№ 702
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20211100513010 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20170393 от 10.08.2021 г., постановено по гражданско дело №
29790 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158 състав, упражняването
на родителските права по отношение на децата Й. Н. Ф.а, родена на ******* г., и Е. Н.
Ф.а, родена на ******* г., било предоставено на тяхната майка С. Н. Г., при която било
определено местоживеенето на децата; определен бил режим на контакти на бащата с
децата, както следва всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 18
часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, с
преспиване, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата всяка
нечетна година за Коледните празници, считано от 18 часа на 24-ти декември до 18-
часа на 26 декември, и за Великденските празници, считано от 18 часа на Разпети петък
до 18 часа на понеделник-първия ден след Великден; всяка четна година за
Новогодишните празници, считано от 19 часа на 30-ти декември до 19 часа на 2-ри
януари; осъдил Н. В. Ф. да заплаща на децата си Й. Н. Ф.а и Е. Н. Ф.а, чрез тяхната
майка и законен представител С. Н. Г. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано
от влизане в сила на съдебното решение в частта му относно местоживеенето на
1
децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на
законово основание за изменението или прекратяването й; осъдил Н. В. Ф. да заплати в
полза на СРС сумата от 576 лева държавна такса върху определената в полза на децата
издръжки.
Недоволен от така постановеното решение останал Н. В. Ф., въззивник в
настоящето производство, обжалва същото в частта му относно определения му режим
на контакти с децата Й. и Е., като сочи, че неправилно съдът не определил време през
пролетната и зимната ваканции на децата, което да прекарват при него, както и за
официалните празници в Република България, извън Коледните, Новогодишните и
Великденските празници; не било определено децата да прекарват с него рождения и
именния му ден, както и рождените и именните дни на децата да бъдат разпределени
между двамата родители и неоснователно му определил вместо 30, само 20 дни през
лятото. Счита, че решението на първоинстанционният съд е неправилно,
незаконосъобразно и явно необосновано, постановено в противоречие с установената
съдебна практика и с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.
Излага подробни съображения в подкрепа на сочените пороци. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени съдебен акт в обжалваната част и вместо да му определи
режим на лични отношения с децата с право да ги взема всеки първи и трети петък,
събота и неделя след учебни занятия в петък до 19 часа в неделя, с преспиване, както и
всяка втора и четвърта сряда и четвъртък от месеца, след приключване на учебните
занятия в сряда до 9 часа в петък, с преспиване, 30 дни през лятото, разделени на два
пъти по 15 дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
първата половина на пролетната и зимната ваканции, като всяка четна година децата да
прекарват с него всички официални празници на Република България, личните си
празници (рожден ден и имен ден) от 9 часа на съответния ден до 8 часа на следващия
ден, и ежегодно да прекарват с него личните му празници – 04.02. и 06.12. от 9 часа на
съответния ден до 8 часа на следващия ден.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа въззивната жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира сторените
деловодни разноски по представен списък.
В срока по чл. 263 от ГПК, С. Н. Г., въззиваема страна в настоящето
производство, е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на
другата страна като неоснователна и излага съображения в тази насока. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт, като й присъди
сторени по делото разноски за настоящата съдебна инстанция.
В хода на съдебното дирене, пледира за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 66003
2
от 13.10.2022 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите му относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на децата Й. и Е., издръжката,
дължима за тях от бащата и осъждането на въззивника за дължимата държавна такса
върху нея.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран обективно и
субективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК, предявени като първоначални и
насрещни от Н. В. Ф., първоначален ищец, и С. Н. Г., насрещен ищец, за постановяване
на акт на спорна съдебна администрация за определяне на мерки за упражняване на
родителските права по отношение на Й., родена на ******* г., и Е., родена на *******
г., тяхното местоживеене и режим на лични контакти с неотглеждащият ги родител и
за издръжката на децата от последния.
По отделно страните твърдели, че са живели на съпружески начала от 2004 г.,
като са родители на децата Й., родена на ******* г., и Е., родена на ******* г., като
сега били разделени. Н. Ф. твърдял, че от 2018 г. семейството имало финансови
проблеми, а ответницата дълго време не работела, като по нейна молба на 18.06.2020 г.
било образувано дело срещу него за извършено домашно насилие, като тя с децата
напуснали дома. Поддържал също, че децата не искали да живеят при родителите на
ответницата. С. Г. не оспорвала, че с първоначалния ищец са живели като съпрузи от
2004 г. до месец юни 2020 г., но тогава той започнал да я гони от жилището, което
била негова собственост. Последното сочи като причина да напусне дома с децата и да
се установи при родителите си. Твърдяла, че на 17.06.2020 г. при опит да вземе свои и
на децата вещи от дома на първоначалния ищец, между страните възникнал конфликт,
който наложил намесата на полицията. Твърдяла също, че до раздялата им, ищецът
често отсъствал и не полагал финансови грижи за семейството.
Всеки от родителите поотделно претендирал да му се предоставят родителските
права спрямо децата Й. и Е., като при него се определи и местоживеенето им, а на
другия родител да се определи съответен режим на контакти с децата и се осъди да им
заплаща издръжка, която Ф. считал, че следва да е в размер на 162,50 лева за всяко
дете, а Г. – в размер на 200 лева за всяко дете.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
3
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд намира, че от събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява следната, относима към предмета на въззивна проверка,
фактическа обстановка :
Между страните няма спор, че са съжителствали като съпрузи до месец юни
2020 г., както и че са родители на децата Й. Н. Ф.а, с ЕГН **********, и Е. Н. Ф.а, с
ЕГН *******, като последното обстоятелство се установява и от представените по
делото удостоверения за раждане на двете деца, като издадени съответно въз основа на
акт за раждане № 0435/22.12.2008 г. и № 0397/30.09.2011 г., съставени от
длъжностното лице по гражданското състояние при Столична община, Район
*******“, област София-град, както и от удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца, издадено на Н. Ф..
Не е спорно също, че раздялата на страните е настъпила през месец юни 2020 г.,
като до тогава те и децата живеели в апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж. к.
*******“, ул. „*******. Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба №
104, том І1 рег. № 1407 дело № 93 от 2005 г., същото жилище е собственост на
въззивника.
След раздялата, въззиваемата и двете деца се установили да живеят
първоначално при нейните родители, а след известно време се отделили да живеят в
жилище под наем.
Изслушани и двамата родители са заявили желание и възможност да участват в
грижите за децата си, а съобразно приетите по делото социални доклади и двамата
родители разполагат с добър родителски капацитет и липсват установени рискове за
децата в семейната им среда.
По делото е прието заключение на допусната съдебно психологична експертиза,
което не се оспорвало от страните и било възприето в цялост от първоинстанционният
съд. Въззивният съд, при повторния анализ на доказателствената съвкупност по делото
приема същото заключение като дадено обективно, компетентно и безпристрастно,
поради също го кредитира. От същото е видно, че като за детето Й. значима фигура на
емоционална привързаност се явява бащата, като за нея е важна връзката с него, което
според вещото лице се дължи на различните възпитателни подходи от страна на
двамата родители, като самото дете възприема по-лесно възпитателният подход на
бащата. Силната привързаност помежду им се дължала също на сходство в характерите
и потребностите. Също така, силното желание на детето за съвместен живот с бащата в
неговия апартамент, според вещото лице се обяснява и с факта, че голяма част от
приятелския кръг на Й. са деца, живеещи в съседство с бащата. Вещото лице сочи
обаче, че не са налице съществени аргументи, които да подкрепят усещането на детето
за дискомфорт, освен субективното преживяване на Й. за прекомерна строгост по
4
отношение на нейното възпитание от страна на майката и нейните възходящи (бабата и
дядото по майчина линия). Детето изпитвало изразена потребност да спортува, като
приемало за изключително несправедливо отношение към нея от страна на майката
спирането й от тренировки по фигурно пързаляне. Според заключението, успехът на
детето в училище е променен в сравнение с миналата учебна година, като обяснението
на Й. за причината за това е, че е лишена от тренировките си, които я мотивират. Друг
аспект на по-ниския успех е, че същият е резултат от ситуацията, в която е поставена в
момента. Й. имала изразени предпочитания за подготовка съвместно с баща си и
категорично отхвърляла възможността да учи с майка си. Поведенчески Й. се
променяла в присъствието на двамата родители, като ставала по-авторитарна и
демонстрирала надмощие в ситуацията, сякаш по този начин символично наказвала
майка си. Независимо от ситуацията, Й. успявала да намери своя комфорт, като се
занимавала с предпочитани от нея дейности. По отношение на Е., вещото лице сочи, че
детето е с нормална емоционална привързаност и към двамата родители, като счита
ситуацията, в която е поставена за временна и има изявена потребност за в бъдеще да
живее и с двамата си родители. Според вещото лице, към момента на изследването,
детето се чувствало по сигурно в средата и под грижите на майката и нейните близки.
Според вещото лице, това дете успява да извлече максимума от всяка една ситуация.
При Е. се наблюдавал по-дълъг период на адаптация към нови и променени параметри
на външната среда. Според вещото лице децата са преки участници в конфликта между
своите родители, като са били свидетели на семейните конфликти и продължават да
живеят в условията на разтрогната и конфликтна семейна среда. Личните цели,
желания и амбиции на родителите се отразявали върху психическото състояние на
децата, които не били добре осведомени за случващото се между техните родители и за
естеството на водените помежду им дела. И двамата родители имали участие във
въвличането на децата в семейния конфликт по техния спор и претенциите за
родителските права. Във връзка с отношенията на децата с техните баби и дядо, е
посочено, че родителите на майката имат изградено отношение на помощ и подкрепа
относно отглеждането на децата. При направените коментари от страна на детето Й. и
нейния баща, че бабата по майчина линия си позволява да коментира негативно
поведението на бащата, вещото лице сочи, че се касае за санкции относно
неуважителното поведение на самото дете към майката. Бабата и дядото по майчина
линия се стремели към задоволяване на основните нужди на децата от учебници,
храна, дрехи, обувки и техника, ако се налага. Майката и роднините й предприели
мерки в присъствието на децата, а и по принцип да не се говори за проявите,
поведението и демонстрираните намерения на бащата. Бабата по бащина линия била
категорична, че за разтрогването на взаимоотношенията между родителите
изключително виновна е майката, която поддържала близки отношения с мъж от
семейното обкръжение. Тя също не одобрявала възпитателните методи на майката и
5
нейните родители, като ги описвала като прекалено диктаторски и остри. Вещото лице
сочи, че отношенията на децата към бабите и дядото са реципрочни на отношенията им
към техните родители, като Й. изпитва силно положителни чувства и емоционална
привързаност към бабата по бащина линия, на фона на крайно негативно, дори
игнориращо отношение към бабата и дядото по майчина линия. При Е. било налице
еднакво положително отношение към бабите и дядото. Вещото лице посочвало също,
че детето Й. е емоционално и психологически свързано предимно с баща си, като в
ситуацията на раздяла се щади от контакти с единия родител, а именно – с майката.
Уточнява също, че когато психологическият конфликт е много тежък, за да защити
нуждата си от вътрешно равновесие и да облекчи страха си от изоставяне, детето
несъзнавано приема единия родител и декларира отказ от другия. По отношение на
детето Й. отчуждение от бащата не се наблюдавало. Налице са данни за родителско
отчуждаване от майката, но не в чиста форма, тъй като в съзнанието на детето
фигурирала виновност на майката, която й налага ограничения относно желанието й за
тренировки по фигурно пързаляне, както и възпрепятства контактите му с приятелски
от стария приятелски кръг. Фигурата на майката била по-отдалечена в разказите на
детето, за което вещото лице не намира рационални обяснения. Детето било с ясното
съзнание, че майката трябва да бъде наказана чрез отхвърлящо и наказателно
поведение. Според вещото лице за това поведение на детето са налице данни за
манипулация и насърчаване, с цел детето да избягва контакти с майката, но това
отчуждение не може да се приравни на синдром на родителско отчуждение. При Е. на
този етап била наблюдавана нормална емоционална привързаност към двамата
родители, като при нея облекчаващо обстоятелствата събитие се явява връзката с по-
голямата й сестра. Според заключението, майката споделяла убеждението, че децата не
следва да бъдат лишавани от общуване с баща си, като се стреми да не им предава
отношението си към него. Констатирано е, че децата имат системна връзка с баща си,
като детето Й. провежда ежедневни телефонни разговори с него и режимът на лични
отношения се спазва. При Е. е установена несигурност относно преспиването й при
бащата, която вещото лице смята, че ще се преодолее с времето. Като възможна
причина за задръжките у детето се сочат различните му предпочитания за забавление в
сравнение със сестра й.
По делото приет и доклад на Институт за социални дейности и практики
„Център за обществена подкрепа от 19.01.2021 г., според който бащата има висок
родителски капацитет за осигуряване на грижа, емоционална топлота, принадлежност,
привързаност и приемане. Той има ресурсите да създава за децата си възможности, от
които те са да се учат и да придобиват опит. Бащата добре познавал децата си и бил
ангажиран с грижите за тях от раждането им.
По делото са събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите К.Ц. М.,
майка на въззивника, К.В.Б., колега на въззивника, М.С.А. и С. Й.З., последните две
6
съседи на страните, чиито показания първоинстанционният съд кредитирал в
обсъдените части като дадени в резултат на личните впечатления на свидетелите за
изнесените пред съда факти, обективни, безпристрастни и логично последователни. С
показанията си и четиримата свидетели установяват силна привързаност на децата към
бащата, макар детето Е. да отказвало да преспива в дома му, както и липсата на
рискови фактори за децата в семейната му среда.
Въззивният съд също приема заключението на допуснатата в
първоинстанционното производство експертиза като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно и го кредитира в цялост.
Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира
показанията им в обсъдените от първоинстанционния съд части.
Пред настоящата въззивна инстанция към доказателствения материал са
приобщени следните документи – настанителна заповед от 13.06.2022 г. и
удостоверения за настоящ адрес на въззиваемата страна и на децата Й. и Е..
От анализа на тези документи се установява, че за периода 13.06.2022 г. до
30.06.2022 г. въззиваемата и децата на страните били настанени в блок 55Г, стая 616 в
Студентски град, в общежитие на УННС, тъй като въззиваемата била студент
(докторант) в VІ курс, с факултетен № 670113, платено обучение, като считано от
14.06.2022 г. тази страна и децата са регистрирани на този адрес, който е посочен като
техен настоящ адрес. Между страните не е спорно, че и понастоящем децата и
въззиваемата обитават този адрес.
По делото са постъпили също доклади на ИСДП „Център за обществена
подкрепа“ от 02.08.2021 г. и от 19.07.2021 г., както и оценка на потребностите, от които
се установява, че по заявка на майката, че детето Й. е различно след раздялата на
родителите си и е под силното влияние на своя баща, е проведена работа с това дете,
която протекла под формата на регулярни срещи до месец април 2021 г. По времето на
тези срещи е установено, че детето се намира в силно страдание от раздялата на
родителите и от това, че семейството на майката е негативно настроено към бащата. От
своя страна детето вземало страната на баща си и силно го идеализирало. Станало ясно
също, че отношенията с майката са силно влошени, като детето няма обяснение за
причините за това, като е налице и силен блокаж за него да разсъждава за това.
Проведени били и срещи с майката с цел да се повиши чувствителността й към
страданието на детето, но без успех, като майката продължавала да е съсредоточена
върху това да прехвърля отговорността за трудностите в общуване с детето на бащата.
Тя не успяла да направи връзка между многобройните загуби, преживени от детето и
поведението, което то е развило. Тя имала по-скоро обвинително отношение към Й., а
това още повече влошавало отношенията им. Това и липсата на подкрепа в
7
семейството, направило срещите с Й. все по-трудни. Детето все повече идеализирало
баща си, като това положение е преценено също като нездравословно и също
спомагало за блокажа, който детето имало по отношение на собствените си
отговорности и действия. Така се стигнало до момент, в който станало ясно, че
работата с Й. не може да продължи, преди установяването на диалог между родителите
по въпросите за децата им. Поради това на родителите било предложено да участват в
медиирани срещи помежду с цел подобряване на общуването помежду им, с което
бащата бил съгласен, но майката отказала да участва в такива срещи. Предвид това,
положението на детето Й. не било облекчено по никакъв начин. Тя продължавала да е
лишавана от важни за нея неща (като тренировките по фигурно пързаляне) като
наказание за лошо поведение вкъщи, а отделно от това трябвало да предава съобщения
между родителите си, които продължавали да не общуват. В резултат, детето не
можело да преодолее траура от раздялата на родителите си, не разполагало със
спокойна семейна среда, която да му позволи да развие потенциала си и да усвоява
знания. Й. страдала, но това не било прието от майката и това правело справянето със
страданието й много трудно. Самото дете нямало заявка да работи по даден въпрос,
трудно стигало до саморефлексия и явно посещавало срещите само поради
благоразположението на бащата към услугата, което се предавало на детето. Детето Е.
също ползвало социална услуга „Информиране и консултиране, психологическа
подкрепа“ за срок от шест месеца, като работата с детето също протекла под формата
на индивидуални срещи. В началото на работата, детето показвало, че има надеждата
родителите да се съберат отново и му било трудно да приеме раздялата им, това било
свързано с преживяването на загуба, чувства на тъга, носталгия и объркване. За Е. било
трудно да интегрира раздялата на родителите си като част от житейския си път и да се
ориентира в ролевите позиции при променената ситуация. През второто тримесечие от
услугата майката отлагала предварително уговорените срещи с детето, като се
оправдавала с натоварената учебна програма на дъщеря си. Поради срещи с детето не
били осъществявани, а работата се извършвала индиректно, чрез срещи с родителите.
Станало ясно, че родителите имат трудност да общуват като родители и въвличат
децата в отношенията си в ролята им на „посредници“. От споделеното от родителите
станало ясно, че Е. е започнала да преспива в дома на бащата, според който детето се
чувствало по-спокойно. Той отчитал подобряване на връзка с дъщеря си, която
започнала да му споделя преживяванията си. Според обратната връзка от родителите,
те наблюдавали успокояване на дъщеря си в контекста на отношенията дете-родители.
Ангажирани са и социални доклад от ДСП „Младост“ и ДСП „Красно село“.
В доклада си, ДСП „Младост“ сочи, че към момента, непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на децата се полагат от тяхната майка, като децата
осъществяват редовни контакти с бащата. В интерес на децата според тази социална
служба е да се осигури отглеждането им в условия, гарантиращи техния физически,
8
емоционален и психически комфорт. Посочено е, че майката и децата обитават
жилище, представляващо общежитие към УНСС, където майката работела, което се
състои от стая, обособена за двете деца, хол с кухненски бокс, където нощувала
майката, а балконът бил затворен и обособен като трапезария и санитарно помещение.
В жилището били осигурени необходимите условия за децата съобразно потребностите
им и възрастта им. По данни на майката тя работела като финансов контрольор в
УНСС, при осемчасов работен ден, с работно време до 16,45 часа, като получава
трудово възнаграждение. Двете деца общували със семейния кръг, като имали и
социални контакти в училищната си среда и с приятелския си кръг. Родителите на
майката и на бащата, както и бащата живеели в един и същ квартал, като Й. споделила,
че не се разбира много добре с баба си по майчина линия. На свой ред майката
изразила притеснение, че Й. има „особено“ отношение към близките от нейна страна.
Посочено е също, че детето Й., на 13 г. и 9 м., през учебната 2022/2023 г. ще бъде
-ро
ученичка в VІІІ клас във ІІ СУ „Акад. Емилиян Станев“-иновативно училище с
изучаване на чужди езици, като изучава разширено английски и испански език. По
желание на Й. след седми клас е продължила обучението си в същото училище. Според
самото дете, то се справяло много добре в училище, имало приятелска среда и
ежедневно, без неделя, посещава тренировки по фигурно пързаляне към клуб „Д.-С.“ в
Зимен дворец на спорта и участва в състезания в страната и в чужбина. Малолетната
Е., на почти 11 години към момента на проучването, през учебната 2022/2023 г. е
ученичка в пети клас на същото училище. Споделило, че има отличен успех в училище
и третира лека атлетика, всеки ден, без събота и неделя. В доклада е отразено, че
между родителите липсва сътрудничество и желание за активна родителска връзка,
поради което и двамата били консултирани за рисковете от това за двете деца, като
бащата търсел помощ за подобряване на комуникацията им, а майката, макар да
заявила, че ще съдейства ако е необходимо, впоследствие не предприела никакви
действия.
От доклада на ДСП „Красно село“, изготвен след проведена среща с въззивника,
той е осигурил всичко необходимо за задоволяване на емоционалния комфорт на
децата по време на престоя им при него; връзката на децата с бащата не е прекъсната,
като в техен интерес е да поддържат пълноценни контакти с двамата си родители.
Посочено е, че бащата е подал заявление за ползване на социална услуга – медиирани
срещи с майката, като е насочен към ползването на такава услуга, но поради отказ от
страна на майката, услугата към момента не била стартирала. Посочено е, че
непосредствените грижи за децата се полагат от майката, при която те живеят, като
посещават бащата според определения им режим на контакти. По време на режима,
бащата поемал грижите за двете деца, като продължавал да им приготвя домашен хляб
и полагал усилия да им осигури питателна и витаминозна храна. Бащата обитавал
собствено жилище, състоящо се от спалня, баня с тоалетна, детска стая с две отделни
9
легла, бюро и тераса, хол с кухненски бокс и трапезна част. Бащата имал собствен
бизнес и работел на ненормирано работно време. Той се интересувал от дъщерите си,
има достъп до електронните им дневници и проследява успеха им в училище. Има
готовност да подкрепи децата в учебния процес. Когато децата били при него, той им
оказвал нужната подкрепа, включително за самоподготовката им. Когато били заедно с
децата, те рядко ходели на кино, но си организирали кино вечери у дома, разхождали
се сред природата и им оказвал подкрепа и относно спортните им ангажименти. Според
него децата са силно привързани и към двамата си родители, като признавал, че
отношенията му с майка са обтегнати.
Освен това във въззивната инстанция са изслушани и двете страни по спора, по
реда на чл. 59, ал. 6 от СК, при което изслушване Н. В. Ф. заявява, че има много силна
връзка с децата си, която се проявява всеки път когато са заедно и предприемат
различни активности. Като най-съществени определя ученето им заедно, обсъждането
на спортните им занимания, тъй като и двете деца активно спортували, но времето им
заедно било недостатъчно и минавало бързо. Сочи, че контактите им се осъществяват
на базата на привременен режим два пъти месечно по около 24 часа във всеки от
уикендите. Той и децата се нуждаели от допълнително време, за да довършат
заниманията, започнати пред деня, а да не гонят постоянно минутите. При повече
време заедно, те щели да могат да си организират екскурзии, да отделят повече време
на учене, като се занимаят с всички въпроси, които са важни за децата в момента.
Счита за важно подобряването на комуникацията с майката, тъй като на голямата им
дъщеря предстоял зимен сезон международни състезания, в които той не виждал как
детето ще може да вземе участие заедно с националния ни отбор по фигурно
пързаляне. Счита, че разширяването на режима на лични отношения с децата е важно,
тъй като ще могат да общуват по-свободно с децата и те да се чувстват спокойни.
На свой ред въззиваемата С. Н. Г. сочи, че привременният режим никога не е
бил спазван, тъй като бащата или закъснявал при вземането на децата или ходел при
тях скришно, тайно от нея, като ги карал да крият това от нея, да я лъжат, което счита,
че не е в интерес на децата. Така се получавало единият родител да кара децата да
лъжат, а тя държала на истината и на принципите и не знаела как всичко това ще се
отрази на дъщерите им. Сочи също, че през лятната ваканция бащата отначало искал да
вземе децата за 14 дни, въпреки, че настоявал да прекарва с тях тридесет дни през
лятото, но ги върнал след десет дни при него, като й писал, че имал работа. Освен това,
на десетия ден-13.08.2021 г., в деня, в който й ги върнал, той подал сигнал, че не му е
предоставила децата за контакт. За лятото на тази година, той взел децата в 5,45 часа
сутринта и ги върнал на тринадесетия ден в 20.30 часа, въпреки молбата й да ги върне
по-рано, към 18 часа, тъй като имали планирано пътуване за почивка. Сочи, че това ги
затруднило, тъй като децата тепърва трябвало да се подготвят за пътуването и трябвало
да станат в 4 часа сутринта. Признава, че помежду им няма комуникация, а имало
10
монолог, като въззивникът казвал каквото искал и всички трябвало да се съобразят с
него. Освен това, той ходел при децата, когато си пожелаел и тя не му пречела по
никакъв начин. В присъствието на баща си, Й. променяла поведението си, станала
напрегната, изнервена, грубо се изразявала и държала и изобщо не й се обаждала
докато е при него, дори когато останали при него 30 дни. Освен това, те си говорели по
телефона, като бащата звънял по всяко време. След като се върнели при нея, на децата
им трябвало известно време да се приспособят, били напрегнати, изнервени, все едно
не са нейните деца и това се проявявало особено силно при по-голямата им дъщеря.
След това се успокоявали и всичко било наред.
В присъствие на социален работник от ДСП „Младост“, при закрити врати и
след отстраняване на страните, техните пълномощници и публиката от залата, съдът
изслуша по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, децата Й. Н. Ф.а и Е. Н.
Ф.а.
Малолетната Й. заявява желание да живее постоянно при баща си, с когото се
разбирала по-добре, чувствала се спокойно и удобно, въпреки това всеки ден бил
различен и правела неща, които обичала. При баща си тя и сестра й си имали
самостоятелна стая. По отношение на контактите си с бащата заявява, че най-добрият
вариант е да се вижда с него когато си поиска, а ако това не е възможно-да прекарва
повече време с него, отколкото сега. След прочитане на предложения от бащата режим,
малолетната счита предложението за разумно. Споделя, че когато родителите й се
разделили, тя първоначално останала при баща си и живяла при него без майка си
около две седмици. Тогава обаче майка й дошла, докато гостувала на баба си по
бащина линия и на братовчедките си, казала й да слиза веднага, иначе тя щяла да се
качи и да я свали. Разказва, че когато слязла при майка си, я попитала къде ще ходят и
получила отговор, че се прибират в къщи. Така Й. останала с убеждението, че отиват
при баща й и се почувствала огорчена, когато отишли при родителите на майка й. В
продължение на една година тя не могла да се върне при баща си, майка й взела и
телефона и тя не можела да се чува с баща си. След това се решило да се виждат с баща
й в събота и след няколко месеца можели да го посещават. След този случай тя не се
разбирала с майка си, тя нищо не й разрешавала и само й се карала. Сега се разбирали
по-добре, но не й разрешавала често да се вижда с приятели, често й се карала дори за
неща, които е направила сестра й. Счита, че би могла да преодолее огорчението си, ако
ходи когато си поиска при баща си. Счита, че би било хубаво родителите й да се
разберат, но това не зависело от нея.
Малолетната Е. също заявява желание да няма ограничения при контактите си с
баща си, но ако не можело да то вижда когато си иска, да е по режима, предложен от
баща й. Споделя, че с майка си се разбира супер и иска да е при двамата си родители,
когато си поиска.
11
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Жалбата е основателна.
Въззивният съд изцяло не споделя изводите, изложени в обжалвания съдебен
акт, касаещи интересът на децата да осъществяват така определения режим на
контакти с бащата.
В случая не се установиха никакви вредности за двете деца в семейната среда на
бащата, последният разполага с необходимия родителски капацитет да осигури
безопасността, както и адекватни грижи за децата по време на контактите си с тях,
установи се и силна емоционална връзка помежду им. Двете деца при своето
изслушване от съда заявяват мнение за напълно свободни контакти с бащата, а при
невъзможност – за определянето на контакти в обема, предложен от бащата. И двете
деца са на възраст, в която законодателят, предвиждайки задължителното им
изслушване от съда, предполага наличието на определена зрялост, при която мнението
им следва да бъде зачетено от съда.
От събраните доказателства прави впечатление, че въззивникът е добре запознат
с нуждите на дъщерите си. Въз основа на непосредствените си впечатления вещото
лице по допусната съдебно психологична експертиза дава заключение, че бащата
разполага с базова годност да полага грижи за двете си дъщери. С такова убеждение са
останали и социалните работници, които са констатирали при събеседването с бащата,
че същият е подробно запознат с нуждите и предпочитанията на дъщерите си. Освен
това социалните работници са заявили еднопосочни становища във своите доклади по
отношение на това, че бащата е в състояние да осигури в адекватна степен
потребностите на децата по време на контактите им с тях, като връзката баща-деца не е
нарушена.
Съобразно изложеното, може да се приеме, че в процесната хипотеза, интересът
на децата е да имат възможност за най - пълноценни контакти и с двамата си родители,
независимо, че същите не полагат за тях съвместни грижи в едно домакинство.
Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права не е лишен от тях
и също има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага
грижи за децата си в рамките на определения му режим на лични отношения, който в
случая следва да се определи в обема, предвиден с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК-
чрез определяне на периоди или дни, в които родителят да може да вижда и взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. Анализът на разпоредбата на чл. 59, ал. 3
от СК не предполага възможност определените периоди или дни на контакт да
12
нарушават училищното обучение на детето, а следва да се провежда основно във
времето, извън предвидените учебни занятия, в почивни и неучебни дни. Предвид това,
въззивният съд не намира искането за определяне на време за контакт на въззивника с
децата за времето от 19 часа в сряда до 9 часа в петък, с преспиване на всяка втора и
четвърта седмица от месеца за подходящо и кореспондиращо с интересите на
малолетните деца. Следва да се отбележи, че такъв контакт не би позволил, според
изявленията на въззивника, да използва допълнителното време за контакти за
организиране на екскурзии и други занимания, каквито са възможни единствено в
свободното от учебни занятия време на децата. Освен това, подобен режим
допълнително би натоварил децата и по никакъв начин не би съдействал за
подобряване на отношенията и родителското общуване между страните.
Също така, съдът намира за неоснователно искането за прекарване на всички
официални и лични празници на децата през четните години, доколкото това в
значителна степен би ограничило свободното от учебни занятия време на децата, което
да прекарват с майка си и би поставило последната в съществени затруднения да
упражнява предоставените й родителски права. Поради това въззивният съд намира, че
тези празници следва ежегодно да бъдат разпределяни между родителите. Аналогично
е положението с претенцията за определяне на режим на контакти с децата през
първата половина на зимната и пролетната им ваканции. Следва да се отбележи, че
според сайта на МОН ученическите ваканции са както следва – есенна ваканция (която
през 2022 г. е от 29 октомври до 1 ноември включително); коледна ваканция (през 2022
е от 24 декември 2022 г. до 2 януари 2023 г. включително); междусрочна (от 1 до 5
февруари 2023 г., включително); пролетна (Великденска) ваканция (от 08 до 17 април
2023 г. включително) и лятна ваканция, чиято начална дата зависи от класа и вида
обучение, а крайната й дата е 14 септември 2023 г. Следователно, учениците не
разполагат със „зимна“ ваканция, а Коледната ваканция, която включва обикновено
три официални празника (Бъдни вечер-24 декември, Рождество Христово – 25 и 26
декември и Нова година- първи януари), които не се спори в жалбата, че следва да
бъдат разпределени между двамата родители. Също така, обикновено пролетната
ваканция на учениците включва Великденските празници, като разпределянето й по
описания в жалбата начин, предполага децата да прекарват цялата ваканция при
бащата през четните години, заедно с останалите официални празници (1 януари (Нова
година); 3 март (ден на освобождението на България от османско иго); 1 май (Ден на
труда); 6 май (Гергьовден); 24 май (Ден на българската просвета и култура и на
славянската писменост); 6 септември (Ден на Съединението); 22 септември (Ден на
независимостта на България); 1 ноември (Ден на народните будители); 24 декември
(Бъдни вечер); 25 и 26 декември (Рождество Христово) и Великден, който през
настоящата 2023 г. е 16 и 17 април). Следователно, пролетната ваканция може да бъде
разпределена по предложения в жалбата начин, само в случай, че не съвпада с
13
Великденските празници.
Неоснователно се явява и искането за определяне на режим по време на всички
лични празници на децата през четните години, което неоправдано би лишило майката
от възможност да посреща тези празници с децата за продължителен период от време,
практически изключвайки я от свободното време и празничните поводи на двете й
дъщери. Също така, въззивният съд намира, че претенцията за определяне на режим на
лични отношения на бащата с децата за именните им дни е неясна. Въззивникът не е
посочил датите, на които малолетните му дъщери празнуват именните си дни, като и за
двете деца в църковния календар има повече от една възможност да припознаят
конкретен ден за свой именен ден. Ето защо, въззивният съд не намира за уместно да
включва именните дни на децата в определения режим на контактите им с бащата.
Също така, съдът намира за уместно да подчертае, че изпълнението на
определен режим на лични отношения между децата и неотглеждащият ги родител
очевидно предполага, независимо от отношенията между двамата родители, те взаимно
да се уведомяват за обстоятелствата, касаещи това изпълнение – майката ежегодно и
преди началото на лятната ваканция дължи уведомяване на бащата за времето, през
което ще ползва платен годишен отпуск; а след изпълнението на това й задължение
преди началото на лятната ваканция, бащата следва да я уведоми кога (във време не
съвпадащо с платения й годишен отпуск) и как (за 30 дни или на два пъти по 15 дни)
ще ползва определените му дни за контакт през лятото. Отделно от това, при всяко
предаване на децата, родителите дължат уведомяване във връзка с конкретните
обстоятелства относно здравословното им състояние и назначената им терапия,
училищните и другите поети от децата ангажименти, като следва да им осигуряват
всички необходими вещи, гарантиращи подготовката им и нормалния им престой при
родителя. Бащата, като родител, който не упражнява непосредствено родителските
права, е задължен да връща децата при майката с всичките им вещи, необходими им в
ежедневието им и за нормалното им представяне в училище, като също я уведомява за
всички обстоятелства, касаещи децата, настъпили по време на престоя им при него.
Логично е също, за контактите на бащата с децата, включително когато се
осъществяват извън определения му режим майката да бъде своевременно
уведомявана, както и при невъзможност за осъществяване на такъв контакт това
своевременно да бъде довеждано до знанието на съответния родител. Горните
задължения на родителите произтичат от разделеното им живеене, като въззивният съд
не намира за необходимо да ги обосновава отделно във връзка с определения режим на
лични отношения.
Също така, не подлежи на отделно обосноваване възможността за бащата, като
родител, който не упражнява родителските права, да участва в живота на дъщерите си
чрез писма, телефонни обаждания, респективно контакти чрез социални мрежи, както
14
и като присъства на организирани събития в училището на децата до които се допускат
родители (базари, тържества, рецитали и прочее), на родителски срещи или като част
от родителския актив или от училищното настоятелство; на други публично достъпни
прояви, в които участват децата, включително организирани състезания, тренировки,
курсове и т. н.
С тези разяснения и като отчита, че съдът следва да определи режим на контакти
на децата с баща им, съобразно интересите им, при което не е обвързан от конкретно
направеното от страната искане, въззивният съд намира, че бащата следва да има право
да вижда и взема децата при себе си, съобразно посочения по – долу в диспозитива на
решението режим.
По отношение на развитите от другата страна възражения, въззивният съд ги
намира за неоснователни. Основанията за определяне на режим на контакти, в обем,
различен от предвидения с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК могат най-общо да се
групират, като свързани с трайно отсъствие на родителя от страната, респективно
наличието на вредности в семейната му среда, или липса на изградена емоционална и
доверителна връзка с детето или на родителски капацитет и на основни умения да
посреща адекватно нуждите на детето в рамките на определения режим. В случая
такива основания не се сочат. Напротив, възраженията се мотивират с неизпълнение на
определения привременен режим, поради това, че бащата не спазвал коректно часовете
на вземане и връщане на децата при майката или общувал с тях и по друго време, без
да уведомява майката за това. Тези възражения, сами по себе си, са показател за
нуждата от различен режим на контакти, който да позволява пълноценно участие на
бащата в живота на децата и да задоволява нуждата им контакти с този родител, на
които изисквания нито привременния режим на контакти, нито определения с
обжалваната част от решението отговарят. Останалите доводи, развити от въззиваемата
касаят липсата на родителско общуване и сътрудничество между страните, което е
показател за лошо родителстване от страна на двамата родители, но не е основание за
определяне на по-ограничен режим на контакти на децата с баща им.
По разноските :
Претенции за присъждане на сторените деловодни разноски са направени само
от страна на въззивника, като независимо от изхода на спора, същият няма право на
разноски. Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация, разноските,
сторени от въззивника, следва да останат в негова тежест. Правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение по делата по чл.
127, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая се основава на правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и
двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
15
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20170393 от 10.08.2021 г., постановено по гражданско
дело № 29790 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158 състав, в
обжалваната част относно режима на лични отношения на бащата с децата Й. и Е., И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, между децата Й. Н. Ф.а, с ЕГН
**********, и Е. Н. Ф.а, с ЕГН **********, и техния баща Н. В. Ф., с ЕГН **********,
като същият да вижда и взема децата от дома на майката, със задължение да ги връща
там, както следва :
- пред време на учебната година, извън определените ваканции, официални и
лични празници на децата и страните, всяка нечетна календарна седмица (първа, трета,
пета и т. н. до петдесет и първа включително) за времето от 19 часа в петък до 19 часа в
неделя, с преспиване;
- ежегодно, за 30 дни през лятната ваканция на децата, ползвани наведнъж или
на два пъти за по 15 дни, с преспиване, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката;
- всяка четна календарна година от 10 часа на 23 декември до 18 часа на 27
декември, както и за времето от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия
понеделник; за 3 март - от 10 часа до 20 часа; а в случай, че датата попада в 9-та
календарна седмица от 10 часа на 3 март до 19 часа на следващата я неделя,
респективно в случай, че 3 март е в съботен или неделен ден - от 10 часа на 3 март до
19 часа на следващия неприсъствен понеделник; за 6 май - от 10 часа до 20 часа, за 6
септември - от 10 часа до 20 часа; както и за есенната ваканция на децата от 10 часа на
първия ден от тази ваканция до 19 часа на последния й ден, така, както е определена от
МОН за съответната учебна година;
- всяка нечетна година за времето от 10 часа на 28 декември до 18 часа на 1
януари на следващата четна година; за 1 май - от 10 часа до 20 часа, за 24 май - от 10
часа до 20 часа и за 22 септември от 10 до 20 часа; както и за рождените дни на децата
на 15 декември и на 16 септември за времето от 19 часа до 22 часа, в случай, че се
касае за учебни дни, респективно за времето от 10 часа до 22 часа, в случай, че се касае
за почивни дни;
- ежегодно, на 4 февруари (рожден ден на бащата) и на 6 декември (имен ден на
16
бащата) за времето от 19 часа до 22 часа, в случай, че се касае за учебен ден, а ако
датата е почивен ден и не попада в нечетна календарна седмица за контакти с децата, за
времето от 10 часа до 22 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на въззивника Н. В. Ф. за
присъждане на сторените по водене на делото разноски за настоящата съдебна
инстанция като НЕОСНОВАТЕЛНА.
НЕЗАВЕРЕНИ ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от получаване на преписите
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17