№ 11110
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110169490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 318
от ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД от ищеца „ЕВН Б.Е.“ ЕАД против
ответника „Г.“ АД, в качеството на съдружник в К. Г. ДЗЗД, за признаване установено, че за
ищеца съществува правото на парично вземане за сумата 740,19 лв. за главница,
представляваща стойност на доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обект в
гр. С., ИТН: №, за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
14.07.2021г. до изплащане на вземането, с 19,63 лв. за мораторна лихва за периода от
16.02.2021г. до 05.07.2021 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 41224/2021г. на СРС. Посочва се, че паричното
вземане за главница представлява незаплатена стойност на електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени за процесния период, съобразно договор за продажба на електрическа
енергия при ОУ. Поради неплащане в срок е начислена лихва за забава.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 27.01.2022 г., в
законоустановения срок е подал отговор, с искане по чл. 219 от ГПК и предявил обратен
осъдителен иск. Оспорва исковете по основание и размер с довод, че не е пасивно
материално легитимиран, доколкото обектът не се стопанисва от него, а от собственика -
М.Р.Р.Б.. Пояснява, че се касае за обект пречиствателна станция за питейни води гр. С. по
Договор №179/10.09.2008г. с предмет изпълнение на СМР, сключен между ДЗЗД и
Министерството и присъединен към електроразпределителната мрежа, а измервателната
точка е закрита през 2021 г., съгласно писмо на ищеца с изх. №9592648/1/8/07.12.2021г.
Посочва, че с акт образец 10 за спиране на строителството от 08.09.2009 г. обектът за
времето на спиране на работите остава на съхранение от възложителя, съответно ответникът
отговаря само за разходите, необходими за изграждане на обекта през време на извършване
на възложените дейности. Ответникът е формулирал искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане на М.Р.Р.Б. като трето лице помагач, като обосновава правния си интерес с
оглед договорни отношения за процесния обект на доставка на ел.енергия. С Разпореждане
№25925/2022 г. е уважил и приел за съвместно разглеждане предявения по реда на чл. 219,
ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1,пр.2 от ЗЗД, под евентуалност по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, от „Г.“
1
АД обратен осъдителен иск срещу М.Р.Р.Б. за сумата общо 500,75 лв., ведно със законна
лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане, в случай, че съдът намери главните
искове за основателни. Поддържа, че министерството отговаря за разноските по поддържане
на обекта след спирането на СМР.
В срока по чл. 131 от ГПК М.Р.Р.Б. е подало отговор на искова молба. Оспорва иска
по допустимост и основание – „Г.“ АД можело да закрие партидата или да поиска
прекратяване на достъпа на ел. енергия; не е осъществен фактическия състав на 59,ал.1 от
ЗЗД.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От писмените доказателства - фактури №**********/31.01.2021,
№**********/28.02.2021, №**********/31.03.2021, №**********/30.04.2021 и препис –
извлечение от сметка, се установява, че ищецът е начислил по партида с кл. №**********,
открита за К. „Г.“, за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2021 г. такси за предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа на процесния обект в общ размер на 1138,75 лв. с ДДС. От
Споразумение за създаване на сдружение от 04.07.2008 г., изменено с анекс №1/29.09.2015 г.
с нотариално заверени подписи рег. № 9019/25.09.2015 г. на Нотариус №053 на НК и рег.
№6005/29.09.2015 на Нотариус №515 на НК, сключен между ответника и „С.“ ЕООД, се
установява, че същите са постигнали съгласие за обединение в К. „Г.“ с цел изпълнение на
проект „Изпълнение на строително-монтажни работи на обект:пречиствателна станция за
питейни води гр. С.“ с възложител МРРБ, при дялово участие съответно 65% за ответника и
35% за „С.“ ЕООД. В чл. 4.8 от споразумението е уговорено, че всеки от контрагентите носи
отговорност за задълженията, произтичащи от договора, сключен с възложителя, съобразно
така определеното им дяловото им участие. От договор №179/10.09.2008 г., сключен между
третото-лице помагач, в качеството на възложител, и ответника, в качеството на
изпълнител, се установява, че последният се задължил да извърши СМР на обект
„пречиствателна станция за питейни води - гр. С.“ със срок 371 календарни дни, считано от
датата на откриване на строителната площадка с протокол образец 2, като при спиране на
строителството при неосигурено финансиране, срокът се удължава с периода на спирането
след подписване на акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството. В чл.9, ал.3 от договора е уговорено, че разходите за потребена
електроенергия в обекта са за сметка на изпълнителя. На 08.09.2009 г. е съставен Акт за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради неосигурено
финансиране, като видно от чл. 4.4.1., б. „д“ от същия, ответникът и третото лице-помагач са
постигнали съгласие за времето на спиране на работите до подписване на акт 11 и
възобновяването им обектът да остане на съхранение на възложителя. С писмо, получено на
25.05.2017 г., ответникът е отправил покана до МРРБ, с която е предоставил едноседмичен
срок да изрази становище по представено от ответника в предходен момент споразумение за
прекратяване на процесния договор, както и да посочи датата, на която ще поеме
съхранението на обекта. С приемо-предавателен протокол за предаване на строителния
обект ПСПВ – С. от възложителя на изпълнителя от 03.10.2018 г. е констатирано
състоянието на обекта и наличното в него оборудване. С писмо, получено на 06.03.2020 г.,
ответникът е посочил, че в предходна кореспонденция с третото лице помагач е отправило
предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, алтернативно едномесечно
предизвестие по чл. 87, ал.1 ЗЗД за разваляне на същия. Ответникът е уведомил МРРБ и че
предвид липсата на постигнато споразумение за прекратяване на договора, счита същия за
развален, както и че преустановява заплащането за разходи за потребената електроенергия в
процесния обект. С последващо писмо, получено на 21.05.2020 г., ответникът е потвърдил
отказа си да заплаща посочените разходи и е поканил МРРБ да заплати същите. Видно от
писмо на ищеца, адресирано до ответника, ищецът е признал, че измервателната точка на
процесния обект ще бъде премахната считано от 17.11.2021 г.
За изясняването на спора по делото е допусната и ССчЕ, чието заключение,
2
неоспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като
обективно и компететно изготвено. Съгласно констатациите на вещото лице, процесните
фактури не са осчетоводени нито в счетоводството на ответника, нито в счетоводството на
К.а, като същите не са включени в Дневниците им за покупки и в Справките – декларации за
ДДС и за тях не е ползван данъчен кредит. установява се, че в счетоводството на ответника
са осчетоводени фактури, издадени от ищеца след 30.04.2021 г.
Ответникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ТЗ и това определя качеството му
на небитов клиент по смисъла на пар.1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Правоотношението по продажба
на електроенергия за битови нужди и небитови нужди на крайни клиенти е регламентирано
от законодателя в ЗЕ като договорно, при държавно регулирани цени и публично известни
общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, като писмената форма не е условие за действителност на договора.
Съгласно чл. 117, ал.1, т.3 от ЗЕ, такава обаче се изисква за действителността на договора за
присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, въз основа на който се
извършва продажбата на електрическа енергия до крайния потребител - в този смисъл
Решение № 1133 от 31.07.2020 г. на СГС по т. д. № 1463/2019 г. В настоящия случай по
делото не се ангажирани доказателства за установяване наличието на писмен договор за
присъединяване към електроразпределителната мрежа. От страна на ищеца са представени
само 4 броя фактури, видно от които по партида с кл. №**********, открита за К. „Г.“, за
периода 01.01.2021 г. – 30.04.2021 г. са начислявани суми за такси за предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа на процесния обект. Фактурата, като частен
свидетелстващ документ, обаче не е подписана от ответника, поради което не удостоверява
извънсъдебно писмено признание на неизгодни за него факти. Документът не се ползва с
материална доказателствена сила за правнорелевантните обстоятелства за възникване
претендираното от ищеца спорно право - сключване и изпълнение на сделката. Извод за
признание на вземанията по процесните фактури не следва и от заключението на
допуснатата по делото ССчЕ, съгласно което фактурите не са осчетоводени нито в
счетоводството на ответника, нито в счетоводството на К.а, като същите не са включени в
Дневниците им за покупки и в Справките – декларации за ДДС и за тях не е ползван данъчен
кредит. Следва да се отбележи и че обстоятелството, че в счетоводството на ответника са
осчетоводени издадени след 30.04.2021 г. от ищеца фактури също не обосновава извод за
извънсъдебно признание на процесното задължение, доколкото тези счетоводни документи
касаят период, различен от заявения от ищеца в настоящото производство. Признание на
ответника за наличието на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа
не се съдържа и в приетата по делото кореспонденция, водена с ищеца, както и в
отправяните до третото лице-помагач писма, доколкото последното писмо е получено на
21.05.2020 г. и в него ответникът изрично е заявил, че счита, че не дължи разходите за
електроенергия, начислявани за обекта. Освен това, предоставянето на достъп на процесния
обект до електроразпределителната мрежа е оспорено и от третото лице-помагач. Ето защо,
съдът намира, че въпреки дадените указания, ищецът не установи наличието на валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е поел задължение за
плащане на претендираната сума. По изложените съображения, ищцовата претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид неоснователността на главния иск,
предявен от ищеца, като неоснователна следва бъде отхвърлена и акцесорната претенция за
обезщетение за забава върху главницата. С оглед приетото по главните искове,
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на обратния иск не се е сбъднало.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят сторените съдебни разноски за сумата общо 400 лв. за възнаграждение
на вещо лице и на юрисконсулт. Последното е определено от съда в минималния размер по
чл. 25 НЗПП, на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ..............., против „Г.“ АД, ЕИК
................, в качеството на съдружник в К. Г. ДЗЗД, искове по реда на чл.422 от ГПК, във вр.
с чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на „Г.“ АД, че за „ЕВН Б.Е.“ ЕАД съществува правото на парично вземане за
сумата 740,19 лв. за главница, представляваща стойност на доставка на електрическа
енергия и мрежови услуги за обект в гр. С., ИТН: №, за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, с 19,63 лв.
за мораторна лихва за периода от 16.02.2021г. до 05.07.2021 г., удостоверено в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 41224/2021 г.
на СРС.
ОСЪЖДА „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ..............., да заплати на „Г.“ АД, ЕИК ................, в
качеството на съдружник в К. Г. ДЗЗД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 400 лева –
съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач М.Р.Р.Б. на страната
на ответника „Г.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4