Р
Е Ш Е
Н И Е № 260570
гр. Пловдив 21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание четвърти март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен
Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. №3161 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е Решение
№ 260082/20.08.2020г. па Пловдивския районен съд, ХІV-ти гр. с, с
което се отхвърлят предявените от „Гарант кредит консулт“ ЕООД, с предишно
наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, срещу А.И.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
А.И.С. дължи на „Гарант кредит
консулт“ ЕООД, с предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД, следните
суми: 400.98 лева- представляваща невърната част от задължение по договор за
заем № 10107 от 24.10.2016г., сключен с
„Лайт кредит“ ООД като заемодател, платена от „Лайт кредит консулт“ ЕООД,
съгласно договор за гаранция от 24.10.2016г.; 39.54 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за
гаранция от 24.10.2016г.; ведно със законната лихва от датата на постъпването
на заявлението в съда- 25.02.2019г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед
№ 1852 от 27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
частно гр. дело № 3167/2019 г. на ПРС.
Жалбоподателят „Лайт
кредит консулт“ ЕООД, ЕИК ********* моли съда да отмени решението на районния
съд и постанови друго, с което да уважи изцяло уважените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна А.И.С., ЕГН ********** не взема становище.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от
представените преписи от кредитна документация се установява, че А.И.С., в качеството му на заемател, е сключил с „Лайт кредит“ ООД, като заемодател, договор за
паричен заем № 10107 от 24.10.2016г., според който заемодателят предава в
собственост на заемателя сумата 500лв, Погасителната вноска е в размер на 135.59лв.
Посочени са срока на договора, броя и датите на вноските, фиксирания годишен лихвен
процент – 40%; общия размер на всички плащания – 512.36лв. и годишния процент
на разходите на заема в размер на 47.69%. Сключен е и договор за гарантиране на
задълженията на заемателя от същата дата.
При служебно
извършената проверка на действителността на договора за паричен заем от 24.10.16г.
по чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и чл. 12, ал.1, т. 7 – 9 от Закона
за потребителския кредит съдът установи следното:
Както се посочи по – горе лихвеният
процент е фиксиран на 40.00 %, а заемът е обезпечен. Така уговорения лихвен процент накърнява добрите нрави, понеже надвишава
двукратния размер на законната лихва, като договорът е обезпечен чрез договора
за гаранция уговорен в чл. 6 от договора за заем чрез гарантиране от трето лице
в каквато насока има последователна съдебна практика например Р. №
378/18.05.2006г. на ВКС, по гр. д. № 315/05г. ІV г. о. Отделно от това няма и разпоредба за
условията за прилагането му, както и за базата, върху която се начислява този
процент, а именно върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Според
разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от
ДР на ЗПК има легална дефиниция за "Обща
сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя.
В
договора обща сума или общ размер на всички плащания е посочена 542.36 лева, но
в нея не е включено допълнителното плащане от 158.16 лева (четири вноски по
39.54лв. – чл. 3.1 от договор за гарантиране на задължението на заемателя) по
договора за гаранция, който съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за заем е
задължително условие за предоставянето му. С това допълнително плащане се покриват
разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият надвишава законовата
забрана в посочената норма.
Ето
защо, посочените годишен процент на разходите от 47.69% и обща дължима сума–
542.36 лева не отговарят на действителните. Това по своята правна природа представлява
невярна информация и следва да се квалифицира като заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя нарушава
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
Всичко изложено
дотук налага извода, че обсъждания договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Този
правен извод обосновава основателността на иска за дължимостта от страна на
длъжника на чистата стойност на кредита по реда на чл. 23 от ЗПК, която е
специална и урежда по императивен начин отношенията между потребителя и
кредитора по повод потребителски кредит, който е недействителен на основанията,
уредени в нормата на чл. 22 от ЗПК.
От
заключението счетоводната експертиза с вещо лице Д.С. се установява, че
длъжникът е извършил две плащания – на 29.11.16г. и на 03.02.17г. съответно от
по 160лв. и 100лв. или общо 260лв. След
като чистата
-стр.3
от решение по в. гр. д. № 3161/20т. на ПдОС-
стойност на кредита е размер на
500лв., то от тази сума следва се извади общия сбор на внесените на два пъти
суми в общ размер от 260лв., което прави 240 лв. в който размер искът е
основателен и следва да се уважи.
Изложеното
дотук налага извода, че решението на районния съд следва да се потвърди в
частта, с която се отхвърля иска за разликата от 240.01лв. до претендираните
400.98лв. главница и изцяло за сумата от 39.54лв. възнаграждение по договор за
гаранция, а в частта, с която е отхвърлен иска за размера от 240лв. невърната
главница решението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с
което се уважи този иск.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва
да заплати на жалбоподателя разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 250.36лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260082/20.08.2020г. па Пловдивския районен съд, ХІV-ти гр.
с, в частта с която се отхвърля предявения от „Гарант кредит консулт“
ЕООД, с предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, срещу А.И.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че А.И.С. дължи на „Гарант
кредит консулт“ ЕООД, с предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД, сумата
от 240 лева- представляваща невърната част от задължение по договор за заем №
10107 от 24.10.2016г., сключен с
„Лайт кредит“ ООД като заемодател, платена от „Лайт кредит консулт“ ЕООД,
съгласно договор за гаранция от 24.10.2016г.и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Гарант кредит консулт“ ЕООД, с предишно наименование „Лайт кредит
консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1 сумата 240 (двеста и
четиридесет) лева, представляваща невърната част от задължение по договор за
заем № 10107 от 24.10.2016г., сключен с
„Лайт кредит“ ООД като заемодател ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.02.2019г. до
окончателното погасяване, за която
сума е издадена Заповед № 1852 от 27.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 3167/2019 г. на
Пловдивския районен съд, ІІ-ри граждански състав.
ПОТВРЪЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Гарант кредит
консулт“ ЕООД, с предишно наименование „Лайт кредит консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1 сумата 250.36 (двеста
и петдесет лева и тридесет и шест стотинки) разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.