Решение по дело №8916/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 35
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20181100108916
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 6.1.2020 г.

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8916 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „Т.л.с.“ ЕООД срещу С.В.К. иск с правно основание чл. 249 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

В сезиращата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а. „Тойота“ с рег. № *******, закупен за 41500 лв. На 10.05.2018 г. между страните е сключен договор за заем за послужване, като автомобилът е предоставен за временно безвъзмездно ползване на ответника. На 11.05.2018 г. управителят на ищцовото дружество поискал от ответника да му върне вещта. Ответникът отказал и го информирал, че ще прехвърли вещта на свое име. Узнавайки това ищецът оттеглил всички пълномощия, дадени на ответника, и подал сигнал в РУ гр. Радомир. Същият ден ищецът узнал, че ответникът е бракувал вещта и предал номерата в КАТ. В уточнителна молба от 17.01.2019 г. ищецът сочи, че няма информация дали вещта е погинала и по каква причина е в неизвестност. По изложените съображения на основание чл. 249 ЗЗД ищецът претендира осъждане на ответника за връщане на заетата вещ, а при условията на евентуалност – заплащане на сумата от 30000 лв. - стойност на заетата вещ, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение по заем за послужване. Сочи лекият автомобил да му е предаден на 10.05.2018 г. от Г.У.за проверка на двигателя. Констатирайки, че за ремонта ще са необходими значителни средства, по указания на Г.У.ответникът натоварил автомобилът на репатрак, предоставен от ищеца, с цел последващото му бракуване. Ответникът позвънил на управителя на ищцовото дружество и го уведомил за натоварването на автомобила и връщането му на ищеца, за да бъде дерегистриран в КАТ.

В съдебно заседание страните поддържат изразените тези.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

„Т.л.с.“ ЕООД е собственик на л.а. „Тойота“, модел „Ланд круизер“, рег. № *****.

Не се спори, че чрез пълномощно без дата „Т.л.с.“ ЕООД е упълномощил С. К.да извършва действие на управление и разпореждане с процесния автомобил, вкл. представителство пред КАТ и ДАИ във връзка с експлоатация на МПС, представителство пред гранични и митнически власти, да завежда искове срещу трети лица. Съдът намира, че така обективираната воля следва да се разглежда във връзка с твърденията за сключен договор за заем за послужване, които от събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.К., съдът намира за установени. От показанията е видно, че автомобилът е бил предоставен на 11.05.2018 г. от ищцовото дружество на ответника за ползване, както и че на следващия ден чрез управителя от ответника е изискано връщане на вещта.

Същевременно от постъпила справка от СДВР отдел „Пътна полиция“ се установява, че на 11.05.2018 г. регистрацията на автомобила е прекратена. Заявление № 184134089327 е подадено от С. К.. Представени са регистрационните табели на автомобила и е подадена декларация, че той ще бъде съхраняван в частен имот.

Въпреки двукратно предоставената възможност ответникът не проведе насрещно доказване на твърденията, че по искане на ищеца автомобилът е предаден на посочено от ищеца трето лице, което го е натоварило на т.нар. репатрак.  Гласни доказателства не бяха събрани. Същевременно вещото лице посочи, че по делото няма данни състоянието на автомобила да е било неизправно до степен, предполагаща дерегистрацията му.

По изложените съображения съдът намира за установено съглашение между страните за безвъзмездно ползване от страна на ответника на л.а. „Тойота“ с рег. № *******, като на 11.05.2018 г. ищецът е отправил до ответника волеизявление за връщане на вещта. Доколкото договорът не е бил с определен срок за ответника е възникнало задължение да върне вещта към момента на узнаване за волята на заемодателя.

От твърденията на ответника може да се достигне до еднозначен извод, че реалното изпълнение на задължението за връщане на вещта не е възможно, поради което главният иск следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 79, ал. 2 длъжникът дължи заплащане на обезщетение вместо изпълнение, равняващо се на стойността на вещта. Съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото лице инж. Г. към 11.05.2018 г. стойността на вещта е 19080 лв., за която сума евентуалният иск следва да бъде уважен.

 

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски имат двете страни. На ищеца следва да се заплатят, съобразно уважената част от иска, разноски в общ размер 1869,2лв., включващи държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение (при съобразяване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение). На ответника следва да се заплатят от ищеца разноски в размер на 540 лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Л.С.“ ЕООД, ЕИК ********** срещу С.В.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 249 ЗЗД за връщане на заета вещ: л.а. „Тойота“ с рег. № *******.

ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.Л.С.“ ЕООД, ЕИК ********** на основание 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД сумата от 19080 лв. – обезщетение вместо изпълнение, равняващо се на стойността на л.а. „Тойота“ с рег. № *******.

ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.Л.С.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1869,20 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА „Т.Л.С.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С.В.К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 540 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.

 

 

Съдия: