Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар Димитринка Бабекова
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 1153 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
Ищецът
основава претенцията си на твърдения, че е потребител на ел. енергия в недвижим
имот, находящ се гр. В. Търново, ул. „***.” № 27 и че се намира в договорни
отношения с ответното дружество във връзка с доставката й. Сочи, че за имота
има разкрита партида при ответника с абонатен номер ***и клиентски номер ***.
Твърди, че на 09.10.2018г. служители на „Електроразпределение Север” АД са
извършили техническа проверка на електромера, обслужващ имота му, за която е
съставен констативен протокол /КП/ № 1502285. Твърди, че е извършена проверка
на демонтираното СТИ и за нея е издаден КП № 134/01.02.2019г. на БИМ. Сочи, че
въз основа на тези проверки по партидата му служебно е начислена сума за
потребена ел. енергия в размер на 3791, 44 лв., със срок за плащане
11.03.2019г. Ищецът оспорва дължимостта на тази сума, тъй като не представлява
стойност на реално потребена ел. енергия, доколкото посочения размер нахвърля
многократно обичайното потребление. Възразява да са налице основания за
начисляване на процесното количество ел. енергия и смята, че неговата стойност
е произволно определена. Оспорва, че в изготвения КП № 1502285 липсват
задължителни реквизити и че същият е съставен в явно нарушение на изискванията
на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Подчертава, че в КП от БИМ не са отразени технически
неизправности на СТИ, които да дават основание за ангажиране на отговорността
му, поради негово виновно поведение. В тази връзка изтъква, че електромера
заедно с ел. табло са собственост на разпределителното предприятие и че
неговите служители имат задължения да организират неговото точно измерване и
отчитане. Предвид на изложеното отправя искане до съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че не му
дължи начислената като корекция за минал период сума за ел. енергия в размер на
3791, 44. за процесния обект. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното
дружество оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е потребител на енергийна услуга, доколкото същият е
краен клиент по смисъла на § 1 т. 41Б от ДР на ЗЕ. Сочи, че на 09.10.2018г.
служители на „Електроразпределение - Север” АД са извършили проверка на техническото
средство за измерване на ищцовия адрес, при която установили, че то измерва с
отрицателна грешка „ минус 16, 56 %”, поради което го демонтирали и изпратили
за проверка в БИМ. Ответникът изтъква, че за проверката е съставен и подписан
КП при спазване на всички изисквания на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Посочва, че при
метрологичната проверка на СТИ в БИМ е констатирана видима намеса в схемата му
- поставена допълнителна платка с елементи, запоени към трите системи на
електромера, поради което той не съответства на одобрения тип. Ответникът
изтъква, че въз основа на протокола от метрологичната експертиза, който е
официален свидетелстващ документ и на основание чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б” ПИКЕЕ,
в хипотезата на неустановен точен измерител на грешката, е изготвена справка за
корекция от 19.02.2019г., съгласно която общото количество ел. енергия, с което
следва да бъде завишено потреблението на абоната за срок от 90 дни възлиза на
18 950, 4 квтч. Съгласно издадената фактура от 21.02.2019г. стойността на коригираното
количество е в размер на 3791, 44 лв. Обосновава дължимостта на тази сума с
констатираното неправомерно въздействие, препятстващо отчитането на потребената
от ищеца ел. енергия и с наличието на облигационна връзка между страните по
договор за продажба на ел. енергия. По тези съображения моли за отхвърляне на
иска с присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Между
страните е обявено за безспорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия
по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, доставяна в електроснабден обект,
находящ се в
гр. В. Търново, ул. „***.” № 27,
която заплаща на ответника по партида с абонатен номер ***и клиентски номер ***.
От
констативен протокол /КП/ № 1502285 от 09.10.2018г. се установява, че на същата
дата служители на „ЕРП Север” АД са извършили техническа проверка на електромера,
обслужващ ищцовия обект, при която е констатирано, че същият измерва с грешка „минус
16, 56 %”. В протокола е отразено, че СТИ е демонтирано, запечатено и
пломбирано с пломба № 483146, за да се изпрати за експертиза в БИМ. Монтирано е
ново СТИ с нулеви показатели на всички тарифи. В протокола са отбелязани
сигнатурите на държавните и ведомствените пломби и същият е подписан от
извършилите проверката служители, както и от двама свидетели, поради отсъствие
на абоната.
От
КП за метрологична експертиза № 134/01.02.2019г. /лист 24/ се установява, че обект
на изследването е СТИ предоставен в запечатана индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 483146, който съответства с КП № 1502285 от 09.10.2018г.
В хода на експертното изследване е установено, че отсъстват механични дефекти
на кутията на клемите и клемния блок на процесния електромер, но е констатирано
наличието на неправомерна манипулация върху фирмите пломби на СТИ. Посочено е,
че е осъществен неправомерен достъп до вътрешността на електромера чрез запояване
на допълнителна платка с елементи към трите му системи, поради което същият не
съответства на одобрения тип. При експерименталното изследване на СТИ,
резултатите от което са отразени в табличен вид, не е установено същото да мери
с грешка над максимално допустимата.
От
приложените по делото справка № 51274_1Е5D от
18.02.2019г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
ел. енергия, справка за потреблението на ел. енергия в процесния имот,
извлечение за фактури и плащания и извлечение от сметка е видно, че по
партидата на ищеца служебно е начислено допълнително количество енергия общо в
размер на 18950 квтч. за периода 12.07.2018г. – 09.10.2018г. на стойност 3791,
44 лв. За тази сума е издадена е фактура № ********** от 21.02.2019г. с падеж
на плащане 11.03.2019г., като копие от нея и от КП са изпратени на абоната и
получени от него, видно от представените писмени доказателства на листи 28 – 31.
За
установяване на релевантни към спора факти в съдебно заседание е разпитан свидетеля
А.Д. - служител на „ЕРП Север” АД. Същият дава показания, че процесното СТИ е
било монтирано в табло на фасадата на имота и че при проверката му с еталонен
уред е установено измерване с грешка над допустимата. Абонатът не бил открит и
съставения КП бил подписан от двама свидетели. Електромерът бил демонтиран и
изпратен за експертиза в БИМ. Свидетелят посочва, че ако е имало проблем с
пломбите това е щяло да се впише в КП.
От
заключението на вещото лице по приета от съда съдебно – техническа експертиза
/СТЕ/, кредитирано като компетентно и обективно дадено се установява, че процесното
СТИ не измерва с над допустимата грешка потребената от абоната ел. енергия. При
проверката в БИМ е установено наличието на монтирана допълнителна ел. платка в
електромера, но не е установено същата да влияе на измервателната му система
при отчитане на потребяваната ел. енергия. Вещото лице е посочило в
заключението си, че служебно начисленото количество ел. енергия от 18950 квтч.
е математически вярно изчислено съгласно чл. 48 ал. 1 т. 1 ПИКЕЕ. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че допълнителното устройство изменя схемата на
СТИ, чрез която се мери потребената от абоната ел. енергия. Уточнява, че
монтирането на такова устройство изисква нарушаване на пломбите на завода
производител, поставени на капака на клемния блок. Вещото лице разяснява, че коригираното
количество енергия може да бъде потребено от абоната през процесния период без
това да наруши техническите параметри на съоръженията му, както и че при
изследването на СТИ в БИМ е констатирано, че то работи в класа си на точност.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, чрез
който ищецът цели да отрече със сила на присъдено нещо, че вземането на
ответното дружество в размер на исковата сума не съществува. Правният интерес
за предявяване на установителния иск следва да е налице към момента на неговото
предявяване до приключване на устните състезания. Не съществува нужда от
доказване на такъв интерес, когато в съдебното производство ответникът
претендира отричаното от ищеца материално право. Понастоящем сме изправени пред
такъв случай, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява
процесуално допустим.
При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника по него е да
докаже в условията на пълно и главно доказване основанието и размера на
претендираното от него вземане. В случая ответникът по делото следва да докаже,
че между страните съществува валидно облигационно отношение за продажба на ел.
енергия при публично известни общи условия /ОУ/, както и че са били налице
предпоставките от ПИКЕЕ, които обосновават правото му да извърши едностранна
корекция на сметката на абоната за минал период.
По
делото е безспорно, че ищецът е потребител на енергийни услуги – битов клиент
по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ, както и че обекта в който е
монтирано процесното СТИ е присъединен към електроразпределителната мрежа. В
тази връзка между страните по делото съществува правоотношение, което възниква
по силата на договор за продажба /доставка/ на специфичен вид стока /ел.
енергия/, което се регламентира от публично известни ОУ.
Правото
на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, когато при извършване на технически проверки на място е установен факт
на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия в резултат от
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики СТИ с
нормираните, на нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната
система, добавяне на чужд за системата елемент или неправомерна промяна в
схемата на свързване, е уредено в Правилата за измерване на количеството ел.
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР с
решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. ПИКЕЕ са приети въз основа на законовата делегация на чл.
83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ, поради което представляват законово основание за
крайният снабдител да коригира сметката на абоната за минал период само въз
основа на обективния факт на неточно отчитане или неотчитане на доставяна ел.
енергия. Към момента на извършване на процесната проверка - 27.06.2017г.
нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, обаче са отменени с
влязло в сила Решение № 1500/06.02.2017г. по адм. дело № 2385/2016г. по описа
на ВАС, Петчленен състав, I колегия, публ. в ДВ., бр. 15 от 14.02.2017г. По
своята правна същност ПИКЕЕ представляват подзаконов нормативен административен
акт /чл. 75 АПК/ и неговата отмяна преустановява действието му занапред - след
деня на обнародване на съдебното решение /чл. 195 ал. 1 вр. чл. 194 АПК/. Следователно
към момента на проверката на ищцовото СТИ са липсвали правила относно
изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и
метрологичните характеристики на измервателните средства/системи, относно
измерването, обработването и предоставянето на данни от измерването на ел.
енергия, относно правата и задълженията на собственика на измервателната
система и на страните по сделките с ел. енергия и най - вече относно условията
и реда за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия. А именно наличието на такива случаи /на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия/ предпоставя възникването на правото на
ответника едностранно да коригира сметката на потребителя. След като към датата
на контролната проверка липсва ред и предпоставки за извършването й, доколкото
чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ са отменени, то правото на доставчика едностранно да
преизчислява сметката на абоната въз основа на констатациите от тази проверка
следва да се отрече изначално. Нещо повече уредените в ПИКЕЕ корекционни
процедури представляват сложен фактически състав, който изисква установяване на
неотчитане или грешно отчитане на ел. енергия, поради неправомерна намеса в
работата на СТИ и изчисляване на потребеното, но неотчетено количество ел.
енергия по уредената в ПИКЕЕ методика, в зависимост от конкретната хипотеза. В
случая корекционната процедура е завършена след цялостна отмяна на ПИКЕЕ с Решение
№ 1500/06.02.2017г. по адм. дело № 2385/2016г. по описа на ВАС, Петчленен
състав и с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС,
поради което служебното начисляване на ел. енергия по реда, начина и в срока на
чл. 48 ал. 1 ПИКЕЕ е лишено от законово основание.
Дори
да се приеме, че действащата към датата на проверката норма на чл. 48 ал. 1
ПИКЕЕ дава законово основание на ответното дружество да извърши корекция на
сметка на потребителя за минал период, то по делото не се установи наличието на
кумулативно предвидените в тази разпоредба предпоставки за това. Съгласно чл.
48 ал. 1 ПИКЕЕ, при липса на СТИ, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел. енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по
– дълъг от 90 дни. Следователно правото на доставчика да коригира сметката на
абоната възниква или когато липсва СТИ или когато при метрологична проверка се
установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка над максимално допустимата. Ответникът
не ангажира по делото доказателства за установяване на някое от горните
обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 48 ал. 1 т. 1Б ПИКЕЕ, на която
основава вземането си срещу ищеца. По делото е безспорно, че на ищцовия обект е
монтирано метрологично годно СТИ, за което не се установи да не измерва или да измерва
извън класа си за точност преминалата през него ел. енергия. Вещото лице по
изслушаната СТЕ е дало заключение, че същото не измерва потребената от абоната
ел. енергия с грешка над допустимата. Вещото лице е категорично, че електромерът
работи в класа си на точност и че при изследването му в БИМ не е констатирана
грешка в измерването. Във връзка с последното в КП на БИМ са отразени констатации
от експерименталното изследване на електромера, от които е видно, че същият
мери с границите на максимално допустимата грешка. КП на БИМ е официален
свидетелстващ документ по см. на чл. 179 ал. 1 ГПК, поради което се ползва с
материална доказателствена сила. В тази връзка съдът е обвързан да приеме, че
процесното СТИ не измерва с грешка извън допустимите граници. Вярно е, че в
устройството на СТИ е констатирана външна намеса /КП на БИМ и заключение на
СТЕ/, поради свързване на допълнителна платка с елементи към трите му измервателни
системи. В КП на БИМ обаче липсват констатации дали този чужд за схемата
елемент влияе върху измерването на потребената ел. енергия. Не са изследвани
обстоятелствата при включване на това устройство дали СТИ няма да измерва
преминаваща през него ел. енергия или ще я измерва с грешка над допустимата и
то с отрицателен знак. В заключението на вещото лице също липсват констатации
дали при задействано дистанционно устройство ще е налице отрицателна грешка
извън позволената. Безспорно наличието на това устройство дава принципна
възможност за неправомерно манипулиране на измервателната способност на СТИ, но
в действащите към датата на проверката норми на ПИКЕЕ не е уредена хипотеза,
обуславяща корекционната процедура само въз основа на факта на наличието на
подобен чужд елемент в схемата на СТИ. Без доказателства, че установеното
вмешателство е дало пряко отражение върху измерването на консумираната ел.
енергия в рамките на процесния период по начин, че потребената от абоната ел.
енергия не е отчетена или е отчетена неточно, не е налице основание за
коригиране сметката на ищеца в хипотезата на чл. 48 ал. 1 т. 1 Б ПИКЕЕ.
Всичко
изложеното мотивира съдът да приеме, че ответникът не проведе пълно и главно
доказване на основанието, въз основа на което едностранно е завишил сметката на
абоната с допълнително количество ел. енергия от 18950квтч. за периода 12.07.2018г.
– 09.10.2018г., поради което ищецът не дължи начислената по този ред сума на
стойност на стойност 3791, 44 лв., като цена на доставена енергия. Предвид на
това предявения от ищеца иск за установяване несъществуването на твърдяното от
ответника право се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на разноски се явява основателна. По делото са ангажирани
доказателства за сторени от ищеца разноски общо в размер на 756, 65 лв., от
които платена държавна такса в размер на 156, 65 лв. и платен адвокатски
хонорар в размер на 600 лв. На ответника не му се следват разноски, с оглед
основателността на предявения иск.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.П.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК:
********* СУМАТА от 3791, 44 лв. /три хиляди седемстотин деветдесет и един лева
и 44 стотинки/, представляваща стойност на служебно начислена електроенергия за
периода 12.07.2018г. – 09.10.2018г. за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***.”
№ 27, по партида с аб. № ***и клиентски №***, за която сума има издадена
фактура № ********** от 21.02.2019г., на основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
"ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** СУМАТА от 756, 65 лв. /седемстотин петдесет и
шест лева и 65 стотинки/, представляваща общия размер на направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: