№ 8192
гр. София, 05.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.ОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело №
20231110169807 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
367713/20.12.2023 г., от Н. К. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „М..........
чрез адв. А. П. П. от САК с адрес гр. София, ул. ........ № 8 срещу Е М" ЕООД,
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „......,
представлявано от управителите Р И М Т и Т И Вс която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК вр.
чл.117, ал.2 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, по
отношение на ответника Е М", че ищцата Н. К. П., ЕГН ********** не дължи
на ответника посочените в издадените от ответното дружество удостоверение
за непогасени задължения изх. № МА 00016548/07.11.2023 г. и удостоверение
изх. № МА 00016549/07.11.2023 г., в които се твърди, че в качеството си на
кредитополучател по договор за потребителски кредит от 16.02.2007 г.,
сключен с „Ю Б АД, дължи на Е М" ЕООД въпросната сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че В началото на месец
ноември ищцата е получила телефонно обаждане от служител на ответното
дружество, в което и е съобщено, че дължа сумата от 5054,14 лв.
Твърди, че поискала да й бъде предоставено писмено основанието за
твърдяното задължение, получила удостоверение изх. № МА
00016548/07.11.2023 г. и удостоверение изх. № МА 00016549/07.11.2023 г. за
непогасено задължение. В него се твърди, че в качеството си на
1
кредитополучател по договор за потребителски кредит № FL224339 от
16.02.2007 г., сключен с „Ю Б АД, дължи на Е М" ЕООД сума в размер на 5
054,14 лв. лева и сума в размер на 482.58 лв.
Сочи, че получила от ответното дружество и уведомление изх. №
МАО0016547/07.11.2023 г. и изх. № МА00016551/07-11.2023 г. за извършено
прехвърляне на вземания. В документа се посочва, че правата си на кредитор
Е М" ЕООД е придобил в резултат на договор за цесия, сключен с „Ю Б АД, и
че всички задължения са прехвърлени на Е М" ЕООД с договор за цесия от
18.01.2016 г.
Обяснила на служителите на ответното дружество, че не дължи
претендираните суми, тъй като образуваното изпълнително дело № 386/2014
г. по описа на ЧСИ № 795 В Т с район на действие ОС Благоевград е
прекратено с постановление от 07.10.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Постановлението е влязло в сила на 26.10.2016 г. Освен това
вземането е погасено и по давност.
Ищецът твърди, че е подложен на постоянен тормоз от служителите на
ответното дружество, които и звънят по телефона почти всеки ден, отправят
претенции и заплахи.
Сочи, че не дължи горепосочените суми, тъй като вземанията на „Ю Б
АД спрямо нея са погасени по давност.
Излага следните съображения:
Съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение. С образуването на изпълнително
дело давността не е прекъсната. Според приетото в т 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Отделно от това, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
2
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В настоящия случай, след издаването на изпълнителния лист и
образуването на изпълнителното дело, срещу ищцата не са предприети нито
едно от посочените в Тълкувателното решение изпълнителни действия,
прекъсващи давността» а дори да са предприети такива, от последното са
изминали повече от 5 години. По отношение на дължимите лихви пък
давността е три годишна и също е изтекла.
От горното следва, че задължението на ищцата към Е М" ЕООД е
погасено по давност, както по отношение главницата, така и по отношение на
лихвите и разноските. Същото се отнася и до разноските и таксите, свързани с
образуваното изп. д. № 20147950400386 по описа на ЧСИ В Т, per. № 795 на
КЧСИ.
Независимо, че ответното дружество, което твърди, че е получило
правата си на кредитор по силата на договор за цесия, вземането на банката е
погасено по давност, тъй като от твърдяната дата на сключване на договора
до момента са изминали повече от 16 години, за което време не са правени
плащания и не са предприемани действия, годни да прекъснат или спрат
давността.
Горното обосновава правният интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за сумата от 5 054.14 лв. лева, както и за сумата от 482.58
лв., предмет на събиране по изп. д. № 20147950400386 по описа на ЧСИ В Т,
per. № 795 на КЧСИ срещу Е М" ЕООД, като съдът признае за установено по
отношение на това дружество, че въпросната сума не се дължи.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор, с който изцяло
признава иска – по изложените факти и основания и изложените твърдения.
Твърди, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК на 07.10.2016 г. и от тогава ответникът не е инициирал действия по
образувано но ново изпълнително дела или по търсене на сумите. Твърди, че
периодът от прекратяване на делото до сега е повече от 7 години. Признава,
че е настъпила погасителна давност през 2020 г. Твърди, че няма образувано
ново изпълнително дело. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Цитира
съдебна практика.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адв. А.
П.. Поддържа иска. Моли да се уважи. Претендира разноски. Представя
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в. о.с.з..
3
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях.
Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги
конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде
доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че
не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. По въпроса за наличието на правен
интерес е налице противоречи практика.
Според едната, по-стара, практика такива обстоятелства за правен
интерес са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана
от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.
Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния
интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен
интерес като положителна предпоставка (Решение № 83 от 23.05.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3448/2017 г., III г. о., ГК).
Според другата, страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 1.3.2008 г.,
защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието
(Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК).
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ищеца е налице изпълнителен лист – титул. Правният интерес от водене на
дело се доказва и от представеното удостоверение, което е издадено по молба
4
на ищеца (л.13-14 от делото). Наличието на записи в информационните
масиви на ответника, води до правен интерес у ищеца, с който да бъде
поискано от съда, че процесното вземане не съществува, поради погасяването
му давност. Ето защо искът е допустим.
Друг е въпросът доколко предявеният иск от ищеца ще породи
търсената защита. С оглед изложените индиректни факти и обстоятелства,
ищецът иска да бъде забравен от ответника. Тази защита се осъществява при
съблюдаване на принципа да бъдеш забравен, съгласно ЗЗЛД и GDPR. В този
смисъл е Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. по
описа на ВАС.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на
наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответниците.
Ответникът изцяло признава иска – по основание и размер.
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело
изп. д. № 20147950400386 по описа на ЧСИ В Т, рег. № 795 на КЧСИ, за
задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит от 16.02.2007
г., сключен между ищеца и „Ю Б АД. Не се спори, че ответникът е бил
кредитор на ищеца, въз основа на договор за цесия с и „Ю Б АД. Страните не
спорят, че изпълнителното дело е прекратено на 07.10.2016 г. Не се спори, че
от тогава до сега, ответникът не е предприемал действия по събиране и
търсене на задължението.
Страните спорят дали е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
Ето защо исковата молба е основателна и следва да бъде признато за
установено, по предявения от Н. К. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
„М.......... чрез адв. А. П. П. от САК с адрес гр. София, ул. ........ № 8 срещу Е
М" ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„......, представлявано от управителите Р И М Т и Т И В, че Н. К. П., ЕГН
5
********** не дължи на Е М" ЕООД, ЕИК .........., сумите, които са посочени
в издадените от ответното дружество удостоверение за непогасени
задължения изх. № МА 00016548/07.11.2023 г. и удостоверение изх. № МА
00016549/07.11.2023 г., в които се твърди, че в качеството си на
кредитополучател по договор за потребителски кредит от 16.02.2007 г.,
сключен с „Ю Б АД, дължи на Е М" ЕООД въпросната сума, на основание
чл.439 ГПК, поради погасяването им по давност.
По разноските
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски, са:
да не е дал повод за завеждане на иска
и да признае иска.
Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз
основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на
ответника.
По делото е налице признаване на иска, Налице е едната предпоставка.
Спорно е дали ответникът е дал повод за завеждане на иска.
По делото липсва доказателства, че извънпроцесуалното поведение на
ответника е дало повод за завеждане на делото, доколкото от 2016 година до
завеждане на иска (повече от 7 години), ответникът не е предприел никакви
действия по търсене на сумите, не е поискал такива действия от ЧСИ, не е
завеждал дела, не е търсил ищеца. Изобщо цялото поведение на ответника
говори за десезиране за търсене на процесните суми.
По делото е налице издадена справка от ответника, с който дава
разпечатва за записани суми за дължимост. Но тази справка е издадена въз
основа на молба на ищеца, а не по негова инициатива. Ето защо това действие
е извършено по молба на ищеца, по която ответникът няма право да откаже
(Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. по описа на
ВАС). Следователно до подаването на молбата на ищеца, ответникът е нямал
никакво процесуално или извънпроцесуално поведение, което да е дало повод
за завеждане на иска. Липсва всякакво пасивно или активно поведение на
ответника, от което да се приеме, че е дал повод за завеждане на делото.
Издаването на справка е по инициатива на ищеца, а не на ответника. По
делото липсват доказателства, от които да е видно, че ответникът е имал
поведение, преди издадената справка (която е по молба на ищеца), което да
обосновава повод за завеждане на иска.
На следващо място, представените по делото справки са издадени по
искане на ищеца. Ищецът е нямало да разбере за тези суми, ако не е поискал
справки. И тук се поставя въпросът до колко този иск е допустим, след като
ответникът не си търси сумата, а по своята същност ищецът иска да приложи
правото да бъдеш забравен – да се изтрие от базата данни посочените в
исковата молба суми, който ред става по реда на АПК, ЗЗЛД и GDPR. Ето
6
защо липсва всякакво поведение на ответника, което е дало повод за
завеждане на исковата молба. Изтриването от база данни не се преследва по
реда на чл.124 ГПК или чл.439 ГПК вр. 117, ал.2 ЗЗД, а по реда на чл.56, ал.2
ЗЗЛД и чл.17 GDPR. В този смисъл е Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм.
дело № 8782/2023 г. по описа на ВАС.
Това е така, тъй като ответникът не може автоматично да изтрие
записаното задължение. Погасяването по давност възпрепятства
възможността само за принудително изпълнение то страна на кредитора.
Ищецът, т.е. длъжникът винаги може да плати и след давността, като
платеното не е без основание (арг. 118 ЗЗД). Ето защо с иска по чл.124 ГПК
или чл.439 ГПК вр. 117, ал.2 ЗЗД няма как да се постигне защитата вземането
да бъде изтрито от информационните масиви на ответника, а само ще се
призна, че е погасено по давност, т.е. липсва правото на принудително
изпълнение.
Ищецът не ангажира доказателства, че ответникът е имал
извънпроцесуално поведение, което е дало повод за завеждане на иска. Има
само твърдения в исковата молба, които обуславят допустимостта, но не и
доказателства, които да опровергаят предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.
В процесния случай съдът приема, че с оглед конкретната фактическа
обстановка и при признаване на иска в отговора на исковата молба, то е
налице другата предпоставка за прилагане на чл.78, ал.1 ГПК. Ето защо на
ищеца не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Н. К. П., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. „М.......... чрез адв. А. П. П. от САК с адрес гр.
София, ул. ........ № 8 срещу Е М" ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „......, представлявано от управителите Р И М Т и Т
И В, отрицателен установителен иск, че Н. К. П., ЕГН ********** не
дължи на Е М" ЕООД, ЕИК .........., сумите, които са посочени в издадените
от ответното дружество удостоверение за непогасени задължения изх. № МА
00016548/07.11.2023 г. и удостоверение изх. № МА 00016549/07.11.2023 г., в
които се твърди, че в качеството си на кредитополучател по договор за
потребителски кредит от 16.02.2007 г., сключен с „Ю Б АД, дължи на Е М"
ЕООД въпросната сума, на основание чл.439 ГПК, поради погасяването им
по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
7
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8