О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №232
гр.Силистра, 15.04.2022г.
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,
разгледа постъпилото адм.дело №67 по описа на съда за 2022г. и установи,
че е сезиран с осъдителна претенция, насочена срещу Районна прокуратура
гр.Силистра и Областна дирекция на МВР гр.Силистра, квалифицирана от ищеца по
чл.2 л.1 т.1 и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), намираща се извън компетентността на сезирания съд, съгласно
регулацията от чл.1 ал.2 ЗОДОВ.
Преценявайки фактическите твърдения в
исковата молба, ведно с непрецизно формулирания петитум,
в две части, свързан с искане за присъждане на обезщетение без конкретизация-платимо
от кого (всяка от двете части на осъдителния иск се претендира от двамата ответници поотделно, солидарно съгласно чл.4 ал.2 ЗОДОВ или
едната от единия, другата от другия), настоящият съд намира, че е сезиран с
искане, което не попада в периметъра на нормативно определената му юрисдикция.
Исковите претенции по чл.2 ал.1 ЗОДОВ се разглеждат по реда,
установен в ГПК,т.е. от общите съдилища съгласно функционалната подсъдност от
чл.103 и чл. 104 ГПК. Дори и да бъде отделена и разгледана самостоятелно ИМ
само в частта ѝ относно полицейското задържане на ищеца с приложената на
л.5 от делото Заповед УРИ 1886зз-79/02.05.2020г., е видно, че същата, като необжалвана
по реда на чл.72 ал.4 ЗМВР пред РС гр.Силистра, е породила законосъобразно правния
си ефект, т.е. не е отменен като унищожаем акт на
полицейски орган по съдебен ред. Освен това, съгласно изричната регламентация
от чл.204 АПК „Допустимост на иска“ абсолютна процесуална предпоставка за
редовното предявяване на иск от вида на процесния, е „отмяната на
административния акт по съответния ред“, каквато в случая нито се твърди, нито
се установява. С връчването на ищеца на релевираната заповед на полицейски
орган, издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, същият саморъчно се е
подписал под подробно разяснените му права (писмено),вкл. да обжалва
законността на задържането по реда на чл.72 ал.4 ЗМВР, каквото не е
осъществено.
Предвид доминиращите възражения в ИМ насочени срещу дейността
на правозащитните органи по повод на образувано, водено и впоследствие
прекратено наказателно производство за престъпление от общ характер, като правопораждащ факт за търсената обезвреда,
то очевидно искът е подсъден на Районен съд гр.Силистра, предвид и неговата цена,
по аргумент за противното от чл.104 т.4 ГПК.
Съдът
не може да променя волята на лицето,което го е сезирало досежно предмета на
търсената защита.Само ищецът, съответно жалбоподателят, е този,който може да
индивидуализира спорното право, каквото именно е направил г-н П. като е посочил
обстоятелствата, на които е основал искането си и изрично е визирал търсената
защита - обезщетение за вреди (неимуществени и имуществени), причинени от правоохранителни органи, в периметъра на водено досъдебно
наказателно производство (ДП №1886 ЗМ-231/2020г. на РУ МВР гр.Силистра, пр.пр.№1023/20г. на ОП-Силистра) срещу него по реда на НПК, а
не от административен, изпълнително-разпоредителен орган, респ. в кръга на
извършвана административна дейност или по повод изпълнение на такава.
В
обобщение, настоящият състав приема, че съдебно-административният контрол, вкл.
исковият такъв по чл.203 и следващите от АПК, във връзка със ЗОДОВ, в случая е извън
нормативно определената подсъдност с чл.132 АПК за административните съдилища.В
хипотезата на чл.135 ал.2 АПК, делото следва да бъде изпратено на Районен съд
гр.Силистра (чл.2 ал.3 ЗОДОВ, във връзка с чл.103 ГПК) за разглеждането му по реда
на ГПК, воден от което и на основание чл.135 ал.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №67/2022г. по описа на
Административен съд гр.Силистра.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Силистренския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: