Решение по дело №115/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор ОП в Четвърто РУ към ОД МВР Варна, чрез ст. юрисконсулт К. Л.-А. срещу решение № 1608 от 15.11.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110202451/2023 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 442а-197/08.03.2023г. на Началник сектор ОП в Четвърто РУ към ОД МВР Варна, с което на В. Х. В. [ЕГН] за нарушаване нормата на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК и на основание чл. 30, ал. З от същия закон е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че нарушението е описано с всички съставомерни признаци и във всички случаи санкционната норма е една и съща, като вида на дюните е ирелевантен за съставомерността на деянието. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че не се уважи жалбата и се претендират разноски, моли същите да се присъдят в минимален размер.

В съдебно заседание касатора, редовно призован не изпраща представител. С писмени бележки с.д.№1716/05.02.2024г. поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на решението на въззивния съд и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна, в случай, че се претендира в по-висок размер от предвидения минимален такъв.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмен отговор по касационната жалба и молба вх. № 1197/ 25.01.2024г., чрез адв. А. Д., оспорва касационната жалба. Изразява подробно становище по съществото на спора, като претендира присъждане на разноските по делото съобразно представени списък за разноски и Договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В. Х. В., против Наказателно постановление № 442а-197/08.03.2023г. на Началник сектор ОП в Четвърто РУ към ОД МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК и на основание чл. 30, ал. З от същия закон му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.

С решение № 1608 от 15.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110202451/2023 г. ВРС е отменил процесното НП. За да постанови този резултат, РС-Варна е приел, че в случая изначално адм. наказателното производство е започнало в нарушение на правилата предвидени в ЗАНН, доколкото АУАН е бил съставен в нарушение на нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Отделно от това ВРС е приел, че при съставянето на АУАН и НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като липсва пълно и детайлно описание на нарушението, което води до пълна неяснота досежно това за какво точно нарушение е привлечено лицето към административнонаказателна отговорност и за какво е наказан. ВРС е обосновал изводи и за пълна неяснота къде точно е бил установен, къде точно е бил паркиран автомобила доколкото в АУАН и НП са посочени два поземлени имота, които видно от кадастралната карта са със значителни размери и очевидно паркиране в двата едновременно е невъзможно.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка.

Правилни са изводите на ВРС досежно нарушение на вменените с нормата на чл.40 ал.1 ЗАНН задължения. Съгласно посочената разпоредба актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Ал.2 на чл.40 ЗАНН сочи, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото не е налице спор, че АУАН е съставен в отсъствие на В., както и в отсъствие на свидетелите присъствали при установяване на нарушението. Не е спорно и това, че поканата до В. за явяване за съставяне на АУАН е била изпратена за връчване чрез РУ Аксаково след съставянето на АУАН с посочване, че явяването не е задължително.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по изключение допуска, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът да бъде съставя и в негово отсъствие. В продължение на посочената хипотеза, чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН предвиждат актът да бъде предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.

Посочената правна регламентация ясно описва отделни и последователни процесуални действия, първото от които е отправяне на покана до нарушителя за съставяне на АУАН, следващото е съставянето на акта, в отсъствие на нарушителя, ако същият въпреки получената покана не се е явил и най - сетне действието по предявяването на акта на нарушителя, което също може да се извърши след покана или със съдействието на съответните органи.

Тълкуването на нормата на чл. 41, ал. 2 от ЗАНН сочи на извод, че следва да има изрична покана, достигнала до знанието на адресата, която да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани за определена дата и час, именно за да му бъде съставен АУАН.

Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава производството като засяга правото на нарушителя на предварителна защита, която включва, първо, правото на възражение още при съставянето на акта за нарушение и второ, правото на възражение непосредствено след това /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Спазването на това изискване в административнонаказателното производство е от съществено значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право още на този етап да научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност. Допуснатият порок е лишил нарушителя от възможността надлежно да осъществи защитата си още на този най-ранен етап от производството по ангажирането на отговорността му като това му право не може да се замести от правото му на жалба и пренасянето на производството пред съда.

На следващо място с оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Правилни са изводите на ВРС за допуснати нарушения на правилата от административнопроцесуален характер. Действително съществува неяснота в процесното НП по отношение на извършване на нарушението - къде точно е бил установено привлеченото към админинстартивнонаказална отговорност лице, къде точно е бил паркиран автомобила му. При подробно обследване на приложените по делото доказателства в частта на мястото обозначено с два идентификатора не се установява място на извършване на нарушението. Последното не е описано и индивидуализирано, а общо и не дава възможност да се установи по безспорен начин. Горното не се установява и от приложения от проверка констативен протокол. Не са ангажирани от касатора доказателства за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което ответника по касация е привлечен към административнонаказателната отговорност.

Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на ответника по касация за нарушение на разпоредбата на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК, съгласно която се забрана за поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. При тази правна уредба съобразно посочените от АНО разпоредби са правилни изводите на ВРС досежно извършеното нарушение и липсата на доказателства, че на посочените в НП дата и часови диапазон В. е бил паркирал МПС върху дюни, от който и да е вид.

Предвид изложеното като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането за присъждане на разноски, съобразно приложен списък и приложените доказателства за 400 лева по договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1608 от 15.11.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110202451/2023 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА ОД МВР - Варна да заплати на В. Х. В. [ЕГН], гр.Аксаково, област Варна, [жк] [адрес] сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.