Мотиви по Присъда №
14 от 18.05.2017 г. по нохд № 34/2017 г. на Военен
съд – ***.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Подсъдимият *** Н.И.К. постъпил на военна служба в БА на 29.01.2003 г.
На основание Заповед № 439/2012 г. на Командира на в.ф. *** - *** бил назначен
на длъжност *** във взвод *** на в.ф. ***-***, считано от 01.12.2012 г.
Към настоящия момент
заемал длъжността *** във взвод
за логистично осигуряване във в.ф.***-***, където бил назначен със Заповед № ЗЛС-13/25.02.2014
г. на Командира на в.ф.*** - ***.
*** К. притежавал необходимата специална,
тактическа и техническа подготовка, показвал професионални навици, знания и
умения, позволяващи му самостоятелно да изпълнява служебните си задължения. Бил
дисциплиниран и отговорен. Функционалните си задължения изпълнявал в пълен
обем, работел самостоятелно по усъвършенстване на професионалната си подготовка
и притежавал умения за работа в екип. Поставените му задачи изпълнявал с
достатъчна взискателност и в срок.
Подсъдимият *** К.
бил поощряван с „Благодарност” и с „Похвална грамота” през 2004 г. от Командира
на в.ф. *** – ***. Наказан със „Строго мъмрене” през 2006 г. от Командира на
в.ф. *** - ***.
Не е бил осъждан.
ПО
ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО:
Подсъдимият *** К.
на основание Заповед № 439/2012г. на Командира на в.ф. *** - *** бил назначен
на длъжност *** във взвод
*** на в.ф. ***-***, считано от 01.12.2012 г.
Преди заемането на тази длъжност *** К.,***, където бил
с отправено шест месечно предизвестие за прекратяване на договора за военна
служба. Подсъдимият *** К. *** и за това помолил св. *** В.М., с когото служили
заедно във в.ф. *** - ***, да му намери изгодна и евтина квартира. Св. *** М. знаел, че калеко му св. гр.л. Д.Д.Д.
притежава мансардни стаи в кооперацията, в която живее, а именно в ***. Св. ***
М. запознал подсъдимия *** К. със св. гр. л. Д.. В разговор св. гр. л. Д. и ***
К. се разбрали, подсъдимия *** К. да ползва двете мансардни стаи, както и да
бъде регистриран в община *** на адреса на ***. За това *** К. дал на св. гр. л.
Д. - 250 лв. в деня на регистрацията в община *** - 11.02.2013 г., а той пък му
дал ключовете за мансардните стаи. Сумата
от 250 лв. дадена от *** К. покривала равностойността на наем за три месеца,
съгласно съставените от *** К. два броя договори за наем от дата 05.02.2013 г. Повече пари св. гр.л. Д.
не е получавал от *** К., нито е искал такива. Оставил го да ползва и живее във
мансардните стаи без да му заплаща наем. Всичко това направил с цел да му
помогне.
На 11.02.2013 г.
подсъдимият *** К. и св. гр.л. Д. ***, където *** К. подал два броя искания за
издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението и бил
регистриран, че живее на настоящ адрес:***, като освен за себе си обаче,
подсъдимият *** К. чрез тези искания регистрирал на посочения по - горе адрес в
***, както съпругата си св. гр.л. Р.В.К., така и децата си гр.л.И. Н. К. на 4 години и А. Н. К. на 2 години. За целта представил на служителя в
Община – *** - пълномощно, нотариално заверено от Е. Д. – нотариус в район РС -
Сандански, с което св. гр.л. Р.В.К. упълномощавала съпруга си да промени
временния й адрес в ***.
В резултат на така
подадените искания, от община – ***, издали на подсъдимия *** К. четири броя
удостоверения за промени на настоящ адрес касаещи него, съпругата и децата му в
които била удостоверена промяната им в настоящия адрес а именно в ***, считано
от дата 05.02.2013 г.
Независимо, че
подсъдимия *** К. не е давал други пари
на гр.л. Д., а съпругата и децата му живели в *** и не били идвали в ***, същият
подал през 2013 г. документи за картотекиране пред жилищната комисия и за
получаване на компенсационни суми за живеене при условията на свободно
договаряне пред командира на в.ф.***. Също така представил и три броя
удостоверения за промени на настоящ адрес на членовете на семейството си пред
комисия от в.ф.*** с председател ***А. К., необходими за изплащане на
преводна заплата при преместване на семейството на военнослужещия в друго
населено място.
Тъй като подсъдимият *** К.
действително се преместил да служи от в.ф. *** – *** във в.ф. ***- ***, на същия се полагало и той
получил за себе си обезщетение по повод преместването му на служба в друго
населено място в размер на 740,10 лв.
Съгласно
„Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г., за ползване под наем на имоти от жилищния
фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно
договаряне“, обн. ДВ бр.62 от 10.08.2010 г. -
компенсационните суми се изплащали на военнослужещите, които живеели под наем,
след като същите подадат заявления-декларация, ведно с копия от договорите за
наем до командира на съответното военно формирование, който издавал заповед за
изплащането им.
Съгласно чл.10, ал. 1 от „Наредба Н-18 от 20.07.2009
г. за определяне условията и реда за изплащане на еднократно обезщетение при
преместване в друго населено място на военнослужещите и членовете на техните
семейства“ издадена от Министерството на отбраната, обн.
ДВ бр.63 от 07.08.2009 г. – обезщетението се изплащало след фактическото
преместване на членовете на семейството по реда на чл. 3 от същата наредба.
Пак съгласно наредбата наличието
на фактическо преместване се удостоверяло от военнослужещия с представяне
на документ за адресна регистрация в
населеното място по новото местослужене.
Без да е налице преместване на
съпругата и двете му деца, от *** в ***, подсъдимият *** К.
представил пред *** А. К. – председател на комисия от в.ф.
*** – *** следните документи с
невярно съдържание:
- 3 бр. Удостоверения за промени на настоящ адрес както
следва:
- Удостоверениe за промени на настоящ адрес с
изх.№192/11.02.2013г. издадено от Община ***, за Р.В.К.;
- Удостоверениe за промени на настоящ адрес с
изх..№193/11.02.2013г. издадено от Община ***, за А. Н. К.;
- Удостоверениe за промени на настоящ адрес с
изх.№194/11.02.2013г. издадено от Община ***, за И. Н. К., с които удостоверявал тяхното преместване в ***
без в действителност такова да е извършено.
Горните документи *** К. подал с цел да получи
обезщетение за преместването им от едно в друго населено място.
Без да е налице действително наемно
правоотношение, както и без да е заплащал наем, изключвайки месеците февруари,
март и април 2013 г., за което дадената от него сума от 250 лв., покривала
наемно правоотношение, подсъдимият *** К., подавал документи с невярно
съдържание както следва:
- 8 бр. заявления-декларации по
чл.37, ал.1, т.1 /Приложение № 8/ от
дати: 03.06.2013г. , 04.07.2013г., 01.08.2013г., 30.08.2013г. , 27.09.2013г.,
31.10.2013г., 26.11.2013г., 27.12.2013г., до командира на в.ф. *** – *** в които в т.т. 1 и 4 удостоверил невярното обстоятелство че живее на
свободен наем и заплащал свободен месечен наем в размер на 80 лв., а в
действителност от месец май 2013 г. до месец
декември 2013 г. живял на адрес в ***, без да живее на свободен наем и
да заплаща наем,
- 1 бр. заявление - декларация по
чл.7, ал.2 /Приложение № 1/ от дата: 31.10.2013г., до Жилищната комисия на в.ф.
*** – *** в което в т.2 удостоверил
невярното обстоятелство, че живее в ***, в жилище на свободен наем, собственост
на Д.Д.Д., а в действителност от месец май 2013 г. до
месец декември 2013 г., живял на този адрес, без да заплаща свободен наем.
Горните документи подсъдимият ***
К. подал с цел да получи компенсационни суми за живеене при условията на
свободно договаряне.
В
следствие на така използваните документи с невярно съдържание в периода от
19.02.2013 г. до 13.01.2014 г., включително във в.ф. *** – ***, при условията на продължавано
престъпление – чл.26 ал.1 от НК на 9 / девет пъти / подсъдимият *** К.
получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари, полагащи се при преместване на всеки
член от семейството му, собственост на Министерство на отбраната – изплатени му
по банков път, както следва:
1.
Съгласно заповед ФСД-49/14.02.2013г. на Командира на военно формирование *** - ***,
получил на 19.02.2013г.:
- сумата от 246,70 лв. за Р.В.К. - съпруга;
- сумата от 246,70 лв. за И. Н. К. - син;
- сумата от 246,70 лв. за А. Н. К. – син,
както и получил без правно основание чуждо
движимо имущество – компенсационни суми (пари), полагащи се на живеещите на
свободен наем военнослужещи, собственост на Министерство на отбраната,
изплатени му по банков път на основание заповеди на Командира на военното
формирование, както следва:
2. За м. май 2013г. съгласно
Заповед №ФСД-160/11.06.2013г. на Командир в.ф. *** - ***, получил на 14.06.2013 г. сумата
от 80,00 лв.;
3. За м. юни 2013г. съгласно
Заповед №ФСД - 185/05.07.2013г. на Командир в.ф. *** - ***, получил на 11.07.2013 г. сумата
от 80,00 лв.;
4. За м. юли 2013г. съгласно
Заповед №ФСД - 205/06.08.2013г. на Командир в.ф. *** - ***, получил на 13.08.2013 г. сумата
от 80,00 лв.;
5. За м. август 2013г. съгласно
Заповед №ФСД - 1/05.09.2013г. на Командир в.ф. *** - ***, получил на 12.09.2013 г. сумата
от 80,00 лв.;
6. За м. септември 2013г.
съгласно Заповед №ФСД - 6/02.10.2013г. на Командир в.ф. *** - ***, получил на 11.10.2013 г. сумата
от 80,00 лв.;
7. За м. октомври 2013г. съгласно
Заповед №ФСД - 13/07.11.2013г. на Командир в.ф. *** - ***, получил на 13.11.2013 г. сумата
от 80,00 лв.;
8. За м. ноември 2013г. съгласно
Заповед №ФСД - 15/29.11.2013г. на Командир в.ф. *** - ***, получил на 11.12.2013 г. сумата
от 80,00 лв.;
9. За м. декември 2013г. съгласно
Заповед №ФСД - 3/02.01.2014г. на Командир в.ф.*** – ***, получил на 13.01.2014 г.
сумата от 80,00 лв.,
или всичко получил чуждо движимо
имущество – пари на обща стойност 1380.10 лева (хиляда триста и осемдесет лева
и десет стотинки), собственост на Министерството на отбраната, с намерение да
ги присвои.
От представените в съдебно
заседание квитанции към ПКО № 10/25.04.2017 г. и № 11/25.04.2017 г. е видно, че
подсъдимият *** К. е заместил изцяло сумата от 1380,10лв. на военно формирование *** - ***.
С
горното от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 212б, ал.1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. чл. 212
ал.1 алт.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, защото за времето от 19.02.2013 г. до 13.01.2014 г. включително, във в.ф. *** – ***, при условията на продължавано
престъпление, в маловажен случай, на 9 (девет) пъти, чрез използване на документи с невярно
съдържание:
- 3 бр. Удостоверения за промени на настоящ
адрес, както следва:
- Удостоверениe за промени на настоящ адрес с
изх.№192/11.02.2013г. издадено от Община ***, за Р.В.К.;
- Удостоверениe за промени на настоящ адрес с
изх..№193/11.02.2013г. издадено от Община ***, за А. Н. К. и
- Удостоверениe за промени на настоящ адрес с
изх.№194/11.02.2013г. издадено от Община ***, за И. Н. К.,
които представил пред комисия от
в.ф. *** – ***, с председател *** А.К. К., и в които било отразено
невярното обстоятелството, че семейството му Р.В.К. - съпруга, А. Н. К. – син и И. Н. К. – син, имат промени на данните за настоящ адрес
*** на настоящ адрес:***, с което удостоверил, че е налице фактическото им
преместване в ***, като в действителност такова
не било извършено, вследствие на което получил без правно основание чуждо
движимо имущество - пари,
полагащи се при преместване на всеки член от семейството му, собственост на
Министерство на отбраната – изплатени му по банков път, както и чрез използване
на документи с невярно съдържание - 8 бр. заявления-декларации по чл.37, ал.1, т.1
(Приложение № 8) съгласно Наредба Н-22 от 16 юли 2010г. за ползване под наем на
имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при
условията на свободно договаряне – издадена от Министъра на отбраната обн. в ДВ. бр. 62, в сила от 10.08.2010г. от дати:
03.06.2013г., 04.07.2013г., 01.08.2013г., 30.08.2013г., 27.09.2013г., 31.10.2013г., 26.11.2013г., 27.12.2013г., до командира на в.ф. *** - ***, като в т.1 и т.4
удостоверил неверни обстоятелства, като декларирал, че живее на свободен наем и
заплаща свободен месечен наем в размер на 80 лева, а в действителност от месец
май 2013г. до месец декември 2013 г. живял на адрес: ***, ***, без да живее на
свободен наем и без да заплаща наем, както и чрез използване на документ с
невярно съдържание – 1 бр. заявление - декларация до Жилищната комисия на в.ф. *** – *** от дата 31.10.2013 г., в което удостоверил в т.2 невярното обстоятелство, че
живее в ***, *** в жилище на свободен наем, собственост на Д.Д.Д., а в действителност от месец май 2013г. до месец
декември 2013г. живял на този адрес, без да заплаща свободен наем,
вследствие на което получил без правно
основание чуждо движимо имущество – компенсационни суми (пари),
полагащи се на живеещите на свободен наем военнослужещи, собственост на
Министерство на отбраната, изплатени му по банков път на основание заповеди на
Командира на военното формирование на обща стойност 1380.10 лева (хиляда триста и осемдесет
лева и десет стотинки), собственост на Министерството на отбраната, с намерение
да ги присвои като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд присвоеното имущество е било заместено изцяло с вносни бележки квитанции
към ПКО № 10 от 25.04.2017 г. и № 11 от 25.04.2017 г., издадени от в.ф. *** – ***.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания, както и от останалите писмени доказателства
приложени по делото.
Горното извършено от подсъдимия К. попада в
хипотезата на чл. 93 т. 9 НК – „маловажен случай” с оглед липсата на вредни
последици, както и с оглед на смекчаващите обстоятелства – чистото му съдебно
минало към момента на извършване на деянието, направените самопризнания, с
които е съдействал за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни, критичното
отношение към извършеното, мотивите поради които е извършил деянието, а именно
затрудненото му материално състояние, семейното му положение – ***. В съответствие с константната
практика на ВКС изразена в ТР №3/15.02.1971г. по н.д. № 32/70г. на ОСНК, в
което изрично е подчертано, че извършването на отделните деяния включени в
продължаваното престъпление не следва да се оценяват като проява на упоритост
за неговото извършване. Общият размер на инкриминираната сума получен без
правно основание и впоследствие възстановен също не може на самостоятелно
основание да обоснове убедителен отказ за преквалификация на извършеното поради
маловажност на случая. По делото отсъстват данни неправомерно получената сума
да е довела до финансови затруднения по отношение ресурсите във военното
формирование и обезпечаването на военнослужещите за времето до нейното
възстановяване. Наличните характеристични данни за подсъдимия, които са изцяло
положителни – отсъствието на предишни осъждания, професионалното му развитие
като военнослужещ, за което е бил поощряван, осъзнатата противоправност и
укоримост на извършеното деяние, нееднократно изказаното съжаление и критично
отношение, както и обстоятелството, че понастоящем продължава службата си като
военнослужещ, разкриват една значително
по-ниска от типичните случаи на документни измами степен на обществена опасност
предопределяща маловажността на случая на извършеното престъпление. В този
смисъл са Решение №481/07.12.2010г. на ВКС по н.д. № 341/2009г., І н.о. НК и Решение
№ 8/02.12.2013г. по въззивно анд №8/2013г. по описа на Военно-апелативен съд ***.
Деянието в конкретния случай е с по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
ПРИЧИНИ:
Ниско правно съзнание, липса на контрол от страна на началниците и затрудненото
материално положение.
МОТИВИ:
Користни.
С обвинителния
акт подсъдимия *** Н.И.К. е бил предаден
на съд с обвинение по чл.212 ал.1 алт.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК. Съдът след като
съобрази горните фактически обстоятелства, както и становищата на страните,
намира че извършеното престъпление от подсъдимия се обхваща от хипотезата на чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл.212, ал. 6, вр. чл.212 ал.1
алт.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, поради което същия следва да бъде оправдан по
обвинението му посочено в обвинителния акт.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимия е
пълнолетно лице, че е извършил умишлено престъпление, което се наказва с
пробация или глоба от сто до триста лева, както и обстоятелствата, че не е бил
осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че причинените имуществени
вреди са били възстановени и не са налице законовите забрани предвидени в
разпоредбата на чл.78а ал.7 НК, поради което намира че в случая следва да се приложи чл. 78а от НК.
Подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание глоба, която съдът съобрази с: чистото му съдебно минало, обстоятелството,
че продължава да служи на кадрова военна
служба, добрите характеристични данни за същия като военнослужещ, семейното му
положение – ***, направените самопризнания, с
които е спомогнал за разкриване на обективната истина, критичното отношение към
извършеното, както и имущественото му
състояние. В конкретния случай съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено административно наказание глоба при значителен превес на смекчаващите
обстоятелства в размер на хиляда лева.
Съдът
като взе предвид, че с посочените по-горе квитанции към ПКО № 10 и 11 от
25.04.2017 г. издадени от в.ф. *** – *** подсъдимият изцяло е заместил
присвоеното имущество – пари, намира че причинените от деянието му имуществени
вреди на гражданския ищец са били репарирани, поради което следва да се
отхвърли изцяло предявения от МО гр. иск срещу подсъдимия за сумата от 1380,10 лв., претендирана
като обезщетение за причинени имуществени вреди, като неоснователен.
Подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Военен съд – Пловдив направените разноски за пътни пари в
размер на 28,00 лв.
Водим
от гореизложеното, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът
постанови присъдата си.
19.05.2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: