.03.2019 г. към договор за цесия
от същата дата, поради което предявеният установителен иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен единствено по отношение на тази сума, а в
останалата му част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
частичното уважаване на иска, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от
265,80 лв., представляваща част от направените от него разноски по настоящото дело,
съответна на уважената част от иска, както и сумата от 102,16 лв.,
представляваща съответна част от направените от ищеца разноски в заповедното
производство.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че В.Г.Х., ЕГН **********,***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата от 4 036,95
лв. (четири хиляди тридесет и шест лв. и деветдесет и пет
ст.),
представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 143284/04.09.2017 г.,
сключен между нея и „СИТИ КЕШ“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с Приложение №
1/25.03.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019
г., която
сума е част от предмета на Заповед № 3665/03.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 8112/2019 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата му
част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск.
ОСЪЖДА В.Г.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 265,80 лв. (двеста шестдесет
и пет лв. и осемдесет ст.), представляваща част от направените от него разноски
в исковото производство, както и сумата от 102,16 лв. (сто и два лв. и
шестнадесет ст.), представляваща част от направените от него разноски в
заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА