Р Е Ш Е Н И Е №260205/27.11.2020г.
гр. Ямбол, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 76/
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София,
представлявано от адв.Ц., срещу М.А.И. ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, която е връчена по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните са сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги № *** г. при месечна абонаментна такса от 30,99 лв. с ДДС и № *** г.., при месечна абонамента такса от 30,99 лв. с ДДС,като за
срока на договора била предвидена промоционална абонаментна такса в размер на
24,99 лв. с ДДС. Абонатът за
отчетния период на потребление от 20.07.2017 г. до 19.10.2017 г. не е изпълнил задължението си да заплати дължимите
месечни абонаменти и използваните от него услуги. Издадени са фактури: № *** г. за отчетен период 20.07.2017 г.-19.08.2017 г. за сумата от 76,82
лв.,фактура № *** г. за отчетен период 20.08.2017 г.-19.09.2017 г. за сумата от
77,95 лв. и фактура № *** г. за отчетен период 20.09.2017 г.-19.10.2017 г. за
сумата от 55,97 лв. Посочените по-горе фактури били с настъпил падеж,който
настъпвал 15 дни след издаването на всяка една от тях. Постъпило плащане само
по първата фактура,като по останалите две нямало извършени плащания и към
настоящия момент,като задълженията не били погасени.Поради това се иска да бъде
прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 210,74 лв., както и
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното
производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не
изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
Отговор на исковата молба е депозиран от ответника,чрез особения му
представител. Считат иска за допустим,но го оспорват по основание и размер.
Оспорва се обстоятелството,че посочените фактури са правилно отчитани и
прилагани договорните условията,като приложените фактури не били подписани от
ответника,като липсвало доказателства,че са му и връчени.Липсвало и покана за
доброволно изпълнение и дали ответника бил узнал за задълженията си,като не
било ясно имало ли заплащане на депозит при сключването на договорите.
Ответника не бил запознат с ОУ на ищеца.Иска се отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описаните в исковата молба Договори за мобилни услуги № ***
г. И № *** г.,
представени по делото. Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж.
Представени са и
декларации-съгласие към двата договора за мобилни услуги,в които ответника
декларирал,че получил подписан от представител на оператора ОУ на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с потребители на фиксирани телефонни
услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал да ги спазва,като същите били
приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от потребителя към момента на
подписването на тези декларации,както и за в бъдеще такива. Също така
декларирал,че оператора му предоставил и получил информацията по чл.4,ал.1 ЗЗП.
Също така са
представени приложение-ценова листа за абонаментните планове за чатни лица от
18.02.2017 г. и 02.03.2017 г. подписани от абоната.
До ответника М.И. е
изпратена покана за доброволно плащане в срок от 10 дни от датата на писмото, с
която е уведомен,че общата стойност на задълженията му за предоставените услуги
по сключени договори с Теленор възлизали на 210,74 лв. с ДДС,като при неплащане
на дължимата сума,се предвиждало прекратяване на договорите и ползването на
съответния мобилен/фиксиран номер нямало да бъде възможно.Също така от страна на
ищцовото дружество е представено удостоверение от „Тип-Топ Куриер“ ЕАД от което
се установява,че предупредителното писмо на клиент М.И. е предадено за доставка
на 22.11.2017 г.,като обявения начин на доставка е до пощенската кутия.
Предупредителното писмо било доставено на адреса на доставката в гр.С.,ул.“***
на 28.11.2017 г.
От заключението на вещото
лице по счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период в билинг системата, през която се извършва фактурирането
на потребените
далекосъобщителни
услуги от ищеца
за клиент ответника,
няма данни да са
извършвани плащания по процесните фактури. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.07.2019 г., размерът на
неплатените месечни абонаментни, услуги по
процесните фактури е посоченият в исковата молба. Процесните фактури и кредитно известие били
осчетоводени съобразно нормативните изисквания.Фактурираните стойности
съответствали на ценовата листа към договорите.
На въпрос на особения представител на ответника в.лице
отговори,че изследвала договорите,приложени по делото и уговорените в тях такси
и услуги.На гърба на всяка от фактурите
били приложени детайлни справки за използваните от ответника
услуги,включени в абонаметния план и извън него. Ползвала и тарифите,приложени
към договора,като на стр.3,табл.2 са описани стойностите на услугите извън
плана,стойностите на месечния абонамент и начислените отстъпки и на база на
всички доказателства отговорила,че съответствали на услугите и тарифите,като
същите били съобразени с представените по делото документи,като нямала способ
да получи данни от самата билинг-система на ищеца.
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени
уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от
сключени между страните договори за предоставяне на услуги. Същитеса валидни и поражда правни последици. Изпълнението на задължението си за
предоставяне на услугите на ответника ищецът
установява с представените фактури, в които подробно са посочени времето на
разговорите, брой смс- и, използван мобилен интернет и др. Фактурите са генерирани автоматично от
системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди
същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното
потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което
сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради което дължи на ищеца
стойността на същите. Съдът приема предявения иск за доказан по основание,
посредством представените фактури за дължимите суми за процесния и с оглед на
обстоятелството, че ответника, не е представил доказателства, че сумите са недължими. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника,че
посочените фактури не са правилно отчитани и същите не били подписани от него и
,че не са му връчени.Не са представени доказателства за плащане
на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е
извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. По
отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените писмени
доказателства – фактури и заключението на ССЕ се установи, че за исковия период
ответника е потребил и не е заплатил
далекосъобщителни услуги на стойност общо 210, 74 лв.Поради това исковете са основателни и следва да се
уважат.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските
по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.И. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК***
гр.София, ***, сумата от 210,74 лв., представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
- 22.07.2019 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД -гр.София направените по делото разноски в размер на 645,00 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 325,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: