Р Е Ш Е Н И Е
номер .....……/……... юни, Година 2013, град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и
трети май
Година 2013
в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от съдия Д. Томова
търговско дело номер 183 по
описа за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, заведена с вх. №3309/31.01.2013г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, подадена от
„МАЯК – М” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В.В., с
която срещу „ДИЯНА” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя Ц.К.К., са предявени искове за
заплащане на сумата 29 071,76
лева, представляваща общия размер на
дължимите,
но неплатени продажни цени на доставени стоки, съгласно сключен между страните
договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., за които са
издадени фактури №**********/01.11.2011г.
и №**********/20.10.2011г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 31.01.2013г., до окончателното й заплащане,
както и за заплащане на сумата 5
138,60 лева, представляваща общия размер на
дължимата, съгласно чл.7.1 от сключения между страните договор за търговска
продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., неустойка
в размер на 0,0333% от стойността на задължението по всяка фактура, за период
на допуснатата забава в плащането на цената, считано от датата на падежа на
всяко едно задължение по фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., до 24.01.2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 31.01.2013г. до окончателното й плащане.
Така предявените искове намират
своето правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника
да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78,
ал.1 ГПК.
Твърденията на ищеца, правната квалификация на
претендираните права, разграничаването на релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено, както с изготвения
по делото проект за доклад, така и с окончателния доклад, направен в открито
съдебно заседание от 23.05.2013г.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адвокат С.Ж.,***, заявява, че поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване.
В същото това заседание ответникът, чрез явилия се за
него надлежно упълномощен представител адвокат Х. Х., АК – В., заявява, че не
оспорва главния иск и би желал да се постигне доброволно уреждане на спора
между страните. По отношение на акцесорния иск прави възражение за прекомерност
на неустойката и моли за нейното намаляване до размера на следващата се законна
лихва за забава.
За да се произнесе по същество
на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните по делото не е налице спор, че са в
трайни търговски отношения по повод продажба на метали и метални изделия,
съгласно сключен на 24.04.2010г. договор
за търговска продажба №3331/2010г. Безспорно
е също така, че на 01.11.2011г. и 20.10.2011г. ищцовото дружество е доставило на ответника различни
по вид стоки, за което са били издадени фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., на обща стойност 39 172,68
лева (с ДДС), като стоките
са били предадени с експедиционни бележки №**********/01.11.2011г. и
№**********/20.10.2011г.
Към момента на предявяване на иска ответникът е
извършил частични плащания в размер на 11 100,92 лева, които са отнесени за
погасяване на задължението по фактура №**********/20.10.2011г., като остатъкът в размер на 11 710,12
лв., както и изцяло продажната
цена за доставените стоки по другата фактура не са били реално заплатени от
ответника - купувач.
Предаването, съответно получаването на стоките по
процесните фактури е факт, по който страните не спорят, същия се установява и
от представените по делото двустранно подписани експедиционни
бележки №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г.
Изслушаното и
прието по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза установява
надлежното осчетоводяване в счетоводствата и на двете страни на издадените
фактури за осъществените доставки, съответно взети счетоводни операции в
счетоводството на ответното дружество за заприхождаване
на получената стока.
Представено по делото е и писмо за потвърждение от
22.02.2012г., видно от което ответното дружество признава и потвърждава налични
към 31.12.2011г. задължения на дружеството към ищеца в общ размер на
103 603,88 лв.
При така установените факти и като съобрази, че между
страните липсва спор относно предмета на предявените от ищеца искове, съдът
приема, че между страните са възникнали отношения по търговска продажба, като
ищецът е доставил на ответника, съгласно процесните фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г. различни по вид стоки на обща
стойност 39
172,68 лева (с ДДС). Ответникът,
в качеството на купувач, е получил фактурираните му по процесните фактури стоки
и за него съществува задължението да плати тяхната цена. Към датата на подаване на исковата молба в съда
- 31.01.2013г., същият е извършил единствено частични плащания в общ размер 11 100,92 лева. Остатъкът на
това задължение е останало неизпълнено, поради което предявеният иск следва да
се уважи в размер от 28 071,76 лева.
Претендираната главница следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2013г., до окончателното й плащане, съгласно чл.294, ал.1
от ТЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съобразно
договореното между страните в чл.7.1 от сключения помежду им договор за
търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., при забавяне на плащанията
неизправния купувач дължи неустойка в размер на 0,0333% от стойността на всяка
конкретна извършена продажба за всеки просрочен ден. Както вече се посочи, не е
спорно между страните, че ответникът е в забава за изпълнение на задълженията
си да плати договорените цени за извършените от ищеца доставки в размер на 11
710,12 лева - по фактура №**********/20.10.2011г., съответно в размер на 16 361,64 лева - по фактура
№**********/01.11.2011г.
С оглед на това и
съгласно заключението на ССчЕ се установява, че
общият размер на договорената между страните неустойка, изчислена като 0,0333%
върху неплатената стойност на отделните фактури, за период, предхождащ
подаването на исковата молба в съда, с начална дата – договорения във всяка
фактура падеж на задължението, е 5
021,15 лева. Именно в този
размер предявеният акцесорен иск се цени като основателен и доказан поради
което се уважава. Дължимата неустойка
в размер на 5 021,15 лева следва да се присъди ведно със
следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 31.01.2013г., до окончателното й заплащане.
Като
неоснователно се цени възражението на ответника за прекомерност на неустойката.
По начина, по
който е уговорена неустойката в чл.7.1 от сключения между страните договор за търговска продажба
№3331/2010г. от 24.04.2010г., е видно, че същата е за допуснатото от ответника
- купувач неточно изпълнение във времето на задължението му за плащане
съобразно договорения начин и срокове на
продажната цена за извършените доставки. С тази договореност страните
доброволно са установили размера на обезщетението за вредите, които изправната
страна – продавач търпи от неизпълнението на задължението за плащане на
продажната цена от неизправната страна - купувач, т.е. страните са уговорили
една клауза, която има и обезщетителна и
обезпечителна функция, същата е и стимулираща точното изпълнение. Такава
договорка е израз на свободното волеизявление на двете страни и намира опора в
закона (чл.92 от ЗЗД), поради което следва да бъде зачетена при решаването на
спора.
Наред с това
следва да се има предвид, че в случая се касае за търговска продажба, поради
което приложение намира императивната разпоредба на чл.309 от ТЗ, предвиждаща забрана да се
намалява поради прекомерност неустойката по търговска сделка, сключена между
търговци.
Във връзка с
формирания краен извод за основателност на предявените претенции и тяхното
частично уважаване, съобразно и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК частично
основателно се явява искането на ищеца да му се присъдят сторените за
производството разноски. Същите, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
и доказателствата за тяхната направа (л.60), са в общ размер на 2 930,41 лева.
От тях по съразмерност с уважената част на исковете ответното дружество следва
да репарира сума в размер на 2 834,69 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДИЯНА”
ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя Ц.К.К., ДА ЗАПЛАТИ на „МАЯК – М” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В.В.,
на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата 28 071,76 лева (двадесет и осем хиляди и седемдесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща общия размер на дължимите,
но неплатени продажни цени на доставени стоки, съгласно сключен между страните
договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., за които са
издадени фактури №**********/01.11.2011г.
и №**********/20.10.2011г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 31.01.2013г., до окончателното й заплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МАЯК – М” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Б., срещу „ДИЯНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. В., искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдения
от съда размер от 28 071,76 лева до пълния
претендиран размер от 29 071,76 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 31.01.2013г., до окончателното й заплащане,
като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ДИЯНА”
ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя Ц.К.К., ДА ЗАПЛАТИ на „МАЯК – М” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В.В.,
на основание чл.92 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата
5
021,15 лева (пет хиляди и двадесет и един лева и петнадесет
стотинки), представляващаобщия размер на дължимата, съгласно
чл.7.1 от сключения между страните договор за търговска продажба №3331/2010г.
от 24.04.2010г., неустойка в размер
на 0,0333% от стойността на задължението по всяка фактура, за период на
допуснатата забава в плащането на цената, считано от датата на падежа на всяко
едно задължение по фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., до 24.01.2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 31.01.2013г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МАЯК – М” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Б., срещу „ДИЯНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. В., искове с
правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над
присъдения от съда размер от 5 021,15 лева до пълния претендиран размер от 5 138,60 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 31.01.2013г., до окончателното й заплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ДИЯНА”
ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя Ц.К.К., ДА ЗАПЛАТИ на „МАЯК – М” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В.В.,
сумата 2 834,69 лева (две хиляди осемстотин тридесет и четири лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща направени от ищеца съдебни и
деловодни разноски за производството по съразмерност с уважената част на
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Председател: