№ 597
гр. Русе, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201559 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. АС. Т. против електронен фиш Серия К № 4710864
от 14.03.2021 г. за налагане на глоба, издаден от ОД на МВР-Русе, с който на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП /Закон за
движение по пътищата/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на електронния фиш,
доколкото възприетото за установено нарушение в електронния фиш следва да се
санкционира не съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, а съобразно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща „Глоба“ в
размер на 100 лева. В тази насока жалбоподателят моли обжалваният електронен фиш
да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Д.С., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в
пледоарията си. Претендира направените разноски за процесуално представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – Т. е
получил електронния фиш на 18.07.2020 г., а жалбата е подадена на 28.07.2021 г.,
касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 14.03.2021 г., в 13:20 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ № 115, в посока на
движение към КПП 1, с АТСС – стационарно преносим уред на контрол на скоростта
ARH CAM S1, фиксираща скорост, дата и час, е заснето МПС – лек автомобил СЕАТ
АЛХАМБРА, с рег. номер РВ6640КТ, собственост на М.Т., което моторно превозно
средство, при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч за движение в населеното
място, е било установено да се движи с 71 км/ч, като е прието, че посоченото моторно
превозно средство се е движило с превишение от 21 км/ч. След извършена проверка
било установено, че към момента на нарушението, горепосоченото МПС е собственост
на Н.Х., като в тази връзка му бил съставен електронен фиш Серия К № 4605376, като
същият му бил връчен на 09.04.2021 г. На 13.04.2021 г. Н.Х. входирал заявление с вх.
№ 108500-8670/13.04.2021 г. с приложено към него копие от договор за покупко-
продажба на процесното МПС с дата 09.03.2021 г. В тази връзка на 15.04.2021 г.
първоначално издаденият електронен фиш бил анулиран, а за така установеното
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП бил издаден електронен фиш
Серия К № 4710864 на името на М.Т., с който на жалбоподателя, в качеството му на
собственик на процесното МПС към момента на осъществяване на нарушението, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“
в размер на 200 лева.
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ARH CAM S1е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване на 07.09.2017 г., със срок на валидност 07.09.2027 г.
Процесната мобилна система с № 5126 е преминала проверка на 29.04.2020 г. в
2
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към Български институт по метрология, като допустимата
грешка при измерване на скоростта в реални условия е ± 3%, за което е съставен и
Протокол № 23-С-ИСИС.
Мобилната система е била поставена с място на контрол – гр. Русе, бул.
България № 115, като е била използвана за времето от 13:00 до 15:00 часа на 15.03.2021
г., за което бил съставен Протокол № 1085р-3017/02.04.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно
електронен фиш Серия К № 4710864 на ОД на МВР-Русе, снимка № 203055,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол от
проверка № 23-С-ИСИС/29.04.2020 г., Протокол за използване на АТСС № 1085р-
3017/02.04.2021 г., електронен фиш Серия К № 4605376 на ОД на МВР-Русе, заявление
с вх. № 108500-8670/13.04.2021 г. с приложено към него копие от договор за покупко-
продажба и справка от СУ АНД за съставяне и връчване на електронния фиш.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото, серийният
номер и вида на техническото средство, с което е осъществен контрола, както и
служителят, осъществил контрола.
От приложената към електронния фиш снимката се установява нарушението,
индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен
номер на автомобил.
От приложените удостоверения се установява техническата годност на
процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип.
От представеното заявление с вх. № 108500-8670/13.04.2021 г. с приложено към
него копие от договор за покупко-продажба се установява, че към 14.03.2021 г.
собственик на МПС-то, с което е осъществено нарушението, е бил М.Т..
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния,
така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
3
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените
технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни.
Единственото изискване при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно
тези данни, посочени в нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, а именно
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното заплащане. В процесния случай съдът констатира
следното:
Електорнният фиш е издаден въз основа на извършена проверка с АТСС.
Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизирани технически средства и системи се
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Видно от приложения по делото Протокол
за използване на АТСС № 1085р-3017/02.04.2021 г., процесното АТСС е било
използвано за времето от 13:00 часа до 15:00 часа на 15.03.2021 г. в гр. Русе на бул.
„България“ № 115 в посока на движение към КПП 1, тоест същото се явява мобилно по
смисъла на т. 65 от ДР на ЗДвП. В тази насока съдът счита, че е спазено и изискването
на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно за
всяко използване на мобилно АТСС да се попълва протокол съгласно приложението.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От представените и приобщени по делото писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 14.03.2021 г., в 13:20 часа, в гр. Русе, на бул. „България“ №
115, в посока на движение към КПП 1, МПС – лек автомобил СЕАТ АЛХАМБРА, с
рег. номер РВ6640КТ, собственост на М.Т., е било управлявано със скорост от 71 км/ч.
При определяне на скоростта АНО е съобразил с разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2, пр.
1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологиче контрол,
като от реално измерената скорост е приспаднал допустимата техническа грешка от 3
км/ч. Нарушението е извършено в населено място по смисъла § 6, т. 49 от ЗДвП,
4
доколкото горепосоченият пътен участък попада в обхвата на територията на гр. Русе.
Последното е изрично посочено в електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП в рамките на населено място за ППС от категорията B, каквото е и
процесното, е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Видно от посоченото е
налице превишение на разрешената скорост от 21 км/ч. В тази насока съдът счита, че
наказващият орган неправилно е квалифицирал деянието като нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, въвеждащ задължение за водачите на ППС-та да
спазват скоростта, въведена с пътен знак, при положение, че деянието е извършено в
населено място и при липса на пътен знак, въвеждащ съответно ограничение.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или лицето, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното от него
нарушение. От приложената по делото снимка /л. 5/ е виден достатъчно ясно
регистрационният номер на процесното МПС, с което е извършено нарушението, като
същият е послужил за процедурата за установяване на собственика на МПС-то. От
приложеното по делото заявление, ведно с приложен към него договор за покупко-
продажба /л. 16/, се установява, че на 09.03.2021 г. процесното МПС е било
прехвърлено на жалбоподателя. В тази насока съдът приема, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана
правилно, доколкото нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е било осъществено на
14.03.2021 г.
С оглед на гореизложеното жалбоподателят е следвало да бъде санкицониран на
основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждащ санкция – „Глоба“ в размер на 100
лева, за водач на ППС, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място от 21 до 30 км/ч, а не както АНО е приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, предвиждаща санкция – „Глоба“ в двоен размер, за водач, осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП в условията на повторност.
Така констатираната материална незаконосъобразност не е основание за отмяна
на електронния фиш, а само за неговото изменение, тъй като приложимата разпоредба
на чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е значително по-благоприятна и не
нарушава забраната за reformation in pejus. Изложеното намира потвърждение и в
дадените разяснения в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС, в което е прието, че при липса на съществено
изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН първоинстанционният съд може да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
НП/ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба,
5
без да отменя наказателното постановление/електронния фиш. Обратното би
означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, тоест да остане
ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от
посочената в наказателното постановление/електронния фиш законова разпоредба,
който резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. В тази насока Решение № 281 от 10.11.2021 г.,
постановено по к.а.н.д. № 224/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и
обжалвания електронен фиш следва да се измени по отношение на приложената
разпоредба на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като я преквалифицира по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и намали наказанието „Глоба“ от 200 лева на 100 лева.
По разноските:
Жалбоподателят е претендирал разноски за процесуално представителство.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 26 от
делото/ жалбподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Тоест същото е в рамките на предвидения в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер, поради което и направеното възражение за прекомерност от АНО
се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
На следващо място, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН препраща
към АПК по въпросите за направените разноски в хода съдебното производство, в
процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 143 от АПК.
Видно от нормата на чл. 143 от АПК липсва уредба относно присъждането на разноски
в случаите на изменение на обжалвания административен акт, то с оглед на чл. 144 от
АПК следва да намери приложение чл. 78 от ГПК, съответно правото на разноски да се
съблюдава в условията на съразмерност. Така съразмерно с уважената част от жалбата
ОД на МВР – Русе следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата в
размер на 150 лева, представляваща разноски за възнаграждение на адвокат.
Така мотивира, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4710864, издаден
от ОД на МВР-Русе, с който на М. АС. Т., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.
6
4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна норма по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното наказание „Глоба“ от
200 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на М. АС. Т., с ЕГН **********, сумата
в размер на 150 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно частично уважената жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Русе
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7