Р E Ш Е Н И Е
№ 599
гр.Плевен, 22.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 739
по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 341 от 13.07.2021
год., постановено по НАХД № 20214430200329/2021 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил
Наказателно постановление № 063 от 18.01.2021г. на директора на РИОКОЗ - Плевен, с което на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1336, Столична община, ж.к.“Люлин“ 2, бул.“Панчо Владигеров“ № 66, представлявано
от изпълнителния директор В.М., на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.166,
т.2, вр. чл.165, ал.2 от ЗООС е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл.166, т.2, вр. чл.82,
ал.5 от ЗООС.
Против горното решение постъпила
касационна жалба „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, подадена чрез пълномощниците юрк. В.Д. и
юрк. Г.Т.. Твърди се, че оспореният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, поради което се иска неговата отмяна. Излагат се подробни
доводи, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя като не е
допуснал до разпит посочен от него свидетел. На следващо място се развиват
съображения за необоснованост на обжалваното съдебно решение, тъй като то е
постановено при несъответствие със събраните по делото доказателства, от които
не се установява авторството на осъщественото нарушение. Излагат се и доводи за
допуснати при издаване на процесните АУАН и НП нарушения на чл.42, т.3 чл.57,
ал.1 ,т.5 от ЗАНН, във връзка с които не може да се осъществи преценка по
отношение давностните срокове, визирани от разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и
същевременно се твърди, че АУАН е издаден в нарушение на горната разпоредба. Правят
се оплаквания във връзка с описанието на осъщественото нарушение, както и
правната му квалификация. Въззивният съдебен акт се оспорва и в частта му, с
която съдът е приел, че не са налице основанията за приложение на разпоредбата
на чл.28 ЗАНН. Излагат се подробни доводи за наличие на предпоставки за
приложението му.
В съдебно заседание касаторът се
представлява юрк. Д.П.с надлежно пълномощно. Същият поддържа подадената
касационна жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът се представлява от гл. юрк. Б. П.,
която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави
искане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на РС -
Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че решението на РС- Плевен
е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал относимите към правния
спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал до правилния извод,
че е налице доказано по несъмнен начин нарушение на разпоредбата на чл. 166, т.2 във вр. чл.82, ал.5 от ЗООС, поради което нарушителят правилно е санкциониран на
основание чл. 165, ал.2 от ЗООС.
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви и счита, че
доводите на касатора, свързани с допуснато от РС- Плевен съществено процесуално
нарушение, както и тези за допуснати от АНО нарушения на ЗАНН при съставяне на
АУАН и оспореното НП, са неоснователни.
По отношение на оплакването, че РС – Плевен е допуснал
съществено процесуално нарушение при разглеждане на съдебното производство,
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и изразяващо се в
недопускане до разпит на посочен от страната свидетел, касационната инстанция
съобрази следното :
Искането за разпит на свидетел е направено от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание на 21.06.2021
год. В предходно съдебно заседание, проведено на 29.03.2021 год., съдът е
разпитал като свидетели актосъставителя З. Й.и свидетелите, участвали при
проверките на 11.11.2020 год. и 14.12.2020 год., отразени в КП №
БР-СС-30/11.11.2020 г. и КП № УО-НД-66/14.12.2020 год. С. Ц. и И. И. В съдебното заседание на 21.06.2021 год. е разпитан
и свидетелят К. Б. К., присъствал при съставянето на КП № УО-НД-66/14.12.2020
год. В това заседание съдът е приел и всички писмени доказателства,
съставляващи административната преписка. Процесуалният представител на
жалбоподателя е направил искането си за допускане до разпит на свидетеля М.К.,
позовавайки се на показанията на К. К., но не е посочил какви факти се цели да
бъдат установени с въпросните показания. Съдът е приел, че с обстоятелствата по
делото са изяснени от събраните до момента доказателства и е отхвърлил
искането. С касационната жалба се прави оплакване за нарушено право на защита,
свързано с недопускането на този свидетел, но отново не се сочи какви релевантни
към предмета на доказване факти е следвало да бъдат установени с показания на
този свидетел, нито се сочат обстоятелства, които са останали неизяснени при
разпита на останалите свидетели и от приетите по делото писмени доказателства.
Не се оспорва и съдържанието на посочените по- горе КП. Ето защо касационната
инстанция няма как да приеме, че обективно е налице ограничаване правото на
защита на касатора.
Във връзка с оплакванията от касационната жалба,
свързани с това, че РС - Плевен не е съобразил наличието на твърдените
нарушения на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на
АУАН и НП, следва да се посочи, че макар и лаконично, първостепенният съд е
приел, че не са допуснати нарушения на чл.42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият съдебен
състав счита, че в АУАН и оспореното НП по достатъчно ясен за жалбоподателя
начин са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. От горните е
видно, че същото е извършено през периода от 18.09.2020 год. до 11.11.2020 год.
и настоящият съдебен състав намира, че определеното по този начин време на
извършване на нарушението е законосъобразно, тъй като актосъставителят не е
очевидец, присъствал на извършване на нарушението, а АУАН е издаден въз основа
на писмени доказателства, от които единствено може да се направи извод за
периода, в който е осъществено деянието но обективно не е възможно да бъде
определена точна дата. В обстоятелствената част на същия са цитирани
констативните протоколи от извършени проверки, а мястото е конкретизирано, вкл.
с посочване на георграфски координати. Това съдържание на АУАН е пренесено и в
НП.
Неоснователни са и оплакванията за нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Времето на извършване на нарушението е
определено като период. Първата дата на този период е 18.09.2020 год. Дори да
се приеме, че нарушението е довършено на тази най-ранна дата, то тримесечният
срок за съставяне на АУАН изтича на 21.12.2020 год. /понеделник/, тъй като
19.12.2020 год. е събота, т.е. неприсъствен ден, поради което и съобразно
процесуалните правила за броене на срокове следва да се счита за изтекъл в края
на първия работен ден. Ето защо
издаденият на 21.12.2020 год. не е в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1
от ЗАНН.
Нарушението се доказва както от показанията на
разпитаните свидетели, така и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство и по конкретно от цитираните в АУАН и НП констативни протоколи. От
същите е видно, че на част от проверките са присъствали представители на
жалбоподателя, а при всички случаи преписи от констативните протоколи са
връчвани на негови представители, но не са налице възражения във връзка с
констатациите. В КП от 14.12.2020 год. са отразени обяснения, от които е видно,
че засегнатите извън сервитута площи в проверения участък са в резултат на
променения метод на преминаване през р. Вит и са били необходими за съхранение
(временно) на хумусния слой, във връзка с последващо възстановяване на терена.
Допуснатото нарушение е подробно описано в издадените
АУАН и НП с всички белези от обективна страна. Същото правилно е квалифицирано
като такова по чл.166, т.2 във вр. чл.82, ал.5 от ЗООС. Правилно е приложена и
административнонаказателната разпоредба на чл.165, ал.1 от ЗООС. Наложена е
имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
оплакванията, свързани с приложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН за конкретното
нарушение. Районен съд- Плевен е изложил доводи в тази насока, с които
настоящият съд е съгласен и не намира, че следва да ги повтаря в настоящия
съдебен акт, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
При тези съображения съдът намира, че следва да остави
в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
341 от 13.07.2021 год., постановено по НАХД № 20214430200329/2021 год. по описа
на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/