Решение по дело №325/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от М. А. Ю., с постоянен адрес - [населено място] ***, община [населено място], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.М. Ш. от АК – [област], със съдебен адрес и адрес за кореспонденция, връчване/получаване/ на книжа, съобщения и др.: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-167 от 08.08.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката М. А. Ю. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Жалбоподателката М. А. Ю. заявява в жалбата, че не е съгласна с посоченото решение и потвърденото с него разпореждане, с които й се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като счита, че е неоснователен и немотивиран отказът на Териториално поделение на НОИ - Кърджали да й се отпусне такава пенсия. Сочи, че въз основа на представените удостоверителни документи й се признава общ осигурителен стаж без превръщане – 16 години, 08 месеца и 07 дни, но без мотиви и основания периода, през който е била в майчинство, с продължителност 01 година, 09 месеца и 07 дни, не е зачетен за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и със същия неоснователно се намалява общия й осигурителен стаж, за да определи последния под изискуемите 15 години, а именно 14 год., 11 мес. и 00 дни, с което немотивирано и незаконосъобразно аритметично изчисляване на осигурителния стаж, ТП на НОИ – Кърджали неоснователно й е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон, като твърди, че неправилно е отказано зачитането като действителен трудов и осигурителен стаж на времето, през което е била „неработеща майка”. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.354, т.6 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете, до навършване на тригодишната му възраст и че съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, както и че в този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС. Според жалбоподателката, предвид тези разпоредби, периода на майчинство, с продължителност 01 год., 09 мес. и 07 дни, се признава за действителен осигурителен стаж, като счита, че незачитането на времето на майчинство за действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията на Република България, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като сочи, че съображенията как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на Конституционния съд на РБългария. Предвид изложеното, жалбоподателката с жалбата моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като неправилни и незаконосъобразни, като бъде върната преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона, за да й се отпусне исканата лична пенсия. Моли също така, да й бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката М. А. Ю., с постоянен адрес - [населено място] ***, община [населено място], [област], не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален представител – адв.М. Ш. от АК - [област], преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея твърдения и съображения. Сочи, че съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за оглеждане на дете и за бременност и раждане и че в този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. Сочи също, че съгласно разпоредбата на чл.354, т.6 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишната му възраст. Сочи на следващо място, че размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца и че при режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство/или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството, дали жената - майка е била работеща или неработеща, а напротив - такова право било признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсвало правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. В становището се сочи и съдебна практика в този смисъл, като се претендира и присъждане в полза на жалбоподателката на направените по делото разноски, за които прилага списък на разноските.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, подадена от М. А. Ю., като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателката М. А. Ю. със съпроводително писмо с Изх.№1012-116-367#2/08.08.2024 год. на ТП на НОИ - [област]/л.5/, като е получено лично от пълномощника – адв.М. Ш., срещу подпис, на датата 12.08.2024 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ИД *** на „Български пощи”  - ***/л.8/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – [област], като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-167#1 от 12.08.2024 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена още в деня, в който е получено оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, в деня на получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта и от лице – адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените към административната преписка документи, жалбоподателката М. А. Ю. от [населено място], [адрес], община [населено място], е подала заявление с Вх.№2113-08-729 от 29.04.2024 год. на ТП на НОИ – [област]/л.31-л.32/, с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявление са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея осигурителен стаж/л.34-л.38/. Към тези удостоверителни документи са приложени и Удостоверение за раждане /дубликат/ от *** год., издадено от община [населено място], на детето С. Ф. Ю., родена на [дата]год., в [населено място], община [населено място], [област]/л.35/, както и Удостоверения за раждане/дубликат/ от *** год., издадено от община [населено място], за детето С. Ф. Ю., родено на [дата] год., в [населено място], община [населено място], [област]/л.36/.

Образуваното по повод горното заявление пенсионно административно производство, на основание чл.98, ал.2, т.1, б.„а“ от КСО, е било спряно с Разпореждане №2113-08-729#11 от 03.06.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали/л.25/, с мотив, че е установена необходимост от извършване на проверка от контролните органи на НОИ относно осигурителния стаж и осигурителния доход на М. А. Ю. при осигурителя „***“, [населено място], за периода от 22.06.2022 год. до 11.07.2022 година.

По административната преписка е приложен Констативен протокол №КП-5-15-01630003/20.06.2024 год., съставен и подписан от М. Л. - *** – контролен орган при ТП на НОИ – [област]/л.16-л.18/, за извършена проверка на земеделския стопанин К. С. И., с [ЕГН] и ЕИК ***, в качеството й на осигурител, относно достоверността на осигурителния стаж и доход на М. А. Ю., за периода от 22.06.2022 год. до 11.07.2022 год. В констативния протокол са направени констатации, че в проверявания период М. А. Ю. е имала сключен трудов договор с проверявания осигурител и че за посочения период същия е подавал данни за жалбоподателката с декларация - обр.№1, на основание чл.5, ал.4 от КСО, както и че подадените основни данни съответстват на представените при проверката разплащателни ведомости на осигурителя. Отразено е, че в хода на проверката от работника и работодателя са изискани писмени обяснения относно извършваната от наетото лице трудова дейност, респ. такива обяснения са били представени, като след анализ на същите, от контролния орган е прието, че М. А. Ю. реално не е извършвала трудова дейност по сключения трудов договор, с работодател земеделския стопанин К. С. И., ЕИК ***, при което е направен извод, че за М. Ю. не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО. Във връзка с горното е посочено, че след приключване на проверката, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, на осигурителя са дадени задължителни предписания, за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени за М. А. Ю., за периода от 22.06.2022 год. до 11.07.2022 година.

С оглед резултатите от проверката, е издадено Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали/л.12/, с което е възобновено спряното производство по заявление №2113-08-729 от 29.04.2024 год. на М. А. Ю., като със същото разпореждане, на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали й е зачело осигурителен стаж, както следва: от II-ра категория труд – 14 год., 11 мес. и 00 дни и от III-та категория - 01 год., 09 мес., 07 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 16 год., 08 мес. и 07 дни, от които действителен осигурителен стаж - 14 год., 11 мес. и 00 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 29.04.2024 год., жалбоподателката М. А. Ю. е имала навършена възраст – 67 години, 00 месеца и 01 ден. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 67 години, 00 месеца и 01 ден, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2024 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (36 години и 06 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 67 години за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за преценка на правото на пенсия не е зачетен осигурителен стаж за периода от 22.06.2022 год. до 31.07.2022 год. и че за времето от 01.07.1989 год. до 08.04.1991 год., на основание чл.9, ал.7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане на дете като неработеща майка, с календарна продължителност 01/една/ година, 09/девет/ месеца и 07/седем/ дни. Изрично е посочено обаче, че периодите на майчинство, въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателката М. А. Ю. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.68, ал.3 от КСО, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Към приложената по делото административна преписка не се съдържат каквито и да са данни или доказателства за това, как и на кого е било изпратено това Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, респ. на коя конкретна дата същото е било получено от неговия адресат, като независимо от това, на 05.08.2024 год. против цитираното разпореждане е била подадена жалба от жалбоподателката М. А. Ю., до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-367 от 05.08.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.10/, в която е изложила доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в нейна полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателката, неправилно с обжалваното разпореждане посочения в него период на майчинство, не й е зачетен за действителен осигурителен стаж. В жалбата са изложени доводи и аргументи в тази насока, като е поискано обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно и да се разпореди отпускане на исканата пенсия.

Така, по повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-167 от 08.08.2024 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.6-л.7/, с което е отхвърлена жалбата на М. А. Ю. против Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в жалбата.

В мотивите към това решение, административният орган е описал установените факти в хода на производството, като е посочил, че при преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателката няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 67 години, защото към датата на подаване на заявлението за пенсия лицето е на възраст 67 години, 00 месеца и 01 ден, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните във жалбата доводи е, какъв е размерът на действителния осигурителен стаж на жалбоподателката М. А. Ю. и достатъчен ли е същия за отпускане на заявената пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в решението е прието, че отговорът на този последен въпрос следва да е отрицателен.

В решението е посочено, че за разлика от хипотезата на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, където освен навършване на определена възраст се изисква и наличие на определен осигурителен стаж, в ал.3 на в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попадал и настоящия случай, законодателят предвидил за придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто осигурителен, като дал определение на използваното понятие „действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид така посочената легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги по различен начин, като е посочено, че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски, като е прието, че от изложеното може да се обобщи, че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж.

На следващо място, в мотивите е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж, както и че законодателя изрично допълнил кои периоди въпреки, че не са действително отработени, следва да се включат в посочената хипотеза - това е времето, през което лицата са отбивали редовната си военна служба и периода по чл.7 от ЗПГРРРЛ (ДВ, бр.8 от 25.01.2023 г.). В тази връзка, в контекста на изложеното е прието, че не може да се зачете за действителен стаж времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3/три/-годишна възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за безработица; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др., като се излага и довод, че в случай, че законодателят считал, че периода, през който неработещите майки са гледали децата си, следва да се признава за действителен стаж, щял да включи и този текст при направеното преди няколко месеца допълнение на КСО. Посочено е, че доказателство за това разбиране и смисъла, който е вложел законодателят, било отхвърленото от 49-ото Народно събрание на 26.07.2023 год. предложение за изменение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО относно периода, през който неработещите майки са гледали децата си, да се зачита за действителен осигурителен стаж, като според органа разграничението, което се прави между работещи и неработещи майки било ясно и разбираемо и следвало да се прилага в смисъла, който законодателя е вложил в него.

По-нататък в решение е отбелязано, че с оспореното разпореждане не е зачетен за действителен осигурителен стаж времето, през което жалбоподателката е била в майчинство, като видно от описа на осигурителния стаж на М. А. Ю., приложен към пенсионното й досие, това бил периода от 01.07.1989 год. до 02.12.1989 год., с продължителност 00 години, 05 месец и 01 ден, за второ дете, зачетен съгласно Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от *** год. и периода от 02.12.1989 год. до 08.04.1991 год., с продължителност 01 година, 04 месеца и 06 дни, за трето дете, зачетен съгласно Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от *** год., както и е посочено, че от пенсионния орган е прието, че през този периоди, М. А. Ю. не е била работеща майка, предвид на това, че същите тези периоди не фигурират в издадените й удостоверителни документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и служещи за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране.

В мотивите към решението е посочено също така, че редът за зачитане на трудов/осигурителен стаж за раждане и отглеждане на малко дете от неработеща майка след 03.07.1984 год. е уреден в допълнената разпоредба на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (Обн., ДВ, бр.51 от 29.06.1984 год.) и чл.354, т.6 от Кодекса на труда (Обн., ДВ, бр.27 от 1986 г.), като съгласно цитираните норми на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, времето за отглеждане на дете до тригодишна му възраст, се зачита за трудов стаж. Посочено е още, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО, като предвид на това е направен извод, че правилно било твърдението в жалбата, че периодът на майчинство следва да се зачете за осигурителен стаж, но с оглед всичко изложеното по-горе било пределно ясно, че това време не следва да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

По-нататък в мотивите се сочи, че периодът, през който жените не са били наети и са родили и гледали децата си, се приравнява на трудов стаж, т.е. това е приравнен трудов стаж, а не същински такъв и че този стаж се приравнява на трудов стаж, както се приравнява и периодът на получаване на парично обезщетение за безработица и периодът, през който лице се е обучавало във висше учебно заведение и е закупило този период по реда на чл.9а, ал.1 от КСО, т.к. противното би означавало, че на жена, която отговаря на изискванията за възраст по чл.68, ал.3 от КСО, следва да се отпусне пенсия, ако тя е родила и отгледала 5 и повече деца, без да има и един ден трудов /осигурителен стаж и че следователно, пенсионният орган трябва да отпусне пенсия за трудова дейност, без реално да е полаган труд от заявителката, което било в разрез с дуxa и разума на закона за намиране на баланс между интересите на осигурените лица и съблюдаването на принципите на осигурителната система. В мотивите е отбелязано, че между впрочем, тези лица биха имали право на персонална пенсия по реда на чл.7, ал.2, т.2 от НПОС, съгласно която, право на персонална пенсия имат жените, навършили възрастта по чл.68, ал.3 от КСО и родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст, но на основание чл.7, ал.3 от НПОС, законодателят изрично изисквал лицата по ал.2, т.2 и т.3 да имат и действителен осигурителен стаж най-малко 3/три/ години, като това изискване съществувало още от влизането в сила на НПОС, т.е. от 01.01.2000 год. Направен е извод, че ако безрезервно бъде признат за действителен стаж периодът на неработеща майка, която е гледала новороденото си дете, то тогава разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и ал.3 от НПОС губила всякакъв смисъл.

Предвид изложеното, от административния орган е направен извод, че продължителността на действителния стаж на М. А. Ю. е определена, като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 16 год., 08 мес. и 07 дни, се извадят периодите, през които е била неработеща майка, с обща продължителност от 01 год., 09 мес. и 07 дни, за да се получи 14 год., 11 мес. и 09 дни „действителен стаж“, както и е посочено, че при липсата на някоя от установите в условията на кумулативност предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая наличието на действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както било сторено и в случая.

Решаващият орган приел също така за неоснователна и претенцията на жалбоподателката М. А. Ю., за заплащане на направените от нея разноски в проведеното производство, като се е позовал на разпоредбите на чл.12, ал.3 от АПК и чл.120, ал.2 от КСО, чиито съдържание е възпроизвел в мотивите към решението.

По тези съображения, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърлил жалбата срещу него.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

В съответствие с разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - [област].

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е подадена в ТП на НОИ – [област] на 05.08.2024 год., а решението по повод тази жалба е постановено на 08.08.2024 год. Същото, освен това, е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.

Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от Удостоверение за раждане /дубликат/ от *** год./л.35/, издадено от община [населено място], въз основа на Акт за раждане №*** от *** год., на [дата] год. жалбоподателката М. Ю. е родила второто си дете – С. Ф. Ю., като от Удостоверение за раждане/дубликат/ от *** год./л.36/, издадено от община [населено място], въз основа на Акт за раждане № 0*** от *** год., пък е видно, че на [дата] год. жалбоподателката е родила трето дете – С. Ф. Ю..

Предвид това и предвид установените данни по преписката, в т.ч. и от Опис на осигурителния стаж на М. А. Ю., приложен към пенсионното й досие/л.14/, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали, а и горестоящият административен орган, са приели, че за периода от 01.07.1989 год. до 02.12.1989 год., за второ дете и от 02.12.1989 год. до 08.04.1991 год., за трето дете, т.е. за период с продължителност от 1 година, 09 месеца и 07 дни, същата е била в майчинство и не е била работеща майка, т.е. имала е качество на „неработеща майка”.

Така, спорен по делото е единствено въпросът, дали този процесен период се е признавал за трудов стаж по действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос, според съда, е категорично положителен. Следва в тази връзка да се отбележи, че по силата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че преценката за действителността на спорния в настоящия случай стаж, досежно посочените по-горе два периода, следва да се направи съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 год.

Така, най-напред следва да се посочи, че приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., която норма през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към спорните по делото периоди е бил в сила и Указ за насърчаване на раждаемостта - обн. - ДВ, бр.15 от 1968 год., отм. – ДВ, бр.32 от 2002 год., като според чл.3ж, ал.2, изр. I(първо) от цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3/три/-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0.01 лева месечно, като времето се зачита за трудов стаж. В същия дух е и разпоредбата на чл.354, т.6 от Кодекса на труда (в действащата през процесния период редакция), която е гласяла, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3/три/-годишна възраст. Към тези периоди от време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 год. (отм.), според която, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП.

Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето, през което неработеща майка е гледала децата си (период с обща продължителност от 01 година, 09 месеца и 07 дни - времето от 01.07.1989 год. до 02.12.1989 год., за отглеждане на роденото от нея второ дете и от 02.12.1989 год. до 08.04.1991 год., за отглеждане на роденото от нея трето дете), не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Тезата, поддържана от пенсионния орган не може да бъде споделена, тъй като в духа на изложеното по-горе е и сега действащата уредба. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство, и преди и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, във второто й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст.

С оглед цитираната нормативна уредба се налага един безспорен, според настоящия съдебен състав извод, че и при двата пенсионни режима - по отменения Закон за пенсиите/ЗП/, и по сега действия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, противно на приетото от пенсионния орган на ТП на НОИ – Кърджали, а и от горестоящия му административен орган. Впрочем, следва да се отбележи, че незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж драстично нарушава разпоредбите на чл.17 и чл.47, ал.2 от Конституцията на Република България, предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на жените майки с тези на полагащите труд жени, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на Конституционния съд на Република България.

При така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателката М. А. Ю. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 29.04.2024 год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж на неработеща майка по време на майчинство, която, обаче, явно не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия му административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, такова, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане за трудов и осигурителен стаж на времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, поради което, този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и последователната и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен съд (В същия смисъл - Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм. дело №5956/2019 г.; Решение №5377 от 03.06.2022 г. по адм. дело №139/2022 г.; Решение №1624 от 21.02.2022 г. по адм. дело №11773/2021 г.; Решение №47 от 05.01.2021 г. по адм. дело №6669/2020 г.; Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм. дело №5956/2019 г. и др.), с която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – [област], явно отказват да се съобразят.

След като не е зачел периода на майчинство на жалбоподателката М. А. Ю., за времето от 01.07.1989 год. до 02.12.1989 год., за отглеждане на роденото от нея второ дете и от 02.12.1989 год. до 08.04.1991 год., за отглеждане на роденото от нея трето дете, т.е. за период с обща продължителност от 01 година, 09 месеца и 07 дни, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите материалноправни разпоредби на закона.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от М. А. Ю., с инвокираните в нея оплаквания, се явява доказана и основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-167от 08.08.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от М. А. Ю., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателката М. А. Ю., целия период, с продължителност от 01 година, 09 месеца и 07 дни, през който същата е била в майчинство /от 01.07.1989 год. до 02.12.1989 год., за второ дете и от 02.12.1989 год. до 08.04.1991 год., за трето дете/, след което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката М. А. Ю., с постоянен адрес - [населено място] ***, община [населено място], [област], изразена в подадената жалба против административния акт и в депозираното преди съденото заседание писмено становище от процесуалния й представител, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.08.2024 год./л.4, стр.2/ и представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК/л.46/. Следва да се отбележи, че този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с действащата към датата на сключване на този договор за правна защита и съдействие, респ. на плащане на договореното адвокатско възнаграждение, норма на чл.8, ал.2, т.2 (изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева, като съдът намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и съдействие.

За дължимите на жалбоподателката М. А. Ю., с постоянен адрес - [населено място] ***, община [населено място], [област], деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-167 от 08.08.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, издадено от директора на ТП на НОИ – [област], с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата на М. А. Ю., с постоянен адрес - [населено място] ***, община [населено място], [област], с [ЕГН], против Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката М. А. Ю. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И

ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-729#16 от 26.07.2024 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката М. А. Ю., с постоянен адрес - [населено място] ***, община [населено място], [област], с [ЕГН], е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявление с Вх. №2113-08-729/29.04.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от М. А. Ю., с постоянен адрес - [населено място] ***, община [населено място], [област], с [ЕГН], в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град [област] – [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Ю., с постоянен адрес - [населено място] ***, община [населено място], [област], с [ЕГН], направени от нея деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.