Решение по КНАХД №1426/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Хасково, против Решение № 141 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 343/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление № 35 от 08.04.2025 г. на Кмета на Община Хасково.

 

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно: основният мотив на районния съд за отмяна на наказателното постановление бил, че в акта за установяване на административно нарушение и в самото наказателно постановление не била посочена конкретна дата на извършване на нарушението. Жалбоподателят счита този извод на съда за неправилен и основаващ се на твърде формалистично тълкуване на закона. Касаело се за продължено административно нарушение, тоест нарушение, чийто състав се осъществявал непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който бъде установено от съответния орган по реда на ЗАНН. В случая то не се изчерпвало с еднократния акт на монтиране, а продължавало да се осъществява през целия период, в който РИЕ било налично без надлежно разрешение. В АУАН и НП ясно била посочена датата на установяване на нарушението - 03.02.2025 г., когато служители на Община Хасково извършили проверка и констатирали наличието на процесния елемент. При този вид нарушения датата на констатирането била и дата на извършването му, тъй като към този момент деянието не било преустановено. Непосочването на начална дата на разполагането не водело до неяснота относно факта на самото нарушение към момента на проверката.

Жалбоподателят посочва още, че такъв вид нарушение се осъществява, докато елементът „без необходимото разрешение“ е налице. Самият районен съд цитирал практиката на касационната инстанция (Административен съд - Хасково), според която „не би било налице съществено процесуално нарушение, ако при описание на фактическата обстановка са отправени ясни твърдения, че към датата на проверката и установяване на административното нарушение, то се осъществява и в момента, а тези твърдения по безпротиворечив начин водят към датата на извършване на деянието“. В конкретния случай АУАН и НП ясно описвали, че към датата на проверката (03.02.2025 г.) бил констатиран монтиран елемент без разрешение. Това било достатъчно „ясно твърдение“, че нарушението се осъществява и към момента на проверката, и че е налице продължаващо състояние на неправомерно „разполагане“. Горното се установявало и от показанията на свидетелите, разпитани в две поредни съдебни заседания. В конкретния случай правото на защита на санкционираното дружество не било накърнено. От всички материали по делото било видно, че дружеството било наясно за кое нарушение е санкционирано - наличието на конкретно описан рекламен елемент с размери 4.40/1.00 метра на фасадата на обект към датата на проверката. Самият управител при съставянето на АУАН на 12.03.2025 г. вписал възражение, че е подал молба за узаконяване в същия ден. Това действие само по себе си доказвало, че той разбрал в пълнота в какво е обвинен - липсата на разрешение за вече разположен обект. Липсата на начална дата по никакъв начин не попречила на дружеството да организира защитата си. Следователно мотивите на районния съд, че правото на защита е ограничено били необосновани и противоречали на събраните по делото доказателства и установената съдебна практика.

По отношение на терминологичната разлика между „поставяне“ и „разполагане“, жалбоподателят твърди, че районният съд неправилно приел за съществено процесуално нарушение разликата в употребените термини, като посочил, че деянието е описано като „поставяне“, а не като „разполагане“. Според касатора, това било буквоядство или „търсене на причина“ от съда да отмени НП. В АУАН и НП била описана фактическата обстановка - че на 03.02.2025 г. на фасадата на сградата е монтиран (тоест поставен и наличен) рекламен елемент. Глаголът „поставяне“ описвал действието, което водело до състоянието „разполагане“. В контекста на административното нарушение било очевидно, че санкцията се налага не за еднократния акт на монтаж в някакъв минал момент, а за завареното състояние. Жалбоподателят счита, че тази терминологична неточност, ако изобщо можело да се приеме за такава, не променяла съставомерните признаци на нарушението от обективна страна и не била довела до неяснота. Нарушението по чл. 26, ал. 1 от НРДТОХ било извършено, щом като РИЕ било налично без разрешение. Този факт бил описан пълно и точно в АУАН и НП, включително с местоположение, размери, съдържание и липса на разрешение.

С оглед на изложеното, жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон, като приел за съществени процесуални нарушения нарушения, които не били такива. Посочените в АУАН и НП факти били достатъчни, за да се индивидуализира по безспорен начин административното нарушение от обективна и субективна страна. Решението на съда било необосновано, тъй като игнорирало трайния характер на нарушението и факта, че санкционираното лице ясно разбрало, за какво точно нарушение е санкционирано.

В тази връзка жалбоподателят моли да бъде отменено Решение № 141 от 13.06.2025 г. на Районен съд - Хасково, постановено по АНД № 343/2025 г., като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и да бъде потвърдено Наказателно постановление № 35 от 08.04.2025 г., издадено от Кмета на Община Хасково.

 

Ответникът, чрез пълномощника си в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба. Намира решението на районния съд за правилно. Изтъква още, че констативният протокол не бил връчен на представител на дружеството, оспорва характера на табелата като рекламно-информационен елемент и моли да бъде съобразено, че мястото на поставяне на табелата било различно от адреса на управление на дружеството. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на Районен съд – Хасково. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на районния съд е неправилно, като споделя изложените в касационната жалба съображения. Счита, че действително не се установяват посочените в решението процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна и до отмяна на наказателното постановление. Намира жалбата за основателна и предлага по изложените в нея съображения решението да се отмени, а наказателното постановление - да бъде потвърдено.

 

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

 

Разгледана по същество, същата е основателна.

 

С обжалваното пред Районен съд - Хасково наказателно постановление на основание чл. 40, ал. 3, вр. чл. 40, ал. 1 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, вр. чл. 83 от ЗАНН на дружеството – ответник по касация е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково.

За да постанови оспореното решение, съдът е приел за установено, че на 03.02.2025 г. служители на Отдел „Контрол по ЗУТ“ при Община Хасково, Дирекция АГСИ, извършили проверка на сграда с идентификатор 77195.723.313.11 по КК на [населено място] на пл.***. При проверката било констатирано наличието на монтиран елемент с размер 4.40/1.00 м. и площ 4.40 кв.м. на фасадата на самостоятелен обект в сграда, който бил възприет като рекламно пано. На елемента било изписано наименованието на дружеството "Зена" ООД, [населено място], надпис за 20-годишнина на дружеството и адрес на електронна страница. След проверка за наличие на разрешение за поставяне на рекламно-информационния елемент, такова не било установено. Констатациите били обективирани в Констативен акт № 7 от 03.02.2025 г., съставен на основание чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ от работна група. Въз основа на установеното нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Хасково, срещу „Зена“ ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 34/12.03.2025 г. Управителят на дружеството вписал в графата за обяснения и възражения, че има подадена молба за поставяне на информационно табло с рег. индекс 533-52-3/12.03.2025 г. Административно- наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка от акта за установяване на административно нарушение и наложил процесната административна санкция на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Хасково и чл. 83 ЗАНН.

При анализ на административнонаказателната процедура съдът е констатирал съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на санкционния акт. На първо място, съдът е изтъкнал, че съставеният акт не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, конкретно на т. 3 - да се впише дата на извършване на нарушението. Съдът е подчертал, че изискването за посочване на дата на извършване на нарушението не е самоцел, а пряко кореспондира с правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. Датата на извършване на нарушението била неизменна част от индивидуализацията на всяко нарушение от обективна страна и се различавала по същност от датата на неговото установяване. В конкретния случай визираното деяние било квалифицирано като нарушение по чл. 40, ал. 3, вр. ал. 1 от Наредбата и се осъществявало с конкретен акт, който трябвало да бъде описан с дата, място и начин на извършване. Това изискване по отношение на датата не било изпълнено.

На второ място, съдът е констатирал неточност в описанието на деянието като „извършване на дейност по поставяне“, вместо „разполагане“, както изисквал нормативният акт. Разполагането имало траен и продължителен ефект и можело да продължава към момента на проверката, докато поставянето било краткотрайна и обикновено еднократна дейност. Тази разлика водела до неяснота относно момента на извършване на деянието - поставяне на елемента. За съставомерността се изисквало той да е бил разположен, но липсвало описание на деянието, че се извършва дейност, продължаваща към датата на проверката.

 

Касационната инстанция намира, че така постановеното решение е неправилно поради следните съображения:

 

На първо място, районният съд е отменил наказателното постановление, приемайки, че в АУАН и в НП не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, а само датата на неговото констатиране. Приел е, че това представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Този правен извод на районния съд обаче не е съобразен с характера на процесното нарушение. Нормата на чл. 26, ал. 1 от НРДТОХ гласи: „На територията на Община Хасково могат да се разполагат рекламно-информационни елементи съгласно разрешение за поставяне...“. Съответно, санкционната норма на чл. 40, ал. 1 от НРДТОХ предвижда наказание за този, който „разполага“ РИЕ без надлежно разрешение. При този вид деяния съставът на нарушението се осъществява непрекъснато до момента на констатирането му от компетентния орган. Деянието продължава да се извършва, докато съществува неправомерното състояние – докато РИЕ е разположен без надлежно разрешение. В конкретния случай в АУАН № 34 от 12.03.2025 г. е посочено, че на 03.02.2025 г. служители на общината установяват наличието на монтиран РИЕ без разрешение, като именно тази дата е ясно посочена като дата на констатиране на нарушението, тоест към 03.02.2025 г. нарушението се извършва, тъй като неправомерното състояние продължава. Следователно, изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН за посочване на дата на извършване на нарушението е спазено. Не е необходимо да се посочва начална дата на разполагане на РИЕ, тъй като нарушението се осъществява през целия период на неговото съществуване без разрешение и се счита за извършено към всеки един момент, включително и към момента на констатирането му, когато към тази дата деянието все още не е преустановено.

По отношение на използвания в акта и наказателното постановление термин „поставяне“ вместо нормативно установения „разполагане“, районният съд е приел, че това води до неяснота относно същността на деянието и съставлява съществено процесуално нарушение. Касационната инстанция не споделя този извод. Безспорно е, че терминът, използван в Наредбата на Община Хасково, е „разполагане“, а не „поставяне“. Същевременно следва да се има предвид, че терминологичната прецизност, макар и желателна, следва да се преценя в контекста на конкретния случай – дали действително е довела до неяснота относно деянието, предмета и правната му квалификация, като по този начин е накърнила правото на защита на санкционираното лице. В случая в АУАН и НП е описана фактическата обстановка, установена на 03.02.2025 г., а именно – че на фасадата на сградата е налице рекламен елемент, по отношение на който няма разрешение за поставяне. Понятията „поставяне“ и „разполагане“ в настоящия контекст са езиково близки и в своето значение се припокриват до степен, която не позволява да се твърди, че са налице различни по съдържание действия. И двата термина в контекста на Наредбата обозначават факта на физическото наличие на РИЕ на определено място без надлежно разрешение. Употребата на единия термин вместо другия не променя естеството на установеното противоправно поведение и не създава объркване относно какво конкретно се вменява на санкционираното лице. В случая съществото на нарушението остава непроменено – налице е рекламен елемент, поставен без необходимото разрешение, независимо дали това състояние е описано чрез термина „поставяне“ или „разполагане“. От всички материали по делото се установява, че елементът е бил разположен на конкретно място (фасадата на сграда с посочен идентификатор); същият е имал конкретни размери (4.40/1.00 м.); към датата на проверката (03.02.2025 г.) той е бил наличен на сградата без разрешение, като именно този факт – наличието на РИЕ без разрешение – съставлява нарушението. В случая съставомерните признаци на нарушението по чл. 26, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от НРДТОХ са напълно изяснени и в този смисъл правото на защита на санкционираното дружество не е било накърнено. Поради това изводът на районния съд за наличие на съществено процесуално нарушение по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН е неправилен и не намира опора в материалите по делото.

 

Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията, изложени от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание.

На първо място, доводът, че констативният протокол не бил връчен на представител на дружеството, не опорочава административнонаказателното производство. Релевантно за гарантиране правото на защита е надлежното връчване на акта за установяване на административно нарушение, което в случая безспорно е сторено, видно от съдържанието на акта и положените подписи. Следователно, дори констативният протокол да не е бил надлежно връчен, това не е съществено процесуално нарушение – дружеството, чрез законния му представител, е било уведомено за твърдяното нарушение и е упражнило правото си на възражения във връзка с констатациите в акта.

Касационната инстанция намира за неоснователно и възражението на процесуалния представител на ответника, с което се оспорва характерът на табелата като рекламно-информационен елемент. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на фасадата на сградата е бил наличен елемент с размери 4.40/1.00 м., съдържащ наименованието на дружеството, надпис за 20-годишнината му и адрес на интернет страница. Съгласно § 1 от Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Хасково, всеки текст, обемна форма или изображение, предназначени да информират обществеността или да привличат чрез средствата за масово осведомяване, телекомуникациите или пряко до индивидуален клиент, всеки текст, обемна форма или изображение, закрепени върху сграда, свързани с функцията на даден обект в нея, всеки текст, обемна форма или изображение, указващи близостта на една сграда или терен, където се извършва определена дейност, всички знамена, транспаранти, надписи и информационно-указателни табели с временен характер, обозначаващи акционни, обществени, строително-ремонтни работи или предоставяне под наем и други дейности са „рекламно-информационни елементи“. От съдържанието на процесния надпис ясно личи връзката му с търговската дейност на дружеството – изписано е неговото фирмено наименование, отбелязана е годишнина от създаването му и е посочен електронен адрес. Подобно съдържание има несъмнено рекламно и идентификационно предназначение, като информира и привлича вниманието на гражданите към дейността на дружеството. Поради това правилно контролният орган е приел, че табелата представлява рекламно-информационен елемент по смисъла на § 1 от Наредбата и за нейното поставяне е било необходимо предварително разрешение.

Неоснователно е и възражението, че мястото на поставяне на табелата било различно от адреса на управление на дружеството. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният рекламен елемент е съдържал фирменото наименование на дружеството, отбелязване на неговата 20-годишнина и адрес на интернет страница – данни, които индивидуализират именно „Зена“ ООД и го идентифицират като субект, извършващ търговска дейност. Съдържанието на надписа недвусмислено сочи, че той има за цел да популяризира дейността на това дружество, а не на друго лице или организация. Местоположението на табелата – върху фасадата на сграда, различна от тази на седалището на дружеството – не изключва отговорността му. Релевантно е не къде е поставен надписът, а чия дейност се рекламира чрез съответния надпис. В случая надписът еднозначно се отнася до ответното дружество. Самият управител при съставянето на АУАН е направил възражение, че е подал молба за разрешаване на поставянето на табелата в същия ден – действие, което представлява признание, че именно дружеството е инициатор и ползвател на елемента. В този смисъл съдържанието на табелата, както и поведението на управителя при съставянето на акта, изключват възможността тя да е поставена от трето лице без знанието или съгласието на дружеството.

Следователно, решението на Районен съд - Хасково, с което постановлението е отменено, е неправилно и следва да бъде отменено, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

 

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 141 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 343/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35 от 08.04.2025 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 40, ал. 3, вр. чл. 40, ал. 1 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково, вр. чл. 83 от ЗАНН на „ЗЕНА” ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ***, представлявано от управителя Ф. К. З., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба за рекламната дейност на територията на Община Хасково.

 

Решението е окончателно.