Решение по дело №2262/2016 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

30.10.2017 г., гр. Пазарджик

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Росица Димитрова                          

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2262 по описа на съда за 2016 г.

Производството е образувано по иск, предявен от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – София срещу Р.С.В. *** за установяване по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 8594,47 лв., от които 6507,86 лв. главница  1256,64 лв. редовна лихва за времето от 17.05.2013 г. до 25.04.2015 г. и 829,97 лв. наказателна лихва за забава за времето от 17.05.2013 г. до 16.05.2016 г. – задължение по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard от 28.05.2007 г. и анекс към него от 09.07.2010 г.

За задължението е била издадена заповед за изпълнение, като според нея главницата на задължението е в размер 6000 лв., а не 6507,86 лв.

Прави се искане при условията на евентуалност за осъждането на ответника да заплати сумата 1576,42 лв. главница, 1256,64 лв. възнаградителна лихва и 829,97 лв. лихва за забава, ако съдът намери, че условията за предсрочна изискуемост не са били налице.

Ответникът е представил отговор, като счита иска за неоснователен. Оспорва възникването на задължението, прави и възражение за изтекла погасителна давност. Заявява, че оспорва истинността на всички представени по делото документи „в пълен обем (съдържание и автентичност)“ и прави искане за откриване на производство по оспорването им. Иска да бъде задължен ищецът да представи оригиналите, като след това се даде възможност на ответника да формулира въпроси към съдебно-техническа и/или почеркова експертиза с предмет тези документи.

Искът е с материалноправна квалификация по чл. 430 и сл. от Търговския закон.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Ответникът не е доказал възражението си за неавтентичност на договора въпреки дадената му възможност.

Установява се от писмените доказателства и заключението на вещото лице, че размерът на задължението съответства на претендираното.

Съдът намира, че предсрочната изискуемост на цялото задължение е надлежно обявена с изпратеното и достигнало до адреса на длъжника писмо с пощенско клеймо от 06.04.2016 г., тъй като в анекс от 09.07.2010 г. към договора за издаване на кредитна карта (чл. 8) е предвидено, че известията до кредитополучателя ще се считат за получени при достигане до адреса му. Тази уговорка не противоречи на закона и няма причина да не бъде прилагана, т.е. дадената на кредитополучателя възможност да получи съобщението, от която той не се е възползвал, следва да се счита за равностойна на връчване.

Искът е предявен за главница от 6507,86 лв., докато заповедта за изпълнение е издадена за сумата 6000 лв., както и е било поискано със заявлението. За разликата над 6000 лв. установителният иск е недопустим и производството следва да се прекрати в тази част. Осъдителният иск, съединен с установителния в това производство, е предявен не кумулативно за разликата над сумата по заповедта, а като евентуален, в случай, че съдът прецени, че за част от главницата по заповедта и съответно – по установителния иск, не е настъпила предсрочна изискуемост, затова наличието на предявен осъдителен иск не влияе на извода, че производството за разликата над 6000 лв. следва да се прекрати.

Погасителната давност по отношение на никоя част от претендираните лихви не е изтекла – началната дата, от която се претендират лихви, е 17.05.2013 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило на 17.05.2016 г., в последния ден от тригодишната давност, отнасяща се за лихвите.

По отношение на главницата най-старите просрочени вноски, които се претендират по делото, са с падеж на 15.08.2010 г. За погасени по давност следва да се считат вноските за главницата с падежи от 15.08.2010 г. до 15.05.2011 г. включително, с общ размер 434,40 лв., видно от заключението на вещото лице. Остатъкът от 6073,46 лв. е дължим и непогасен по давност, но тъй като, както се посочи, искът следва да се разгледа само до размера на сумата по заповедта за изпълнение – 6000 лв., то и само до този размер може да бъде уважен.

По изложените съображения съдът      

РЕШИ:

 

Признава за установено, че ответникът Р.С.В., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София, сумите по заповед за изпълнение № 840/18.05.2016 г., издадена по ч.гр.д. 1626/2016 г. на Пазарджишкия районен съд, както следва: 6000 лв. главница, 1256,64 лв. редовна лихва за времето от 17.05.2013 г. до 25.04.2015 г. и 829,97 лв. наказателна лихва за забава за времето от 17.05.2013 г. до 16.05.2016 г. – задължение по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard от 28.05.2007 г. и анекс към него от 09.07.2010 г.

Прекратява производството по иска за разликата над 6000 лв. до 6507,86 лв. главница като недопустимо.

Оставя без разглеждане иска, предявен при условията на евентуалност, за осъждането на ответника Р.С.В. да заплати на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумите 1576,42 лв. главница по посочения договор за кредит, 1256,64 лв. възнаградителна лихва за времето от 17.05.2013 г. до 25.04.2016 г. и 829,97 лв. наказателна лихва за времето от 17.05.2013 г. до 16.05.2016 г.

Осъжда Р.С.В. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 969,97 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Осъжда Р.С.В. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 660,41 лв., представляваща разноски по заповедното производство.

Осъжда „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да заплати на Р.С.В. сумата 53,89 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: