Решение по дело №497/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 164 от 07.05.2024г., постановено по АНД № 597/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-1228-006324 от 14.02.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че административнонаказателното обвинение не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна и съотв. че е налице непълнота в описанието на нарушенията. Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че извършването на вменените на санкционираното лице административни нарушения не са доказани по безспорен и несъмнен начин. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-1228-006324 от 14.02.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Б. В. И., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Б. В. И. от гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № 23-1228-006324 от 14.02.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1075654 от 22.12.2023г., на Б. И. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.12.2023г. в 12.30ч., в гр. Стара Загора, по [улица]до № 2, Б. И. управлява т. а. с рег. № [рег. номер], собственост на „Корона С“ ЕООД, като при проверката е установено, че е ограничена видимостта на водача през стъклата на предните странични врати и челен прозорец на автомобила, осигуряващи видимостта му към пътя, като е поставено цветно фолио и е намалена прозрачността им. Водачът не представя документ от техническа служба, че намаляването прозрачността на стъклата е в граници на стойностите на правило № 43 на ИКЕ на ООН. Прието е, че автомобилът е с техническа неизправност – облепянето на стъклата с цветно фолио нарушава качеството им при натрошаване, парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, съгласно правило № 43 на ИКЕ на ООН.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че административнонаказателното обвинение не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна чрез посочване на всички обстоятелства от значение за преценката за извършването на вменените на санкционираното лице административни нарушения. По съществото на спора е направил извод за недоказаност наличието на съставомерни от обективни страна деяния, квалифицирани като нарушения на чл.105, ал.1 от ЗДвП и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд за недоказаност извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Доколкото административнонаказателното обвинение за ограничаване на видимостта през челното и страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, се основава и е обосновано единствено с твърдения за намалената им прозрачност, правилно Старозагорският районен съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл.105, ал.3 от ЗДвП е било необходимо установяването и доказването, че констатираната намалена прозрачност на стъклата е извън границите на допустимите стойности, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 4.2.1 „Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача" на Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %. От своя страна, начинът на установяване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила, е регламентиран в чл. 87, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията на дейността за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената норма, при осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла. Разпоредбата на чл. 91, ал. 9 от същата Инструкция предвижда, че при използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла, резултатите се отразяват в дневник (приложение № 18б). В случая не само липсват каквито и да е било данни, но не се и твърди от контролните органи на ОД на МВР – Стара Загора, да са извършили и съотв. да са документирали извършена проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла по нормативно регламентирания начин. При разпита им в съдебно заседание осъществилите контрол на пътното движение полицейски органи от сектор „Пътна полиция" изрично са заявили, че не са извършили замерване на пропускливостта на стъклата на автомобила на мястото на проверка. Нещо повече – от показанията на разпитаните във въззивното съдебно производство актосъставител Д. С. и свидетел по АУАН М. К., се установява, че констатираното затъмнение на челното и страничните стъкла на автомобила се свързва със затъмняване/ограничена видимост от външна страна на стъклата, като изобщо не е била извършена проверка и респ. преценка дали е ограничена видимостта на водача към пътя през челното и страничните стъкла на автомобила. Доколкото констатацията за намалена прозрачност на автомобилните стъкла, не се основава на извършена и документирана в съответствие с нормативните изисквания проверка с техническо средство за светлопропускливост на стъклата, а е основана единствено на субективната преценка на проверяващите полицейски служители, правилно въззивният съд е приел административнонаказателното обвинение за извършено от санкционираното лице нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, за фактически и доказателствено необосновано. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая нито е установено по надлежния ред, нито е доказано наличието на намалена прозрачност на стъклата на автомобила, която да е извън границите на допустимите стойности, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, поради което правилно наказателното постановление в частта за наложената санкция за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, е прието от въззивния съд за незаконосъобразно.

Дори и да се приеме, че с поставено фолио на стъклата на предните странични врати и челен прозорец на автомобила (макар че доказателства за поставянето на такова фолио липсват), в нарушение на изискването по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП управляваното от санкционираното лице ППС се явява техническо неизправно по см. на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в" от ППЗДвП (автомобилът е със стъкла, които не отговарят на изискванията на стандартизационните документи), то абсолютно необосновано и недоказано се явява квалифицирането на тази техническа неизправност като значителна неизправност по см. на § 6, т.72 от ДР на ЗДвП и съотв. като основание за налагане на санкция при прилагане на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, което обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и по отношение второто санкционирано нарушение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Б. И. сумата от 600 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164 от 07.05.2024г., постановено по АНД № 597/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 23-1228-006324 от 14.02.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на Б. В. И. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.2, ап.8, сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.