Р Е Ш Е Н И Е
№ 261729 / 21.5.2021г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 23.04.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 99 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищците С.М.С. ЕГН **********, настоящ адрес:***, м-ст "**** - север 2" №*** и Ц.М.Т. ЕГН **********,
адрес: ***, чрез процесуален представител адв. В.Г. от ВАК, кантора с адрес: *** (партер), съдебен адресат, срещу ответника „Е.П.”АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ИЩЦИТЕ НЕ ДЪЛЖАТ НА ОТВЕТНИКА
сума в размер 1080.12лв. по
издадена фактура №***/02.05.2019г., от която сума С.М.С., не дължи 810.09лв.
- представляваща 3/4% от общото
задължение, а Ц.М.Т. не дължи 270.03лв., представляваща 1/4 от
общото задължение, като общата сума на задължението по посочената фактура е
служебно начислено количество ел.енергия по корекционна процедура за периода от
14.07.2017г. до 06.03.2018г., за обект на потребление, находящ се в гр. ***,
ул."***" № **, по клиентски № **и абонатен № **.
В хода на производството, са представени доказателства
за смъртта на ищецът С.М.С.
с ЕГН **********/вдовец/, настъпила
на 09.03.2021г., за
което е издаден акт за смърт № 0025/09.03.2021г. от Община ***. Видно от
представено удостоверение за наследници, единствен негов наследник се явява
дъщеря му ** ЕГН **********. Последната, видно от приложено удостоверение,
издадено на 11.03.2021г. по гр.д.№ 119/2021г. на РС-***, се е отказала от
наследството на своя баща С.М.С., който отказ е вписан в особената книга за
отричане от наследство, съгласно Определение №6/11.03.2021г. по гр.д.№
119/2021г. на РС-***. Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на С.М.С. с ЕГН **********/***
на 30.03.2021г. с изх.№ АО-01-474 от същата дата, сочи, че починалия ищец не е
оставил живи родители, като има и починал син Г.С.М. ЕГН **********.
Единствените живи негови наследници се явяват дъщеря му ** ЕГН **********, за която
има данни, че се е отказала от наследството му след неговата смърт, съответно и
преживяла го сестра – втората ищца по делото Ц.М.Т. ЕГН **********.
С
оглед факта на настъпилото в хода на производството правоприемство, втората ищца по делото Ц.М.Т. ЕГН **********, замества по закон
починалия в хода на делото ищец С.М.С. с ЕГН **********, по силата на чл.227 ГПК.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ищците
обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Сочи, че по
силата на наследствено правоотношение, развило се под формата на наследяване
между наследодателят на ищците - **** и ищците, като нейни наследниците, са придобили през 2015г. имот, находящ се в
гр. ***, ул. "***" №**. В качеството си на съсобственици на същия,
притежават качеството на потребители на електрическа енергия за битови нужди
при ответното дружество по см. на чл.4, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, и се явяват крайни
клиенти по см. на §1, т.27г от ДР на ЗЕ. Титуляр на партидата при "**"
АД с клиентски номер **е наследодателят на ищците, който е починал на
26.03.2015г.
Срещу договор и поето
задължение за гледане и издръжка от 1991г., обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на
имот, приживе наследодателката на ищците **е прехвърлила 1/2 ид.ч. от имота си
в полза на ищеца С.С., като ¼ от останалия имот същия е придобил по
наследяване, при което притежава 3/4 %
ид.ч от посочения имот, а Ц.Т. – 1/4% ид.ч. Поради горните обстоятелства, се
настоява с исковата молба, че ищците притежават активна процесуална легитимация
за предявяване на настоящите искове, като за тях е налице правен интерес да се
установи със сила на присъдено нещо, че С.С. не дължи на ответното дружество
сумата от 810.09 лева, съобразно квотата му в съсобствеността и Ц.Т. не дължи
на "**" АД сумата от 270.03 лева.
В този смисъл се цитира и съдебната практика на ВКС -
Решение №205/28.02.2019г. постановено по гр.д. №439/2018г. на ВКС. ГК, III
г.о., която препраща към мотивите на TP №2/17.05.2018г. по ТД №2/2017г. на ОСГК
на ВКС.
През месец май 2019г., ищците сочат, че са получили писмо с
изходящ номер 52441_КП1202074_1/25.04.2019г. от
"**" АД, с което са били уведомени, че на 06.03.2018г.,
служители на дружеството са извършили проверка на точността на измерване на
обслужващата измервателна система и свързващите я електрически инсталации, като
за извършената проверка са съставили констативен протокол №1202074. В резултат
на констатираното неточно измерване/неизмерване, е било направено преизчисление на
количеството потребена ел. енергия. С писмото, ищците получили цитирания
констативен протокол и Констативен протокол №595/15.04.2019г. на БИМ, РО - гр. **.
Впоследствие, получили и писмо от "**" АД, с
изходящ номер 52441_КГ11202074 2/02.05.2019г., в което се сочело, че дружеството
е изчислило и коригирало сметката на титуляра за електроенергия, съгласно
приложената справка за корекция при неизмерване. неправилно и/или неточно
измерване на електрическа енергия. Към писмото са били приложени фактура №***/02.05.2019г.
за сумата от 1 080.12 лева и становище за начисление на електрическа енергия,
за периода от 14.07.2017г. до 06.03.2018г., издадено на дата 25.04.2019г.
Оспорва се от ищците изцяло дължимостта на това задължение и
се счита, че същото не следва да се заплаща, поради следните съображения.
Действително, на 06.03.2018г., С.С. е подписал констативен протокол №1202074 за
техническа проверка на точността на измерване на обслужващата ни измервателна
система и свързващите я електрически инсталации. Счита се обаче, че за
дружеството не съществува правно основание за съставяне на същия, поради
отменената към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда
на съдебния контрол /Решение №1500 постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС. 5
членен с-в/.
По отношение на становището за начисление на електрическа
енергия, изразява се следното. Оспорва се
количеството ел. енергия в размер на
5 806 кВТч, обективирано в процесното становище, да е потребено,
респективно, доставено за посочения период.
Сочи се, че с Решение №798/20.01.2017г. на ВАС, окончателно
е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР 'КЕВР/, с което са одобрени ОУ
на "**" АД /влезли в сила на 07.09.2014г./. След отмяната на
цитираното решение на ДКЕВР. до одобряването от КЕВР и влизане в сила на нови
ОУ, дружеството следва да прилага в отношенията с клиентите си, действалите
преди това /т.е. преди 07.09.2014г./ ОУ на "**" АД., одобрени от
ДКЕВР с Решение №ОУ-061/07.11.2007г. От друга страна, се сочи, че с редица
решения по реда на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /Решение №1**/11.04.2011г.
на ВКС по т.д. №39/2010г., II т. о.; Решение №79/11.05.2011г. на ВКС по т.д.
№582/2010 год.. II т.о. и пр./, са
обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от цитираните ОУ /регламентиращи
едностранна корекция на сметка/, като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143
и чл.146 ЗЗП.
С Решение №1500, постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС,
5 членен с-в, се сочи, че са отменени
ПИКЕЕ от 2013г. с изключение на част от разпоредбите на глава IX. чл.48-51.
в които е предвидено основанието и методиката на изчисляване при корекция на
сметка. С отмяната па ПИКЕЕ са отменени и одобрените от КЕВР ОУ на доставчика
от 2014г. Отмяната засяга процедурата по извършване на проверката, формата и
съдържанието на констативния протокол, явяващ се основание за извършване на
преизчислението по корекция на сметка. В предходните ПИКЕЕ, чието действие е
отменено с тези от 2014г. няма аналогични разпоредби, относими към корекцията
на сметка. Процесния констативен протокол съставен от служители на "Енерго
- Про Мрежи" АД/, е съставен при отменено действие на ПИКЕЕ извън
цитираните в решението разпоредби на чл.48 - 51 от Правилата, а така също и при
отменени Общи условия към договорите за продажба на ел.енергия. При това
положение, енергопреносното предприятие не би могло да се ползва от
корекционната процедура, която към датата на проверката, е била отменена,
именно поради съществуващата законова делегация в чл.83 и чл.98а от ЗЕ, до
приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които да съответстват на тази делегация.
Следователно, възможността за ответното дружество да реализира отговорността на
потребителя на услугата е единствено по реда и при условията, които са били в
сила преди приемането на ПИКЕЕ от ноември 201 Зг., т.е. при липса на приети
Правила и съответни Общи условия на доставчика. Поради това, спрямо
потребителите на услугата в действие са ОУДПЕЕ. одобрени с решение на ДКЕВР от
07.11.2007г.. Тези обстоятелства се сочи, водят до неяснота, досежно приложимата
методика в процесния случай - дали тази по Общите условия на доставчика, част
от чиито разпоредби са обявени за неравноправни и нищожни /по арг. на решение
на ВКС/, или тази по ПИКЕЕ, които са отменени. С оглед прецизност, се сочи, че към
датата на издаване на процесната фактура, обективирала паричния еквивалент на
служебно начисленото количество електрическа енергия, с Решение №13691/08.11.2018г. постановено по адм.д. №4785/2018г. на
ВАС, 5 членен с-в, са отменени разпоредбите на чл.48. чл.49. чл.50 и чл.51
ПИКЕЕ.
Сочи се, че в ДВ, бр.35 от
30.04.2019г. са публикувани ПИКЕЕ, приети от КЕВР, но доколкото процесиите отношения са се развили преди тяхното приемане,
съответно обнародване, с оглед датата на съставяне на констативен протокол №1202074
- 06.03.2018г., същите са неприложими
/§2 от ПЗР на ПИКЕЕ/. Индиция за това е и обстоятелството, че процесната
фактура е издадена от дружеството доставчик, а не от операторът на
електроразпределителната мрежа -"Електроразнределение Север" АД.
Допълнителни съображения, обуславящи недължимост на
оспорената фактура, се сочи, че представляват и следните обстоятелства. В
настоящия случай, от представения констативен протокол №1202074/06.03.2018г. за
техническа проверка и Констативен протокол №595/15.04.2019г. на БИМ, РО - гр. **,
се установява по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични
повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на електромера, т.е. не е устанановена грешка при измерването
на консумираната енергия. Обръща се внимание, че изследването е извършено след
повече от 13 месеца след извършване на проверката и демонтирането на
електромера, което е в нарушение на разпоредбата на чл.675а. ат.4 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвиждащ
срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо повече, видно от посочения КП на БИМ, РО -
гр. **, "електромерът съответства на метрологични характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа
енергия". Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Резултата от
проверката е. че "... потребената енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа ..." В тази връзка е нарушена разпоредбата на
чл.662, ал.4 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, която задължава доставчика да осигури на абоната,
възможност да контролира показанията на СТИ. т.е. електромера следва да показва
съдържанието на всяка използвана тарифа.
Ответната страна „Е.П.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, в срока
по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес.
Процесната сума, се
настоява, че не е претендирана от ответното дружество за заплащане от ищците,
поради което те не притежават активна процесуална легитимация в настоящото
производство. Счита се, че посоченото обстоятелство не се
променя от факта на твърдяното право на собственост върху ид.части от имота.
Видно от представените по
делото документи е, че Ц.М. не ползва ел.енергия в процесния имот. Същата е с
адрес в гр.София, което се установява и от удостоверението за наследници. Сочи
се, че процесната сума не се търси от нея, като не са издавани счетоводни
документи с получател същата.
От друга страна, ищецът С.М.С.,
се сочи че има настоящ адрес ***, т.е. адрес, различен от този на процесния
имот.
Дори и да се приеме, че
ищецът ползва ел.енергия в имота, отетната страна сочи, че процесната сума не
се търси от него, като не са издавани счетоводни документи с получател същия.
Ищецът виновно не е изпълнил задължението си да уведоми ответното дружество за
промяна на титуляра по партидата в предвидения в общите условия срок.
Излага се от ответната
страна, че обстоятелството кой е собственик на имота, е ирелевантно за
наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за вземане.
Правният интерес от
установяване на недължимост на сума винаги е обусловен от твърдението на едно
лице - ответника, че сумата се дължи от лицето, което търси установяването.
С оглед на изложеното,
правният интерес и респективно активната процесуална легитимация при водене на
иск по чл.124, ал.1 ГПК се обосновава единствено от твърдение на ответника, че
едно лице дължи определена сума пари и интерес от водене на иск има това лице.
Изразява се следното становище по основателността на
предявения иск. Сочи се, че предявеният
иск е изцяло неоснователен. Налице е правно основание за
възникването на оспорваното материално право, предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран от ищците, а именно вземането на „**" АД, за
потребена електрическа енергия на стойност 1080.12 лева, конкретизирано по
размер с фактура № ***/02.05.2019г.
Процесната сума, се сочи,
че представлява цената на реално доставена и потребена в обекта на абоната
електрическа енергия в размер на 5806 кВТч, и се дължи на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Не се оспорва, че между
наследодателя на ищците и ответното дружество е съществувало валидно договорно
правоотношение, по силата, на което абонатът е потребявал доставяна от
ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава се обстоятелството, че е
извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол.
Сочи се, че разпоредбите на Общите условия имат
обвързваща сила между страните. Общите условия на „**" АД и „**"
АД са годен източник на облигационни задължения между абоната и двете енергийни
предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие,
равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти: Общите условия са съставени, а след това и
одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. **,
ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са издадени
на основание чл. 98а от ЗЕ. Същите са публикувани, съгласно
изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен
всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество. Липсва
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ
и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено
при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за
други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
Приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия, се сочи, че са задължителни за ползвателя на
основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено
съгласие.
Настоява се, че е налице основание
за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект,
находящ се в гр. ***, ул."***" № **, по клиентски № **и абонатен № **.
На 06.03.2018г., е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната от
служители на „**" АД, в присъствието на член на домакинството и един
свидетел. Дружеството, се сочи, че няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.
Сочи се, че „**"
АД, е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна
мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на
средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно
ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на измервателната
система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско
измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „**" АД изпълнява договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
За извършената проверка, се
сочи, че е съставен Констативен протокол №1202074/06.03.2018г. При проверката
са извършени замервания с еталонен калибриран уред и поради съмнения за
неправомерно вмешателство върху СТИ, процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№508393.
Извършената проверка на
електромер с фабр. №7660575, на неговата цялост и функционалност, се настоява,
че притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на абоната е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена.
Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - **. За извършената експертиза е съставен
Констативен протокол №595/15.04.2019г. Съгласно констатациите в протокола: „При
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия на тарифа 3 - 5806.837 kWh, която не е
визуализирана на дисплея."
Констативният протокол на
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел – **, се сочи, че е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила.
На 25.04.2019г., се сочи,
че „**" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и
конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. в размер на 5806 кВТч.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ,
операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите
на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за
период не по-дълъг от една година назад.
Този тип вмешателство има
за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който
не се визуализира на електромера.
При ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
Електромерът, който измерва
потреблението на процесния обект е еднофазен статичен и двутарифен, видно и от
приложеното копие на констативен протокол от БИМ. Същият електромер отчита по
две тарифи, като на абоната е предоставена възможност за контрол на показанията
и по двете тарифи.
Заводът производител е
параметризирал процесния електромер за двутарифно отчитане на енергията и
поради това единствено тарифи 1.8.2. и 1.8.1. са видими. Поради посоченото и
служителите на дружеството /инкасатори/, отчитащи ежемесечно консумираната
енергия, имат достъп и видимост само до посочените регистри.
На 02.05.2019г., се сочи,
че „Е.П." АД издава фактура № ***/02.05.2019г., с което е определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно 1080.12 лева.
С издаване на процесната
фактура не се цели ангажиране на отговорност на абоната, а единствено заплащане
на стойността на потребената от него ел.енергия, при това по цени, които са
занижени в сравнение с действителната стойност, която абонатът би платил в
случай, че енергията беше отчетена по дневна и нощна тарифа, а именно
количеството ел.енергия в невизуализиран регистър е остойностено по цени за
технологични разходи.
С писма от „**" АД
(изх. №52441_КП1202074_1/25.04.2019) и от „Енерго - Продажби" АД (изх.
№52441_КП1202074_2/02.05.2019) уведомява абоната за извършената проверка,
съставен констативен протокол и издадена фактура.
Въпреки, че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена в обекта на абоната,
но същата не е заплатена. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа
енергия.
В случай, че се счете
неприложимост на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, моли се да се
отхвърли иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи
по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.
дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
Предвид гореизложеното, се
моли, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, да се прекрати
производството по гражданско дело № 99/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна,
XXXIII с-в, тъй като предявеният иск е недопустим.
В условията на евентуалност, се моли, да се постанови решение по
гражданско дело № 99/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, XXXIII с-в, с
което да отхвърлите предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се за
присъждане сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително
и тези за адвокатско възнаграждение.
В случай, че
възнаграждението на процесуалния представител на ищците надхвърля минимума
определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, прави се възражение за прекомерност.
По
повод релевираното в срока за отговор на искова молба, възражение за
недопустимост на претенцията с оглед обстоятелството, че процесната сума не се
претендира за заплащане от ищците, ищците сочат в уточнителна молба следното:
В
настоящия случай, е налице спор досежно дължимостта на вземане, произтичащо от
Договор за продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия.
Имуществената сфера на ищците е застрашена, предвид възможността за едностранно
прекъсване на захранването с електрическа енергия на имота /собственост на
ищците/ и този факт, обосновава правния интерес от предявяване на исковете по
чл.124, ал.1 ГПК, съответно и тяхната процесуална допустимост.
Възражението
на ответната страна за недопустимост на иска, се счита от ищците за неоснователно, поради твърдението, а и предвид представените с искова
молба писмени доказателства, че ищците са
собственици на имота по отношение на който е извършена корекционната
процедура. Съгласно чл.4, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа и което закупува
електрическа енергия от ответното дружество. В унисон е и нормата на §1,
т.27г от ДР на ЗЕ, по смисъла на който ищците се явяват крайни клиенти. Именно
съобразявайки посочените разпоредби, се сочи, че ищците, като собственици притежават качеството потребител и
съответно дължат заплащане на потребената в техния имот електрическа енергия.
Ирелевантно
за настоящия спор, се счита, че е факта на местонахождението на настоящия и
постоянния адрес на ищците. Този факт, не променя качеството им на потребители,
а от друга страна адресните им регистрации следващи процесния период
/14.07.2017г.-06.03.2018г./ не могат да оборят и
презумцията, че собствениците са единствени ползватели на имота си.
Настоява
се от ищците, че следва да се има предвид, че съдебната практика, посочена в
обстоятелствената част на искова молба, е в идентичен смисъл с изложеното
по-горе и се счита, че следва да бъде съобразена от уважаемия състав при
преценка допустимостта на предявените искове.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес
от реализиране на търсената защита
се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищците, а именно, че между
тях и ответника е налице
спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената им сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за
надлежното упражняване на иска е наличието
на извънсъдебен спор между страните
за дължимостта на процесната сума.
По тези съображения съдебният състав приема, че предявената
искова претенция се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Неоснователни
са доводите на ответната страна за липса на правен интерес за установяване
недължимост от ищците на сумата, явяваща3/4 и съответно ¼ от общо
дължимата сума по фактура
№***/02.05.2019г., на стойност
1080,12лв., предвид факта, че делът на ищците от наследството на починалия техен наследодател ****, починала на 26.03.2015г.,
се определя на основание чл.9 ал.1 от ЗН. Неоснователни са и доводите на
ответникът, че исковата претенция е недопустима, поради липса на активна
процесуална легитимация на ищците.
Не се спори,
а и се установява, че ищците са наследници/син и дъщеря/ на починалата на 26.03.2015г.
тяхна майка **** ЕГН **********, видно и
от удостоверение изх.№ АО-11-195 от 22.05.2019г. на Община ***/л.9/, която е вписана
като абонат на ответното дружество. Доколкото задължението е възникнало след
смъртта на наследодателя /периодът на претенцията е 14.07.2017г.-06.03.2018г./,
то не е част от наследството и ищците не отговарят за процесното задължение на
основание член 60, алинея 1 от Закона за наследството. Ищците обаче, като
наследници на починалото лице, са съсобственици на посочения обект и следва да
отговарят за процесното задължение, съобразно квотите им в съсобствеността /3/4
за сина на починалата – С.М.С., от които: ½ ид.ч. придобити по Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в н.а. № 118, том ІІІ, д.№ 1326/1991г. на районен съдия в
гр.Балчик/л.7/ и ¼ ид.ч. придобити по наследяване след смъртта на ****; и 1/4 за дъщерята на починалата **** – ищцата Ц.М.Т./.
По делото не са представени доказателства, ищците да са изпълнили задължението
си да уведомят дружеството-ответник за извършената промяна на собствеността,
съобразно ОУДПЕЕ.
По делото, в тежест на ищцовата страна е да докаже
активната си процесуална легитимация по иска, а именно че титулярят на
партидата е починал, че всеки ищец се явява негов наследник, както и че има
право да предяви иска на сочените от него основания. Искът е допустим, т.к. процесуалната легитимация следва
от правното твърдение на ищеца. А установяването твърденията на ищците С.М.С. и Цватка М.Т., че са наследници на
процесния имот, явяващ се обект на потребление на ел.енергия, за който се
отнася извършената корекционна процедура, т.е. че ¾ ид.ч. от процесния
имот е собственост на ищеца С.М. и 1/2ид.ч. - на ищцата Ц.М., касае
материално-правната легитимация по иска, и е въпрос на доказване в хода на
процеса, като при неуспешното му
провеждане иска в недоказаната част ще подлежи на отхвърляне.
Следователно,
след като ответното дружество претендира задължение за съсобствен на ищците
имот, то е повече от очевидно, че те са и процесуално, и материално
легитимирани да се защитават за недължимост на вземането им, според квотите им
в съсобствеността.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се
спори, че, а и се установява, че ищците са наследници/син и дъщеря/ на
починалата на 26.03.2015г. тяхна майка **** ЕГН **********, видно и от удостоверение изх.№ АО-11-195 от
22.05.2019г. на Община ***/л.9/, като за починалата
ответното дружество не оспорва, че е бела битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр. ***,
ул."***" № **, по клиентски № **и абонатен № **.
Не се спори, а и се установява, че ищците по делото С.М.С. ЕГН ********** и Ц.М.Т. ЕГН **********, са наследници/син и
дъщеря/ на починалата на 26.03.2015г. тяхна майка **** ЕГН **********, като последното е видно и от
удостоверение изх.№ АО-11-195 от 22.05.2019г. на Община ***/л.9/.
Задължението по фактура
№***/02.05.2019г., на стойност
1080,12лв., е възникнало
след смъртта на наследодателката **** ЕГН
**********, починала на
26.03.2015г. /периодът на претенцията е
14.07.2017г.-06.03.2018г./, при което както се посочи по-горе, същото не е част
от наследството и ищците не отговарят за процесното задължение на основание
член 60, алинея 1 от Закона за наследството. Ищците обаче, като наследници на
починалото лице, са съсобственици на посочения обект и следва да отговарят за
процесното задължение, съобразно квотите им в съсобствеността /3/4 за сина на
починалата – С.М.С., от които: ½ ид.ч. придобити по Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в н.а. № 118, том ІІІ, д.№ 1326/1991г. на районен съдия в
гр.Балчик/л.7/ и ¼ ид.ч. придобити по наследяване след смъртта на ****; и 1/4 за дъщерята на починалата **** – ищцата
Ц.М.Т./.
СТЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно дадено, ясно и
обосновано, сочи, че е налице идентичност на
имота, описан в нот. акт Noll8, том III, дело No 1326 / 1991г. на
съдия при Районен съд –Балчик, с имота, находящ се в гр.
*** на адрес ул. „***" No**.
От представения по делото Констативен протокол № 1202074 от 06.03.2018г., се установява, че на
посочената дата извършена техническа проверка на измервателната система в обект,
находящ се в гр. ***,
ул."***" № **, по клиентски № **и абонатен № **, от страна на служители на „Енерго - Про Мрежи" АД,
в присъствието на ищеца С.М.С., като СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
Видно от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 595/15.04.2019г.
на
Регионален отдел-гр.**, към Български институт по метрология, електромерът е представен в запечатан найлонов плик, пломбиран с
пломба № 508393, като са посочени показанията на тарифите, като е отразено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3. има показания в размер на
5806,837квтч. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на
измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на
технически характеристики.
Видно от Становище за начисление
на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 25.04.2019г. относно
Констативен протокол № 595 от 15.04.2019г. на БИМ, е одобрено да се начисли
допълнително количество ел.енергия общо в размер на 5806квтч., за периода от 14.07.2017г. -
06.03.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Представена е фактура №***/02.05.2019г., на стойност 1080,12лв., с
получател Пенка Д.**, за обект с
адрес в
гр. ***, ул."***" № **,
по клиентски № **и абонатен № **, като начислената по тази фактура сума се сочи,
че представлява служебно начислена
електрическа енергия за 5806квтч.
Съгласно заключението на вещото лице
по проведената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните, електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3. в размер на 5806 кВтч, е преминала през процесния
електромер с фабр. №7660575, тъй като съгласно
констатацията, отразена в КОНСТАТИВЕН
ПРОТОКОЛ № 595/15.04.2019г.. за метрологична проверка на процесния електромер- т.5.Техническо състояние на
частите и механизмите защитени от нерегламентиран достъп, доказва, че при
софтуерно четене е установено. „Наличие на преминала енергия на тарифа 3 -5806,837 kWh която не е визуализирана на дисплея". Сочи се от вещото лице, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство върху средството за търговско
измерване, което е измервало потребената електрическа енергия в процесния
обект, изразяваща се в . „Установена външна намеса в
тарифната схема на електромера". Анализът
на резултатите от контролните пресмятания
за крайните цени на електроенергията, съобразно одобрените от КЕВР цени
на ел. енергия за съответния процесен период, показва, че те са изчислени
аритметично точно. Визирано е от експерта, че са били налице технически предпоставки за извършване на допълнително
начисляване на ел. енергия, определени в чл. 50 от ПИКЕЕ, тъй като резултатите от метрологичната експертиза, извършена от ГД „МИУ",РО, гр. **, на 15.04.2019г. и изложени в КОНСТАТИВЕН
ПРОТОКОЛ № 595/15.04.2019г. доказват,
че е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
(електромер
тип АСЕ 2000 с фабричен №:7660575) и въведените в информационната
база данни.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на
чл.124, ал. 1 от
ГПК1 в тежест
на ищцавота страна е да
докаже твърдението си, че с ответника
се намират в договорни отношения за доставка на
електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца,
ответникът носи тежестта да докаже
осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на
електроенергия е правилно
е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана
правилната методика за корекция на
сметката на
абоната, както и неговия размер.
Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи
всички възможни основания за дължимост
на сумата, е възразил, че сумата
е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално
доставена еленергия за цитирания период.
Основният спорен момент между страните
по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да
извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Съществуващите договорни
отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката,
ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение №
ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на
основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено
по адм.д.№2385/2016г., по описа на Върховният административен съд на Република
България - Петчленен състав - I колегия,
са отменени Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото
дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира
отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които
следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на
потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма
как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието
единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито
разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на
процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало
регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да
извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда
за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително
начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни
норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата на
обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е само
тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена
по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г.,
II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението
на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на
енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните
да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед
действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради
съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ,
които да съответстват на тази делегация,
нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се
ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал
ред за извършване.
Следователно правото
на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката, извършена на 06.03.2018г., следва да се отрече
изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта
относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са
продължили да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия
по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал, за незаконосъобразност на
корекционната процедура.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
1. За битови
клиенти:
А) При наличие на точен измерител, количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класа на точност на средството за търговско измерване;
Б) При липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В настоящия случай, видно и от съставения
констативен протокол за техническа проверка,
не е установена нито една от
предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.
Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за
ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от
хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или
при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва
с грешка извън допустимата.
В
процесният случай СТИ не
липсва, а както вече се посочи, от съставяния констативен протокол не е установено електромерът да измерва с
грешка извън допустимата.
При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в
чл.48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не
може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната
процедура, уредена в ПИКЕЕ.
Същевременно не се установява и че
посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от абоната в периода на проверката.
Като
аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена
стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава
неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна
би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два
дни преди проверката/, в тази
връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Съдът намира, че от събрания по делото
доказателствен материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3
количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото
лице е изготвило своето заключение само и единствено на база на становището за
начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в
интерес на последното. По делото не са представени никакви доказателства, от
които да се установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на
процесния период. Предвид на това не може да се направи категоричен извод, дали
за процесния период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер,
поради което и не може да се направи обосновано заключение ,
че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия е реално
доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен
материал не може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото
количество ел. енергия е реално доставено и
потребено от абоната именно през процесния период от от 14.07.2017г. до 06.03.2018г.
Не са представени и доказателства по какъв начин е
отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в
становището. В приобщения към доказателствения материал Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.** към
Български институт по метрология не е посочено за какъв период от време се
отнася ел.енергията в регистър 1.8.3. Липсва доказателство, от което да се
установи как точно във времето и в кои часовите зони е
била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице
несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при
ответника данни за нея. Потребителят е
битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и
визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за
дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани
месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
на Регионален отдел-гр.** към Български институт по метрология, че тарифната
схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице
данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на
параметризацията на електромера му чрез включване и на друга
тарифа /1.8.3/, за да се отчита потреблението му и по нея. При това
положение съдът формира извод, че не е установено, че количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната за процесния
период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума , като не е уточнено за периода каква част от
енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно дневна и нощна.
Следователно не е изяснено каква
методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на
паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това,
не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е
бил с нулеви показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на проверката,
поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното
при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски
отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този смисъл Решение
от 29.05.2018г. , постановено по въззивно гражданско дело №668/2018г. по описа
на Окръжен съд – Варна/.
В този смисъл и с
оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено,
че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в
справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в
настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната
сума, поради което исковата претенция следва да бъде уважена. С оглед горното, правото
на ответникът да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката, следва да се отрече изцяло.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от
ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК, за които са представени доказателства за
заплащането им – 500,00лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни
разноски от
ищеца, както следва: 50,00лв. - държавна такса за образуване на
производството, 300,00лв. - адвокатско
възнаграждение и 150.00лв. за СТЕ.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът С.М.С. ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен на основание чл.227 ГПК от
правоприемника си Ц.М.Т. ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ НА ответника „Е.П.”АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 810,09лв., представляваща 3/4 от общото задължение по фактура №***/02.05.2019г. на стойност
1080,12лв., за служебно
начислева ел.енергия за периода от 14.07.2017г.
до 06.03.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.***,
ул."***" № **, по клиентски № **и абонатен № **.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът Ц.М.Т. ЕГН **********, с
адрес ***, и със съдебен адрес:*** (партер), съдебен адресат адв.В.Г.
от ВАК, НЕ ДЪЛЖИ НА ответника „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сума в
размер 270,03лв.,
представляваща 1/4 от общото задължение по фактура №***/02.05.2019г. на стойност 1080,12лв., за служебно
начислева ел.енергия за периода от 14.07.2017г. до 06.03.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.***, ул."***" № **, по клиентски
№ **и абонатен № **.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.Т. ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в общ размер от 500,00лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от ищеца, както следва: 50,00лв.
- държавна такса за образуване на производството, 300,00лв. - адвокатско възнаграждение и 150.00лв. за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: