Решение по гр. дело №1964/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 831
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20235640101964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 831
гр. гр. Хасково, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр.
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на жалба на „Бялтекс Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Бял Кладенец,
общ.Стамболово, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.****, ул.“****“ № *, ет.*,
офис *, адв. И. В. от АК - ****, против Заповед № **** г. на Кмета на Община
Хасково, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е наредено
да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на П. И. Г.
върху поземлен имот с идентификатор № **** по КК на гр.**** и по ПНИ с
площ 1525 кв.м.
Жалбоподателят твърди, че получил на **** г. Уведомление с изх. №
****г. на Началник на СГКК-Хасково относно прилагане на План за
новообразувани имоти на, ж.р. „****“, одобрен със Заповед № ****/**** г. на
Областния управител на Област Хасково и Заповед № **** г. на Кмета на
Община Хасково за възстановяване правото на собственост върху
новообразувани имоти с идентификатори **** и **** издадена на основание
1
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (влязла в сила на **** г.). Въз основа на
цитираните заповеди е било нанесено изменение в КРНИ в землището на град
****, като по отношение на собствения на жалбоподателя имот с
идентификатор **** на основание чл. 53. ал. 2 във вр. с чл. 53, ал.. т.1 от ЗКИР
са били записани данни за собственост в полза на наследниците на П. И. Г. въз
основа на документ за собственост - Заповед № ****/**** г. на Кмета на
Община Хасково.
Поддържа се в жалбата, че било невярно посоченото обстоятелство в
Уведомлението, че цитираната Заповед № № ****/**** г. на Кмета на Община
Хасково е влязла в сила на **** г., т.к. същата не е била връчена на
жалбоподателя, разполагащ с титул за собственост върху имота с
идентификатор ****, който според уведомлението на СГКК се възстановявал
в полза на други трети лица. Тази заповед не била влязла в сила, т.к. същата не
е била връчена на представител на жалбоподателя. За процесната заповед
същият разбрал едва от уведомлението на СГКК-Хасково, поради което
депозират жалба с искане за обявяване нищожността на Заповед № ****/****
г. на Кмета на Община Хасково, респ. нейната отмяна като незаконосъобразна.
Съгласно чл. 149 АПК, административните актове подлежат на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването им. В случая процесната заповед не била
съобщена на жалбоподателя като заинтересовано лице. За издаването й той
узнал от връченото му уведомление на СГКК-Хасково. В него не се съдържали
данни за възможността и срока за обжалване на процесната заповед на Кмета
на Община Хасково, поради което на основание чл. 140, ал. 1 АПК
приложимият срок за подаване на жалба бил двумесечен. Уведомлението на
СТКК-Хасково. връчено на жалбоподателя на **** г. било с изходяща дата от
**** г., което установявало спазването на двумесечния срок по чл. 140 АПК.
Независимо от горното жалбата се подавала и в предвидения в 149, ал. 1 АПК
14 -дневен срок, течащ считано от узнаване за наличието на процесната
заповед от страна на жалбоподателя с връчването на уведомлението на СГКК-
Хасково. С настоящата жалба се правело и искане за обявяване нищожността
на заповедта на кмета, което искане съгласно чл. 149, ал. 5 АПК можело да се
отправи без ограничение във времето.
Посочено е от жалбоподателя, че същият въз основа на нотариален акт
за покупко - продажба № **, т.*, нот. дело № ****/****г. на СВ-Хасково е
придобил следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № **** по КП на
2
м."****" в землището на гр. ****, одобрен със Заповед № ****/**** г. с площ
от 1525 кв.м.. представляващ съгласно КККР на гр. Хасково, одобрена със
Заповед № ****/**** г. на ИД на АК- **** Поземлен имот с идентификатор №
****, област ****, община ****, гр. ****, ж.р."****". Видно било от
постъпилото уведомление на СГКК-гр.Хасково, че с обжалваната Заповед №
**** г. на Кмета на Община Хасково на основание § 4к. ат. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
се възстановява право на собственост в полза на наследниците на П. И. Г.
върху собствения на жалбоподателя имот с идентификатор ****. Последното
обосновавало правният му интерес да атакува горепосочената заповед,
създаваща права в полза на трети лица. Процесната заповед била
неблагоприятна за жалбоподателя и очевидно засягала неговите права и
законни интереси, обосноваващо прекият му и непосредствен интерес от
атакуване на заповедта съгласно чл. 147 АПК.
Според жалбоподателя, издадената Заповед № **** г. е нищожна и
незаконосъобразна. Кметът на Община Хасково бил некомпетентен да издаде
процесната заповед за възстановяване правото на собственост на
наследниците на П. И. Г.. Не са били налице фактическите и правни основания
за издаването на процесната заповед. Издадената от кмета Заповед № **** г.
била нищожна, респективно материално незаконосъобразна.
На първо място се оспорва обстоятелството, че земя на П. И. Г. е била
включвана в ТКЗС или отнемана неправомерно, съответно жалбоподателят
счита, че не са били налице основания в полза на наследниците му да се
реституира земя, попадаща в границите на имота на жалбоподателя с
идентификатор ****. Оспорва се и факта, че собственият на жалбоподателя
имот съвпада с имот, който някога е бил собственост на П. И. Г.. При издаване
на процесната заповед неправилно не са били зачетени собственическите
права на жалбоподателя. Имот с идентификатор **** не попадал в терен по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващ земеделски земи, предоставяни за ползване на
граждани по посочени в същата разпоредба актове. Имотът не бил
предоставян на ползватели, не е бил включван в ТКЗС, ДЗИ и други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации. Последното
обосновавало нищожността на ПНИ, одобрен със заповед № **** г. на
Областния управител на област Хасково, за частта на имот с идентификатор
**** в ж.р. „****", землище гр. ****, поради липсата на предмет. Липсвало
3
законово основание за включване на имота в ПНИ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
съответно не били налице предпоставките за възстановяването му, визирани в
§ 4к, ал. 1 и ал. 7, вр. с § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нищожността на ПНИ по
отношение на собствения на жалбоподателя имот обосновавала и
нищожността на процесната заповед, респ. нейната незаконосъобразност.
Имот с идентификатор № **** попадал в строителните граници на
града, същият бил и застроен, а съгласно КККР на гр. ****- територията, в
която попадал имотът била урбанизирана. В чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ законодателят
изрично изключил определянето като земеделски земи на тези, които се
намират в строителните граници на урбанизираните територии. Предвид
изложеното не били налице предпоставките и на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост, т.к. както към момента на одобряване
на ПНИ, така и към датата на издаване на процесната заповед, имотът не е
имал статут на земеделска земя, поради което и двете заповеди били
нищожни. На следващо място, при издаването на заповедта не били
съобразени обстоятелствата по чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. т.к. имотът бил
застроен, поради което била налице пречка за възстановяване правото на
собственост. В този случай, не следвало да се издава оспорената заповед, а
бившите собственици разполагали с право на обезщетение с равностойни
земи и/или с компенсационни бонове. С оглед изложеното, заповедта на кмета
на Община Хасково била издадена в противоречие с материалния закон.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да
бъде проглА.а нищожността на Заповед № **** г. на Кмета на Община
Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с която е наредено
да бъде възстановено правото па собственост па наследниците на П. И. Г.
върху поземлен имот с идентификатор № **** по КК на гр. **** и по ПНИ, с
площ 1525 кв.м., а в случай, че се приеме, че не са налице пороци,
обосноваващи нищожността на заповедта на кмета, то се иска тя да бъде
отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
овластен процесуален представител в лицето на адв. И. В. от АК- ****, който
поддържа изложените в жалбата съображения, моли същата да бъде уважена.
Ответникът Кмет на Община Хасково оспорва жалбата като претендира
4
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Алтернативно се прави възражение за прекомерност на размера на заявените
адвокатски възнаграждения.
Заинтересованите страни З. И. Г., Т. П. Г., П. П. Г., Д. И. Г., А. М. Н., С.
М. Н., В. М. Н., К. М. К. и С. М. К., не се явяват и не изпращат представител в
открито съдебно заседание като не вземат и писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна И. Б. Р., чрез надлежно овластен процесуален
представител в лицето на адв. С. Й. от АК – ****, в писмено становище
оспорва жалбата като счита, че Заповед № **** г. на Кмета на Община -
Хасково не е нищожна, не противоречи на материалноправни разпоредби на
закона, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което моли жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена. Упълномощаването е оттеглено, видно о
приложената по делото декларация – л.184 от делото.
Заинтересованата страна О. А. П., чрез назначения й особен
представител адв. В. З. от АК - **** първоначално оспорва жалбата, но в хода
на устните състезания излага доводи, че настоящото производство има
производен характер като следва да бъде взето предвид влязлото в сила
решение по гр.д. № 1342/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № **** г. на Кмета на Община Хасково е, че същата е
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във
връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план
на новообразуваните имоти за ж.р.“****“, землище гр.**** одобрен със
Заповед № * г. на областния упра***вител на Област Хасково, решение по
чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ № 3**** г. на ОСЗГ по заявление № **** по чл.11 от
ЗСПЗЗ и скица № **** г. (по отношение на процесния имот) и с нея се
възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на П. И. Г., вкл. и върху новообразуван имот в
строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение
№ **** г. на Общински съвет Хасково с идентификатор ****, ж.р.“****“,
землище гр.****, с площ 1518 кв. м. при граници и съседи: ****; ****; ****;
**** и ****; ограничения в собствеността – няма. Отразено е в заповедта, че в
5
имота има 1 сграда № **** – * етажа, сграда със смесено предназначение, 576
кв.м.
В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по
Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на
основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите
по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както
и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните
граници на гр.****, се включат зоните „****“, „****“, „****“, „****“ и
„****“.
По делото е представена и цитираната в Заповед № **** г. на Кмета на
Община Хасково – скица № **** г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор **** по План на новообразуваните имоти на ж.р.“****“, гр.
****, одобрен със Заповед № **** г. на Областен управител на област
Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на П. И. Г..
След служебно извършена справка по гр. (адм.) дело № 1342/2024 г. по
описа на Районен съд – Хасково, се установи, че със Заповед № **** г. на
Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на
представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-
494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по
§4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти в
**** на жилищен район /ж.р./ „****“ в землището на гр.****, Община ****,
приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ за
ж.р. „****“, същият е обнародван в ДВ, бр.77 от 01.10.2019 г. Видно от писмо
с вх. рег. № ****г. от Областна администрация – Хасково, посочената заповед
е влязла в сила на **** г. и не е обжалвана от страна на жалбоподателя в 14-
дневния срок от обнародването й в ДВ по отношение на процесния имот с
идентификатор ****.
В представеното извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти
по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“****“, гр.****, ЕКАТТЕ **** – територия с трайно
предназначение урбанизирана, НТП за имотите „За индивидуално
застрояване“ фигурира и процесния новообразуван имот № **** с площ от
1518 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател
6
преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № ****, одобрен
със заповед № ****г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за
име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – П. И. Г., без данни за
акт за собственост към датата на приемане на помощния план и за
удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г. и заповед на кмета по §62
ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1,
т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление ****; име на стария собственик
– П. И. Г.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.
Представено по делото от ОСЗ - Хасково е решение /дубликат/ № ****
от ****г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на град **** на
наследниците на П. И. Г., на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№
51193 от 07.10.1991 г., според което е признато право на собственост в
съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива
от 0.700 дка, находящ се в терен по §4 на гр.****, в местността ****; нива от
3.350 дка, находящ се в терен по §4 на гр.****, в местността ****; нива от
3.350 дка, находящ се в терен по §4 на гр.****, в местността ****; овощна
градина от 3.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.****, в местността ****;
овощна градина от 0.600 дка, находящ се в терен по §4 на гр.****, в
местността ****; овощна градина от 1.100 дка, находящ се в терен по §4 на
гр.****, в местността ****; овощна градина от 1.400 дка, находящ се в терен
по §4 на гр.****, в местността ****; овощна градина от 1.500 дка, находящ се
в терен по §4 на гр.****, в местността ****; овощна градина от 0.150 дка,
находящ се в терен по §4 на гр.****, в местността ****.; овощна градина от
0.150 дка, находящ се в терен по §4 на гр.****, в местността ****.; овощна
градина от 0.270 дка, находящ се в терен по §4 на гр.****, в местността ****.;
овощна градина от 0.650 дка, находящ се в терен по §4 на гр.****, в
местността ****.; овощна градина от 0.350 дка, находящ се в терен по §4 на
гр.****, в местността ****. Посочено е, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще
се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по
чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. От Общинска служба „Земеделие“ – Хасково е
изпратена цялата преписка по заявление № **** г. на наследниците на П. И.
7
Г..
Липсва спор по делото, а и от приложеното към административната
преписка удостоверение за наследници изх. № Служебно – **** г., издадено
от Община Хасково се установява, че конституираните заинтересовани страни
З. И. Г., Т. П. Г., П. П. Г., Д. И. Г., А. М. Н., С. М. Н., В. М. Н., К. М. К., С. М.
К., И. Б. Р. и О. А. П. са пълният кръг наследници на починалия на 01.03.1960
г. П. И. Г..
За удостоверяване правото си на собственост върху процесния
недвижим имот от страна на жалбоподателя е представен Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № ****, дело № **** от **** г.
на Нотариус с рег. № **** В. С. по регистъра на Нотариалната камара, с район
на действие района на Хасковския районен съд, съгласно който А. К. Т.,
действаща лично и като пълномощник на Д. Й. Т. продават на „Бялтекс груп“
ООД, следният техен имот семейна общност, а именно: Поземлен имот №
**** по кадастъра на местността „****“ на **** землище с площ от 1525
кв.м., утвърден със Заповед № **** г. и граници: ПИ № ****, ПИ № ****; ПИ
№ ****; ПИ № ****и път.
С Уведомление с изх. № **** г. на Началник на СГКК-Хасково до
жалбоподателя, последният е уведомен за промяна в КРНИ, изразяваща се в
регистриране на наследниците на П. И. Г. като собственици на имот с
идентификатор ****, съгласно Заповед № **** г. (в сила от * г.), какт***о и
това, че правото на собственост вкл. и за процесния имот ще бъде дублирано.
Съдът прие като доказателство и Решение № 185/17.03.2025 г.,
постановено по гр.(адм.) дело № 1342/2024 г. по описа на Районен съд -
Хасково, влязло в сила на 22.04.2025 г., с което по жалба на „Бялтекс Груп“
ЕООД е обявена за нищожна Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен Плана на новообразуваните
имоти /ПНИ/ за ж.р. „****“, гр. ****, в частта й касаеща поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № ****.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване
на акта. Релевирани са и основания, касаещи нищожност на
8
административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето -
аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Жалбата е насочена срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и
непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност. Следва да се приеме, че жалбата е
подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК.
Страните не спорят, че жалбоподателят е узнал за издаването на заповедта на
**** г., а жалбата е подадена на **** г. Жалбата е и редовна, тъй като отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество, същата се явява изцяло основателна като
съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че в закона не са формулирани
изрично основанията за нищожност на административните актове, като в
теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че
такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато
е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на
надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да
са толкова съществени, че съществуването на административния акт в
правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва
за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото
правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност,
съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата
нищожност. Съдебната практика приема освен това, че основанията за
нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4
обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в
този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I
отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло
9
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос.
В случая, съдът приема, че оспорваният акт в съответната част е издаден
от компетентен орган. Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община
Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при
условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. И. Г. върху
новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен
полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор № ****, ж.р.“****“, землище гр.****, с площ 1518 кв. м.
Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването,
съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от
новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В
настоящия случай обжалваният административен акт е за възстановяване на
право на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение
на имота, следователно оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като
съдържа всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК,
включително и на тези предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно
посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите,
съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях, а и към заповедта в частта на имота с идентификатор ****,
е издадена скица № **** от **** г.
Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и
фактическия основания, служещи като причина за издаването й, следва да се
посочи, че Заповедта е издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.
28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“****“,
землище гр.****, одобрен със Заповед № **** г. на областния управител на
Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на
ОСЗГ по заявление № **** по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № ****/**** г. Тоест
основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Съобразно §4к ал.7 от
10
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ, възстановяването, съответно
придобиването, на правото на собственост върху новообразуваните имоти се
извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28 ал.4 ППЗСПЗЗ. Точно защото заповедта по
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ,
предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието
на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на
върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от
27.12.2011г., постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV
отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за
2007г. на ВАС, IV отд., решение № 3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д.
№ 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011г.,
постановено по адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд.
Следователно, предмет на контрол в настоящия случай се явява единствено
съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в
сила план на новообразуваните имоти, който от своя страна и съгласно §4к
ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се одобрява от областния управител. Заповедта се
обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово
осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на
подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството.
Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават
пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в
"Държавен вестник". В настоящото производство са представени
доказателства, че жалбоподателят е атакувал като нищожна заповедта на
областния управител. Тази жалба е уважена изцяло с влязлото в законна сила
Решение № 185/17.03.2025 г., постановено по гр.(адм.) дело № 1342 по описа
за 2024 г. на Районен съд - Хасково, с което заповедта на Областния управител
е обявена за нищожна по отношение на процесния недвижим имот с
идентификатор № ****. Както бе посочено по – горе, заповедта, издадена по
реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен
записванията в плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените като
основание за издаване на процесната заповед разпоредби на §4к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана
11
компетентност, като е длъжен да издаде заповед за възстановяването,
съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните
имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила ПНИ. Такова съответствие
не е налице в конкретния случай, тъй като в тази част заповедта на Областния
управител е обявена за нищожна. При тези данни по делото
незаконосъобразна, а и нищожна поради липса на предмет и основание се
явява атакуваната заповед на Кмета на Община Хасково, с която се
възстановява право на собственост на наследниците на П. И. Г. върху
поземлен имот с идентификатор № ****.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че жалбата като
основателна следва да се уважи, респ. да се прогласи нейната нищожност.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 ал.1 АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски в общ
размер на 1850,00 лева, от които 50,00 лева за заплатена държавна такса,
800,00 лева за адвокатско възнаграждение и 1000,00 лева – депозит за особен
представител, съгласно приложените доказателства за реалното им
извършване. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се приеме за неоснователно, доколкото уговореният
и заплатен размер на адвокатския хонорар към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие – **** г. е под минимума, предвиден
в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.
изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) към посочената дата от 1000 лв., а и е съответен на
извършените от адв. И. В. процесуални действия и участие в повече от две на
брой съдебни заседания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от
АПК от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № УТ-25/12.01.2023 г. на Кмета на
Община Хасково, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1
от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“****“, землище
гр.****, одобрен със Заповед № **** г. на областния управител на Област
Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по
12
заявление № **** по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № **** г., в ЧАСТТА, с която се
възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на П. И. Г., върху новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №
67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор № ****,
ж.р.“****“, землище гр.****, с площ 1518 кв. м. при граници и съседи: ****;
****; ****; **** и ****, в който имот има една сграда № **** – * етажа,
сграда със смесено предназначение, 576 кв.м.; ограничения в собствеността –
няма.
ОСЪЖДА Община Хасково, на основание чл. 143 ал.1 АПК, да заплати
на „Бялтекс Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Бял Кладенец, общ.Стамболово, обл.Хасково, съдебен адрес:
гр.****, ул.“****“ № *, ет.*, офис *, адв. И. В. от АК - ****, сумата от 1850,00
лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от
него по реда на чл. 137 АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.

13