№ 112
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002559 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1242 от 24.08.2020г., постановено по търг. дело № 1116/2018 г.,
Софийски градски съд, ТО, 16с-в, е обявил на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ, за недействително
по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/
извършеното от кредитора „Бест Фрутс“ЕООД прихващане обективирано в протокол за
прихващане на взаимни вземания и задължения от 30.12.2014 г. по отношение на активно
вземане за сумата 18 777 лева, съгласно 6 броя фактури, издадени в периода 26.05.2014 г. –
31.12.2014 г. и извършеното в протокол за прихващане на взаимни вземания и задължения
от 30.12.2015 г. прихващане със задължения в общ размер от 12 618,90 лева, формиран от
сумата 5 460 лева - дължим наем за ползването на автомобил с ДКН ********, за периода м.
01.2015 г. – м. 10.2015 г., съгласно 9 фактури, сумата 4 574,11 лева - цена на доставени
стъклени бутилки, съгласно фактура № *********/13.04.2015 г., сумата 2 490,90 лева - цена
на доставени стъклени бутилки, съгласно фактура № *********/31.07.2015 г. и сумата 93,89
лева – цена на бракувани хладилни витрини, съгласно фактура № *********/18.06.2015 г.,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер на прихванатите вземания от
1 348 991,04 лева;
Отхвърлил е иска, с правна квалификация чл. 645, ал. 4 ТЗ, предявен от синдика за
обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на
извършените от длъжника „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ прихващания с насрещни
задължения към „Бест Фрутс“ЕООД на суми в общ размер от 575 235,40 лева, съгласно
споразумения за погасяване на задължения от 10.12.2013 г., 10.01.2014 г. и 10.02.2014 г. и
1
споразумение за прихващане от 28.02.2014 г.;
Осъдил е „Бест Фрутс“ЕООД да заплати на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ, сумата 2 730 лева – наем за
ползването на автомобил ДКН ******** за периода м. 06.2015 г. – м. 10.2015 г., заедно със
законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба - 31.05.2018 г. до
окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ,
сумата 4 574,11 лева - цена на доставени стъклени бутилки, съгласно фактура №
*********/13.04.2015 г., сумата 2 490,90 лева - цена на доставени стъклени бутилки,
съгласно фактура № *********/31.07.2015 г. и сумата 93,89 лева – цена на бракувани
хладилни витрини, съгласно фактура № *********/18.06.2015 г., заедно със законната лихва
върху всяка главница от предявяването на исковата молба - 31.05.2018 г. до окончателното й
погасяване, като е отхвърлил осъдителните искове за разликата им до пълния предявен
размер.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Н. Г.- синдик на
„Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/, с която се обжалва първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, като неправилно и незаконосъобразно поради съображения, които
са изложени във въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Поддържа се във въззивната жалба по отношение на предявения иск с правно чл.645,
ал.3 от ТЗ, че при правилно установеното от първоинстанционния съд, че кредиторът и
длъжника по оспорените прихващания са били свързани лица и поради това е налице
презумпцията по чл.649, ал.4 от ТЗ, неправилно било прието от съда, че същата е оборена
предвид посочената от самия кредитор предполагаема начална дата на
неплатежоспособността в молбата по чл.625 от ТЗ, с която сам е инициирал началото на
производството по несъстоятелност срещу длъжника. Тези изводи на съда били
необосновани тъй като такава начална дата- 10.04.2014г. изобщо не била посочена в молбата
по чл.625 от ТЗ, напр. изрично се твърдяло, че предполагаемата начална дата могла и да е
по-ранна от тази на която е подадена молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
На следващо място, твърди се, че са били налице достатъчно факти и обстоятелства,
сочещи че прихващащият кредитор е знаел за неплатежоспособността на длъжника и които
първоинстанционният съд е следвало да обсъди. Така например при сключването на договор
за паричен заем от 17.12.2013г. между заемателя „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ и
заемодателя „Бест Фрутс“ЕООД, усвояването на заема е обвързано чрез погасяването на
насрещни задължения на заемодателя към заемополучателя за доставени стоки и услуги,
което според него сочело на това, че към датата на сключване на договора за паричен заем,
заемателят е бил в невъзможност да заплаща текущите си задължения по търговски сделки,
а последното обстоятелство е било известно на заемодателя предвид факта, че погасяването
2
им е извършвано директно от последния на кредиторите по търговски сделки с обичайна
търговска дейност на длъжника.
На следващо място, за неплатежоспособността на длъжника можело да се съди и от
предприемането на принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, от обявените в ГФО отчети за
периода 2012-2013г., в които била отразена единствено загуба от дейността, както и че
единствените приходи са били от отдаването под наем на дълготрайни активи на длъжника
на неговия кредитор „Бест Фрутс“ЕООД, които обстоятелства не можело да не се знаят от
него предвид наличието на свързаност между двете дружества.
Предвид горното според синдика предявеният иск за относителна недействителност
на извършените прихващания с активните вземания на прихващащият кредитор възникнали
след 17.12.2013г. е изцяло основателен и неправилно е бил отхвърлен от съда в
отхвърлителната част.
По отношение на иска с правно основание чл.645, ал.4 от ТЗ се твърди, че са
неправилни изводите на съда за неоснователността на иска за прогласяване
недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от
длъжника прихващане на суми в размер на 575 235,40 лева, съгласно споразумения от
10.12.2013г.; 10.01.2014г; 10.02.2014г. и от 28.02.2014г. Счита, че между страните не е
налице спор относно извършените с посочените протоколи прихващания, нито по
съществуването на насрещните задължения, като по делото е установено, че същите са
включени в счетоводните документи на страните, като извършеното с тях прихващане също
е осчетоводено като страните по този начин са приели в отношенията помежду им, че
посочените в споразумението суми са погасени чрез извършеното прихващане.
По отношение на осъдителните искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.327
ТЗ във вр. с чл. 649, ал.2 ТЗ синдикът счита, че след като преферентните искове са приети за
основателни и поради безспорно доказаните в производството валидно възникнали наемно и
продажбено правоотношение и неизпълненото задължение от ответника, при липса на
оспорване на техния размер следва да се приемат за основателни само на това основание
предявените осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.327 ТЗ.
Извършена е размяна на книжа съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Бест Фрутс“ЕООД е изразила становище за неоснователността
на въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от „Бест
Фрутс“ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част с
твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно поради съображения, изложени в жалбата.
Твърди се, че са били необосновани на първо място изводите на съда, че протоколът за
прихващане от 01.06.2017г. не обективирал изявление на кредитора „Бест Фрутс“ЕООД до
синдика на несъстоятелния длъжник, тъй като такова все пак било направено в хода на
3
настоящото производство, поради което и съдът бил длъжен да го обсъди.
Неправилно било и приетото от съда, че към момента на прихващането,
обективирано с протоколи от 30.12.2014г. и от 30.12.2015г. е било налице предположение за
знание за настъпилата неплатежоспособност на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/от
страна на „Бест Фрутс“ЕООД, обосновавайки с посочената от самия кредитор в молбата му
по чл.625 от ТЗ предполагаема начална дата на неплатежоспособността.Според въззивника
дори и към 10.04.2014г. да е било налице знание за предполагаемата неплатежоспособност
не може да се приеме, че това предположение е продължавало да съществува и по-късно
през целия период на извършване на прихващанията, още повече че молбата за откриване на
производство по несъстоятелност първоначално е била отхвърлена като неоснователна от
СГС, с което и презумпцията за знание, ако се приеме, че е била налице към този момент, е
била опровергана с постановяването на това решение. Жалбоподателят счита за неправилно
и приетото от страна на първоинстанционния съд, че по отношение на извършените
доставки на стоки е приложима общата 5 годишна давност, а не специалната 3 годишна
давност, тъй като противно на приетото от съда, извършваните доставки са се извършвали в
рамките на едно правоотношение, като за последното свидетелства тяхната периодичност.
Поради така изложените съображения жалбоподателят „Бест Фрутс“ЕООД моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове са бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
синдика на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ предявена срещу дружеството длъжник и
„Бест Фрутс“ЕООД за обявяване на извършени от кредитора „Бест Фрутс“ЕООД в периода
30.12.2014 г. – 01.06.2017 г. прихващания на вземания в размер на 1 348 991,04 лева за
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/, на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ,
съединен с иск с правна квалификация чл. 645, ал. 4 ТЗ вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване
относителната недействителност на извършени от длъжника в периода 10.12.2013 г. –
28.02.2014 г. прихващания на вземания в размер на 575 235,40 лева с насрещни вземания на
„Бест Фрутс“ЕООД, като срещу ответника „Бест Фрутс“ЕООД от несъстоятелния търговец
са предявени и обусловени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
4
квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ, за заплащане на сумата 6203,58 лева,
представляваща дължим за периода от м. 01.2015 г. до м.10.2015 г. наем по неформален
договор за наем на МПС, за заплащане на сумата 1 276 742,68 лева – наем, дължим за
периода м. 03.2014 г. - 04.06.2017 г. по договор за наем на недвижимо имущество, сключен
на 02.01.2014 г., както и за заплащане на сума в размер на 68 095,20 лева – наем, дължим за
периода м. 04.2015 г. - м. 06.2017 г. по договор за наем на оборудване от 03.02.2014 г. и иск
с правна квалификация чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата 464 726,15 лева - цена на
доставени в периода 29.11.2013 г. – 31.12.2014 г. стоки, за цената на които са издадени 24
фактури.
Твърди се, че с решение № 1230 от 31.05.2017 г., постановено по т. д. № 5997/2016 г.
по описа на Апелативен съд – гр. София, било открито производство по несъстоятелност
спрямо „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/, поради настъпила неплатежоспособност с
началната дата 31.12.2012 г.
Сочи се, че между неплатежоспособното дружество, като немодател и ответника
„Бест Фрутс“ЕООД, като наемател са възникнали три наемни правоотношения с различен
предмет – отдаване на недвижим имот за временно и възмездно ползване с договор от
02.01.2014 г., отдаване ползването на оборудване с договор от 03.02.2014 г. и предоставяне
ползването на МПС, като и по трите договора ответникът „Бест Фрутс“ЕООД срещу
предоставеното ползване дължи плащането на уговорената наемна цена.
Сочи се и че с оглед извършени доставки на суровини и материали за производство
„Бест Фрутс“ ЕООД дължало цената им в размер на 464 726,15 лева.
В исковата молба се твърди, че между „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ и „Бест
Фрутс“ ЕООД в периода от 10.12.2013 г. до 01.06.2017 г. били сключени споразумения за
погасяване на насрещни задължения за сума в размер на общо 1 926 958,24 лева, при знание
за влошеното финансово състояние на наемодателя и доставчик, тъй като именно по молба
на кредитора „Бест Фрутс“ ЕООД било открито производството по несъстоятелност по
отношение на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/.
От страна на „Бест Фрутс“ ЕООД били извършени прихващания с насрещни
задължения към несъстоятелния търговец, за което в периода 30.12.2014 г. - 01.06.2017 г.
били съставени 12 броя протоколи за суми в общ размер от 1 348 991,04 лева. Вземанията на
несъстоятелното дружество били възникнали в периода 30.04.2014 г. - 01.06.2017 г и
произтичали от договорите за наем и за доставка, а вземанията на „Бест Фрутс“ ЕООД
станали изискуеми и ликвидни в периода 26.05.2014 г. - 01.06.2017 г., но не било ясно от
какъв правопораждащ факт произтичат те. Поради това „Бест Фрутс“ ЕООД било придобило
вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но при знание за настъпилата неплатежоспособност и на
факта, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. При извършване на
5
прихващанията до 30.09.2016 г. страните били представлявани от едно и също лице – Б. А.
Т., а впоследствие от Д. Г.. В представените протоколи подробно били описани вземанията и
задълженията, които са прихванати, като вземанията на „Бест Фрутс“ ЕООД към
несъстоятелния длъжник били възникнали след датата на депозиране на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, което обуславяло приложимост на
разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Част от прихващанията за суми в размер на общо 613 078,04 лева били извършени от
несъстоятелния длъжник в период от една година назад от предявяването на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност – 10.04.2014 г. и след определената от съда
начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г., което сочело да е осъществена
хипотезата на чл. 645, ал. 4 ТЗ. От посочената сума следвало да се изключи сумата 37 842,64
лева, която би получил кредитора „Бест Фрутс“ ЕООД при разпределение на осребреното
имущество, поради което се претендира недействителност на прихващанията, извършени от
длъжника по отношение масата на несъстоятелността до размера на сумата 575 235,40 лева.
В отговора на исковата молба ответникът „Бест Фрутс“ ЕООД е изложил становище,
че предявените искове са допустими, но недоказани и неоснователни. Счита, че не били
налице правните предпоставки за приложимост на хипотезата на чл. 645, ал. 3 ТЗ, като
фактите в производството по несъстоятелност сочели на липсата на такова знание – молбата
на дружеството била отхвърлена, а „Бест Фрутс ЕООД оттеглило въззивната си жалба
именно защото счело, че длъжникът бил преодолял финансовите си затруднения.
По отношение на сключеното споразумение за прихващане от 28.02.2014 г. между
„Авенди“ ООД, „Бест Фрутс“ ЕООД и „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/, с което било
извършено погасяване на задълженията на последния към „Авенди“ООД за сметка на
задълженията на „Бест Фрутс“ ЕООД към „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ до по-
малката сума, а именно 328 831,45 лева, хипотезата на чл. 645, ал. 3 ТЗ била неприложима
тъй като масата на несъстоятелността с това прихващане въобще не била увредена, тъй като
„Авенди“ ООД би получило същата сума от осребреното имущество.
Счита, че извършените от длъжника прихващания за сумата от 613 078,04 лева не
били недействителни, защото не увреждали масата на несъстоятелността, тъй като при
разпределение на осребреното имущество, ако не са били извършени тези прихващания,
„Бест Фрутс“ ЕООД би следвало да получи пълния размер на вземанията си – 613 078,04
лева.
По отношение на осъдителните искове за заплащане на наемна цена твърди
недължимост на претендираните суми, тъй като липсвали валидни наемни правоотношения,
наетото недвижимо имущество и оборудване не било предадено на наемателя и при
условията на евентуалност – вземанията били погасени по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 464 726,15 лева,
6
представляваща дължима цена на доставени стоки, счита че същата е недоказана, тъй като
стоките не били реално доставени, не била представена фактурата от 29.11.2013 г., а
представените такива били неавтентични. Прави евентуално възражение вземането за цената
на стоките да е погасено по давност, като следвало да се приложи чл. 111 б. „в“ ЗЗД, тъй
като се касаело за периодични доставки между търговците.
В случай, че исковете за обявяване на извършените прихващания за недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността, били приети за основателни, прави възражение за
съдебно прихващане със сумата в размер на 1 453 045,17 лева, представляваща разликата
между сбора на сумите по извършваните в периода от 10.12.2013 г. до 01.06.2017 г.
прихващания и сумата в размер на 436 070,43 лева, представляваща вземания, включени в
списъка на приетите от синдика вземания.
В допълнителната искова молба синдикът на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ е
изложил доводи, че ответникът „Бест Фрутс“ ЕООД и несъстоятелният длъжник били
свързани лица, поради което и знанието за влошеното финансово състояние се презумирало,
а оспорващият този факт ответник следвало да опровергае презумпцията. Наемни
правоотношения били възникнали, тъй като наемателят не оспорвал ползването на вещите,
включително заплащал уговорената наемна цена. Нормативната уредба не изисквала
представените фактури да съдържат подпис и печат на съставителя. Направеното съдебно
възражение за прихващане било недопустимо, понеже се заобикалял реда по чл. 722 ТЗ.
Оспорва доводите на ответника за приложението на кратката тригодишна давност по
отношение на договорите за доставка на стоки.
В допълнителния отговор ответникът е поддържал възраженията вече релевирани с
отговора, включително възраженията за съдебно прихващане.
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и се установява от вписванията по партидата на
„Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ в ТР, че с решение № 1230/31.05.2017 г. по т. д. №
5997/2016 г. на САС, 6 състав,е открито производство по несъстоятелност, поради настъпила
неплатежоспособност с приета от съда начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012 г.
Не се спори, а и се установява, че производството е инициирано от настоящия
ответник „Бест Фрутс“ЕООД с депозирана на 10.04.2014 г. молба по чл.625 от ТЗ, в която е
основал активната си легитимация като кредитор по извършени доставки на стоки, както и
по договор за паричен заем.
Видно от представения по делото и приет като доказателство договор за договор за
наем, сключен на 02.01.2014 г., дружеството-длъжник се съгласило да предостави на
ответника „Бест Фрутс“ ЕООД за временно ползване терен и сгради, описани в приложение
№ 1 към договора с обща площ от 9040 кв. м., срещу месечна цена, определена в
7
приложение № 2 към договора на кв. м. наета площ, като за площ от 8839 кв.м. се дължала
цена от 1,50 евро/кв. м., а за администрация – четвърти етаж с площ 165 кв. м. и
администрация – управление производство с площ 36 кв. м. – 5,00 евро/кв.м.. Така общата
наемна цена за ползване на недвижимите имоти възлизала на 27 896,98 лева. Към договора
са сключени и анекси, като с анекс от 01.07.2016 г. общата наемна цена (без посочване на
размера й) е намалена с 5040 лева без ДДС, срещу задължение на наемателя да осигурява
охрана на целия имот. Въз основа на анекс № 2/03.01.2017 г. към договора за наем
(формално същият представлява анекс № 3), на наемателя били предоставени допълнителни
площи срещу заплащане на месечна цена в размер на 6000 лева, без ДДС.
Не се спори, а и се установява, че между ответниците е сключен на 03.02.2014 г. и
договор за наем на оборудване срещу заплащане на месечна наемна цена от 1469 лева без
ДДС за ползването на 4 броя електрокари, 1 газокар и 1 ричтрак.
В производството пред първостепенния съд са представени и са приети като
доказателства фактури за дължима наемна цена по договора за наем на оборудване,
съответно по договор за наем на терен и сгради от 02.01.2014 г., като са представени и
фактури за наем за ползване на автомобил, индивидуализиран с регистрационен номер, като
част от фактурите са подписани за получателя „Бест Фрутс“ ЕООД.
Ответникът „Бест Фрутс“ ЕООД е оспорил автентичността на положения от името на
представляващия Б. А. Т. подпис в договора за наем на недвижимо имущество от 02.01.2014
г. и договора за наем на оборудване от 03.02.2014 г., но оспорването е прието от съда за
недоказано, тъй като чрез приетото заключение на съдебно-графическата експертиза, което
съдът е кредитирал, е установено, че положените подписи са изпълнени именно от Б. Т.. В
този смисъл формалната доказателствена сила на документите правилно е преценена от
първоинстанционния съд, че не е разрушена и изявленията в тях следва да се считат като
такива на Б. Т., който е вписаният органен представител на дружествата, към сключване на
договорите.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство споразумение за
погасяване на задължения от 10.12.2013 г. „Бест Фрутс“ ЕООД, представлявано от Б. Т. и
„Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/, представлявано от същото лице, са се съгласили
задълженията на първото дружество, съгласно 5 фактури на обща стойност от 103 184,94
лева да бъдат погасени с извършено от същото дружество от името и за сметка на второто,
плащане на трудови възнаграждения в размер на 100 205,76 лева, заедно с банкови такси в
размер на 108,60 лева. Фактурите, породили задълженията на „Бест Фрутс“ ЕООД, имат за
предмет цена на доставени стоки, а фактура № 150671/11.12.2013 г. – разходи по договор за
наем, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Видно от представеното по делото и прието като доказателство споразумение за
погасяване на задължения от 10.01.2014 г. същите страни са постигнали съгласие
задълженията на „Бест Фрутс“ ЕООД по издадени в периода 11.12.2013 г. – 10.01.2014 г.
8
фактури на обща стойност 104 181,12 лева, които с оглед заключението на съдебно-
счетоводната експертиза имат за предмет цена на доставени стоки, да бъдат изпълнени чрез
заплащане на трудови възнаграждения, дължими от „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ на
негови служители, възлизащи на сума в размер на 102 559,04 лева, заедно с банкови такси от
102,90 лева.
Воля със същото съдържание е изразена и в споразумение за погасяване на
задължения от 10.02.2014 г., като задължението на „Бест Фрутс“ ЕООД към несъстоятелния
длъжник по фактура, издадена на 30.12.2013 г. за сумата 160 020,19 лева, представляваща
цена на доставени стоки, следвало да се изпълни чрез заплащане на трудови възнаграждения
на служители на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ в размер на общо 81 187,19 лева,
както и чрез заплащане на банкови такси от 92,10 лева.
В споразумение за прихващане от 28.02.2014 г., сключено между неучастващото в
настоящото производство лице „Авенди“ ООД и ответниците „Бест Фрутс“ ЕООД и
„Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/, последното е признало задължения към „Авенди“
ООД в размер на 328 831,45 лева, съответно „Бест Фрутс“ ЕООД признало да дължи на
„Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ сумата 331 967,87 лева, представляваща цена на
доставени стоки, възнаграждение за транспортни услуги, административно обслужване и
разходи във връзка с наемно правоотношение, а „Авенди“ ООД –на „Бест Фрутс“ ЕООД
сумата 329 763,90 лева по фактура № **********/10.02.2014 г., поради което страните се
съгласили между задълженията да се извърши прихващане, като „Бест Фрутс“ ЕООД остане
задължено към несъстоятелния длъжник за сумата 3136,12 лева, а „Авенди“ ООД – към
„Бест Фрутс“ ЕООД за сумата 932,45 лева.
Не се спори, а и се установява, че между „Бест Фрутс“ЕООД и „Болкън Пропърти
Сървисис“ЕАД/н/ в периода 30.12.2014 г. – 01.06.2017 г. са оформени още 12 протокола за
прихващане на взаимни вземания и задължения, като насрещните задължения са
индивидуализирани чрез посочени фактури (без да е ясен правопораждащия вземането факт)
или като главница по договор за заем. С оглед представените в производството
доказателства първоинстанционният съд е приел, че посочената в протоколите главница по
договор за заем представлява главницата по договор за заем, сключен на 17.12.2013 г., която
към предявяването на молбата по чл. 625 ТЗ „Бест Фрутс“ ЕООД твърди да е възлизала на
2 344 619,51 лева, която основно е прихващана с вземането за наемна цена по договорите за
наем на недвижим имот, наем на оборудване и на МПС. В протоколите за прихващане от
30.12.2015 г., 29.07.2016 г., 31.08.2016 г.30.09.2016 г., 30.12.2016 г. и 01.06.2017 г.
вземанията на „Бест Фрутс“ ЕООД произтичат от издадени в периода 25.11.2013 г. -
07.04.2014 г. фактури, които са предявени за удовлетворяване и в производството по
несъстоятелност, но са включени в списъка на неприетите вземания и възражението на
кредитора срещу този извод на синдика е оставено без уважение, без да се твърди и доказва
да е предявен иск по чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на тези вземания.
9
Тези фактически констатации на първоинстанционния съд не са оспорени и в двете
въззивни жалби, поради което и въззивният съд доколкото на осн. чл.269 ГПК при проверка
на правилността на решението е ограничен от посочените в жалбата доводи, намира че не
следва да ги подлага на самостоятелна и отделна проверка.
Между страните не се спори, а и се установява, че в производството по
несъстоятелност на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ от страна на „Бест Фрутс“ЕООД са
били предявени и приети от синдика за удовлетворяване вземания в размер на 436 070,43
лева, основани на споразумения за плащане, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като в
списъка на неприетите вземания са включени такива в размер на 4 735 123,10 лева, от които
вземания, основани на договор за заем на парични средства от 17.12.2013 г. и вземания в
размер на 653 726,71 лева, представляващи незаплатена цена на доставени стоки по фактури,
издадени в периода 25.11.2013 г. – 01.08.2016 г. С определение от 13.09.2017 г. съдът по
несъстоятелността, с оглед депозирано от „Бест Фрутс“ ЕООД възражение, включил в
списъка на приетите вземания сумата 1 404 495,06 лева – предоставени заеми и наредени в
полза на трети лица в изпълнение на задължения на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/
суми в периода 17.12.2013 г. – 31.12.2016 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 8 ТЗ, като оставил без уважение възражението по отношение на вземанията за сумата 2
136 896,53 лева – неустойка по договор за заем на парични средства и за сумата 653 726,71
лева – цена на продадени стоки по фактури и обезщетение за забава върху главницата. Не се
твърди и не се установява приетите вземания да са оспорени с искове за несъществуването
им, нито кредиторът „Бест Фрутс“ ЕООД да е инициирало производство за установяване
съществуването на неприетите вземания.
В производството пред първата инстанция са приети основно и допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които и настоящият съдебен състав, както и
първоинстанционния съд ги кредитира изцяло като обосновани и съответни на събраните в
производството доказателства и основава изводите си на тях.
Вещото лице, след проверка на счетоводните книги на страните, до които му е
осигурен достъп, е констатирало, че счетоводно са отразени 16 прихващания между
страните, като едно от тях включва участието и на трето за спора лице („Авенди“ ООД), за
сума в общ размер от 1 962 069,08 лева. Ответникът „Бест Фрутс“ ЕООД е отразило
прихващания на сума в размер на 393 727,96 лева по партида с аналитичност „Клиент
ББКо“, съответно за сумата 328 831,45 лева по сметка с аналитичност „Клиент А.“, по
счетоводна сметка предоставени краткосрочни заеми с аналитичност „Краткосрочни заеми
на свързани лица други“ – със сумата 849 123,08 лева и по счетоводна сметка доставчици с
аналитичност „Доставчик ББКо“ – със сумата 1 596 207,45 лева, както и по сметка други
дебитори с аналитичност „Б.Б.К.“ ЕАД“ – със сумата 106 560 лева по протокол за
прихващане от 01.06.2017 г., който не съдържа подпис на представител на „Бест Фрутс“
ЕООД и изявлението е отправено до Д. Г., представляващ „Болкън Пропърти
Сървисис“ЕАД/н/, при положение, че на 31.05.2017 г. по отношение на дружеството е било
10
открито производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик.
Видно от заключението на вещото лице всички протоколи за прихващане са
намерили счетоводно отразяване в търговските книги на „Бест Фрутс“ ЕООД, като са взети
операции за намаляване на вземанията към „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/
и намаляване на задълженията към това дружество. Несъстоятелният длъжник е включил
всички фактури, по отношение на които са извършени прихващания в дневниците за
продажби по ЗДДС, които възлизат на сумата 1 769 246,67 лева без ДДС, респ. в дневниците
за покупките по ЗДДС са включени всички фактури с които са извършени прихващания,
които са на стойност 1 179 767,95 лева без ДДС и включват фактурите с доставчик „Авенди“
ООД.
В допълнителното заключение, вещото лице е установило, че фактурите описани в
процесните протоколи за прихващане, издадени от несъстоятелния длъжник са на обща
стойност 2 104 786,48 лева (с ДДС), която стойност се разпределя, както следва: по договор
за наем на недвижим имот – 1 276 742,68 лева (с ДДС), по договор за наем на МПС –
5460,00 лева (с ДДС), по договор за наем на оборудване – 56 078,40 лева (с ДДС), разходи
във връзка с всеки сключен договор за наем – 368 507,98 лева (с ДДС) и за цена на доставени
стоки - 397 997,42 лева (с ДДС).
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 645, ал. 3 ТЗ са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.645, ал.3 ТЗ прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на
вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Целта на този иск е да преодолее поставянето на получилия удовлетворение чрез
прихващането кредитор в по-добро положение/преференция/ в сравнение с това, в което той
би бил при разпределение на имуществото на длъжника по правилата на чл.722 ТЗ, ако това
прихващане не бе извършено.С цитирания иск се упражнява субективно право на синдика за
прогласяване относителната недействителност - по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на прихващане, извършено от кредитор, с източник следния фактически
състав :
Кредиторът трябва да е придобил вземането и задължението си преди откриването на
производството по несъстоятелност, но към момента на придобиването /на което и да е от
двете/ да е знаел било за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост,било за
11
подаването на молба по чл. 625 ТЗ. Последната предпоставка е субективна и се свързва с
недобросъвестност на извършващия прихващането кредитор на длъжника в
несъстоятелност. От друга страна, разпоредбата на чл. 645, ал.3 ТЗ обвързва знанието с
момента на придобиване на вземането или на задължението, а не с момента на извършване
на самото прихващане, което само по себе си би могло да бъде сторено и на един много по-
късен етап. Необходимостта самото прихващане да е извършено след по-ранната от двете
дати-на подаване на молбата по чл.625 ТЗ или на неплатежоспособност /свръхзадълженост/-
е логическо следствие от субективния елемент на чл.645, ал.3 ТЗ, а именно- знанието на
кредитора за това, че към момента на придобиване на вземането или задължението спрямо
длъжника е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или е подадена
молба за откриване на производство по несъстоятелност. Очевидно е невъзможно
кредиторът да извърши прихващане преди придобиване на вземането и задължението си,
към които релевантни моменти е невъзможно да знае за посочените обстоятелства
/неплатежоспособността или молбата по чл.625 ТЗ/ ако те не са се случили в обективната
действителност. Следователно, ако прихващането е извършено преди по-ранната от двете
посочени дати, то не може да бъде атакувано по реда на чл.645, ал.3 ТЗ, какъвто случай няма
спор, а и се установява, че не е настоящият.
Горепосочените елементи от фактическия състав, пораждащ упражненото в случая-
от синдика потестативно право, следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно
доказване.
В случая съобразно установените по делото факти следва да се приеме, че
задълженията и вземанията на прихващания кредитор „Бест Фрутс”ЕООД са придобити
съгласно цитираната норма преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност от 31.05.2017г. Видно от събраните по делото писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице задълженията на прихващания кредитор
произтичат от договор за наем на недвижим имот от 2.01.2014г.; за наем на оборудване от
3.02.2014г. и за цена по договори за продажба на стоки, а насрещното му вземане произтича
от договор за паричен заем с длъжника, като от приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че усвояването на паричните
средства по заема и осчетоводяването на доставките на стоките е ставало през времето
преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника. Следователно
установява се да е налице първата/обективна предпоставка/ за осъществяване на
фактическия състав на относителната недействителност на прихващането по чл.645, ал.3 от
ТЗ- кредиторът да е придобил задължението и вземането си, които са предмет на
прихващането, преди откриването на производството по несъстоятелност.
Налице е и втората- субективна предпоставка, а именно кредиторът „Бест
Фрутс”ЕООД да е придобил което и да е от двете- вземането или задължението преди
откриването на производството като е знаел за предполагаемата неплатежоспособност или
свръхзадълженост, респ. за подаването на молба по чл.625 ТЗ, което да сочи за неговата
12
недобросъвестност.
На първо място, самото производство по чл.625 от ТЗ е инициирано по молба на
самия кредитор „Бест Фрутс”ЕООД в която са изложени твърдения за наличието на пречки
на невъзможността на неговия длъжник „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/, произтичащи
от договора за паричен заем, поради причини сочещи за наличието на обективното
състояние на неплатежоспособност на длъжника. Посочено е в молбата, че причина
длъжникът му да не може да погасява съществуващите си изискуеми задължения по
договора за паричен заем са предприетите действия на принудително изпълнение от страна
на негов заложен кредитор като дори е посочено, че именно действие е продиктувало
необходимостта от провеждане на производство по чл.625 ТЗ, както и с налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.629 ТЗ, насочени към спирането на това
принудително изпълнение.
На следващо място, няма спор, а и се установява от справка в търговския регистър по
партидите и на двете дружества, че от 6.11.2012г. до 30.09.2016г./тоест периода през който
са придобити вземанията и задълженията на прихващания кредитор/ като член на съвета на
директорите на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД е участвал Д. Г., като едновременно с
това същото лице е и едноличен собственик на капитала и управител на ответника „Бест
Фрутс”ЕООД от учредяването на дружеството до момента.
Наред с горното длъжникът „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД през периода от
6.11.2012г. до 24.09.2014г. е бил представляван от изпълнителния директор Б. Т., който
едновременно с това е действал и като пълномощник на „Бест Фрутс”ЕООД при
сключването на договора за наем от 02.01.2014г. на терен и производствени сгради и
анексите към него и на договора за наем на оборудване от 03.02.2014г.
Съгласно §1, ал.1, т.6,7 и 8 и ал.2 от ДР на ТЗ, свързани са лицата, чиято дейност се
контролира пряко или косвено от трето лице, лицата, които съвместно контролират пряко
или косвено трето лице, лицата, едното от които е търговски представител на другото и
лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго
лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от
обичайните.
Гореописаните обстоятелства, сочещи на свързаност по см. на §1, ал.1 и ал.2 от ДР на
ТЗ, сочат на това, че съгласно чл. 649, ал.4 от ТЗ знанието на прихващащия кредитор за
влошеното финансово състояние на длъжника следва да се презумира, поради което и в
негова доказателствена тежест е да опровергае съществуващата оборима презумпция, нещо
което той не е успял да стори в настоящия процес. Напълно необоснован е изводът на
първата инстанция, че презумпцията била опровергана поради това, че в молбата си по
чл.625 ТЗ прихващащият кредитор бил посочил като начална дата на
неплатежоспособността датата 10.04.2014г. и че поради това тя следвало да се счита като
13
релевантна такава при преценката за възникването на вземанията, респ. на задълженията на
„Бест Фрутс”ЕООД.
Видно от съдържанието на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
подадена от „Бест Фрутс”ЕООД, последният изобщо не е сочил начална дата за
неплатежоспособността на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/. Твърдял е само, че от
датата на падежа на задължението на длъжника/без да се сочи конкретния му източник,
доколкото се твърдят изискуеми вземания произтичащи от договори за заем и за доставка на
стоки/ можело да се направи обоснован извод, че обективната неспособност да погасява
изискуемите си задължения е трайна, но без да сочи конкретна дата на това като при всички
положения според него тази дата не следвало да е по-късна от подаването на молбата по
чл.625 ТЗ. Това твърдение на кредитора е изключително неясно и противоречиво и същото
само по себе си по никакъв начин не може да обоснове извод в приетия от
първоинстанционния съд смисъл. В най-добрия случай въз основа на него може да се
формира извод, че самият кредитор не изключва възможността датата да бъде и по ранна,
което между впрочем е и установено в хода на производството пред въззивната инстанция.
Предвид на гореизложеното в процесния случай следва да намери приложение
презумпцията за недобросъвестност, поради което следва да се приеме, че прихващащият
кредитор да е знаел за неплатежоспособността най-късно от определената начална дата-
31.12.2012г. А това от своя страна води до извода, че постановеното решение в
отхвърлителната част –за извършените преди 10.04.2014г. прихващания е неправилно,
поради което решението следва да бъде отменено в тази му част като вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ като
основателни да бъдат уважени до пълния им предявен размер от 1 348 991, 04 лева.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 645, ал. 4 от ТЗ :
Съгласно чл.645, ал.4 ТЗ недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на
осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, независимо от това, кога са възникнали
двете насрещни задължения.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от синдика на
„Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ по отношение на кредиторите на несъстоятелността
извършеното от длъжника прихващане на суми в общ размер на 575 235,40 лева съгласно
споразумения от 10.12.2013г.; 10.01.2014г., 10.02.2014г. и от 28.02.2014г. поради липсата на
задължения на „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ към „Бест Фрутс”ЕООД.
Правилни са изводите на първата инстанция, че и в трите споразумения от 10.12.2013
г., 10.01.2014 г. и 10.02.2014г. длъжникът „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ има само
14
качеството на кредитор на „Бест Фрутс”ЕООД за вземания за цена на доставени стоки по
издадени в периода 29.11.2013 г. – 10.01.2014 г. фактури, но не и да е носител на насрещни
задължения към последния за да може да се осъществи материално правния ефект на
компенсацията като способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-
малкото от тях. Това е така, защото при всички случаи прихващането изисква
съществуването на две насрещни задължения (вземания), като прихващащият трябва да има
качеството кредитор и длъжник, без да е необходимо задълженията да са породени от едно
и също правоотношение.
В настоящия случай волята на страните, обективирана и в трите споразумения, е да се
погасят съществуващи задължения на „Бест Фрутс”ЕООД към „Болкън Пропърти
Сървисис“ЕАД/н/, което е следвало да стане чрез погасяване на негови изискуеми
задължения за трудови възнаграждения към трети лица и едва след това да се извърши
прихващане и то не от несъстоятелния длъжник, а от другата страна до размера на по-
малката сума. Със сключването на споразуменията страните на практика са уговорили на
осн. Чл. 65, ал.2 от ЗЗД различен начин на изпълнение- даване вместо плащане, чрез
погасяване на съществуващи задължения на несъстоятелния длъжник към трети лица „Бест
Фрутс“ЕООД да се освободи от задълженията си към своя кредитор. Съответно при липсата
на доказано плащане не може да настъпи и материално правния ефект на компенсацията
чрез едностранно изявление на „Бест Фрутс“ЕООД за каквато между впрочем нито се
твърди нито се доказва да е била осъществена.
По отношение на споразумението от 28.02.2014 г. също не би могло да се приеме, че
длъжникът е извършил прихващане с насрещни свои вземания към „Бест Фрутс“ЕООД и по
този начин да е постигнат преферентен ефект спрямо този кредитор на несъстоятелността.
Несъстоятелният длъжник не е било носител на задължения към „Бест Фрутс”ЕООД, а към
третото лице „Авенди“ООД. „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД/н/ е носител на права на
вземания срещу „Бест Фрутс”ЕООД за цена на доставени стоки и възнаграждения за
предоставени услуги по издадени в периода 30.12.2013 г. – 28.02.2014 г. фактури и срещу
поетото от последния задължение да погаси изискуемите задължения на длъжника към
третото лице страните са се съгласили са се погасят тези негови задължения. Тоест чрез
конструкцията на сключеното между страните тристранно споразумение отново се постига
крайния правен ефект на погасяването на съществуващо задължение чрез datio in solutum, но
тя не отговоря на изискването за насрещност на задълженията, предвидено в чл. 645, ал. 4
ТЗ.
По изложените съображения, следва да се приеме, че предявеният иск за обявяване на
извършените от страна на длъжника „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД прихващания с
насрещни задължения към „Бест Фрутс“ ЕООД на суми в общ размер от 575 235,40 лева, за
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността правилно е бил
отхвърлен като неоснователен и поради съвпадането в крайните изводи между двете
съдебни инстанции обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
15
По основателността на предявените обусловени осъдителни искове съдът намира
следното :
Съгласно нормата на чл.649, ал.2 от ТЗ при предявяване на отменителните искове с
правно основание чл.645, 646, 647 от ТЗ и свързаните искове с правно основание чл.135 от
ЗЗД синдикът може да предяви и обусловените от уважаването на отменителните искове за
попълване масата на несъстоятелността. Нормата на чл. 649, ал.2 ТЗ е бланкетна и според
конкретиката на всеки отделен случай би могла да препраща към различни правни норми от
други нормативни актове. Предявените в настоящото производство обективно съединени
искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.232, ал.2 от ЗЗД са именно такива- чрез
тях се цели попълване на масата на несъстоятелността с оглед да се осигури справедливото
и сравнително равномерно удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността на
фазата на разпределение осребреното имущество на длъжника.При наличието на извод по
иска с правно основание чл.645, ал.3 от ТЗ, че прихващането на насрещните задължения на
кредитора „Бест Фрутс“ЕООД е резултат от негово недобросъвестно поведение и правните
му последици спрямо масата на несъстоятелността ще се считат за ненастъпили, съответно
задължението на кредитора към длъжника за непогасено чрез прихващането като
погасителен способ, то и осъдителните искове биха били основателни. Следователно,
предявените осъдителни искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.232, ал.2 от ЗЗД
биха били основателни само до размера от 1 348 951, 04 лева, за които последиците на
прихващанията, извършени от кредитора „Бест Фрутс“ЕООД по иска с правно основание
чл.645, ал.3 от ТЗ е уважен и до която сума прихващанията не следва да бъдат зачетени по
отношение на масата на несъстоятелността. За сумата от 575 235, 40 лева за които е
отхвърлен обуславящият конститутитивен иск с правно основание чл.635, ал.4 от ТЗ
предявените обусловени осъдителни искове ще се явяват неоснователни само на това
основание.
По обусловения иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ съдът намира следното :
В тежест на ищеца по предявения от него иск с правно основание Чл.327,ал.1 от
Търговския закон е да докаже съществуването на твърдяното от него материално
правоотношение,основано на договор за търговска продажба, както и че той е изпълнил
задължението си да достави стоката, предмет на договорите, за да има правото да получи
уговорената покупна цена.
В случая от страна на ищеца не се твърди да са налице договорни отношения
възникнали въз основа на подписан договор за покупко-продажба, а доставката на стоките
да е ставала въз основата на съставени за всяка отделна доставка фактури, при които за
доставчик е посочен „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД, а за получател на стоката
ответника, като описаната във всяка фактура стопанска операция е за предаването на стока
срещу заплащане на посочената цена.
16
САС намира, че всяка от тези процесни фактури удостоверява сключването на
отделен договор за покупко-продажба между страните тъй като фактурите по смисъла на
Закона за счетоводството представляват писмени първични счетоводни документи,
удостоверяващи извършване на определени стопански операции и явяващи се основание за
отразяване на тези операции във вторичните счетоводни регистри. Де факто, с тях по
принцип се удостоверява предоставянето респективно получаването на определена стока
или извършването на дадена услуга и наличието на задължение за плащане срещу това на
сума представляваща цена на стоката или услугата. Данъчната фактура (каквато са и
процесните) от своя страна, съобразно разпоредбите на ЗДДС се издава при възникване на
данъчно събитие. Такова по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стока или
услуга, а според чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при договори с периодично изпълнение всеки период
се счита за самостоятелна доставка. В чл. 26 от ЗДДС от своя страна е споменато, че
посочената във фактурите цена е реалният размер на възнаграждението, получено или
дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката т.е. цената на съответната
стока.
Предвид гореизложеното и при липсата на други доказателства според въззивния съд
по принцип е достатъчно основание за формиране на извод за наличие на договор пораждащ
права или задължения между страните. В случая изразяването е условно по причина до този
извод може да се достигне ако фактурата материализира изходящи от двете страни по
сделката волеизявления.В случая на самите фактури такова от страна на ответника купувач
липсва, което е и логично поради това, че според ЗСч (чл. 7) това не е задължителен
реквизит на самата фактура. Това не значи, че извод за волеизявление на тази страна липсва
по причина, че фактурата (първичния счетоводен документ) задължително подлежи на
отразяване в счетоводството на съответния субект, с което реално се извършва
потвърждаване на материализираното в нея волеизявление. В случая видно от приетата по
делото счетоводна експертиза това е факт и изводът за наличие на сделка е несъмнен. Тук за
яснота е нужно да се спомене, че освен във вторичните счетоводни документи стопанската
операция удостоверена във фактурата(доставката) е намерила отражение и в регистрите по
ЗДДС на ответника -дневника за покупки, справката декларация, а и е упражнено правото на
приспадане на ДК. Последното от своя страна според ЗДДС е възможно само ако е налице
облагаема доставка т.е. с това съществуването й също е признато.
Предвид изложеното съдът приема, че по отношение на процесните фактури между
страните по делото е бил налице валидно сключен договор за търговска продажба, както и
че ищецът е изпълнил своите задължения по договора за търговска покупко-продажба и тъй
като съгл. Чл.327,ал.1 от Търговския закон купувачът е задължен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават правото да я получи , то в тежест
на ответника съгл. Чл.127,ал.1 от ГПК ще бъде да докаже, че е изплатил на продавача-ищец
по делото дължимата цена по договора, което той не стори в настоящия процес. Съдът взема
предвид и разпоредбата на Чл. 301 от Търговския Закон, от която следва, че тъй като
17
ответникът не се е противопоставил след като е узнал, че от негово име се подписват други
лица, се смята че той потвърждава тези действия.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че по делото се установява
наличието на облигационно отношение по силата на сключени договори за доставка на
стоки, стоките са доставени на ответника- въззивник по настоящото производство, че
издадените фактури са приети и осчетоводени от него и че тяхната стойност се дължи на
продавача.
Предвид извода на съда за основателеност на иска, следва да бъде разгледано
заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за погасителна давност.
Спорният въпрос е дали така уговореното възнаграждение има характер на "периодично
плащание" по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД. При отговора на този въпрос следва да се
изхожда от задължителното тълкувание, дадено с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК, според
което понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира
с: изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми и
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. С решението е
разяснено, че целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания,
е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително
известни на страните по правоотношението, като кредиторът и длъжникът в тези случаи
знаят изначално времето на изпълнение и по този начин с настъпването на всеки падеж на
кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално
за наличието на неизплатени такива. Изяснено е и, че "периодично" е това плащане, което
не е еднократно, а е задължение за повтарящо се изпълнение; изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт; отличителната разлика на периодичните
плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Настоящият съдебен
състав намира, че процесното вземане не отговаря на тези характеристики, тъй като както
правилно е изяснил и първоинстанционният съд периодичността в извършваните между
страните доставки не обуславя приложението на специалната три годишна давност, тъй като
тя е приложима за периодични плащания в рамките на едно правоотношение, а не по
различни продажбени правоотношения, макар и да са регулярно възникващи между
страните, каквито са именно и отношенията между страните в настоящия случай.
С оглед изложеното по-горе обусловеният осъдителен иск е основателен за сумата
11 766,03 лева, представляваща цената на доставени стоки, което задължение на ответника е
било погасено чрез прихващанията, които са обявени за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание разпоредбата на чл.645, ал.3
от ТЗ. Тъй като първоинстанционният съд е уважил иска само за 7 158,90 лева, решението в
18
отхвърлителната част следва да бъде отменено за разликата до основателния размер от 11
766,03 лева и вместо него да се постанови друго с което да бъде присъдена допълнително и
сумата 4 607, 13 лева, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В останалата отхвърлителна част на обусловения иск с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ решението следва да бъде потвърдено.
По обусловените осъдителни иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът
приема следното :
За да бъде уважен иска с правна квалификация Чл.232, ал.2, предложение първо от
ЗЗД ищецът следва при условията на пълно главно доказване да установи, че между
страните е възникнало валидно наемно правоотношение с предмет - описаните в исковата
молба имоти и уговорен наем в претендирания размер, че е предоставил имотите за ползване
на ответника.
С оглед на представените по делото и приети като доказателства Договор за наем на
недвижим имот от 02.01.2014г. и за наем на оборудване от 03.12.2014г. настоящият състав
приема, че между страните е възникнало наемно правоотношение по смисъла на Чл.228 от
ЗЗД, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и
възмездно ползване описаните в тези два договора движимо и недвижимо имущество,
представляващи терен и прилежащи сгради, както и техническо оборудване, които са
подробно описани в приложенията към договорите срещу заплащане на уговорената
месечна наемна цена.
Видно от приетата и неоспорената от страните съдебно-графологична експертиза,
чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено се
установява, че подписите за наемодател и наемател в двата договора за наем са положени от
едно и също лице- Б. А. Т., в качеството му на представляващ и на двете страни по
договора, следователно съдът приема предприетото от въззиваемия ответник оспорване
истинността на договорите за наем за недоказано, поради което следва да се приеме, че са
налице валидно възникнали договорни отношения между „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД
и „Бест Фрутс“ ЕООД по повод тези два договора за наем.
Същевременно от приетата в тази й част и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че както по двата договора за наем на недвижим имот
и оборудване, така и по неформалния договор за наем на лек автомобил наемателят е
осчетоводил издадените му фактури, поради което следва да се приеме, че е признал, че е
получил материалната престация ползване на вещите, предмет на договорите за
наем,съответно е волеизявил да погаси възникналите задължения чрез прихващане, поради
което няма основание да се счита, че го е оспорвал. Фактурата представлява първичен
счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във
връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на
търговеца и като такава тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
19
предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя.
Фактурата не е основание за плащане, а такова е извършването на материалната престация,
като фактурата само удостоверява този факт. Материалната престация в случая е
предоставянето във фактическа власт на наемателя на недвижимите и движимите вещи,
предмет и на трите договора за наем, което от своя страна обуславя и пораждането на
задължението за насрещно престиране на парична сума – наемна цена.
При действащ между страните наемен договор наемателят е длъжен да заплаща
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта, в размерите, определени с
договора и в зависимост от направените разходи. По делото от страна на ответника не се
ангажираха доказателства да е погасявал задължението си за плащане на наемна цена за
процесния период и по трите договора за наем, поради което следва да се приеме, че с оглед
изхода на спора по предявения преферентен иск с правно основание чл. 645, ал.3 от ТЗ и
поради доказаното в производството валидно възникнало наемно правоотношение и
неизпълнено задължение от наемателя, при липса на оспорване на неговия размер следва да
се приеме за основателен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.232, ал.2 от
ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла три годишна погасителна
давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД тъй като давност може да тече само от момента на настъпване
на конститутивния афект на решението по иска с правно основание чл. 645, ал.3 от ТЗ, като
в този случай новата давност всякога е пет годишна/чл. 117, ал.2 ЗЗД/. Правилото е, че
давност не тече против този, който не може да защити правото си тъй като с оглед
погасителният ефект на прихващането наемодателят „Болкън Пропърти Сървисис“ЕАД и
наемателят „Бест Фрутс“ ЕООД са считали, че вземането на наемодателя по договорите за
наем е погасено чрез извършване на прихващане с негови насрещни задължения към
наемателя по договори за паричен заем, поради което и е нямало как наемодателят да
предприеме действия за прекъсване на давността като например предявяване на иск, които
дори и да бяха предприети биха били приети за неоснователни с оглед погасителния ефект
на прихващането за двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. С други
думи, наемодателят не е имал вземане за наемна цена към наемателя тъй като то е било
погасено вследствие на двете насрещни компенсационни волеизявления между страните.
Едва след влизане в сила на конститутивното решение по предявения иск с правно
основание чл.645, ал.3 от ТЗ с което се прогласяват за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността извършените между кредитора и длъжника
взаимни прихващания може да се предяви осъдителен иск за дължимата наемна цена, с
който да се прекъсне течението на давността.
Предвид изложеното по-горе и с оглед изхода на спора по предявения обуславящ иск,
с който е прието, че са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на извършените прихващания за сумата от 1 348 991, 04 лева предявените обусловени
осъдителни искове за наемна цена по трите договора за наем се явяват основателни до този
20
размер. Обжалваното решение ще следва да бъде отменено в отхвърлителната му част като
вместо него се постанови друго, с което на ищеца бъде присъдена сумата 1 276 182 лева,
представляваща дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 02.01.2014г.;
сумата 56 078, 40 лева, представляваща дължима наемна цена по договор за наем на
оборудване от 03.02.2014г., както и за още 2 730 лева по неформалния договор за наем на
лек автомобил, които стойности следват от заключението на вещото лице. На ищеца следва
да бъде присъдена и законната лихва от предявяването на исковата молба- 04.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
По предявената от ответника насрещна въззивна жалба правилни са и следва да бъдат
споделени изводите на първата инстанция за неоснователността на предприетото от
ответника съдебно възражение за прихващане, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение.
Съобразно разясненията, дадени в решение № 52 от 28.09.2015 г. по т. д. № 509/2014
г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в което е прието, че въведените с разпоредбата на чл. 645 ТЗ
ограничения за прихващане имат за цел да предотвратят намаляването на масата на
несъстоятелността и нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите, следва да се
посочи, разпоредбата на чл. 645, ал. 1 ТЗ поставя конкретни условия само при наличието на
които може да се извършва прихващане между насрещни права на длъжника и кредитор на
несъстоятелността. Въведеното специално правило за материално прихващане на насрещни
вземания е в унисон с въведения в ТЗ, част ІV, чл. 685 и сл. ред кредиторите да предявяват
вземанията си пред синдика, при спазване на сроковете за предявяването им и забраната
след откриване на производството по несъстоятелност кредиторът да установява вземанията
си по исков ред, чрез образуването на съдебни или арбитражни производства (чл. 637, ал. 6
ТЗ извън изключенията по т. 1, т. 2 и т. 3). Приетите правила за предявяване на вземанията
се дължат на значението на вземанията на кредиторите за производството по
несъстоятелност. Предявяване на вземанията има съществено значение за определяне на
структурата на дълга на длъжника в несъстоятелност, от размера на вземанията на
кредиторите зависят възможностите за оздравяване на предприятието или пък самото
удовлетворяване на кредиторите при осребряване на масата на несъстоятелността, а когато
вземането не е предявено в определените в ТЗ срокове, то има за правна последица
погасяването на вземането на кредитора (чл. 685а ТЗ).
Следователно разглеждане на материалноправно възражение за прихващане,
направено от ответник, който има качеството на кредитор на несъстоятелността, по
предявен срещу него от синдика иск за попълване на масата на несъстоятелността, по
правилно е допустимо тъй като е изпълнено изискването на закона - чл. 645, ал. 2 ТЗ,
изявлението за прихващане да е отправено до синдика макар и това да е сторено в хода на
образуван срещу кредитора исков процес.В този случай, съдът е задължен да се произнесе
по материалноправните предпоставки на чл. 645 ТЗ за прихващане.
21
В процесния случай разглеждането на възражение на кредитора „Бест Фрутс“ ЕООД
за прихващане би било допустимо само като релевирано във връзка с предявените
осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, за да е възможна
компенсацията. В случая, кредиторът изрично поддържа възражението за прихващане като
насрещно на предявените конститутивни искове, поради което то е противопоставено на
потестативното право на синдика, действащ като процесуален субституент на кредиторите
на несъстоятелността и само на това основание правилно е било прието от първата
инстанция за недопустимо.
На следващо място, възражението за прихващане, предявено като правно средство за
защита срещу осъдителните искове, правилно е било преценено от съда като недопустимо и
поради това, че доколкото то има за предмет предявени в производството от кредитора
вземания, които не са приети за удовлетворяване (включени са в списъка на неприетите
вземания и възражението по чл. 690 ТЗ е оставено без уважение) и не са предмет на иск по
чл. 694 ТЗ. Приемане на процесуално възражение за прихващане с такива вземания ще
означава на практика заобикаляне на преклузивния срок за предявяването на иск за тяхното
установяване и постига ефекта на погасяване на стари вземания (възникнали преди
откриване на производството по несъстоятелност), с които кредиторът всъщност не участва
в производството по несъстоятелност, за сметка вземанията на длъжника като част от масата
на несъстоятелността. Още по-малко е допустимо прихващането с приети за
удовлетворяване вземания, с определен ред на удовлетворяване, тъй като то би създало
същия преферентен ефект, обусловил частичното уважаване на иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Предвид изложените мотиви и предвид съвпадането на крайните изводи на двете
съдебни инстанции и в тази им част решението на съда в осъдителната му част ще следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1242/24.08.2020г., постановено по търг.дело № 1116/18г. на
СГС в частта му с която иска с правно основание чл.645, ал.3 от ТЗ е отхвърлен за разликата
от уважения размер от 31 395,90 лева до пълния предявен размер от 1 348 991,04 лева, като
вместо него постановява друго :
ОБЯВЯВА на основание чл.645, ал.3 от ТЗ за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Болкан пропърти сървисис“ЕАД/н/, ЕИК ********* и
прихващанията извършени от кредитора „Бест Фрутс“ЕООД, ЕИК ********* с негови
насрещни вземания през периода от 30.12.2014г. до 01.06.2017г. и за сумата от 1 317 595, 14
лева.
22
ОТМЕНЯ решение № 1242/24.08.2020г., постановено по търг.дело № 1116/18г. на
СГС в частта му с която иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.649, ал.2 от ТЗ е
отхвърлен за разликата от уважения размер 7 158,90 лева до 11 766, 03 лева, като вместо
него постановява друго :
ОСЪЖДА „Бест Фрутс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Самоковско шосе“№7 да заплати на „Болкан пропърти сървисис“ЕАД/н/, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Самоковско шосе“№7 на
основание чл.327, ал.1 ТЗ, вр. с чл.649, ал.2 от ТЗ и сумата от 4 607, 13 лева, представляваща
цена на доставени стоки, ведно със законната лихва от 04.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 1242/24.08.2020г., постановено по търг.дело № 1116/18г. на
СГС в частта му с която иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.649, ал.2 от ТЗ в
частта с която са отхвърлени исковете за заплащане на дължима наемна цена по договор за
наем на недвижим имот от 02.01.2014г. за сумата от 1 276 182 лева; по договор за наем на
оборудване от 03.02.2014г. за сумата от 56 078,40 лева и по неформален договор за наем на
лек автомобил с рег. № ******** за разликата над 2730 лева, като вместо това постановява
друго :
ОСЪЖДА „Бест Фрутс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Самоковско шосе“№7 да заплати на „Болкан пропърти сървисис“ЕАД/н/, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Самоковско шосе“№7 на
основание чл.232, ал.2 ЗЗД , вр. с чл.649, ал.2 от ТЗ още и сумата 1 276 182 лева,
представляваща дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 02.01.2014г.;
сумата 56 078, 40 лева, представляваща дължима наемна цена по договор за наем на
оборудване от 03.02.2014г. и сумата от 2730 лева, представляваща наемна цена по
неформален договор за наем на лек автомобил с рег. № ********, дължими всичките през
периода от 30.06.2015г. до 01.06.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1242/24.08.2020г., постановено по търг.дело №
1116/18г. на СГС в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
23
1._______________________
2._______________________
24