Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                22.01.2020 г.                  гр.Ямбол

 

 В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІI-ри Въззивен  граждански  състав

На      14    януари    2020   година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

секретар  Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №346  по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.17 ал.5 от ЗЗДН.

Делото е образувано по въззивна жалба на И.Г.К. ***, чрез пълномощника адв.М.Х.-ЯАК против Решение №835/21.11.2019г. постановено по гр.д.№2692/2019г.  по описа на ЯРС,  с което ЯРС е постановил мерки за защита по молба на Т.Г.П.,  с ЕГН-**********,*** спрямо И.Г.К. предвидени в чл.5 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗЗДН,  и е осъдил И.Г.К. да заплати глоба в размер на 400лв., както и да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ЯРС, а така също и разноски на насрещната страна в размер на 400лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът не бил изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници, като не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, а е използвал части от тях избирателно. Твърди се, че в процесния случай изложеното в декларацията на молителката се опровергавало от останалия доказателствен материал, събран по делото- показанията на свидетелите, сочени от ответника, както и на свидетеля М.В. и полицейските служители, чиито показания били обективни и изградени въз основа на преки впечатлени, без да са пристрастни поради липсата на родствена връзка със страните. Оспорват се показанията на свидетелите на молителката, доколкото същите имали близка родствена връзка и приятелски отношения с нея и били заинтересовани от изхода на спора, а и изложеното в показанията им противоречало на твърденията в молбата и в декларацията по чл.9 ЗЗДН. Сочи се, че между страните не се спори, че между ответника К. и свидетелката П. И. бил налице имуществен спор, именно относно имота, в който живеела молителката, като целта на производството по ЗЗДН било разваляне на договора сключен между молителката и ответника, за прехвърляне на имота в с.Ч. срещу задължението за гледане и издръжка обективиран в нот.акт №24 т.1, дело №615/22.10.2018г. Предвид изложеното и по подробни съображения изложени в жалбата се претендира  отмяна на решението на ЯРС и отхвърляне на молба по чл.4 от ЗЗДН, както и присъждане на разноските по делото.

В писмен отговор въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно, и изводите на съда кореспондират със събраните доказателства. Сочи се, че не са налице отменителни основания. По подробни съображения изложени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата, чрез своите пълномощници оспорва жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.17 ал.1 ЗЗДН. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

В ЗЗДН изрично се предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12 ал.1 и чл.15 ал.1, с възможност за събиране на допустими от ГПК доказателства, съгласно чл.13 ал.1. По този начин се осигурява и правото на ответника да защити своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗДНН, която законът й придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че въззивникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно упражненото от него по отношение на  П. домашно насилие. Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба, се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми.

В настоящия случай ЯОС намира, с оглед събраните по делото писмени доказателства -декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, че е налице осъществено, по отношение на Т.Г.П. домашно насилие на 26.07.2019г. и на 29.07.2019г., от въззивника И.Г.К.,  неин внук, по описания в молбата й до съда начин- въззивникът дошъл в имота в с.Ч., където молителката живеела, започнал да й крещи, че няма право да стои в него, и че всичко е негово. Хванал я за ръката и я изблъскал да се маха от имота, с агресивно и заплашително поведение. Горните изводи не могат да бъдат променени от показанията на св. П. И. И., С.Ж.Ж., К. Г. К., Т.Н. К. и Г.И.К.. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че не кредитира същите, с оглед на това, че са дадени от свидетели които са в роднинска връзка със страните по делото и същите са противоречиви и взаимно изключващи. Правилно съдът е кредитирал показанията на разпитаните на полицейските служители и св. Й. Д. К.. От същите е установено, че влошено отношение между страните по делото, което налагало сигнализирането на органите на полицията. В подкрепа на извода за осъществено от въззивника домашно насилие на 26.07.2019г., са й показанията на св. К.. Същата е посочила, че когато отишла да види молителката на посочената дата, я видяла да лежи на леглото. След като и помогнала да стане, ответника започнал да й вика, като казал, че къщата е негова, да се маха, като бил го казал хиляда пъти. Молителката й споделила, че ответника я гонил от къщата и не я искал. Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства- обяснения на Й.Д. К. от 30.09.2019г. и Постановление на ЯРП от 20.11.2019г. по пр. №3073/2019г., са неотносими към предмета на делото. Следва да се посочи, че дори само заради осъществените на 26.07.2019г. действия, крайният правен извод, който се налага е, че следва да се приложат посочените от ЯРС мерки. Наличието на спорове за имот между роднините не оправдават поведението на 26.07.2019г. на К. спрямо молителката П.- негова баба. Мерките посочени от ЯРС са адекватни на установената в процеса фактическа обстановка. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, в случая правилно е определена мярката по т.1 - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие. С оглед интензитетът, степента на обществена опасност и тежестта на домашното насилие, адекватно се явява и прилагането на мярката по т.2- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 12 месеца, и прилагането и на мярката по т.3 - забрана същия да приближава жилището на пострадалата, местоработата й и местата за социалните й контакти и отдих на  разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 12 месеца, както и налагането на ответника на глоба в размер на 400 лв., на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът по молбата и въззивен жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда за въззивната инстанция държавна такса в размер на 12,50 лв. Същия следва да заплати на въззиваемата страна и направените пред въззивната инстанция разноски за един адвокат, в размер на 400лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №835/21.11.2019г. постановено по гр.д.№2692/2019г.  по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА И.Г.К., с ЕГН-**********,*** да заплати на  Т.Г.П.,  с ЕГН-**********,*** сумата 400 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА И.Г.К. да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 12,50 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗЗДН.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.