Решение по дело №15243/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 01.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на първо ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                              Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 15243 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба за допълване на решение № 5697/29.08.2018 г. по в.гр.д. № 15243/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, от ищеца К. Е. чрез законния му представител К.К.-Е., представлявани от адв. А.. В молбата се твърди, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по цялото искане, а именно в частта му за присъждане на мораторна лихва върху претендираните суми за имуществени и неимуществени вреди за периода от датата на увреждането до деня на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до окончателното плащане.  

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна сдружение „Спортен клуб Б.“.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Е. чрез законния му представител К.К.-Е. срещу сдружение „Спортен клуб Б.“, с която са предявени искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 806 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация на К. Е. вследствие счупване на тибията на левия крак при падане от ски по време на ски училище на 31.01.2015 г., и за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, безсилие, чувство за непълноценност, негативни емоционални изживявания, чувство на напрегнатост и тревожност, нарушаване душевния мир на пострадалото дете, ведно със законната лихва върху претендираните суми за неимуществени и имуществени вреди за периода от датата на увреждането до подаването на исковата молба, както и законната лихва върху главниците от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

С решение № 185100/02.08.2017 г. по описа на СРС, 49 състав ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 000 лв., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 140, 35 лв., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 806 лв. В решението първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за присъждане на законната лихва за забава от настъпване на увреждането до окончателното изплащане.

С решение № 5697/29.08.2018 г. по в.гр.д. № 15243/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, първоинстанционното решение е отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до присъдения размер от 11 000 лв., като този иск е отхвърлен за сумата над 5000 лв. до присъдения размер от 11 000 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за сумата над 535 лв. до присъдения размер от 1177 лв. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

Констатираният пропуск на районния съд да се произнесе по искането за присъждане на законната лихва върху обезщетенията от настъпване на увреждането до окончателното плащане представлява непроизнасяне по цялото заявено с исковата молба искане по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК и редът за неговото отстраняване е само по искане на страната в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. В този срок ищецът не е подал молба за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, като въззивното производство е образувано единствено по въззивна жалба от ответното сдружение. Не съществува процесуален ред, по който въззивният съд за пръв път да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва. Процесуалният закон дава право на страната да поиска допълване в съответния срок, от която възможност тя не се е възползвала. След като ищецът не е поискал допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК, предметът на въззивното производство е ограничен до обжалваната от ответното сдружение част на решението, като е недопустимо въззивният съд за пръв път да се произнася по искания, по които не се е произнесъл районният съд, тъй като това би лишило страните от разглеждането на съответния въпрос на още една станция. По този начин би се заобиколило и изискването на закона искането за допълване на първоинстанционното решение да бъде направено в съответния срок, който в случая е пропуснат от страната.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че подадената молба за допълване на въззивното решение следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 250, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 124022/28.09.2018 г. за допълване на решение № 5697/29.08.2018 г. по в.гр.д. № 15243/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, подадена от К. Е. чрез законния му представител К.К.-Е..

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.