МОТИВИ по АНД
№ 2489/2019г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е
внесла постановление, с което предлага обвиняемите П.А.И., А.И.И., А.И.А. и И.А.И., да бъдат освободени от наказателна
отговорност, за извършено от тях престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като им бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно
кореспондира и се подкрепя от доказателствения
материал по делото, а обясненията на обвиняемите счита за защитна теза, която
се опровергава от всички останали събрани в хода на производството
доказателства. По отношение наказанието, заема становище, че са налице всички
предпоставки на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по отношение на всички обвиняеми, като
предвид това че обвиняемите А.И.А. и И.А.И. са безработни, наказанието по
отношение на тях следва да бъде в минималния предвиден в закона размер. По
отношение на обвиняемия П.А.И., предвид данните за имотното му състояние,
наказанието следва да бъде ориентирано малко над минимума, а досежно обвиняемия А.И.И. да бъде
ориентирано към средата, предвид факта, че същият е инициатор на непристойното
поведение.
Защитникът
на обвиняемите моли да бъде постановено решение, с което подзащитните
му да бъдат оправдани. Посочва се, че липсва обвинение за отправени обиди към
лицето Н.А. и липсват доказателства в тази насока. По отношение на повдигнатото
обвинение се твърди, че същото е еднакво по отношение на всички обвиняеми,
което не кореспондира с предложените от обвинението диференцирани наказания за
всеки един от тях. Твърди се, че инцидента е провокиран от пострадалия, който е
блъснал обвиняемия А.И.И. и по този начин го е унижил
и обвиняемите са реагирали в чисто човешки, за да го защитят. Посочва се, че
липсва конкретика в ролята на всеки един от
обвиняемите и самият пострадал не може да посочи, кой му е нанесъл удари. На
последно място се релевират доводи, че след инцидента пострадалият е ходил да
се извини, защото си е дал сметка, че не е постъпил правилно.
Упражнявайки
правото си на лична защита обвиняемият П.А.И. иска да бъде оправдан.
Упражнявайки
правото си на лична защита обвиняемият А.И.И.
заявява, че иска заради синовете си, ако се приеме, че някой е виновен да бъде
осъден само той.
Упражнявайки
правото си на лична защита обвиняемият А.И.А., счита че пострадалият М.Х. е
виновен за цялата ситуация.
Упражнявайки
правото си на лична защита обвиняемият И.А.И., се надява да излязат невинни.
Упражнявайки
правото си на последна дума, обвиняемият П.А.И. заявява, че иска да излязат
невинни, каквито са, за да повярва в закона.
Упражнявайки
правото си на последна дума обвиняемият А.И.И.
заявява, че иска да излязат невинни
Упражнявайки
правото си на последна дума обвиняемият А.И.А. заявява, че иска да излязат
невинни.
Упражнявайки
правото си на последна дума, обвиняемият И.А.И., заявява, че иска да излязат
невинни.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства
и след като извърши оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият П.А.И. е роден на *** ***, български
гражданин, живущ ***, с висше образование, неженен, работи, ЕГН: **********,
неосъждан.
Обвиняемият А.И.И. е роден на *** ***,
български гражданин, българин, с адрес гр. Русе, общ. Русе, обл.
Русе, *****, с основно образование, неженен, работи, ЕГН: **********, неосъждан
(реабилитиран).
Обвиняемият А.И.А. е роден на *** ***, български гражданин,
българин, с пост. адрес гр. Русе, общ. Русе, обл.
Русе, *****, със средно образование, неженен, не работи, ЕГН: **********,
неосъждан.
Обвиняемият И.А.И. е роден на *** ***, български гражданин,
българин, с пост. адрес гр. Русе, общ. Русе, обл.
Русе, *****, с основно образование, неженен, не работи, ЕГН: **********,
неосъждан.
На 07.07.2018г.,
около 15,00 часа, обвиняемите П.А.И., А.И.И., А.И.А.
и И.А.И., посетили кафе – бар „Торнадо“, находящ се в град Русе, ул. „Борисова“ № 90. Те паркирали
лекият си автомобил „Кия Соренто“
с рег. № Р 21 24 КА на улицата пред заведението и седнали на една масите, които
били пред заведението. Заедно с тях бил и синът на обвиняемия П.А.И.. В този
момент на съседна маса били седнали свидетелите И.Т.Т.и
И.Р.Й.Когато обслужващата обвиняемите сервитьорка – свидетелката Н.А., донесла
направената от тях поръчка, същата ги помолила, да й платят сметката, тъй като
смяната й свършвала. Обвиняемият А.И.И. й казал, че
щели да платят, когато той реши и започнал да й крещи, псува и да я обижда като
я нарекъл „курва“. Свидетелката А. влязла вътре в заведението и споделила за
случилото се на нейната колежка – свидетелката Р.Д.. Тя от своя страна, казала
на обвиняемия А.И.И., че няма право така да говори на
колежката и. Обвиняемият И. продължил да крещи и да обижда двете свидетелки. Свидетелката
Н.А. много се притеснила и се обадила на управителя на заведението – свидетелят
М.Х.. След няколко минути последният пристигнал в заведението. Персонала му
разказал, какво се е случило и свидетелят Х. отишъл при обвиняемите, за да ги
попита какъв е проблемът. Обвиняемият А.И.И. го
попитал „Ти кой си ?“, на което свидетелят Х. му отговорил, че е собственикът
на заведението. Обвиняемият А.И.И. станал от стола си
и блъснал с ръце свидетелят Х., който вдигнал ръце, за да се предпази и
отблъснал обвиняемия И.. В този момент от столовете си станали и останалите
трима обвиняеми - П.А.И., А.И.А. и И.А.И. и заедно с обвиняемия А.И.И., започнали да нанасят удари на свидетеля Х. в областта
на лицето, главата и гърба, в резултат на което същият паднал на земята, при
което и четиримата обвиняеми, започнали да го ритат и продължили да му нанасят
удари с ръце. Свидетелят Х. успял да се измъкне и побягнал по ул. „Борисова“ в
посока ж.п. гарата. През това време свидетелката Дончева подала сигнал на тел.
112. И четиримата обвиняеми тръгнали да гонят свидетеля Х., но не успели да го
настигнат, след което се върнали, качили се в управлявания от тях автомобил и
потеглили. Свидетелят Х. се върнал и записал номера на автомобила. Когато се
върнал в заведението, свидетелят Х. бил със скъсана тениска и охлузвания по
лицето и тялото. По късно същия ден, след като установил кои са обвиняемите
свидетелят Х. отишъл в дома им, за да установи, дали действително са същите,
където се срещнал и разговарял с обвиняемия П.А.И., на когото заявил, че той
лично няма претенции и не иска повече проблеми, но трябва обвиняемите да се
извинят на персонала.
Видно от заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано на свидетеля М.Х.
били причинени следните увреждания, а именно: охлузвания по челото; кръвонасядане на долен клепач на дясно око и охлузване на
дясна скула; охлузвания на дясна подбедрица;
охлузвания на лява подбедрица, които увреждания са
причинили на пострадалия болка и страдание. Дадено е заключение, че
констатираните увреждания по своя медико – биологичен признак, следва да се
преценяват като причинена на пострадалия болка и страдание, без разстройство на
здравето, обуславящо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
В хода на досъдебното производство били
извършени аудио експертиза, на проведения разговор с тел. 112 и съдебно
техническа експертиза на видеозапис, чиито заключения съдът кредитира като
компетентни и обосновани.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на обясненията на обвиняемите и
показанията на свидетеля М.Б.Х., както и на основание чл. 378, ал. 2 НПК, чрез
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели И.Т.Т.(лист 39 от досъдебното производство), И.Р.Й.(лист 40), Н.Д.А.
(лист 41), Р.Д. (лист 42), М.Г.П. (лист 43 и лист 44) и Е.И.В.(лист 45), както и приобщените
по делото писмени и веществени доказателства – съдебномедицинско удостоверение,
справки за съдимост, биографични справки и декларации за семейно положение и
имотно състояние на обвиняемите, справки за собственост на МПС, докладни
записки, протокол за доброволно предаване, диск и протоколи за предупреждения
по ЗМВР.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и след
внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът
намира следното:
Преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
досежно фактите включени в предмета на доказване в настоящото производство,
съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, се съдържат в показанията на свидетелите М.Б.Х.,
И.Т.Т., И.Р.Й., Н.Д.А. и Р.Д. и заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза на видеозаписа от охранителна камера, а косвени доказателства в
подкрепа на изнесеното от тази група свидетели се съдържат заключенията на
назначените аудио и съдебномедицинска експертизи.
На тези доказателства противостоят обясненията на
обвиняемите П.А.И., А.И.И., А.И.А. и И.А.И..
За да прецени достоверността
на събраните в хода на производството гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, всеки един от свидетелите да възприеме фактите, за които
свидетелства, възможната тяхна заинтересованост, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.Т.Т.и И.Р.Й., като депозирани от лица, очевидци на събитията,
които лица пряко и непосредствено са възприели фактите от обективната
действителност, включени в предмета на доказване, съгласно разпоредбата на чл.
102 НПК, за които свидетелстват и за които свидетели не са налице и най-общи
данни за възможна заинтересованост на техните показания. Показанията на тези
свидетели са вътрешно единни, в хронологична последователност, лишени от
нестабилност на изложеното и без в същите да се съдържат каквито и да е
противоречия по отношение на възприетите от всеки един от свидетелите факти.
Налице е и единство в показанията на тези свидетели, при съпоставяне на изнесеното
от всеки един от тях, с показанията депозирани от другите свидетели от тази
група, а именно М.Б.Х., Н.Д.А. и Р.Д.. Изнесеното от свидетелите Т. и Й.,
досежно нанесените удари на пострадалия, напълно кореспондират и се подкрепят и
от заключението на изготвената съдебно техническа експертиза на видеозаписа и заключението
на назначената и изготвена съдебномедицинска експертизи.
Показанията на тези свидетели, че обвиняемите са били
на мястото, където се твърди, че са се осъществили изнесените от свидетелите
факти, кореспондира и с обясненията на обвиняемите.
При оценката на гласните доказателства, съдът подложи
показанията на свидетеля М.Б.Х. на критична оценка, с оглед тяхната възможна
заинтересованост, предвид факта, че същият е пострадал от действията на
обвиняемите. На същата критична оценка, съдът подложи и показанията на
свидетелите Н.Д.А. и Р.Д., тъй като и по отношение на същите са отправяни
обидни думи от страна на обвиняемия А.И.И. и
едновременно с това тези две свидетелки са се намирали в трудовоправни
отношение с пострадалия М.Б.Х.. Въпреки възможната им заинтересованост, съдът
кредитира показанията, както на свидетеля Х., така и на свидетелите Н.Д.А. и Р.Д.,
доколкото същите се намират в корелативно единство, както с показанията на
свидетелите И.Т.Т.и И.Р.Й., така и със заключението
на изготвените техническа, аудио и съдебномедицинска експертизи.
На тези доказателства противостоят обясненията на
обвиняемите П.А.И., А.И.И., А.И.А. и И.А.И..
При оценката на обясненията
на всеки един от обвиняемите, съдът взе предвид специфичния им характер и
доказателствена природа на същите, които освен важен източник на доказателства
са и средство за защита, като не дава вяра на обясненията на обвиняемите, в
частта им, че обвиняемият А.И.И. не е отправял обидни
думи към свидетелите Н.Д.А. и Р.Д., както
и в частта им, че свидетелят М.Б.Х. е нанесъл удар на обвиняемия А.И.И..
Обясненията на обвиняемите в тази им част, напълно се сугестират, както от показанията на свидетелите И.Т.Т., И.Р.Й., М.Б.Х., Н.Д.А. и Р.Д., така и от заключението на
техническата експертиза и приобщеният по делото видеозапис, поради и което
съдът намира същите в тази им част единствено и само за защитна теза, която е
напълно опровергана от доказателствената съвкупност по делото.
Внимателният анализ на всички доказателства, прякото
им съотнасяне едни спрямо други формира единна верига от факти, изграждащи без всякакво
противоречие и в синхронично единство, всеки един от основните пунктове
свързани с предмета на доказване по делото и допринасят в пълна степен за
формиране на убеждението на настоящия съдебен състав относно доказаността на възприетата от съда доказателствено
обезпечена фактология по делото, която обосновава и следните изводи
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Въз основа на
така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъде изведен
единственият възможен извод от правна страна, а именно, че всеки един от обвиняемите е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е предаден
на съд.
От обективна страна обвиняемият П.А.И. ***, по хулигански подбуди
в съучастие с А.И.И., И.А.И. и А.И.А. ***, като
извършител причинил на М.Б.Х. *** лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузвания по челото, кръвонасядане на долен клепач
на дясното око и охлузване на дясна скула, охлузвания на дясна подбедрица и охлузвания на лява подбедрица,
довели до болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр.
чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
От обективна страна
обвиняемият А.И.И.
***, по хулигански подбуди в съучастие с И.А.И., А.И.А.
и П.А.И. ***, като извършител причинил на М.Б.Х. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания по челото, кръвонасядане
на долен клепач на дясното око и охлузване на дясна скула, охлузвания на дясна подбедрица и охлузвания на лява подбедрица,
довели до болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр.
чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
От обективна страна обвиняемият А.И.А. ***, по хулигански подбуди в съучастие с А.И.И., И.А.И. и П.А.И. ***, като извършител причинил на М.Б.Х.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания по челото, кръвонасядане на долен клепач на дясното око и охлузване на
дясна скула, охлузвания на дясна подбедрица и
охлузвания на лява подбедрица, довели до болка и
страдание -
престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и
От обективна страна обвиняемият И.А.И. ***, по хулигански
подбуди в съучастие с А.И.И., А.И.А. и П.А.И. ***,
като извършител причинил на М.Б.Х. *** лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузвания по челото, кръвонасядане на долен клепач
на дясното око и охлузване на дясна скула, охлузвания на дясна подбедрица и охлузвания на лява подбедрица,
довели до болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр.
чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве.
Изпълнителното деяние е осъществено от четиримата обвиняеми
чрез действие, изразяващо се в система от телодвижения, посредством които са
нанесени на удари по главата и тялото на пострадалия.
Всеки един от обвиняеми е участвал пряко при
осъществяване на изпълнителното деяние на състава на престъплението и е
съзнавал участието и на другите обвиняеми.
В резултат на деянието е настъпил и съставомерния резултат по повдигнатото обвинение, а именно
на пострадалия е причинена болка и страдание, без разстройство на здравето,
което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал.
1, т. 12 НК, тъй като посредством извършеното от тях деяние, обвиняемите са
демонстрирали своето явно неуважение към общественото и грубо незачитане на
установените в обществото морални ценности и човешката личност. Действията
извършени от обвиняемите са скандализирали обществото и са станали достояние на
широк кръг лица, като водещият мотив при извършването на това престъпление е
явната демонстрация на неуважение от страна на обвиняемите, както към
конкретната личност на пострадалия, така и към обществото като цяло и същите са
в пълен разрез с общоприетите правила за поведение и морални ценности, в стремежа
им да наложат своята воля и открито да изразят превъзходството си над околните,
чрез разрешаване на възникнал конфликт, посредством демонстрация на физическа
сила и надмощие, като по този начин същите са нарушили обществения ред и са
изразили своето явно неуважение към обществото като цяло.
Съдът намира за неоснователни релевираните
от защитата на обвиняемите доводи, че в случая е налице чисто личен мотив,
който изключва съставомерността на деянието, за което
са предадени на съд обвиняемите.
Хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните
и тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата
на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство.
В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС
на РБ, намерила израз в Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009
г., I н. о., НК, докладчик председателя П.Т., Решение № 426 от 29.11.2012 г. на
ВКС по н. д. № 1526/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Г. И.,
Решение № 85 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 71/2013 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Р.К., Решение № 425 от 22.12.2015 г. на ВКС по к. д. №
1169/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията К.К., а
така също и в мотивите на ППВС
№ 2 от 1974 г., т. 3, според което „при нанасяне на обида, причиняване на
телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив,
тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство, щом като са съпроводени
с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото“.
Деянието е осъществено на обществено място, в
присъствието на множество хора и същото е демонстрирало явното неуважение от
страна на обвиняемите на установените в обществото обществени отношения и
морални ценности, като чрез своето поведение, същите са демонстрирали по един
недопустим и неприемлив от гледна точна на морала начин своето физическо
надмощие и явното незачитане на чуждата личност и телесна неприкосновеност.
В конкретния случай, избутването от страна на
пострадалия на обвиняемия А.И.И., не е обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност на обвиняемите и извършеното от тях не
представлява неизбежна отбрана, тъй като същите са нанесли множество удари на
пострадалия, докато последния е бил паднал на земята и единствено е правил
опити да се предпази, като дори и след като пострадалият е успял да избяга,
обвиняемите са направили опит да го настигнат, за да продължат нанасянето на
побой над него.
Не може да бъде споделена тезата на защитника на
обвиняемите, че същите са реагирали само и единствено, за да защитят обвиняемия
А.И.И., поради и което не следва да носят наказателна
отговорност. Всеки един гражданин има право да потърси защита на своите права,
но това не следва да става, чрез саморазправа и демонстрация на надмощие, а ако
на обвиняемия И. са били причинени някакви увреждания и останалите обвиняеми са
сметнали, че поведението на пострадалия Х. е недопустимо е била налице
възможност същите да защитят своите права, чрез сезиране или компетентните
полицейски органи или съдебни такива, а не да демонстрират по един недопустим
от закона и морала начин своето отношение и незачитане на човешката личност при
отстояване на своята позиция за осъществилите се факти.
Не е обстоятелство изключващо наказателната
отговорност на обвиняемите и факта, че същият ден пострадалият е разговарял с
обвиняемия П.А.И. и не е имал претенции за нанесения му побой, тъй като това
представлява личното отношение на пострадалия към осъщественото деяние и
изразено от него желание, да няма последващи действия
от страна на обвиняемите. В случая обаче, извършеното от обвиняемите деяние,
осъществява състава на престъпление от общ характер и желанието на пострадалия
във връзка с неговото образуване и водене е ирелевантно.
Субект на престъплението са пълнолетни и наказателноотговорни лица.
От субективна страна, всеки
един от обвиняемите е осъществил състава на престъплението умишлено, при форма
на вината евентуален умисъл. В съзнанието на всеки един от обвиняемите са
намерили отражение представи, че в резултат на нанесените на пострадалия удари,
несъмнено ще настъпи отрицателно изменение на непосредственият обект на защита
- обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве, изразяващи се в причинена болка и страдание,
както и че чрез тези си действия, които изразяват демонстративно незачитане на
човешката личност, ще бъде нарушен установения в държавата правов ред и морални
устои на обществото и същите макар и пряко да не са целели настъпването на тези
общественоопасни последици от това свое деяние са
допускали и са се отнесли безразлично към тях.
Не може да бъде споделена и
тезата на защитата, че не е доказано, кой и конкретно какви удари е нанесъл на
пострадалия. Съобразно трайната практика на ВКС, когато няколко лица нанасят
удари върху пострадалия, като не може да бъде установено кой именно от тях
конкретно е причинил нараняването, всички те следва да отговарят за общо причинения
резултат. В случаите на побой от няколко лица без значение е кой от
нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост, а същественото е,
че действията на всеки един от нападателите в побоя са били насочени към
осъществяването на общия престъпен резултат, действайки с общност на умисъла (В
този смисъл Решение № 231 от 26.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1256/2011 г., III
н. о., НК, Решение № 167 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1147/2011 г., II н.
о., НК и други).
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички, предвидени от
закона, предпоставки, за да бъде приложен институтът на чл. 78а, ал. 1 НК по
отношение на четиримата обвиняеми. Същите са пълнолетни, не са осъждани за
престъпления от общ характер, като по отношение на обвиняемия А.И.И. е настъпила реабилитация и едновременно с това от деянието
извършено от четиримата обвиняеми не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от обвиняемите,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като бъдат съобразени тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Осъщественото от четиримата обвиняеми
деяние, с оглед конкретните особености, които разкрива същото, сочи на
по-висока степен на обществена опасност, съотнесена
към деянията от този вид, предвид това че изпълнителното деяние е извършено в
съучастие, както и че в резултат на същото са причинени множество наранявания
на пострадалото лице, и че същото е преустановено едва след като пострадалият е
успял да избяга, като обвиняемите са направили и опит да го продължат, като са
гонили пострадалия. Според настоящия съдебен състав, извършеното от четиримата
обвиняеми деяние, с оглед конкретните му особености на време, място и начин на
извършване консумират състав на престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, но предвид
липсата на такова обвинение, съдът е лишен от възможността да се произнесе по
такова обвинение.
Смекчаващи отговорността на четиримата
обвиняеми обстоятелства не бяха отчетени.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността
на обвиняемия А.И.И., обстоятелството, че същият
преди осъществяване на инкриминираното деяние е отправял псувни и обиди към
свидетелите Н.Д.А. и Р.Д., които не са включени в квалификацията на конкретното
престъпление, за което е предаден на съд този обвиняем, но имат значение при
индивидуализацията на наказанието, което следва да му бъде наложено, тъй като
тези негови действия осъществяват самостоятелен състав на престъпление. По
отношение на останалите трима обвиняеми, отегчаващи тяхната отговорност
обстоятелства, извън тези, които сочат по – висока степен на обществена
опасност на извършеното от тях деяние не бяха констатирани.
С оглед на всички обстоятелства, имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на четиримата
обвиняеми и след като съобрази имотното им състояние, въз основа на
представените от тях декларации, съдът намира, че наказанието, което следва да
бъде наложено на обвиняемия А.И.И., с оглед
изложените от съда мотиви, касаещи неговото поведение и данните за имотното му
състояние следва да бъде ориентирано малко под средата на предвиденото в чл.
78а, ал. 1 НК, а именно 2000 лева. По отношение на обвиняемия П.А.И., с оглед
данните за имотното му състояние, а именно, че същият реализира доходи по
трудово правоотношение и притежава в патримониума си
материални активи, конкретния размер на наложеното му административно наказание
„Глоба“ следва да бъде малко над минимума на предвиденото в закона, а именно
1500 лева. По отношение на обвиняемите А.И.А. и И.А.И., с оглед наличните по
делото доказателства за имотното им състояние, наказанието следва да бъде в
минималния предвиден в закона размер на административното наказание „Глоба“, а
именно 1000 лева. Именно доказателствата за имотното състояние на обвиняемите е
основанието по отношение на двамата от тях да бъде наложено минималното
наказание, а не че същите са имали различен принос при осъществяване на
престъпния състав. Както беше посочено самото престъпление разкрива много
висока степен на обществена опасност, но поради наличните доказателства за
материалното положение на обвиняемите, съдът е лишен от възможността да наложи
на същите по-високи размери на административното наказание „Глоба“.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемите бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в размер на по 1/4 за всеки един от тях, а именно по
80,43 лева, който размер всеки един от обвиняемите следва да заплати в полза на
държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: