№ 689 / 5..11..2019 г..
Р Е Ш Е Н И Е
гр..Монтана, 04..11..2019г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр..д.. № 1550 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н..Б..Ц.. xxx срещу В..Ю..А.. по предявен иск с правно основание чл..49, ал..1 от СК..
Ищецът твърди, че сключили граждански брак с ответницата на 12..12..2012г.. в САЩ, гр..Ст.. П. о. П. щ. Ф., от който нямат родени деца.. Поддържа, че първоначално живели в САЩ, след което се прибрали в Р България и се установили да живеят в жилище на неговите родители в гр..Монтана..
Живеели в разбирателство и взаимно уважение, докато на 13..08..2018г.. ответницата без повод му била заявила, че не желае повече да живее с него и го напуснала, като заминала за гр..Русе, а след това и за САЩ.. Ищецът поддържа, че до настоящия момент не го е търсила, нямат никакви контакти, той правил опити за контакти и установяване на отношения, но не срещнал разбиране от нейна страна..
Ищецът заявява, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според него съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала..
Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса относно вината за прекратяването му..
Към ИМ са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства..
По същество поддържа искането си, като изтъква, че трайната фактическа раздяла е достатъчно обстоятелство за прекратяване на брака..
В срока по чл..131,ал..1 от ГПК ответникът В..Ю..А.., чрез назначения по реда на чл..47, ал..6 ГПК особен представител, адв..М..Й..,xxx, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск.. Поддържа, че действително бракът им с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен и изчерпан от съдържание, поради което моли да бъде прекратен, като се допусне развод, без да се издирват причините за разтрогването му..
Поддържа, че не възразява по заявените от ищеца доказателствени искания, както и че ще се ползва от представените с исковата молба доказателства..
По същество твърди, че не са налице условия за заздравяване на брачната връзка, поради което същата следва да бъде прекратена..
Доказателствата по делото са писмени и гласни..
Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл..235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 12..12..2012г.. в САЩ, гр..Ст.. П. о. П. щ. Ф., за който е съставен Акт за граждански брак № 0048/27..05..2013г.. от длъжностното лице при Община гр..Монтана..
От брака си нямат родени деца..
В началото на съпружеския живот страните имали нормални взаимоотношения, живеели първоначално в САЩ, след което през м..май 2018г.. се прибрали в Р България и заживели в гр..Монтана, в жилището на родителите на ищеца, находящо се в гр..Монтана, ул..Св..Климент Охридски №13 ет..1 ап..1..
Живеели в хармония и разбирателство, взаимно уважение, докато на 13..08..2018г.. ответницата без повод заявила на ищеца, че не желае да живее повече с него и го напуска.. От тази дата е и фактическата раздяла на страните.. Ответницата заминала за гр..Русе, а ищецът останал в гр..Монтана..
От деня на раздялата ответницата не е търсила контакти с ищеца, нито по телефона, нито лично.. От своя страна ищеца се опитвал да осъществи контакт със съпругата си, за да установи отношенията им като съпрузи, но същите останали без резултат.. Бракът между съпрузите съществува само формално..
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, обясненията на ищеца, така и от показанията на разпитаните свидетели С. Т. Ц., майка на ищеца, и П. М. П., близък семеен приятел и на двете страни, чийто показания съдът кредитира.. Свид..Ц. има преки наблюдения от съвместния живот на страните, разпитана същата поддържа, че живеели в разбирателство, говорели по телефона, когато били в САЩ, ответницата и синът й били винаги в настроение, нямало напрежение между тях.. След като се върнали в страната през м..май 2018г.. живяли при тях, нямали работа и те издържали домакинството, докато на 13..08..2018г.. ответницата заявила, че напуска ищеца, събрала си нещата и не посочила никаква причина за това.. Оттогава съпрузите са във фактическа раздяла, като синът й търсил контакти със съпругата си, но последната отказвала такива и не желаела да разговаря и да дава обяснение за причините за напускането си.. Свид.. П. разпитан също поддържа, че след като се прибрали в България съпрузите живеели при родителите на ищеца, след което съпругата без причина напуснала семейното жилище и оттогава нямат никакви контакти помежду си.. Твърди, че ищецът се опитвал да се свърже със съпругата си, но не е имал успех, като повече от една година живеят разделени..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите имат преки впечатления от семейния живот на страните, взаимно се допълват и кореспондират с твърденията в исковата молба..
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл..49, ал..1 СК се явява основателен..
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях.. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени.. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака.. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство, доверие и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството.. Фактическата раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството..
Съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като никоя от страните не е поискала това..
Съобразно този изход на делото и на основание чл..6, т..2 от Тарифата за ДТ, ищецът следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв.., както и 5 лв.. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.. Ответницата следва да внесе ДТ в размер на 20 лв.. за допускане на развода, както и 5 лв.. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгл.. чл..329, ал..1 от ГПК..
На основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между Н..Б..Ц.. ЕГН xxxxxxxxxx адрес xxx..Климент Охридски № 13 ет..1 ап..1 и В..Ю..А.. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx..Климент Охридски №13 ет..1 ап..1 и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 12..12..2012г.. в САЩ, гр..Ст.. П. о. П. щ. Ф., за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0048/27..05..2013г.. на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство..
ОСЪЖДА Н..Б..Ц.. да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20 лв.. за допускане на развода, както и 5..00 лв.. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист..
ОСЪЖДА В..Ю..А.. да заплати по сметка на Районен съд Монтана ДТ в размер на 20 лв.. за допускане на развода, както и 5..00 лв.. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист..
ОСВОБОЖДАВА на адв..М..В..Й..,xxx, особен представител на ответника В..Ю..А.. внесения депозит в размер на 600..00 лева..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: