Решение по адм. дело №123/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на С. Ю. С. от [населено място] против Областна дирекция на МВР Разград, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени му от незаконосъобразните Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3477647/ 04.04.2025 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1301622/ 04.04.2025 г., отменени от наказващия орган и от горестоящия административен орган.

В нея и по същество ищецът твърди, че в следствие на отменените АУАН и ЗППАМ е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, срам, унижение, тревожност, стрес, обида, гняв, накърнена чест, достойнство и доверие сред обществото. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР Разград да му заплати поисканото обезщетение, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на увреждане до окончателното му изплащане. Претендира и за възстановяване на заплатените от него деловодни разноски.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че искът е недопустим, а разгледан по същество се явява недоказан и неоснователен. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли. Претендира и за заплащане на разноски по производството.

Прокурорът заключава, че искът е неоснователен и недоказан, поради което предлага на съда да постанови решение, с което да го отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

На 04.04.2025 г. в 10: 50 часа, в , по улица „Цар Освободител“, в посока към центъра на града, ищецът управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № [рег. номер] и бил спрян за проверка от полицейските служители А. А. и К. Д., разпитани като свидетели в производството. При нея е поканен да се тества с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за установяване на алкохол в кръвта му. Той обяснил, че няма доверие в резултатите от тези проверки и отказал да се тества с техническото средство, но изрично заявил, че желае да бъде изпробван с доказателствен анализатор. На територията на  контролните органи по ЗДвП не разполагали с такъв уред, а единствено в областния град, в ОДМВР Разград имало доказателствен анализатор. С оглед на това водачът бил придружен до сградата на РУ , където му е съставен АУАН серия GA № 3477647/ 04.04.2025 г. (л. 17). В него е посочено, че той отказва да му се извърши проверка с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ-0017, но заявява желание да бъде изпробван с доказателствен анализатор, за което му е издаден талон за изследване (л.18). Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е посочено, че уличеното лице отказва проверка с техническо средство и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Със съставения АУАН са иззети свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на ищеца, свидетелството за регистрация на процесния автомобил (СРМПС) и неговите регистрационни табели. Автомобилът със снетите номера останал на паркинга пред сградата на РУ Кубрат. Въз основа на АУАН е издадена и ЗППАМ № GPAM-1301622/ 04.04.2025 г. (л.25), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е разпоредено временно да се отнеме СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца.

В указания срок ищецът е посетил сградата на ОДМВР Разград, където е изпробван с доказателствен анализатор, който отчел 0, 43 промила алкохол в кръвта (л.19). При тези данни с мотивирана резолюция от 08.04.2025 г. (л. 20) на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗАНН наказващият орган е прекратил административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН серия GA № 3477647/ 04.04.2025 г.. Също така със Заповед № 290з-131/ 08.04.2025 г. (л.26) на началника на РУ Кубрат на основание чл. 91, ал. 1 АПК е отменена ЗППАМ № GPAM-1301622/ 04.04.2025 г.

Въз основа на така установените факти съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна против пасивно легитимиран ответник. Налице са предпоставките и на чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на обезщетение за вреди, които произтичат от отменени актове (АУАН и ЗППАМ), издадени от длъжностни лица в структурата на юридическото лице - ответник по делото.

Безспорно производствата по ЗАНН за установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания и производствата по издаване на ЗППАМ са различни и самостоятелни по своя характер. Началото на административнонаказателния процес се поставя със съставянето на АУАН, с който компетентните длъжностни лица констатират извършено административно нарушение, за което обвиняват конкретно физическо лице. По правило АУАН е безусловна предпоставка за издаване на наказателно постановление (НП), с което на нарушителя се налага съответно административно наказание. По казуса обаче не е издадено НП, а наказващият орган, с мотивирана резолюция, е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗАНН, като е приел, че описаното в АУАН деяние не съставлява административно нарушение. В ЗАНН не е предвидена процедура по отмяна/оттегляне на съставени АУАН, но по своя характер и последици резолюцията съставлява такъв акт и съдът намира, че няма пречки да се претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобрзен АУАН, при липсата на издадено НП, доколкото с него лицето е било неправомерно обвинено в извършено административно нарушение и въз основа на него са иззети СУМПС, СРМПС и неговите регистрационни табели. В подкрепа на този извод са и мотивите към Тълкувателно постановление на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г.

Наред с това в случая се претендират вреди, причинени и от ЗППАМ № GPAM-1301622/ 04.04.2025 г., която е отменена със Заповед № 290з-131/ 08.04.2025 г. на началника на РУ Кубрат. В нея изрично е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК. Следва да се отбележи, че ЗППАМ е издадена във връзка с нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за това, че на посочените там дата и място ищецът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, а не за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Ето защо резултатите от проверката с доказателствен анализатор са неотносими към конкретното деяние и не те не биха могли да бъдат основание за да се отмени ЗППАМ.

С оглед на това съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че в случая няма отменен или оттеглен административен акт, какво е условието за допустимост на производството по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК.

Разгледан по същество предявеният иск е основателен и частично доказан по размер.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Следва да се отбележи, че отговорността на държавата не се презюмира от закона и в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки – отменен незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила пряка и непосредствена вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Съгласно теорията и съдебната практика „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не беше издаден незаконосъобразният административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно нормативните изисквания. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно издадените АУАН и ЗППАМ.

От разпита на свидетеля К. С. (брат близнак на ищеца) се установява, че процесните АУАН и ЗППАМ, както и действията на полицейските служители са довели до емоционален дискомфорт и влошено психическо състояние, изразяващи се в стрес, тревожност, обида, потиснатост, притеснения, социална изолация и накърняване на доброто им име и престиж като личности и адвокати. Предприетите действия на полицейските служители са били публични, през деня, в централната част на населеното място и са станали известни на много граждани. Въз основа на тях те са си изградили мнение, че братята са алкохолици и наркомани и не може да им се има доверие като отговорни и надеждни професионалисти. Тези показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от процесните незаконни актове. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да ги опровергаят, поради което съдът ги възприема изцяло.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен от съда по справедливост, съблюдавайки правилото на чл. 52 ЗЗД, приложим в настоящото производството с оглед препращащата норма на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Това означава, че размерът на обезщетението да бъде определен като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.

В казуса, отчитайки краткия период на увреждането (времето, от издаване на АУАН и ЗППАМ до тяхната отмяна, а именно от 04.04.2025 г. до 08.04.2025 г.), характера и интензитета на причинените страдания и негативни преживявания на ищеца, които не са довели до трайно, тежко и необратимо физическо и/или психическо увреждане на здравето, съдът намира, че следва да присъди обезщетение в размер на 500 лева, като искът до размер на 5 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Върху уважената част на иска се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.04.2025 г., когато процесните АУАН и ЗППАМ са отменени. В този смисъл са мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. гр. д. № 3/ 2004 г., което е задължително по арг. на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Преценката на събраните в хода на производството доказателства установява, че в случая не са налице основания за приложението на чл. 5 ЗОДОВ. Според тази разпоредба ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а когато той виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. По делото липсват данни, че ищецът със своите действия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Напротив, всички доказателства установяват, че той не е имал противоправно съставомерно поведение, което да обуславя съставянето на АУАН и издаването на ЗППАМ. С процесните актове ищецът е уличен, че е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като на посочените там дата и място, като водач на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Този отказ обаче не е достатъчен за да се приеме, че лицето е осъществило от обективна и субективна страна вмененото нарушение.

Анализът на относимите разпоредби от ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) сочи, че проверяваното лице разполага с правно регламентирана възможност да откаже проверка с техническо средство. В тези случаи съгласно разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Ищецът е изпълнил даденото предписание на полицейските служители и в указания срок му е извършена проверка с доказателствен анализатор. Следователно неговите действия са съобразени с нормативната уредба и не са довели до съпричиняване на вредоносния резултат.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответника следва да заплати на ищеца дължимите разноски в размер на 110 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от иска. Същите са своевременно предявени и доказани по основание и размер.

Мотивиран така Разградският административен съд

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на С. Ю. С., с [ЕГН], от [населено място], обл. Р. сумата от 500 (петстотин) лева- обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменените Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3477647/ 04.04.2025 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1301622/ 04.04.2025 г., издадени от полицейски орган при РУ Кубрат, както и законна лихва върху нея, считано от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на С. Ю. С., с [ЕГН], от [населено място], обл. Р. сумата от 110 (сто и десет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.