РЕШЕНИЕ
№ 867
гр. Благоевград, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210100445 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. К. Й., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Бл, депозирана чрез адвокат М. Г., против Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, с със седалище и адрес на управление: гр. СПредявен е иск за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 15 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, представляващи
временно разстройство на здравето, без опасност за живота, страх, депресия, продължителна
нетрудоспособност и констатираните „Остра стресова реакция, последвана от разстройство
в адаптацията и Протрахирана депресивна реакция“, които са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпило ПТП на г., при което водачът на МПС с марка и
модел собственост на „УнД, със застраховка „ГО“ № B сключена с „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със срок на валидност 08.04.2019 г. до 07.04.2020 г., която е била
валидна в момента на злополуката, нарушавайки правилата за движение по пътищата, е
допуснал ПТП, при което е блъснал Й., като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека тип
„зебра“.
На основание чл. 86 от ЗЗД, е направено искане да бъде осъден ответникът да заплати и
законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на настъпилото застрахователно
събитие, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че от 15.12.2008 година до настоящия момент, ищцата
работи на длъжност „главен експерт“ в ТСБ – Югозапад, отдел „Статистични изследвания“
– Благоевград, към Националния статистически институт, с работно място: гр. Благоевград,
ул. „Даме Груев“ № 38.
Излага се, че на 10.07.2019 г., по време на обедната й почивка, връщайки се към
работното й място, около 12.25 часа, в гр. Б на кръстовище, образувано от бул. „Д ищцата
станала участник в ПТП – докато пресичала бул. „Джпо протежение на ул. „Д по посока на
движение към Изчислителен център – Бл водачът на товарен автомобил, марка и модел „“, с
peг. № В 2035 ВВ, я блъснал на пешеходната пътека, намираща се на бул. „Д
1
Сочи се, че тръгвайки да пресича пътното платно, ищцата била пропусната от идващия
от лявата й страна автомобил, движещ се по бул. „Д“ в дясната лента за движение, в посока
кръговото кръстовище при Строителен техникум, като достигайки втората пътна лента,
водачът на процесното МПС - Иван Димов Гончев, несъобразявайки се с правилата за
движение по пътищата и с пътната обстановка, я блъснал.
Вследствие на удара се поддържа, че ищцата паднала на пътното платно и
кратковременно загубила съзнание. В ръцете си имала дамска чанта и чанта с покупки,
които впоследствие разбрала, че са се разпилели по пътното платно.
Излага се, че на местопроизшествието пристигнал автомобил на Спешен център при
МБАЛ – Б като на отсрещния тротоар на бул. „Др“, ищцата забелязала и двама униформени
служители на КАТ ПП - ОД на МВР - Б
Сочи се, че ищцата била закарана за преглед в МБАЛ - Благоевград, където й
направили изследване със скенер. При прегледа било установено мозъчно сътресение.
Поддържа се, че ищцата имала и наранявания в областта на главата, голям оток на лявата
скула и рана във вътрешността на устата в ляво, в областта на лявата лакътна става, както и
оток на левия крак. Изпитвала силни болки, световъртеж и позиви за повръщане. Била
настанена за лечение в Хирургично отделение към МБАЛ - Благоевград с диагноза
„Хематома палпебраули окула синистра“, като й било назначено медиК.тозно лечение за
един месец.
Сочи се, че на ищцата бил издаден и болничен лист за временна неработоспособност за
срок от 20 дни, като по препоръка на лекуващия й лекар, домашното й лечение продължило
до 21.08.2019 г. След удара се поддържа, че Й. изпитвала силна болка в областта на главата,
която продължила повече от 1 месец, като от болката в лявата скула, дъвченето й било
затруднено.
Твърди се, че на местопроизшествието се намирал и съпругът на ищцата, като се сочи,
че той и преминаващи граждани, станали преки очевидци на случилото се. Поддържа се, че
след настъпилото ПТП ищцата изпитвала страх да се движи сама по улиците, налагало се
съпругът й или при невъзможност нейни близки, да я придружават, дори когато отивала и се
връщала от работа. Твърди се, че Й. изпитвала непрекъснато напрежение, станала плачлива,
тревожна, не можела да се концентрира и дори да се справя с елементарните й задължения в
домакинството.
Заявява се, че това състояние наложило неколкократни консултации с психиатър, като
лекуващият лекар констатирал „Остра стресова реакция, последвана от разстройство в
адаптацията и Протрахирана депресивна реакция“, което състояние било в пряка и
непосредствена връзка с претърпения инцидент.
Твърди се, че по случая било образувано досъдебно производство № 1899 ЗМ 314/
2019 г. по описа на 01 РУ на МВР - Благоевград, пр.пр. № 2190/2019 г. на Районна
прокуратура - Б което след проведено разследване, било прекратено с влязло в сила
постановление. Поддържа се, че претендираната сума в размер на 15 000 лв. е съобразена
със застрахователната и съдебната практиката, както и със степента и характера на
претърпените болки и страдания.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Оспорват се и всички фактически твърдения и правни доводи, изложени в исковата
молба, в това число настъпването на застрахователно събитие по описания от ищцата начин,
нанесените вреди и причинно-следствената връзка между тях.
Оспорва се от страна на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Транзит куриер“, да е
осъществено противоправно поведение, като се твърди, че ищцата, в качеството си на
пешеходец, в нарушение на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, е предприела пресичане,
2
без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, като е излязла внезапно
на пътното платно, с което е станал причина за ПТП-то.
Сочи се, че не са ангажирани достатъчно убедителни доказателства относно размера на
предявения иск, като се твърди, че същият е прекомерен и не съответства на приетите с
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и установените в съдебната практика
критерии за определяне на справедливо обезщетение. В случай че се приеме, че предявеният
иск е основателен, при условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Иска се да бъде постановено решение, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло,
като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност – да се присъди
обезщетение, като се отчете приносът на пострадалата за нанесените увреждания.
В проведено на 05.07.2023 г. открито съдебно заседание съдът е обявил устните
състезания за приключени и е уведомил страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения едномесечен срок.
В срока за постановяване на решението съдия-докладчикът е приел, че въпросът за
допустимостта на настоящото производство следва да бъде решен, след като в открито
съдебно заседание се предостави възможност на ищцата, респ. и на ответника - да вземат
отношение по него, отменил е протоколното определение, с което устните състезания са
обявени за приключени и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от
процесуален представител - адв. Г., която пледира, че така предявеният иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство, е допустим, доколкото ответникът е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие. Отделно от това, според адвокат Г., ищцата, в
качеството й на пешеходец-участник в ПТП, не е била длъжна да уведомява ответното
дружество за претърпените вреди.
Ответникът се представлява от адвокат Богомилов, който прави искане производството
по делото да бъде прекратено, тъй като не е установено, че преди предявяване на иска,
извънсъдебно, ищцата е отправила претенцията си пред застрахователя.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати са и са назначени:
съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, заключенията от които са приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след анализ на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 4 от делото/, се установява, че на
10.07.2019 г., около 12:55 ч., в гр. Благоевград, на кръстовището, образувано от ул. „Дж
участник 1 /ППС с рег. № В 2035 ВВ, управлявано от Иван Гончев/ отнема предимството на
пресичащия отдясно на ляво пътното платно участник 2 /ищцата/, блъска го и реализира
ПТП.
Видно от Епикриза, издадена от Многопрофилна болница за активно лечение „Б АД, гр.
Б /л. 5 от делото/, на 10.07.2019 г. ищцата е приета в хирургично отделение, като е изписана
на 12.07.2019 г., с диагноза „комоцио церебри, контузио капитис, хематома палпебраули
окула синистра“.
Като доказателство по делото е прието Медицинско удостоверение от 23.08.2019 г.,
издадено въз основа на извършен преглед на ищцата от д-р Ке/л. 11 – л. 12 от делото/, видно
от което, вследствие на преживяното, Й. е отключила остра стресова реакция, последвана от
разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция.
Видно от „проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /л. 14 от
делото/, МПС с peг. № В 2035 ВВ, е имало активна застраховка „ГО“, сключена с „ДЗИ -
3
със срок на валидност 08.04.2019 г. до 07.04.2020 г. Това обстоятелство не се оспорва от
ответното дружество.
След подаден сигнал от ищцата, по описа на 01 РУ при ОДМВР Благоевград е
образувано ДП 1899 ЗМ 314/2019 г., за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал,
1, предл. 3 от НК, като видно от Постановление от 25.03.2021 г. /л. 15 – л. 17 от делото/,
досъдебното производство е прекратено.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свид. Кирилов
/съпруг на ищцата/. В показанията си последният посочи, че е бил пряк очевидец на
процесното ПТП. На 10.07.2019 г., около обяд, той и съпругата му се намирали на бул.
„Джеймс Баучер“, на пешеходната пътека до Аптеката на ул. „Шишман“. Разделили се, като
ищцата предприела пресичане на пешеходната пътека, а свидетелят тръгнал в обратна
посока, като направил „5-6 крачки“, след което чул много силен удар. Обърнал се и видял Й.
„просната на пътното платно“, като блъсналият я автомобил бил лекотоварен, марка „Форд“.
Ищцата лежала безпомощно, като вещите, които носела със себе си, били разпръснати около
нея. Възрастна жена, която също станала очевидец на инцидента, се притекла на помощ,
като посочила, че е лекар, и бръкнала в устата на ищцата - последната изплюла кръв. Лежала
и пъшкала, като не била контактна. Впоследствие, на място пристигнали военни полицаи и
линейка. Вследствие на удара, главата на ищцата кървяла, като при пристигането на
медиците от Спешна помощ, й била поставена шина. Й. била транспортирана до Спешен
център, където останала на лечение три дни. След изписването й от Центъра и след
приключване на първия й отпуск по болест, ищцата продължила да се чувства зле –
постоянно страдала от гадене, главоболие, повръщане, не желаела да контактува с никого и
постоянно лежала и плакала вкъщи. Впоследствие ползвала отпуск по болест още 20 дни, но
дори и след него не се чувствала добре – нямала желание за нищо, не искала да излиза и да
се храни, като започнала да посещава и специалист-психиатър. Във връзка с инцидента,
било образувано и досъдебно производство, което било допълнителна травма за Й..
Свидетелят сподели, че макар и да са изминали повече от три години от случая, ищцата
продължава да се травмира, когато минава по бул. „Джеймс Баучер“ и чува шум от
автомобили.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля – същите са последователни
обективни и лишени от вътрешни противоречия. Съдът прецени показанията на свидетеля
Кирилов, съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като съобрази възможната му
заинтересованост от изхода на делото. Следва да се отбележи, че показанията на този
свидетел кореспондират и с останалата доказателствена съвкупност по делото.
По делото е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза, в заключението от
която вещото лице е достигнало до следните изводи:
-След претърпяното ПТП на 10.07.2019 г. Г. Й. е имала мозъчно сътресение, контузия
на меките тъкани на главата, хематом на клепачите на лявото око. По данни на съпруга й,
освен тези увреждания, е имала охлузни рани по ръцете и краката, кръвоизлив в лявото око-
субконуктивален кръвоизлив. Мозъчното сътресение без пълна загуба на съзнание й е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Хематомът на
клепачите на лявото око и субконуктивалният кръвоизлив, са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
-Мозъчното сътресение без пълна загуба на съзнание й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Хематомът на клепачите на лявото око и
субконуктивалният кръвоизлив са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
-Установените травматични увреждания отговарят да са получени по механизъм и
начин, както е посочено в исковата молба и показанията на свидетеля - блъскане па
пешеходец от движещ се с невисока скорост автомобил с последващо падане и хлъзгане
4
върху терена.
-Мозъчното сътресение е функционално нарушение на дейности на мозъка без налични
травматични увреждания по мозъчната тъкан. Освен него са били установени и мекотъканни
увреждания - хематом на лицето, натъртване на меките черепни покривки, субконуктивален
кръвоизлив. Такива травматични увреждания е възможно и обикновено се възстановяват
напълно.
-Срокът на неработоспособност при мозъчно сътресение е около един до три месеца.
Пълно възстановяване на мозъчното сътресение е възможно да настъпи за около три до шест
месеца, а на мекотъканните травматични увреждания - за около две три седмици.
По делото е допусната и назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, в заключението от която вещите лица са посочили следното:
-Острата стресова реакция е продължила при лицето около 3-4 дни, като през този
период е била и на лечение в хирургично отделение, била е неспокойна, плачела е, не
можела да спи, не се хранела, чувствала се виновна, била объркана, изпитвала болки по
тялото си. Впоследствие е развила разстройство в адаптацията, в продължение на около два
месеца била в дома си и през този период симптомите й са били по-изразени, залежала се,
била много напрегната, нямала апетит, ограничила контактите си, не можела да общува
адекватно с близките си. Около два месеца след инцидента, била в подобрено психично
състояние, постепенно е редуцирана и спряна терапията, тръгнала на работа, справяла се, но
била съпътствана от съпруга й, когато се налагало да ходи навън, съответно сутрин, обед,
вечер, страхувала се, когато се налагало да пресича, променила навиците си на придвижване
и поведение, когато е навън. Поради повторна изява на напрегнатост, потиснато настроение,
отпадналост, лоши мисли, отново е започната терапия. Към времето на изследването
провежда антихипертензивна, антидиабетна терапия, както и такава за наличните психични
проблеми.
-Въз основа на медицинската документация, предоставена към делото, интервюто с
лицето, проведените изследвания и материалите по делото, може да се приеме пряка
причинно-следствена връзка между отразените в двете медицински удостоверения психични
заболявания и процесното ПТП.
-Въз основа на проведеното изследване и запознаване с медицинската документация от
лекуващия лекар, се отчита хронично протичане на психичния проблем при лицето Г. Й.,
като е поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“, което се отнася
към тревожните разстройства и може да бъде с голяма продължителност, дори години.
Очаква се обаче след година, при системно и адекватно лечение, състоянието й да е
подобрено частично. Не може да бъде поставен срок за пълно възстановяване, същото може
да настъпи след година или повече, може да се наблюдава влошаване в състоянието и при
нова по-тежка психотравма, но като цяло се очаква подобрение в състоянието и при
адекватно лечение.
В съдебно заседание, при изслушването си, вещите лица посочиха, че ищцата не се е
възстановила напълно – раздразнителна е, кара се със съпруга си, често се разплаква.
Съдът цени с доверие и двете изготвени експертни заключения – същите са пълни,
ясни и обосновани, като не възниква съмнение за правилността им.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от
ЗЗД.
Така предявеният иск е допустим. Аргументи:
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
5
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. В чл.
380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. В конкретния
казус се установи, че ищцата не е изпълнила предписаното й от Закона задължение - да
потърси доброволен ред за уреждане на претенцията си, преди завеждане на иска.
Разпоредбата на чл. 380 от КЗ предвижда допълнителна специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач. Същевременно обаче, следва да
се има предвид следното:
Служебният контрол за допустимост на предявения иск, който съдът е длъжен да
извършва, изисква предварителна проверка за изпълнение на рекламационната процедура по
чл. 498 КЗ, още при предявяване на исковата молба. В случай че съдът не е прекратил
своевременно производството, като е установил, че по делото не са налични данни за
проведена процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната на практика е
осъществено с размяна на исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 131 от
ГПК, преповтарянето на процедурата извън съда се явява безсмислено и формалистично,
особено в случаи, когато отговорът на застрахователя реално предпоставя предявяване на
претенцията по съдебен ред. /в този смисъл Определение № 123 от 16.02.2023 г. на ВКС по
к. ч. т. д. № 119/2023 г. и Определение № 60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1947/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова/. По така изложените
съображения, настоящият съдия-докладчик приема, че искът, предмет на разглеждане в
настоящото производство, е допустим.
По основателността:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо,
към момента на увреждането, да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на
вредата и застрахователя, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и тъждествена по обем с отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, обект
на застраховане на задължителната отговорност „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица на причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отделно от горното, за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения, за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
В тази връзка, от събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че
товарният автомобил марка и модел „Форд Транзит куриер“, с peг. № В 2035 ВВ,
собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Варна, гр. Варна, ул. „Сливница“, бл. № 28,
ет. 1 и фирма „Севан С. В.“ ЕООД, е застрахован при ответното дружество, при условията
на застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност от 08.04.2019 г. до
07.04.2020 г. Следователно, към датата на произшествието – 10.07.2019 г., е налице валидно
застрахователно правоотношение между делинквента – водача на товарния автомобил марка
и модел „Форд Транзит куриер“ и ответното дружество - „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД,
което е покривало съответния риск за причинените вреди в резултат на настъпилото ПТП.
За да възникне деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД обаче, е необходимо да са
налице: противоправно поведение у водача на товарния автомобил марка и модел „Форд
6
Транзит куриер“, настъпила вреда, вина и причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредата. След като анализира съвкупно събраните по делото
доказателства, съдът намира, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 45 от
ЗЗД. Цитираният по-горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.07.2019 г. е
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като е издаден от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по установените форма и ред,
поради което притежава материална доказателствена сила относно извършените от това
длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации. Отразените в
протокола факти и обстоятелства следва да се приемат за настъпили по начина, описан в
него, докато тази материална доказателствена сила не се обори по надлежния ред,
предвиден в ГПК. В настоящия случай, не е открито производство по оспорване
истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК и не е проведено доказване в противна
насока от страна на ответника.
От събраните гласни доказателства се установяват безпротиворечиво изложените в
исковата молба обстоятелства за механизма на претърпените от ищцата увреждания и
характера им, вследствие на настъпилото ПТП на 10.07.2019 г., както и участниците в
произшествието – МПС, управлявано от водача на товарния автомобил марка и модел „Форд
Транзит куриер“ и ищцата – в качеството й на пешеходец. Вследствие на удара при ПТП-то,
ищцата получава следните наранявания: мозъчно сътресение, контузия на меките тъкани на
главата, хематом на клепачите на лявото око. Мозъчното сътресение без пълна загуба на
съзнание й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Хематомът
на клепачите на лявото око и субконуктивалният кръвоизлив са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези травми се установяват както от
показанията на свидетеля К, така и от кредитираното с доверие от съда заключение на
допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза.
Видно от заключението по допуснатата и назначена комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза, вследствие на инцидента ищцата страда от „смесено тревожно-
депресивно разстройство“.
В резултат на нарушаването на задължителните норми, регулиращи поведението на
пътя, пък е настъпило и процесното ПТП, поради допуснати нарушения на правилата на
ЗДВП, извършени от водача на товарния автомобил марка и модел „Форд Транзит куриер“ –
същият е отнел предимството на пресичащия от дясно на ляво пътното платно участник
/ищцата/, блъснал го е и е реализирал ПТП. С оглед това, неоснователни се явяват
възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат, като в
подкрепа на тези твърдения не бяха ангажирани никакви доказателства.
От събраните и проверени по делото доказателства – писмени, гласни, заключения на
експертизи, съдът намира, че несъмнено се доказа осъществяването на фактическия състав
на деликта - фактът на настъпване на процесното ПТП, предизвикано от водача на
застрахования при ответника товарен автомобил, настъпилите вследствие на
произшествието неимуществени вреди, както и причинната връзка между ПТП-то и
настъпилите вреди. Относно противоправността на поведението на водача на товарния
автомобил, е налице основание за приложение на презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
доколкото ответникът не доказва изключващи вината на водача обстоятелства. Ето защо,
съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност
на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от
действащата към момента на инцидента застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на товарния автомобил марка и модел „Форд Транзит куриер“.
Относно размера на обезщетението:
Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно общите принципи на чл. 45 от
7
ЗЗД и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно
репариране на вредите.
В конкретния случай, се претендират неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/, като съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за тези вреди се определя по справедливост, доколкото те нямат парична
оценка. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. В този смисъл, следва да се
вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на
пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността
на претърпените болки, страдания и неудобства, настъпилите усложнения.
От заключенията на съдебно-медицинската и комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертизи се установи следното: ищцата е претърпяла физически
увреждания, които към настоящия момент са овладяни, като вследствие на тези физически
травми, не се очакват последствия за здравето й в бъдеще. В момента на увреждането обаче,
а и след това, същата е изживяла физически болки, като освен това към настоящия момент
страда от „смесено тревожно-депресивно разстройство“.
Преценявайки всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението – вида,
характера на травмите, момента на настъпване на увреждането през месец юли 2019 г.,
възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 40 години, начина,
степента и времетраенето на оздравителния процес, характера и интензитета на болките и
страданията, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, дискомфорта в мястото на уврежданията, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищцата, включително и
предизвикания страх от автомобили, за който се установи, че продължава и към настоящия
момент, съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди - болки и страдания, страх, неработоспособност, възлиза на сумата в
размер на 4 500 лв. Настоящият съдебен състав счита, че по-голяма сума за обезщетение би
била прекомерна, поради което по-голям размер на справедливо обезщетяване на
доказаните неимуществени вреди над сумата от 4 500 лв., не може да се приеме.
Относно разноските:
В хода на производството ищцата е направила разноски в размер на 2514 лв., от които
600 лв. – заплатена държавна такса и 1914 лв. – възнаграждение за вещи лица. В списъка с
разноски, ищцата претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2750 лв.,
за извършването на които обаче, не се представени никакви доказателства по делото. В
представения на л. 18 от делото Договор за процесуално представителство, също не се
съдържат данни за заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това и разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани в полза на ищцата. Съобразно
уважената част на исковата претенция, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата разноски в общ размер на 754.20 лв. Ответникът също е претендирал разноски,
като е сторил такива в производството в общ размер на 1426 лв., от които 1176 лв. – за
адвокатско възнаграждение и 250 лв. – за възнаграждение за вещи лица. От ищцовата страна
е сторено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /редакцията, действаща към датата на сключване на Договора/,
минималният размер възнаграждение, предвид цената на иска, възлиза на сумата от 950 лв.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът приема възражението за
прекомерност за основателно, поради което и адвокатското възнаграждение, претендирано
от ответната страна следва да бъде редуцирано до сумата от 950 лв. Така, общият размер на
8
сторените от ответната страна разноски, възлиза на сумата от 1200 лв. Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на
840 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Воден от горното и на основание чл. 432 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК със
седалище и адрес на управление: гр. С район „Т, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. Й., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б № сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и
страдания, представляващи временно разстройство на здравето, без опасност за живота,
страх, депресия, продължителна нетрудоспособност и констатираните „Остра стресова
реакция, последвана от разстройство в адаптацията и Протрахирана депресивна реакция“, в
резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2019 г., около 12:55 ч., в гр. Бна кръстовище,
образувано от бул. „Д, причинено от водач на МПС с марка и модел „Ф“, с peг. № В 2035
ВВ, със сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва, считано от 10.07.2019 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева до пълния
претендиран размер от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо За, със седалище и адрес на
управление: гр. С „В ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, сумата
от 754.20 /седемстотин петдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. К. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б ДА ЗАПЛАТИ НА
Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С сумата от 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9