Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 276

град Габрово, 22.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на тридесети юни ................................................. през две хиляди и двадесета година ....................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 339 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателката Ц.П. *** като управител на „Цвети ЦС” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, улица „Негенска пътека” № 2, е обжалвала Наказателно постановление № 309732-F328943, издадено на 02.01.2018 година от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч на представляваното от същата дружество е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 200 лева, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Въз основа на изложени в жалбата съображения жалбоподателката е възприела постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез процесуални представители, които също са упълномощени по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Жалбоподателката е управител на „Цвети ЦС” ЕООД, БУЛСТАТ *********, което дружество е със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, на улица „Негенска пътека” № 2.

При проверка, която била извършена на 14.08.2017 година от св. К.М.-С. *** към ТД на НАП – Велико Търново) въз основа на постъпило писмо № 20-00-122 от 09.08.2017 г. на ЦУ на НАП, същата установила, че в качеството си на задължено лице представляваното от жалбоподателката дружество не е изпълнило задължението си да подаде по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗСч заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията - търговски регистър, на годишен финансов отчет за дейността си през 2016 година. Поради  това на 14.08.2017 година до дружеството е била изпратена покана с Изх. № 2768 (л. 6), с която неговия представляващ е бил уведомен, че в 7 дневен срок от нейното получаване следва да се яви в упоменатия офис за съставяне на акт за установяване на административно нарушение заради неизпълнението на посоченото задължение. Поканата е била изпратена за връчване по седалището и адреса на управление на дружеството, съвпадащ с постоянния адрес на този представляващ – гр. Габрово, ул. ”Негенска пътека” № 2, но връчването не е могло да се осъществи поради сменен адрес (копие от пощенски плик, приложено на л. 7). Независимо от това на 05.09.2017 година срещу дружеството е съставен акт за установяване на това нарушение. На 07.09.2017 г. представляващият е бил открит, като му е връчен съставения акт за самото нарушение. Въз основа на този акт е издадено и наказателното постановление, което е предмет на обжалване по настоящето дело.

 При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Данните, отразени в разписката от гърба на намиращият се на л. 5 от делото екземпляр от НП водят до заключение, че то е получено от управителя на санкционираното дружество на 04.03.2020 г. Жалбата против същото е постъпила в офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново на 09.03.2020 г., или преди изтичането на установения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление,  преди всичко е необходимо такъв да бъде акта за установяване на съответните нарушения, които се санкционират чрез него. В настоящия случай същият е бил съставен в тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с 14.08.2017 г. – датата за извършване на проверката, приключила с установените от св. К.М. обстоятелства, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. Установените изисквания в чл. 34, ал. 1, б. „В” от ЗАНН се явяват спазени и от аспект на едногодишния срок, започнал да тече от датата за извършване на нарушението – 01.07.2017 година, тъй като между предходния ден (30 юни на тази година), до който е следвало да се подаде заявление за вписване и представяне на годишния финансов отчет за дейността на дружеството през 2016 г. и датата за съставяне на акта, е изминал период, по-малък от този срок. С оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване на НП са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които са довели до незаконосъобразно санкциониране на нарушителя поради това, че същото е било извършено след изтичане на давностните срокове, предвидени в ЗАНН. Такива нарушения не се констатират и във връзка с факта, че акта е съставен в отсъствието на представляващо дружеството лице, доколкото причините за невръчената покана не са предмет на спор, като се явяват установени и от данните за различния адрес на този представляващ, които се съдържат в подадената пред съда жалба. 

Като отчете събраните писмени доказателства, съдът намери, че изводът за съществуването на описаното в акта и НП нарушение следва да се счита за обоснован от фактическа страна. Меродавния начален момент за изчисляването на срока за изпълнение на регламентираното по закон задължение е бил предварително определен, и след като по делото не е спорно, че до 30.06.2017 година то не е било изпълнено при предвидените условия в чл. 38, ал. 1 от ЗСч, то нарушението очевидно е осъществено от обективна страна. Конкретната квалификация на това нарушение също следва да се приеме за правилно определена, тъй като се явява напълно съобразена с нормативната база, която е действала към момента на неговото извършване и установяване, а свързаните с тях фактически обстоятелства са безспорно установени от събраните доказателства. От отразените в акта и НП констатации е видно, че представляваното от жалбоподателката дружество е подало в ТД на НАП Велико Търново годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. с Вх. № 074351700414952/29.03.2017 г., в която е посочило, че за 2016 година не е извършвало дейност. По делото обаче не са приложени доказателства, които да установяват, че липсата на тази дейност е била декларирана от жалбоподателката при условията и по реда, предвидени в чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСЧ., както и че това се е случило не само преди датата за съставянето на акта, но и преди тази за издаване на наказателното постановление за извършеното нарушение. Поради изложеното не може да се счита, че установеното в тази норма изключение е било приложимо и по отношение на нея, а въз основа на това - че липсата на подадено заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията на годишния финансов отчет за дейността на дружеството през 2016 г. не бе могла да се квалифицира като нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч от обективна страна. И накрая, но не последно място следва да се отбележи, че НП също е издадено от компетентен орган, тъй като от направеното позоваване и т. 2, б.”А” на сочената в него Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г., издадена от Министъра на финансите и приложена на л. 8 от делото, е видно, че Директора на ТД на НАП -  Велико Търново е бил упълномощено по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ЗСч лице.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на самото нарушение и правно-организационната форма на отговорното за него лице, съдът намира наложеното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. От констатациите в НП е видно, че на представляваното от жалбоподателката дружество вече е било издавано писмено предупреждение по повод на идентично (по вид) нарушение № 225369-F263380/15.11.2016 г., чрез което на същото е указано, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това неоспорено в жалбата обстоятелство, отчетено заедно с липсата на установени обективни причини, които да дават обяснение за естеството на тези, които са довели до неизпълнение на определените по закон задължения от страна на дружеството, в никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до основания, които да позволяват повторното приложение на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо следва да се приеме, че след като е санкционирал дружеството, вместо да приложи тази норма и да отправя повторно предупреждение към него, наказващият орган е издал едно законосъобразно (в т.ч. и от аспект на целите на превенцията по смисъла на чл. 12 от ЗАНН) НП, определяйки имуществената санкция за нарушението в минимално предвидения с чл. 74, ал. 1 от ЗСч размер. Въз основа на изложените съображения съдът намери, че няма основания, които да налагат както отмяната, така и изменяването на обжалваното постановление, поради което прие, че същото следва да се потвърди.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 309732-F328943, издадено на 02.01.2018 г. от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, на „Цвети ЦС” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, улица „Негенска пътека” № 2, е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева – на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................