Р Е Ш Е Н И Е
№ 260108 / 21.01.2021 год., град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 7178 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.В.П. срещу Министерството
на отбраната, за отмяна на уволнението й като незаконосъобразно, за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане
на ответното министерство да й заплати обезщетение в размер на 4800 лв.,
дължимо за оставането й без работа за
шестмесечен период, следващ уволнението, ведно със законната лихва, начиная от
предявяване на исковете до окончателното плащане.
Предявените искове са с правно основание в чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и в
съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира
доказателства, моли за уважаването им и присъждане на деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответното министерство
оспорва исковете с нарочна молба, също ангажира доказателства.
След
анализ на събраните по делото писмени доказателства и изявленията на страните,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че по силата на трудов договор, сключен помежду им на 29.05.2020 год.,
ищцата е назначена при ответния работодател на длъжност „изпълнител“ в Главна
дирекция „Инфраструктура на отбраната“, отдел „РИО“, за срок до завръщане на
титуляра И* М* и с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя.
Основното
месечно трудово възнаграждение за заеманата длъжност е уговорено на 610 лв.,
ведно с добавка в размер на 32 % от заплатата за длъжността, получавана всеки
месец на два пъти, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж
и опит - 14 %.
Считано
от 16.09.2020 год., със заповед на Министъра на отбраната от 14.09.2020 год., трудовото
правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание чл.325,
ал.1, т.5 от КТ - завръщане на замествания на работа, като не е спорно, че
заповедта е връчена на работника.
Страните
не спорят и че считано от същата дата - 16.09.2020 год., трудовото
правоотношение със замествания работник е прекратено по взаимно съгласие - на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Представено
е и извлечение от трудовата книжка на П., придружена от справка от НАП за
актуални трудови правоотношения, от които е видно, че същата не е трудово
ангажиран понастоящем.
Изложените
факти, установяващи се от обсъдените по – горе доказателства, са достатъчни за
да се създаде у настоящия състав убеждение за неоснователност на исковете.
Искът
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, тъй като при общите основания по
чл. 325 от КТ, прекратяването на трудовото правоотношение не се извършва само
по волята на една от страните, а е резултат от съгласуваната им воля още при
неговото сключване. Правоотношението с ищцата е сключено при определени
обстоятелства - отсъствие на заместван работник и с оглед неговото заместване,
но под прекратително условие - завръщане на замествания работник. За да
съществува такова правоотношение обаче, необходимо е обстоятелствата,
мотивирали възникването му, да са налице
през целия период до настъпване на прекратителното условие, т.к. самото
заместване е функция на отсъствието на съответния работник. Следователно,
ако трудовото правоотношение със замествания работник се прекрати, то обосновано
е прекратяването на това и със заместващия, понеже основанието, послужило за
сключване на трудов договор с последния вече не е налице. Настъпването на това
обстоятелство прави прекратяването неминуемо и за двете страни - овакантяването
на тази длъжност не е равнозначно на отсъствието на титуляра й, налагащо
неговото заместване, поради което прекратяването на трудовото правоотношение
със замествания обуславя законосъобразното прекратяване на правоотношението със
заместващия. С него би могло занапред да се сключи ново трудово правоотношение,
но с друго основание - било направо (в случай, че не е необходимо провеждане на
конкурс), било до провеждане на конкурс (ако длъжността е предвидена като
конкурсна) и пр., би могло също, при липса на противопоставяне от страна на
работодателя (каквото е изразено недвусмислено с издаване на заповедта),
трудовото правоотношение да се трансформира в безсрочно по реда на чл.69, ал.2 от КТ.
Но
прекратяването на трудовото правоотношение със замествания работник, считано от
16.09.2020 год. е безспорен факт, затова съдът не споделя застъпената от ищцата
теза, че нейното уволнение е извършено незаконосъобразно. Меродавна при
преценката за законосъобразност на уволнението е не датата на издаване на
заповедта, а датата, на която самото прекратяване на трудовото правоотношение
се приема да е настъпило. Издаването на заповедта, респ. връчването й на
работника, може да бъде в по-ранен момент, в т.ч. номерът й да е предхождащ
номера на заповедта за уволнението на замествания работник, но фактите от
състава, даващ основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, трябва
да са се сложили не към датата на издаване и връчването, а към датата на
фактическото (и юридическо) прекратяване на правоотношението. Допустимо в случая, работодателят е взел решение да уволни ищцата от момента/датата/ на настъпване
на прекратителното условие - по изричната му воля заповедта за уволнение е
произвела правните си последици от 16.09.2020 год., а не от датата на
издаването й, поради което обстоятелството, че тази заповед е издадена/връчена
на ищцата в предходен момент, не обуславя незаконосъобразност на уволнението.
И
още нещо - оплакванията, касаещи евентуална липса на молба за прекратяване на
трудовото правоотношение между ответния работодател и замествания работник, доколкото
самото прекратяване е факт, не могат да бъдат обсъждани тук. Те биха могли да
се релевират от замествания работник, по повод контрол за законосъобразност на
собственото му уволнение.
Казаното
обуславя и неоснователността на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. с
чл.225, ал.1 от КТ - за възстановяването
на В.П. на заеманата отпреди уволнението длъжност и за
присъждането на обезщетение за оставане без работа.
При този
изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното министерство се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ.
Водим
от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.В.П. от гр.Б*,
**********, ЕГН - **********, против Министерство на отбраната, БУЛСТАТ ********, адрес: *********, за отмяна като незаконосъобразно
на уволнението й, извършено на основание
чл.325, ал.1, т.5 от КТ със заповед № РД-27-77/14.09.2020 год., за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител“
в Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, отдел „РИО“, както и за осъждане на
ответния работодател да й заплати обезщетение за оставане без работа, в размер
на 4800 лв., дължимо за шестмесечен период, следващ уволнението.
ОСЪЖДА В.В.П. да заплати на Министерство на отбраната
деловодни разноски в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 01.02.2021 год.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е