№ 2521
гр. София, 11.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502845 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на Н. В. В. и С. В. В. чрез
процесуален представител адвокат Р. с надлежно учредена представителна
власт с пълномощно на л.19 от настоящото дело срещу Определение №
262432 от 10.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2939/2017 г. по описа на СГС,
І-5 състав, с което и на основание чл.130 от ГПК е прекратено производството
по делото.
Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл.130 ГПК за
прекратяване на делото. Твърди се, че жалбоподателите са изпълнили всички
разпореждания по делото, включително и това от 09.01.2022 г. Считат, че е
налице правен интерес за продължаване на производството пред съда за
разглеждане на делото.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на производството.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по
жалбата.
От фактическа страна:
Гражданско дело № 2939/2017 г. по описа на СГС, І-5 състав е било
образувано по искова молба на Н. В. В. и С. В. В., с която са предявени
активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
1
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ЗК „Олимпик“ за заплащане
на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на
техния баща В. Д. В., починал при пътно-транспортно произшествие на
13.03.2011 г., причинени от водач на МПС с валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание от 11.11.2017
г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по н.о.х.д. № 1005/2014 г. на
СГС, НО, 1 състав. След отпадане на пречките за движението по делото,
предвид наличието на влязла в сила присъда, с определение от 17.01.2022 г.,
първоинстанционният съд е възобновил производството по делото, като с
Разпореждане от 19.01.2022 г. е оставил без движение исковата молба и е
указал на ищците, че в двуседмичен срок следа да представят копие от
формуляра за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност
на ЗК „Олимпик“ АД, дружество регистрирано със седалище и адрес на
управление в Република Кипър. Указал е на ищците, че при неизпълнение в
срок, производството по делото ще бъде прекратено. Съобщение за това
разпореждане е връчено редовно на ищците чрез техния процесуален
представител адвокат Р. на 14.02.2022 г. В определения от съда срок, ищците
не са представили доказателства за предявяване на вземането си пред съда по
несъстоятелност.
С оглед на горното и с обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел, че му е служебно известно, че по отношение на „Застрахователна
компания Олимпик“ АД – дружество, регистрирано със седалище и адрес на
управление в Република Кипър е открито производство по несъстоятелност,
обявено с акт на Областен съд на Никозия, Кипър по номер на иск 656/2018.
Приел е, че от официалния сайт на клона на застрахователното дружество в
България /http://www.olympicins.bg/ е определен срок за предявяване на
вземания до 26.09.2019 г., който е възможно да бъде удължен от
ликвидаторите след представяне на надлежно обосновано искане от кредитор.
С разпореждането от 19.01.2022 г. съдът е дал указание на ищеца да
представи копие от формуляра за предявяване на вземането в производството
2
по несъстоятелност, които указания не са изпълнени. Приел е същото така, че
ВКС в своята практика приема, че при открито производство по
несъстоятелност, завареното дело по чл.637, ал.1 от ТЗ, каквото е настоящото,
може да се развие само като обслужващо производство по отношение на
производството по несъстоятелност, в случай, че е налице спор относно
предявеното в производството по несъстоятелност вземане. По тази причина в
двете хипотези на чл.637, ал.3, т.1 и т.2 от ТЗ възобновяването на
производството е предпоставено от предявяне на вземането в производството
по несъстоятелност преди изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 от ТЗ и
чл.688, ал.1, от ТЗ. В случай, че вземането не е предявено в производството
по несъстоятелност, завареното дело по чл.637, ал.1 от ТЗ се явява
безпредметно и следва да бъде прекратено, тъй като липсва правен интерес от
продължаване на производството по него, по което се погасява и правото на
иск. Позовал се е на съдебна практика и е приел, че съдът е длъжен служебно
да следи за допустимостта на предявените искове и тъй като ищците не са
предявили вземанията си в производството по несъстоятелност, за тях е
отпаднал правният интерес от разглеждане на предявените искове по
настоящото дело, поради което производството по тях следва да бъде
прекратено.
По тези съображения и на основание чл.130 от ГПК е прекратил
производството по делото.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт подлежащ на
обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по
същество е основателна. Обжалваният съдебен акт е допустим, но
неправилен.
Когато ищецът и в указания от съда срок не е представил доказателства,
относно релевантни за прекратяване/възобновяване на производството по
реда на чл.637, ал.2 или ал.3 от ТЗ, факти, а именно: дали вземането, предмет
на самостоятелно предявения срещу несъстоятелния длъжник иск е прието в
производството по несъстоятелност по реда на чл. 693 ТЗ или не е включено в
списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък,
респ. налице са подадени възражения срещу приетото вземане, то това
3
обстоятелство не е основание за прекратяване на производството по делото,
тъй като съдът следи служебно дали са отпаднали пречките за временното
преустановяване на хода на настоящия процес (арг. чл. 230, ал. 1 ГПК). В този
смисъл е и съдебната практика, така например Определение № 57 от
13.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 48/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 109 от
26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 588/2009 г., II т. о., ТК, с които съставите на
ВКС са приели, че така спряното исково производство подлежи на
прекратяване или на възобновяване по реда на чл. 637, ал. 2 или ал. 3 ТЗ
според това дали вземането, предмет на самостоятелно предявения срещу
несъстоятелния длъжник иск е прието в производството по несъстоятелност
по реда на чл. 693 ТЗ или не е включено в списъка на приетите от синдика
вземания или в одобрения от съда списък, респ. налице са подадени
възражения срещу приетото вземане, като в служебно задължение на
решаващия делото по възникналия преди обявяване на ответника в
несъстоятелност имуществен правен спор съд е да прекрати, съответно да
възобнови спряното производство, след проверка на факта относно включване
на вземането в списъка на приетите вземания, както и относно идентичността
му по основани и размер на заявените по спряното дело претенции на
кредиторите.
На следващо място първоинстанционният съд и за да прекрати
производството по делото като недопустимо, се е позовал на действащия в
Република България Търговски закон.
Предвид факта обаче, че ответното дружество е чуждестранно със
седалище и регистрация в Република Кипър, е налице трансгранична връзка,
поради което приложима се явява Директива 2009/138/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и
упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност
(Платежоспособност II) (ОВ L 335, 2009 г., стр. 1), изменена с Директива
2013/58/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.
(ОВ L 341, 2013 г., стр. 1), както и законодателството на Република Кипър.
Съобразно тази Директивата, само компетентните органи на държавата
членка по произход следва да бъдат оправомощени да вземат решения по
отношение на процедурите по ликвидация на застрахователните дружества.
Тези решения следва да пораждат действие в целия Съюз и да бъдат признати
4
от всички държави членки. Решенията следва да бъдат публикувани съгласно
нормативната уредба на държавата членка по произход и в Официален
вестник на Европейския съюз. Информацията следва да бъде достъпна за
кредиторите с местопребиваване в Съюза, които следва да имат правото да
предявяват претенции и да представят съображения. Всички условия за
откриването, провеждането и прекратяването на процедурите по ликвидация
следва да се провеждат съгласно законодателството на държавата членка по
произход.
По смисъла на Директивата „държава членка по произход“ означава в
общото застраховане - държавата членка, в която се намира централното
управление на застрахователното предприятие, което поема риска. Съобразно
разясненията в т.38 –т.40 на решението на СЕС по дело С-427/2019 г. от 12.11.
2020 г. при наличие на решение за откриване на производство по ликвидация
на застрахователно предприятие по см. на дял ІV от Директивата, то в
съответствие с чл.273§ 2 от същата, това решение трябва да се признава без
никакви допълнителни формалности на територията на целия Съюз, т.е. да
има същото действие от момента, в който решението поражда действие в
държавата-членка, където производството е открито. На основание чл.274,§ 2,
б.“д“ от Директивата, действието и последиците от производството за
ликвидация върху исковете заведени от индивидуални кредитори, с
изключение на висящите производства, както е посочено в член 292, се
урежда от правото на държавата-членка по произход, т.е. от правото на
Република Кипър. Обстоятелството, че съгласно чл.274,§ 2, б.“д“ от тази
директива взаимното признаване се простира по както отношение на
действието, така и по отношение на последиците от него върху исковете,
заведени от индивидуални кредитори, с изключение на висящите
производства, посочени в чл.292 от Директива 2009/138/ЕО, които
продължават да се регулират изключително от правото на държавата –членка,
в която делото е висящо и каквото не е разглежданото от
първоинстанционния съд гр.д. № 2939/2017 г. (доколкото предмет на същото
не са активи или право, което е отнето на застрахователното предприятие,)
има за своя правна последица и спиране на всички съдебни производства,
образувани по отношение на съответното застрахователно предприятие, на
основание кипърското законодателство -чл.220 от Закон за дружествата.
Сочената разпоредба, възпроизведена от СЕС в цитираното по- горе решение,
5
прогласява, когато е постановено решение за откриване на производство по
ликвидация или несъстоятелност, или е назначен временен ликвидатор не
може да бъде предявен иск или да бъде започната производство или
последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд,
като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия.
С оглед на горното производството по делото следва да бъде спряно, а
не прекратено, а за да се счете, че пречките за движение на делото,
обуславящи възобновяване на производството, са отпаднали, то в
разглежданата хипотеза е необходимо ищците да представят доказателства,
че е налице разрешение от компетентния кипърски съд за продължаване на
исковото производство пред българския Софийски градски съд по гр.д. №
2939/2017 г. по описа на СГС, І-5 състав, като при необходимост
разрешението следва да бъде и служебно изискано от състава на Софийски
градски съд.
Изцяло в горния смисъл Определение № 71/29.03.2021 г., т.д. №
488/2020 г., ВКС, ІІ т.о.
Също така и за изясняване на релевантните факти: дали в образуваното в
Република Кипър производство по несъстоятелността (ликвидацията) на
„Застрахователна компания Олимпик“ Лимитид, упражняваща търговска
дейност в Република България чрез своя клон, са предявени и приети
вземанията на ищците, а в случай че не са приети, дали се разглежда това
искане, респ. ако те са включени в Списъка за неприетите вземания, дали е
предявен иск в преклузивните по кипърското право срокове за установяване
на тяхното съществуване, първоинстанционният съд може да поиска и
съдействие от Комисията за финансов надзор като надлежен държавен орган,
осъществяващ текущ и последващ контрол върху застрахователите и
презастрахователите със седалище в Република България, вкл. и на клонове на
чуждестранни застрахователи и презастрахователи, регистрирани в Република
България, като този специализиран държавен орган, следва и може да
упражни правомощията си по чл. 585, ал. 7 и ал. 8 КЗ, във вр. с чл. 273, ал. 3,
изр. 2 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
По така изложените по-горе съображения и поради несъвпадане на
изводите на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното определение
ще следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на
6
съдопроизводствените действия по него, съобразно по-горе дадените
указания.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 262432 от 10.04.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2939/2017 г. по описа на СГС, І-5 състав, с което и на основание чл.130 от
ГПК е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на СГС, І-5
състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно
указанията в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7