Р Е Ш
Е Н И Е
№
260014
Гр. Нови пазар,
04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 18.08.2020 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Н.а гр.д. № 70 по описа на съда за 2020 г. при секретаря Валентина Великова, за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е допустима и редовна. С нея е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба вх. № 730 от 24.01.2020 г., подадена от Н. М. Й. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. М.Т. от *АК, срещу „Електроразпределение Север“ АД, гр. В., бул. ***, с ЕИК *********, представлявано от Н.Й. Н., К.Т.И.и Р.Г.Л.. С исковата молба се твърди, че ищецът стопанисва недвижим имот в с. М., обл. Ш., ул. ***, като е потребител на ел. енергия, с кл. № *** и аб. № ***. На 16.01.2020 г. ответникът издал фактура за доставена ел. енергия за периода 16.01.2019 г. – 15.01.2020 г. въз основа на констативен протокол. Фактурата била за сумата от 2627,99 лв. и касаела ел. енергия, консумирана в изминал период. Ищецът твърди, че не му е доставяна ел. енергия в такива количества, нито е потребил фактурираното количество. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по партидата му. Всички начислени по партидата периодични месечни сметки той плащал в указаните срокове. Същевременно заявява, че ответникът няма правна възможност да продава ел. енергия, тъй като няма съответния лиценз. Счита размера на сумата по корекционната процедура за произволно определен, като настоява ответникът да докаже, че действително е доставил фактурираното количество ел. енергия. Оспорва и корекционната процедура, въз основа на която е издаден констативния протокол, послужил за основание за издаване на фактурата. Счита, че средството за търговско измерване не е одобрен тип и не отговаря на законовите стандарти за такова, а извършената корекция на сметки визира електромер, който не е обслужвал неговия адрес на потребление. Предвид изложеното моли съда да приеме за установено, че сумата по тази фактура не се дължи на ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че ПИКЕЕ за отменени от ВАС и следователно не следва да бъдат прилагани в отношенията между страните. Твърдят, че фактурираното от ответника количество електроенергия не е отчетено от годно СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея. В законовия срок отговор на молбата е получен, като искът е счетен за допустим, но неоснователен по същество. Ответникът посочва чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ като основание за начисление на измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия, когато става въпрос за невизуализирани регистри. Електромерът в имота на ищеца измервал правилно консумираната ел. енергия в обекта на потребление, но част от тази енергия преминавала през невизуализиран регистър. Затова тази част не се засичала от инкасатора и не била заплатена от абоната. Самите изчисления на сумата по фактура № ********** от 16.01.2020 г. били извършени съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, по действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР. На 19.12.2019 г. била извършена техническа проверка в обекта на ищеца от служители на ответника и в присъствие на член на домакинството на абоната. Съставен бил констативен протокол №***, с отразени показания на дневна и нощна тарифа. Било обаче установени нередности и служителите подменили монтираното СТИ с ново, а подмененото изпратили за проверка в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“ гр. В.. Извършената там експертиза дала заключение за намеса в тарифната схема на електромера и наличие на невизуализирана тарифа Т3-013404,4 kWh. Затова на 16.01.2020 г. ответникът издал фактурата с начислена сума за периода от ***г.-19.12.2019 г. При условията на евентуалност моли в отношенията между страните да бъде приложен чл. 183 от ЗЗД. С тези аргументи ответникът моли така предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание представителят на ответника поддържа изложените в отговора твърдения. Обосновава изводите си на заключението на СЕТЕ. Отново моли при условията на евентуалност между страните да се приложи чл. 183 от ЗЗД. По посочените причини моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че ищецът Н. М. Й. е потребител на ел. енергия относно обект – недвижим имот, намиращ се в с. М., ул ***. Същият бил потребител на електрическа енергия с кл. № *** и аб. № ***. Отношенията му по повод покупко-продажбата на ел. енергия били с „Енерго-про Продажби“ АД. В качеството си на клиент по договор за продажба на ел. енергия и на основание заявление за присъединяване към електропреносната мрежа с вх. № 22.08.2017 г., той е клиент и на „Електроразпределение Север“ АД, гр. В., с които има договорни отношения по отношение на доставка чрез собствената на ответника мрежа на купуваната от ищеца от „Енерго-про Продажби“ АД електроенергия.
От констативен протокол от ***г. с бл. № *** се установява, че на тази дата на обекта, собственост на ищецът бил поставен електромер с фабр. № *** модел ***г. Видно от заключението на кредитираната изцяло от съда СЕТЕ процесният електромер имал зададени фабрично 5 тарифи като по заявка на купувача, фабриката производител задава колко от тези 5 тарифи да се визуализират на екрана. Тъй като електромерът е предвиден за използване в България, били зададени за визуализация само две тарифи – за дневна и нощна. Това параметризиране на електромера било направено чрез специализиран софтуеър. На купувачът на електромерите (в случая ответника „Електроразпределение Север“ АД) такъв софтуеър не се предоставял и няма данни те да разполагат с такъв.
От представените писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания се установява, че на 19.12.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на захранвания с електричество чрез мрежата на ответника обект на ищеца в с. М.. Проверката преминавала през три етапа. Първият етап представлявал оглед на СТИ за прикачени магнити и ел. проводници. Такива на мястото не били установени. Вторият етап бил проверка за еталон на точността на електромера, което също било сторено и третият етап предвиждал софтуеърно отчитане на показанията на електромера. Тук проверката не могла да бъде извършена, тъй като софтуеърна връзка с проверяваният електромер не можела да се осъществи. Според показанията на свидетелите и заключението на вещото лице по СЕТЕ това показвало софтуеърно вмешателство относно зададените параметри на електромера.
Установи се безспорно, че ответникът разполага със софтуеър, който му позволява само да чете показанията на електромерите, но не и да променя фабрично зададените параметри.
Служителите на „Електроразпределение Север“ АД, разпитани по делото като свидетели, свалили процесният електромер, поставили го в плик с пломба и изпратили същият за проверка във филиала на Българският институт по метрология в гр. В.. Там извършили проверка и установили, че чрез специализиран софтуеър било извършено препараметризиране на електромера, т.е. фабрично зададените параметри за отчитане и визуализация на преминаващия през електромера ток били променени. Промяната направила така, че част от преминаващият през електромера ток се отчитал, но не през визуализраните първа и втора тарифа, а през една от скритите тарифи – Т3. Така част от използваният ток се отчита от електромера, но това не се вижда на екрана му или при четене със софтеуъра на „Електроразпределение Север“ АД. Количеството на натрупана по скритата тарифа ток възлизало на 13404,4 kWh. Стойността на това количество електроенергия възлизало на 2627,99 лв.
От заключението на кредитираната от съда СЕТЕ се установява, че при монтирането му на обекта на ищеца процесният електромер е бил годен като СТЕ. Същият бил монтиран на друг адрес, но след това минал периодична метрологична проверка, включително за проверка на тази скрита тарифа, показанията по което били нулеви. Съдът кредитира изводите на вещото лице, че натрупаните количества електроенергия по скритата тарифа са натрупани след монтирането му на обекта на ищеца.
За натрупаната електроенергия по скритата тарифа ответникът „Електроразпределение Север“ АД е издал фактура № ********** от 16.01.2020 г. в съответствие с действалите към момента на издаване на фактурата ПИКЕЕ – чл. 55 и сл. от същите.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да се установи, че не дължи определена сума на ответникът.
По този иск като цяло доказателствената тежест е обърната – ответникът е този, който трябва да докаже възникването на задължението. Предвид обстоятелството, че ответникът претендира процесното вземане да е възникнало в резултат на отчетена електроенергия по невизуализираните тарифи на електромера и извършена корекционна процедура, той трябва да докаже, че са били налице основанията за извършване на тази корекционна процедура, че тя е проведена правилно (в съответствие със закона) и че СТИ е било метрологично годно да измери правилно електроенергията по тези невизуализирани тарифи.
С оглед събраните по делото доказателства, се установява безспорно, че процесното СТИ е било метрологично годно и единственото вмешателство по него и довело до препараметризиране в резултат, на което ползваната електроенергия се отчита по скрита тарифа, която не се визуализира на екрана на електромера. Така се стига до изводът, че натрупаната по скритата тарифа електроенергия е била действително потребена от клиента. Това налага коригиране на данните за ползваната от потребителя електроенергия и съответно дължимите за нея суми.
Ответникът е извършил това по Правилата за измерване на количеството на електрическата енергия, приети 2017 г., по реда на чл. 55 и чл. 56 от същите. С решение №**от ***г. по адм. Д. № ***г. на ВАС ПИКЕЕ бяха отменени с изключение на чл. 48 до чл. 51 от същите. Тези разпоредби обаче също бяха отменени от ВАС с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм.д. № ***г.
Спорният по делото въпрос е дали тези правила могат да бъдат прилагани в отношенията между страните по делото. Това предвижда съдът да прецени дали в отношенията между страните може да се приложи един незаконосъобразен подзаконов административен акт, ако фактите са осъществени преди обявяване на подзаконовия акт за незаконосъобразен, но страните уреждат отношенията си по повод на тези факти след отмяната му.
По същество отговорът на този въпрос се съдържа в самият въпрос – гражданският съд няма как да приложи в отношенията между страните един незаконосъобразен подзаконов акт. Независимо кога е отменен като незаконосъобразен, този административен акт е бил такъв (незаконосъобразен) и преди отмяната му. Фактът, че един подзаконов акт е бил отменен късно, не означава, че някой може да черпи права от него. В конкретният случай ПИКЕЕ изцяло са били отменени към момента на провеждане на корекционната процедура. По тази причина няма как да приемем, че същата е била проведена на законово основание, нито че е проведена съобразно нормативната рамка.
Предвид това безспорно процесната сума не е била дължима от ищецът на ответника на основание проведена съобразно ПИКЕЕ, приети 2017 г., корекционна процедура.
Същевременно обаче съдът е съгласен с възражението на ответника, че в случая приложение намира чл. 183 от ЗД. При договорите за периодични доставки на стоки купувачът дължи заплащане на стоката, която е получил при всяка доставка. Ако в по-късен етап се установи, че той в определен период е получил по-голямо количество стока от това, което е платил, дължи на продавача стойността на действително полученото количество стока.
И в конкретният случай ищецът наистина дължи на продавачът на ел. енергия стойността на действително получената ел. енергия. Този продавач обаче не е „Електроразпределение Север“ АД, а „Енерго-про Продажби“ АД, гр. В.. „Енерго-про Продажби“ АД е този, който се е задължил да продаде стоката на потребителя, тя е била негова собственост и той я продава на ищецът. С оглед особения характер на стоката обаче – електрическа енергия – за нейната доставка до крайния клиент е необходимо да бъде изградена специална електропреносна мрежа. Изграждането на тази мрежа, включително на средствата за измерване на доставеното количество електроенергия е на „Електроразпределение Север“ АД, за което те получават мрежова такса, но не и цена на електроенергията. Ако някой бива увреден от неправилното отчитане на електроенергията, която един клиент е потребил, това е търговецът - „Енерго-про Продажби“ АД, а не физическият доставчик на стоката „Електроразпределение Север“ АД. В патримониума на търговеца, а не на доставчика възниква вредата По тази причина на чл. 183 от ЗЗД може да се позове търговецът „Енерго-про Продажби“ АД, а не „Електроразпределение Север“ АД. Наистина ПИКЕЕ предвиждаха в тези случаи тези суми да се фактурират от операторът на електропреносната мрежа, но както посочихме ПИКЕЕ са неприложими в случая, а с оглед уравняване неправомерното разместване на блага – то ощетен в случая е търговецът, а не оператора.
С оглед на тези изводи съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за доказан, тъй като процесната сума не е била дължима на „Електроразпределение Север“ АД.
По разноските:
С оглед изводите на съда за основателност на исковете за главницата и лихвата за забава съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство разноски, поискани своевременно от ищеца с исковата молба. Ищецът е сторил в производството разноски в размер на 105,12 лв. за платената в настоящото производство държавна такса, 18 лв. други такси и разноски, както и 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Наистина претендираното такова надхвърля с 35 лв. минималното адвокатско възнаграждение за производство с материален интерес от 1000 лв. до 5000 лв. Процесуалният представител на ищецът не се яви и в последното съдебно заседание. Той обаче бе подал обширни писмени бележки. А и с оглед правната сложност на делото, съдът не счита, че платеният адвокатски хонорар от 450 лв. при минимален такъв от 414 лв. с оглед материалният интерес по делото е прекомерен.
С оглед това и предвид изводите на съда за основателност на иска, съдът намира, че следва да осъди ответника и да заплати на ищеца сумата от 573,12 лв., представляващи направени в хода на настоящото производство разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Признава за установено спрямо „Електроразпределение Север“ АД, гр. В., бул. ***, с ЕИК *********, представлявано от Н.Й. Н., К.Т.И.и Р.Г.Л., че Н. М. Й. с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на СУМАТА от 2627,99 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки) по фактура № ********** от 16.01.2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, гр. В., бул. ***, с ЕИК *********, представлявано от Н.Й. Н., К.Т.И.и Р.Г.Л., да заплати на Н. М. Й. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 573,12 лв. (петстотин седемдесет и три лева и дванадесет стотинки), представляващи направени от ищеца деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Н.а