№ 370
гр. Благоевград, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500209 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК.
С Решение № 905943 от 15.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 2724 по
описа за 2020 г. , РС – Благоевград е ОСЪДИЛ Застрахователно А.Д. (ЗАД)
"А.И.с", ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.А.“
№ 81-83, представлявано от изпълнителния директор М.Др. и председателя на
Съвета на директорите Р.Б., да заплати на Д. Д. Р., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, ул. „Вл.Ч.“ № 12, вх. Б, ет. 4, ап. 15, следните суми:
- 1164,41 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и четиридесет и една
стотинки/ - главница, представляваща разликата между изплатеното от
ответника-застраховател застрахователно обезщетение и реално
необходимите за възстановяване на имуществените вреди на лек автомобил
А. А6, с ДКН Е*** съгласно договор за застраховка "Каско" от 19.07.2019г.,
получени в резултат на ПТП, настъпило на 24.05.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на лек автомобил "А. А 6", с рег.№ Е ****MB
до окончателното погасяване.
- 566,51 лв. /петстотин шестдесет и шест лева и петдесет и една
стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на
дължимите разноски в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
1
страната на ответника Застрахователно А.Д. (ЗАД) "А.И.с", ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.А.“ № 81-83, представлявано
от изп.дир. М.Др. и председателя на Съвета на директорите Р.Б. -
Застрахователна компания "Л.И." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Ч.в." № 51 Д, представлявано от М.ст.М.Г., П.В..Д. и
Г.Н.Г..
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Застрахователно
А.Д. (ЗАД) "А.И.с", чрез юрк. В.Б..
Решението се атакува като неправилно, сочейки, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, както и като постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Основни доводи, развити във въззивната жалба са, че първостепенният
съд е смесил категориите „тотална щета“ и „обезщетение за тотална щета“
по КЗ/отм./ и в противоречие на чл. 390, ал.2 КЗ, приема че наличието на
тотална щета се определя от стойността на запазените части на автомобила.
Според жалбоподателя, КЗ държи сметка за стойността на ремонта,
необходим за възстановяване на автомобила във вида му отпреди
произшествието, а не за стойността на запазените части.
Първоинстанционният съд неправилно бил възприел и обсъдил
събраните по делото доказателства, в т.ч. заключение на вещото лице.
Трябвало да се държи сметка за запазените части на автомобила, а не за
стойността за скрап.
Отправя искане за отмяна от въззивния съд на решението на РС
Благоевград и произнасяйки се по съществото на спора - да отхвърли иска
като неоснователен.
Претендира разноски в производството по списък, изготвен по реда на
чл. 80 ГПК.
В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата
страна - Д. Д. Р., действащ чрез адв. С., е постъпил отговор по подадената
въззивна жалба, с който изразява становище, че атакуваното решение е
правилно и обосновано, и със същото не са допуснати процесуални
нарушения от съда, който го е постановил. Отправено е искане въззивният
съд да потвърди обжалваното решение. Претендират се сторени разноски по
списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК.
Не е постъпил писмен отговор от третото лице помагач, привлечено на
страната на ответното дружество в първоинстанционното производство.
Не са направени доказателствени искания от страните във въззивното
производство.
Въззивният съд намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен
представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка,
2
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени
необходимите действия по администрирането й, поради което я намира за
допустима.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС
Благоевград е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат
да обусловят нищожност или недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради
следното:
Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е осъдителен иск
с правно основание - чл. 386, ал. 2 КЗ - за заплащане на сумата от 1164,41 лв. -
главница, представляваща разликата между изплатеното от ответника-
застраховател застрахователно обезщетение и реално необходимите за
възстановяване на имуществените вреди на лек автомобил А. А6, с ДКН Е***
съгласно договор за застраховка "Каско" от 19.07.2019г., получени в резултат
на ПТП, настъпило на 24.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Третото лице помагач на страната на ответника не е изразило становище
по иска.
Установява се по делото, че:
Между Застрахователно А.Д. (ЗАД) "А.И.с" и ищеца Д. Д. Р. е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Каско” (съгласно полица №
10П9100039Ш19.07.2020г., със срок на покритие 21.07.2019г. - 20.07.2020г.)
на процесното МПС - лек автомобил "А. А 6", с рег.№ Е ****MB, собственост
на ищеца.
На 24.05.2020г., ищецът около 15:40 часа в гр. Сандански, на
кръстовището между магистрала "С." и булевард "Е." претърпял ПТП, в
резултат на което били нанесени имуществени вреди на лекия автомобил;
Ответното дружество е изплатило на ищеца сума в общ размер на
9689,60 лв., от която 189,60 лв. - обезщетение за транспорт на автомобила от
Сандански до Благоевград и 9500 лв. - обезщетение за ремонт на автомобила.
Спорът между страните е относно това дали застрахователното
покритие обхваща и вредите, нанесени на процесното МПС - лек автомобил
"А. А 6", с рег.№ Е ****MB в размер на сумата от още 1164,41 лв. и дали
ответникът е длъжен да заплати на ищеца и тази сума.
По делото са назначени и приети основна и допълнителна съдебно-
автотехнически експертизи. От приетите заключения на вещото лице доц. д-р
Рая Стоянова, и от уточненията на вещото лице при изслушването му, се
установява, че действителната стойност на процесния лек автомобил "А. А 6",
3
с рег.№ Е ****MB, към датата на пътния инцидент / 24.05.2020г./ е 14 700 лв.
Видно от проформа фактура № 42/10.08.2020 г. е, че ищецът е
ремонтирал лекия автомобил в сервиз „ВМ-И.“ в гр. Благоевград за сумата 10
854,01 лв. с ДДС, направеният ремонт включва поставените нови части,
помощните материали и труда. Става ясно, че сумата, определена в проформа
фактура с № 42/10.08.2020 г. в размер на 10854,01 лв. отнесена към
определената действителна стойност на автомобила 14 700,00 лв. е 73,84%.
Сумата за ремонт на процесното МПС надвишава 70 % от
действителната му стойност.
От основното заключение на вещото лице се установява, че запазените
части на автомобила при наличието на тотална щета към датата на ПТП
възлизат на 15 % от действителната му стойност или 1470 лв. От
допълнителното заключение на вещото лице се установява , че стойността на
запазените части по пазарна оценка, т.е. не такива на стойността, която е за
скрап, а стойността, която може да се реализира от продажба на запазените
части на процесния лек автомобил, е в размер на 9043,00 лв., като тази
стойност надвишава 25% действителната стойност на автомобила. В
пояснените си относно запазените части, дадени в проведеното на 15.11.2021
г. открито съдебно заседание, вещото лице изрично уточни, че стойността на
запазените части може да надвиши многократно (от пет до десет пъти)
действителната стойност на целия процесен лек автомобил.Сочи, че
принципно запазените части, ако се продават поотделно, биха надвишили
многократно стойността на който и да е лек автомобил, вкл. и на процесния,
но проблемът според експрета е дали собственикът би трябвало да се
занимава с продажбата на тези части пооотделно. Вещото лице е заявило, че
не могат да се поставят всички запазени части, с оглед спецификата им.
Първоинстанционният съд достигнал до извод, че е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно която разпоредба, тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност.
Приел, че в случая размерът на действителните вреди надвишава 70 %
действителната стойност на лекия автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Стойността на разходите за необходимия ремонт
се определя съобразно определения способ за обезщетяване въз основа на
проформа фактура, издадена от сервиз при възстановяване в натура или по
експертна оценка при изплащане на парично обезщетение. Приел за
действителна стойност на увредения автомобил - 14 700 лв. и за пазарната
стойност на разходите за необходимия ремонт - 10 854,01 лв. и на тази база
направил нужното изчисление, като се позовал и на разрешенията дадени в
съдебната практика /Решение № 165/24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., ВКС,
ТК, II т.о.; Определение № 92/20.02.2014г. по т.д. № 2662/2013г./, а именно, че
в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта
към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна
сума, от която се приспада стойността на запазените части.
4
Приел, че стойността на запазените части на процесния лек автомобил
следва да се определи съгласно заключението на вещото лице по основното
му заключение - в размер на 1470 лв. и която стойност на запазените части е
определена именно при хипотезата на тотална щета на автомобила.
Не възприел, че следва да се приеме стойността на запазените части
съгласно допълнителното заключение (9043 лв.), като обосновал извода си, с
това, че при това положение би се стигнало до ситуация, при която
запазените части на застрахования лек автомобил биха били повече от 60 %
от действителната му стойност (9043/14 700.100=61,52 %), няма да е налице
въобще хипотеза на тотална щета.
След приспадане на стойността на запазените части, районният съд
приел, че обезщетението възлиза в размер на 13 230 лв. Същият попада в
уговорената в полицата застрахователна стойност. Ответникът е заплатил на
ищеца 9689,60 лв., от която 189,60 лв. - обезщетение за транспорт на
автомобила от Сандански до Благоевград и 9500 лв. - обезщетение за ремонт
на автомобила, поради което и дължимата сума, оставаща да се заплати на
ищеца е 1164,41 лв., тъй като застрахователното покритие обхваща и тези
имуществени вреди, нанесени на процесното МПС - лек автомобил "А. А 6", с
рег.№ Е ****MB.
По отношение на законната лихва, първоинстанционният съд приел, че
се дължи от датата на представяне на застрахователя на доказателства за
настъпване на това обстоятелство. Началната дата на обезщетението за забава
ще следва да бъде поставена в зависимост от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек
автомобил "А. А 6", с рег.№ Е ****MB, като се дължи до окончателното
погасяване и се позовал на Решение № 44/02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г.,
ВКС, ТК, I т.о..
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е
изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред
настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че
същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272
от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.
Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на
установените по делото факти и събрания доказателствен материал.
По доводите на въззивника, въззивният съд излага следното:
Възприемането или невъзприемането на заключението на експертизата
е израз на решаващата правораздавателна дейност на съда и е част от
преценката на доказателствата, върху които съдът основава решението си по
делото, като въззивният съд намира, че не е допуснато в тази връзка
твърдяното процесуално нарушение.
Правилен е извода на първоинстанционния съд, че стойността на
5
запазените части на процесния лек автомобил следва да се определи съгласно
заключението на вещото лице по основното му заключение - в размер на 1470
лв. и която стойност на запазените части е определена именно при
хипотезата на тотална щета на автомобила.
Въззивният съд достигна до идентичен извод. Застрахователят е приел,
че е налице тотална щета за процесния автомобил и е изплатил част от
обезщетението, като единствено установената стойност от 1470 лв. за
запазените части кореспондира на такава щета, поради което и искът се явява
основателен и доказан. Възраженията, направени с въззивната жалба в
обратна насока се явяват неоснователни. Не е допуснато от
първоинстанционния съд твърдяно от въззивника смесване на термини –
тотална щета и обезщетение за тотална щета.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава, чиято начална дата
също е правилно определена от първоинстанционния съд.
Правилно са разпределени и разноските в производството за страните
съобразно крайния изход на спора.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата страна претендира сторени разноски за юрисконсулт пред
въззивната инстанция, каквито следва да й се присъдят, с оглед изхода на
спора и които са претендирани по списък по чл. 80 ГПК и доказани в размер
на 450.00 лв. Възражението за прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК на
жалбоподателя не е основателно. Същата претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 лв. Съдът взема предвид и че по делото е
постъпил писмен отговор от другата страна, а също и че е взето участие от
пълномощника на въззиваемия в провелото се по делото открито съдебно
заседание.
Предвид размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не
подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран и на основание чл.272 ГПК, Благоевградският Окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 905943 от 15.12.2021 г., постановено по
гр.д.№ 2724 по описа за 2020 г. по описа на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Застрахователно А.Д. (ЗАД) "А.И.с", ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.А.“ № 81-83, представлявано
от изп.дир. М.Др. и председателя на Съвета на директорите Р.Б. да заплати на
6
Д. Д. Р., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „Вл.Ч.“ № 12, вх. Б, ет. 4, ап.
15, сумата 450.00 лв. /Четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени
по делото разноски за адвокат във въззивната инстанция, като оставя
възражението на Застрахователно А.Д. (ЗАД) "А.И.с" по чл. 78, ал.5 ГПК - без
уважение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника в процеса - Застрахователно А.Д. (ЗАД) "А.И.с", ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.А.“ № 81-83,
представлявано от изп.дир. М.Др. и председателя на Съвета на директорите
Р.Б. - Застрахователна компания "Л.И." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "Ч.в." № 51 Д, представлявано от
М.ст.М.Г., П.В..Д. и Г.Н.Г..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7