МОТИВИ
по
НОХД № 344 по описа
за
2018 г. на Районен съд - Силистра
Районна прокуратура - Силистра е
внесла обвинителен акт срещу А.З.В. с ЕГН-**********, роден на *** ***, … по
обвинение за извършени престъпления по чл. 206, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 3
вр. с ал. 1 от НК. В. е обвинен в това, че на 30.08.2016 г. в гр. С.
противозаконно е присвоил чужди движими
вещи, както следва: златна огърлица с
орнаменти и кухи фигури, маркирана 14 карата, проба 585, 85,38 гр. на стойност 5891,22 лв.;
златна гривна, дамска, маркирана 14 карата, проба 585, 14,29 гр. на стойност
986,01 лв.; златна
дамска гривна, маркирана 14 карата, проба 585, 14,18 гр. на стойност 978,42
лв.; златно колие, дамско, маркирано 14 карата, проба 585, 13,26 гр. на
стойност 914,94 лв.; златен синджир, дамски с висулка, маркиран 14 карата,
проба 585, 6,11 гр. на стойност 421,59 лв.; златно синджирче с висулка, дамско,
тънко, маркирано 14 карата, проба 585, 5,22 гр. на стойност 360,18 лв.; чифт
златни обеци, маркирани 14 карата, проба 585, 4,35 гр. на стойност 300,15 лв.;
чифт златни обеци, тип палка, маркирани 14 карата, проба 585, 5,17 гр. на
стойност 356,73 лв.; чифт златни обеци, тип халка с фигури по средата,
маркирани 14 карата, проба 585, 4,29 грама на стойност 296,01 лв.; чифт златни
обеци с форма на листо, маркирани 14 карата, проба 585, 2,75 гр. на стойност
189,75 лв.; златна гривна, дамска, маркирана 14 карата, проба 585, 3,45 гр. на
стойност 238,05 лв.; златен дамски пръстен, тип „бадем", маркиран 14
карат, проба 585, 3,42 гр. на стойност 235,98 лв.; дамски пръстен, комбинация
от бяло и жълто злато, маркиран 14 карата, проба 585, 8,11 гр. на стойност 559,59
лв.; златен дамски пръстен с камъчета върху външния елемент, маркиран 14
карата, проба 585, 7,30 гр. на стойност 503,70 лв.; златен дамски пръстен с
форма на листо с два реда синтетични камъни, маркиран 14 карат, проба 585, 3,33
гр. на стойност 229,77 лв.; златен мъжки пръстен, тип „Версаче",
маркиран 14 карата, проба 585, 7,64 гр. на стойност 527,16 лв., с общо тегло на
всички накити от 188,25 грама, на обща стойност 12 989,25 лв., собственост на И.Р.Н.
***, които владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Подсъдимият е обвинен и в това, че на 30.08.2016 г. в гр.С. е потвърдил
неистина в частен документ -декларация (а именно, че е собственик на 190 гр.
златни накити), в който съгласно чл. 14, ал.З от Наредбата за дейността на
заложните къщи приета на основание §23, ал.2 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон е специално
задължен да удостовери истината и е употребил този документ, като доказателство
за невярно удостоверените обстоятелства — престъпление по чл. 313, ал. З
вр. с ал. 1 от НК.
След направено искане съдът е
конституирал И.Р.Н. *** като частен обвинител по наказателното производство.
Прокурорът поддържа обвинението.
Процесуалният представител на частния
обвинител също поддържа обвинението.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението. Навежда доводи, че събраните доказателства сочат
извършени от подсъдимия престъпления по чл. 206, ал. 1 и чл. 313, ал. 3 вр. с
ал. 1 от НК. Навежда доводи за сключен между подсъдимия и пострадалия договор
за заем в устна форма без уговорен срок за плащане на получената сума. Като
залог пострадалият предоставил златни накити – предмет на обвинението.
Уговорена била ежемесечна лихва в размер на 18%. Прокурорът посочва, че
пострадалия заплатил два пъти лихва. Навежда доводи, че съда не следва да
кредитира показанията на свид. С. В.. Счита, че съда не следва да кредитира и
показанията на свид. Д.. Приема, че златните накити са били поверени на
подсъдимия, а той се е разпоредил с тях, въпреки задължението си да ги върне.
Посочва, че безспорно е установено, че именно
подсъдимия е заложил златните накити – обстоятелство, което той не
оспорва, както и че е подписал декларация в заложната къща. Моли съда да признае подсъдимия за виновен,
да определи наказания под средния размер за всяко от извършените от подсъдимия
престъпление, а след това на основание чл. 23 от НК да определи едно общо
най-тежко наказание на подсъдимия.
Повереникът на ЧО моли съда да признае
подсъдимият за виновен по повдигнатото му обвинение. Приема, че събраните
доказателства сочат на извършени от подсъдимия престъпления по чл. 206, ал. 1 и
чл. 313, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. Моли съда да не кредитира показанията на
свидетелите С. В. и Е. В.. Счита, че не е изследвана в пълна степен ролята на
свид. Д., познат по негово мнение като един от лихварите в града. Счита за
несъстоятелна тезата на подсъдимия за причината да заложи златните накити.
Изтъква обстоятелството, че накитите не са веществени доказателства по делото и
приема, че това е съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда
доводи, че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимия, включително
в частта, в която твърди, че не е прочел декларацията в заложната къща.
Посочва, че последното се опровергава и от показанията на служителя в заложната
къща. Счита, че поведението на подсъдимия е причина да няма основания за
приложение на чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимия посочва, че
има твърде много неясноти и недоказани обстоятелства. Навежда доводи за ролята
на прокурора. Не е съгласен със становището на защитника и посочва, че закон
няма как да се уважава, т.е. или го нарушаваш или го спазваш. Приема, че
подзащитният му е извършил облигационна сделка. Посочва, че са налице две групи
свидетелски показания. Навежда доводи, че пострадалият не е описал накитите, за
които твърди, че са негова собственост, включително златни накити, собственост
на съпругата му, на друг свидетел и т.н. Изтъква поведението на пострадалия в
хода на проведения му разпит в с.з. В условията на евентуалност моли съдебният
състав за снизходителност при определяне на наказанието. Счита, че ако съдът
оправдае подсъдимия по обвинението по чл. 206 от НК, следва подзащитният му да
не носи отговорност и за престъплението по чл. 313 от НК. Посочва, че ако съдът го осъди, следва да
приложи чл. 23 от НК до размера на по-тежкото наказание. Моли съда да отложи
изпълнението на определеното общо най-тежко наказание на основание чл. 66 от НК.
В правото му на последна дума подсъдимият
посочва, че не е предполагал, че извършеното от него представлява престъпление.
Обещава, че няма да повтори деянието си.
Съдът като прецени събраните и
приобщени по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.З.В.
с ЕГН-********** е роден на *** ***. Подсъдимият е с постоянен адрес:***, живущ
***. В. е …. Единственото осъждане на подсъдимия, което може да има значение по
настоящото дело е със Споразумение № 258 по НОХД № 280/2017 г. на Районен съд –
С. в сила от 05.06.2017 г., с което В. се е признал за виновен за две извършени
престъпления, а именно за извършено на
30.10.2016 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и е приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от срок
от три месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за
изтърпяване за срок от три години, както и за извършено на същата дата
престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК като е приел да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от срок от шест месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от три
години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание на
подсъдимия, а именно лишаване от свобода за срок от срок от шест месеца, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от три
години.
Свид. И.Н. работил в Г., организирайки
като работници и други български граждани. Собственик на дружество, регистрирано в Г. им осигурявал работа, която се
състояла в почистване на различни помещения.
Жената, с която на свидетеля е във
фактическо съжителство – свид. Г.А. регистрирала дружество в Б. - „Г.“ ООД. Дружеството стопанисвало заведение в Д. -
ресторант „Г.“. Свид. Н. се запознал с подсъдимия в периода септември - ноември
2015 г. Подсъдимият и неговите приятели станали редовни клиенти в ресторанта.
Именно там подсъдимият и приятелите му посрещнали новата година. До края на м.
януари 2016 г. подсъдимият В. и свид. Н. станали големи приятели. Покрай
зародилото се приятелство започнали разговори между двамата за евентуално
съдружие при стопанисването на заведението. Идеята била на свид. Н., който
продължавал да отсъства от Б., тъй като пътувал за Г., където работил. През м.
февруари 2016 г. свид. Н. отново заминал за Г.. Оставил подсъдимият да ръководи
заведението. Още през първия уикенд подсъдимият наел оркестър. За участието на
оркестрантите подсъдимият се разплатил с тях в събота. Но не успял да стори
това на следващия ден, тъй като преди това синът на Н. взел всички оборотни
средства от касата. Тогава подсъдимият се свързал със свид. Н.. Разказал му
всичко и му заявил, че се отказва от идеята за съдружие. Този случай не се
отразил на приятелството помежду им. Двамата продължили да поддържат приятелски
отношения, включително взаимно си гостували в домовете си, придружени от жените
си и други членове на семействата им. През м. април 2016 г. възникнали парични
затруднения за семейството на свид. Н.. На 13.04.2016 г. свид. Н. бил в Б. и
поискал от подсъдимия заем в размер на 750 евро. Обяснил на подсъдимия, че е
закъсал. Свидетелят сам решил да предостави като залог лек автомобил “Рено”.
Подсъдимият знаел, че пред ресторанта има гарирани автомобили, донесени от
свид. Н. и членовете на неговото семейство от Г. с цел препродажба. Нямало
обявена цена, но всички знаели, че тези автомобили се продават. Въпреки
изминалото време никой не проявявал интерес да закупи някой от тези автомобили.
Н. споделил с подсъдимия, че тъй като са от ромски произход хората не искали да
купуват от тях. Свидетелят решил обаче, че подсъдимия може по-бързо и успешно
да продаде автомобила. При такова развитие на нещата подсъдимият следвало да си
приспадне сумата на дълга, а да върне останалата част, която би получил ако е
налице такава покупко-продажба на автомобила. Подсъдимият се съгласил да
помогне на свид. Н. със сумата от 750 евро. Двамата не оформили договор. Никой
от тях не подписал някакъв друг вид документ, включително не била оформена
разписка. Не уговорили лихва или срок за издължаване на тази сума. Подсъдимият
обяснил на свид. Н., че не иска и л.а. Въпреки това още същият ден един от
братовчедите на Н. докарал пред дома на подсъдимия л.а. “Рено”. Свид. Н. му казал
да обяви 4 500 лв. като цена на автомобила. Надявал се, че той ще успее да
продаде автомобила. На 25.04.2016 г. свид. Н. отново поискал пари от
подсъдимия, без преди това да върне заетата вече сума в размер на 750 евро.
Обяснил на подсъдимия, че дъщеря му е болна и се налага оперативна намеса в
болница в гр. В.. Макар и лечението да се поемало от Здравната каса, свид. Н.
съобразил, че ще има необходимост от някакви пари. Помолил подсъдимият да му
заеме сумата от 1500 лева. Отново не бил оформен договор. Не била съставена и
разписка. Не уговорили лихва, но свид. Н. обещал на подсъдимия да върне до един
месец заетите му пари. В залог свид. Н. предоставил на подсъдимия златни
накити. Свидетелят разрешил на подсъдимия да заложи златните накити, в случай
че има нужда от парите. Казал му, че после ще си откупи златото. Подсъдимият го
попитал защо не заложи сам златото, за да получи пари. Н. *** знае, че има
много пари и не иска сам да залага златни накити. Въпреки, че не върнал парите
свид. Н. поискал отново пари от подсъдимия. На 21.06.2016 г. поискал сумата от
200 лева. Извинил се преди това на подсъдимия, че не може да му върне заетите
му по-рано суми. Сумата от 200 лева била необходима на свид. Н. да зареди
заведението си. Отново не бил оформен договор. Никой от тях не съставил и не
положил подпис в някакъв друг вид документ, включително не била оформена
разписка за заетата от подсъдимия сума, която той предал на свид. Н..
Последният обещал на подсъдимия да върне до един месец парите. Същото се
случило и на 25.06.2016 г., когато свид. Н. поискал сумата от 300 лева от
подсъдимия. Последният се съгласил да му даде парите при същите условия. Отново
не бил издаден никакъв документ. Обещанието на свидетеля било, че ще върне
парите до един месец. На 30.06.2016 г. свид. Н. поискал отново заем от
подсъдимия. Този път той поискал сумата от 1000 лева. Обяснил на подсъдимия, че
бензиновата помпа на лекия му автомобил “Порше Кайен” е изгоряла. Свид. Н. отново обещал на подсъдимия, че
му се издължи до един месец. На 30.06.2016 г. подсъдимият предоставил сумата от
300 лева на свид. Н. при същите условия и уговорки. При абсолютно същите
условия подсъдимият предоставил заем на свид. Н. в размер на 1000 лева на
02.07.2016г. и в размер на 1000 лева на 05.07.2016 г. на 17.07.2016 г. при
същите условия му заел сумата от 500 лева. Така общият размер на заетите
средства от подсъдимият нараснал до сумата от 8300 лв., която свид. Н. дължал
на подсъдимия. Всеки път свидетелят предоставял на подсъдимият като залог
различни златни накити. Свидетелят Н. му разрешил да ги заложи, ако има нужда
от пари. На някои от уговорките им (два - три пъти) присъствал и свид. В.Д.,
който виждал как подсъдимия дава пари на свид. Н., а последния дава в залог
златни накити. Той също чул как свид. Н. казва на подсъдимия, че може да заложи
златото, ако има нужда от пари. В един от случаите останал с впечатление, че
накитите са на жена с прякор “Черната”. Свид. Д.К., който работил като барман в
заведението на свид. Н., също видял два – три пъти подсъдимият да дава пари на
свид. Н., който от своя страна му давал златни накити. Подсъдимият не се
притеснявал за заетите суми, тъй като свид. Н. го убедил, че има фирма в Г..
Казал му, че ще получи сумата от 50000 - 60000 евро и чака тези пари. Дори му
обещал, че ще му подари един автомобил в знак на благодарност. Два - три пъти
подсъдимият попитал свид. Н. кога ще му върне парите. Една вечер събудили
подсъдимия след сигнал за пожар - горял л.а. “Рено”, предоставен му от свид. Н..
След размисъл подсъдимият решил, че именно Н. е запалил автомобила, за да може
да приспадне сумата, представляваща стойността на л.а. След случая с автомобила
между подсъдимия и свид. Н. възникнал спор, заради предположението на
подсъдимия, че именно действията на свидетеля са причина за възникналия пожар.
Свидетелят Н. започнал да заплашва подсъдимия да му върне златните накити.
Казал му, че ще изнасили жена му и дъщерите му. Заплашил подсъдимия, че ще го
вкара в инвалидна количка. Междувременно преди случая с пожара подсъдимият В.
се свързал със свид. Д.. Казал му, че свид. Н. е намерил пазар на златните
накити в Англия. После станало ясно, че жената, която е искала да купи накитите
се е отказала. Свид. Д. посъветвал подсъдимия да продадат златото във В.,
където ще вземат по-добра цена. Тогава подсъдимият му споменал, че свидетеля Н.
иска да направи снимки на накитите. Свидетелят Д. се усъмнил и попитал
подсъдимия дали е разбрал защо Н. иска да направи снимки на накитите. Преди
пътуването в гр. В. подсъдимият заснел накитите и пратил файловете на свид. Н..
Именно тогава подсъдимият споменал на свид. Д., че Н. е намерил купувач. Накрая
подсъдимият бил уведомен от свид. Н., че не е намерил купувач.
Тъй като в един момент свид. Н. решил да
замине за Г. на работа, преди отпътуването си той решил да проведе разговор със
свид. К.К.. Последната не знаела и не присъствала на
уговорките между подсъдимия и свид. Н. във връзка с предоставените заеми. Н.
ѝ обяснил, че дължи на подсъдимия 4 800 лева. Разбрали се, ако тя
даде тези пари на подсъдимия, последният да ѝ предаде заложените на Н.
златни накити. Свид. К. чакала да получи голяма сума пари от сделка с поземлени
имоти, но я измамили. В един момент свид. Н. предложил на К. да плаща наем и тя
да стопанисва заведението. Тя отказала, защото му обяснила, че няма пари. Същият
разговор свид. Н. провел и със свид. Н. Никифиров.
Признал му, че му трябват пари, тъй като имал да дава 7000 лева на подсъдимия.
Свид. К. споменала на свид. Н., че иска да стопанисва
заведението. Убедила свид. Н. да участва и помага. Свид. Н. им казал, че иска
от тях сумата от 600 месечно като наем или общо 3 600 лева за оставащия
период от 6 месеца, за които той е платил наем за помещението. Уговорката била
свидетелите К. и Н. да дават всеки месец парите на подсъдимия. Н. се оплакал на
свид. Н., че сумата от 4 000 лева нараснала до сумата на 7000 лева. Показал
му и снимки на златните накити.
Един ден
през м. август 2016 г. в ресторант в гр.
С. подсъдимият в присъствието на свидетелите Е. В. и брат си свид. С. В. провел
разговор по телефона със свид. Н.. Подсъдимият поискал Н. да му върне парите.
Свид. В., който бил близо до него, чул ясно как човекът от отсрещната страна
казва, че няма пари в момента. Казал на подсъдимия за отиде и да заложи
златата. Същото потвърждава и свид. С. В., брат на подсъдимия.
На
30.08.2017 г. подсъдимият В. посетил заложна къща „Р. …“ в гр. С., където
работи свид. К.К.. В
посочения търговски обект след полученото от Н. разрешение подсъдимият заложил
предоставените му от свид. Н. златни
накити, а именно: златна огърлица с орнаменти и кухи фигури, маркирана 14
карата, проба 585, 85,38
гр.; златна гривна, дамска, маркирана 14 карата, проба 585, 14,29 гр.; златна дамска гривна,
маркирана 14 карата, проба 585, 14,18 гр.; златно колие, дамско, маркирано 14
карата, проба 585, 13,26 гр.; златен синджир, дамски с висулка, маркиран 14
карата, проба 585, 6,11 гр.; златно синджирче с висулка, дамско, тънко,
маркирано 14 карата, проба 585, 5,22 гр.; чифт златни обеци, маркирани 14
карата, проба 585, 4,35 гр.; чифт златни обеци, тип палка, маркирани 14 карата,
проба 585, 5,17 гр.; чифт златни обеци, тип халка с фигури по средата,
маркирани 14 карата, проба 585, 4,29 грама; чифт златни обеци с форма на листо,
маркирани 14 карата, проба 585, 2,75 гр.; златна гривна, дамска, маркирана 14
карата, проба 585, 3,45 гр.; златен дамски пръстен, тип „бадем", маркиран
14 карат, проба 585, 3,42 гр.; дамски пръстен, комбинация от бяло и жълто
злато, маркиран 14 карата, проба 585, 8,11 гр.; златен дамски пръстен с
камъчета върху външния елемент, маркиран 14 карата, проба 585, 7,30 гр.; златен
дамски пръстен с форма на листо с два реда синтетични камъни, маркиран 14
карат, проба 585, 3,33 гр. и златен мъжки пръстен, тип „Версаче",
маркиран 14 карата, проба 585, 7,64 гр., с общо тегло на всички накити от
188,25 грама. За заложените от него накити той получил от свид. К. сумата от
7 000 лева. При залагането на накитите и издаване от страна на
представителя на заложната къща на заложен билет № 2875 от 30.08.2016 г. подсъдимият
В. попълнил декларация, че е собственик на златните накити. Същата се подава
съгласно чл. 14, ал. З от Наредбата за дейността на заложните къщи приета на
основание § 23, ал. 2 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон. Съгласно
закона вещите могат да бъдат продавани след изтичането на един месец и една
седмица от подписването на документите.
Подсъдимият
съобщил на свид. Н., че е заложил вещите. Казал му и в коя заложна къща се
намират.
Един ден в
заложната къща влязъл свид. Н.. Бил ядосан и казал на свид. К., че иска да
разговаря с шефа му. Известно време след това в заложната къща пристигнали разследващи във връзка с описаните по-горе
златни накити. По-късно вещите били описани в Протокол за оглед на веществени
доказателства. Преди това обаче не бил съставен никакъв друг протокол и вещите
не са били приобщавани като веществени доказателства по делото.
Според
приетото заключение на изготвената ценова експертиза общата стойност на
процесиите по делото златни накити е в размер на 12 989,25 лв.
Видно от
приетото заключение на изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза, подписът положен в графа „Заемател“ на
заложен билет № 2875 от заложна къща „Р. …“ ООД – С. на 30.08.2016 г. е
изпълнен от подсъдимия А.З.В.. Подписът в графа „Подпис“ на декларация по чл. 14,
ал. З от Наредба за дейността на заложните къщи от дата 30.08.2016 г. е
изпълнен от подсъдимия А.З.В..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната
фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимия В., както и
показанията на свидетелите В.Д., К.К., Н.Н., Е. В., С. В., Руси Р., К.К. и
Д.К., приетите заключения по назначените експертизи, както и приетите доказателства
по реда на чл. 283 от НПК.
Разпитите
на свидетелите Р. И. и М.М. не изясняват никакви
факти по настоящото наказателно производство. От съдържащото се в тях може да
се направи единствено извод, че свид. Н. е работил в Г.. Свидетелите също
работили с него и за положен труд от тях за три месеца не им било платено нищо.
Следва
да се вземе предвид и друго обстоятелство – показанията на свидетелите К.К. и Н.Н. представляват косвени
доказателства. Същите разказват пред съда посоченото им от свид. Н.. Налице са
две разминавания в разпитите на свидетелите К.К. и Н.Н. – относно наемната цена на заведението, която следва да
се плаща и относно размера на дълга на свид. Н.. На свид. К.Н. казал, че дължи
на подсъдимия сумата от 4 800 лева, а на свид. Н. – сумата от 4 000
лева, която с лихвите нараснала до 7 000 лева.
Съдът
няма причина да не даде вяра на посоченото от свидетелите В.Д., К.К., Д.К. и Р. Р.. Впрочем страните не спорят, че В. е дал
пари на свид. Н., а последният му е предоставил като залог различни златни
накити. След това подсъдимият продал накитите, дадени му от Н. в заложна къща „Р.
…“, стопанисвана от „Заложна къща „Р.-…“ ООД. Следва да се има предвид, че във
връзка с дадените в заем парични средства не е бил оформен никакъв документ –
няма договор, разписка или друг вид документ.
Съдът
не дава вяра на показанията на свид. Н. в по-голямата им част. На първо място
прави впечатление, че свидетелят твърди различни суми при всеки негов разпит.
Едни суми той посочва в жалбата си, други суми посочва пред разследващите и
пред съдебните състави, разглеждащи делото. В хода на съдебното производство
той твърди, че е получил в заем от подсъдимия общо сумата от 3500 лева. Поради
това съдът избра да даде вяра в тази посока на обясненията на подсъдимия.
Другата причина да даде вяра на обясненията на подсъдимия съдът прецени с оглед
количеството заложени златни накити. Видно от заключението стойността им
възлиза на 12 989,25 лв. Житейски нелогично е да се дадат в залог накити
за близо 13 хиляди и лек автомобил „Рено“ при дълг от 3 500 лв. Свидетелят
Н. посочва, че в един момент подсъдимия му е поискал сумата от 4 800 лева,
която след опожаряването на заложения л.а. нараснала до размер от 7 000
лева. Последното житейски е нелогично, при положение че собственик на вещта е
именно свид. Н.. Дългът би могъл да нарасне до такава сума единствено ако
уговорката е включвала връщането на сумата от 4 800 лв. и прехвърляне
собствеността на л.а. от свидетеля Н. на подсъдимия. Обясненията на последния
обаче не са в такъв смисъл. Другата причина съдът да не дава вяра на
показанията на свидетеля са посочените от него уговорки за лихва в размер на 18
процента. Следва да се има предвид, че ако на свидетеля е била необходима
някаква сума пари и не е могъл да я получи от банка или друга кредитна
институция, той е могъл да заложи златните накити в заложна къща. Известно е,
че лихвата е нормативно определена с постановление на Министерски съвет относно
дейността на заложните къщи и тя е три процента. В този смисъл, ако свид. Н. е
чакал да получи голяма сума пари от Германия и му трябват пари, които ще върне
до един месец (както е посочил самият той), най-логично е да заложи златните
накити в заложна къща при три процента лихва. Освен това не отговаря на
истината твърдението на свид. Н., че лихварите действат по посочения от него
начин. Всъщност занимаващите се с такава дейност най-често оформят договори, но
в сумата на заетата сума включват и възнаградителна лихва. Предвид факта, че
между подсъдимия и свид. Н. е имало приятелство е възможно да са преценили
поотделно, че е не е необходимо съставянето на някакъв документ за получените
пари, подписан и от двамата. Пак заради приятелството помежду им е възможно и
да е нямало уговорка за заплащане на лихва. Не е без значение и факта, че двамата
имат достатъчно натрупан житейски опит и знаят как да се защитят интересите си.
Фактът, че свид. Н. заявява, че в момента води дела в Г., потвърждава горния
факт.
С
оглед гореизложеното е безпредметно обсъждането на показанията на свид. Г.А.,
която обясни, че разказва посоченото ѝ от мъжа, с когото е във фактическо
съжителство – свид. Н.. Същата не успя, както и свид. Н., да опише подробно
дадените в залог златни накити, макар и да твърдят, че са тяхна собственост.
Съдът
даде вяра и на показанията на свидетелите Е. В. и С. В.. Те се подкрепят от
обясненията на подсъдимия и не са опровергават от показанията на свид. Н.. Съдът
приема, че подсъдимият В. е бил упълномощен от свид. Н. да заложи златните
накити, които впоследствие последния възнамерявал да откупи. Фактът, че свид. Н.
е знаел къде са накитите и е посетил заложната къща потвърждава този извод.
По
отношение на златните накити: Тези вещи не са приобщени като веществени
доказателства по делото. Съгласно чл. 109 от НПК вещите - предмет на
престъпление могат да бъдат веществени доказателства по делото. В досъдебното
производство обаче е извършен само оглед на веществени доказателства. Начините
за приобщаване на веществени доказателства, познати на съда са чрез три доказателствени средства – протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед и протокол за претърсване и изземване. Такива
протоколи няма приложени по Досъдебно производство № 6518 ЗМ-8/2017 г. по описа
на ОДМВР – С.. Съдът многократно изрази позицията си в хода на съдебното
следствие и това е известно на страните. Впрочем свид. Р. бе призован в съда и
отказа да предаде доброволно описаните в протокола за оглед на веществени
доказателства вещи, а именно подробно
описаните златни накити. Само след евентуално приобщаване на тези вещи като
веществени доказателства, може да се извърши предявяването им. Само по себе си
евентуално приобщаване на вещите, особено при приключване на съдебното
следствие обаче е безпредметно, тъй като не би допринесло с нищо за изясняване
на фактите по делото.
С
оглед така възприетите факти – че е налице упълномощаване за продажбата на
златните накити, съдът възприема „Заложна къща „Р.-…“ ООД като собственик на
описаните подробно златни накити. Собствеността върху вещите е придобита
добросъвестно и по възмезден начин, съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за
собствеността.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
1. По обвинението за престъпление по
чл. 206, ал. 1 от НК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е
то от подсъдимия и каква е правната му квалификация:
Съгласно чл. 206, ал. 1 от НК, който
противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за
обсебване. Предмет на престъплението може да бъде както чужда, така и собствена
движима вещ. Според съдебната практика вещта трябва да е предоставена на дееца
на някакво конкретно правно основание, което няма правопрехвърлително действие.
Изпълнителното деяние се изразява в противозаконно разпореждане – юридическо
или фактическо, в свой или чужд интерес с вещта, която се намира във фактическата
власт на дееца. Отношението на дееца към предмета на деянието е съществена
особеност на обсебването. Да „владее“ или „пази“ означава предоставяне на
вещите на правно основание. В случая с оглед уговорките между страните
подсъдимият е имал право да държи заложените вещи до връщане на заетите от него
пари. Съдът напомня, че договора за залог е неформален договор. Съгласно чл.
152 от ЗЗД съглашение,
с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено,
кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с
което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен
от този, който е предвиден в закона, е недействително. Доказателствата обаче
сочат, че свид. Н. е упълномощил подсъдимия да продаде вещите му в заложна
къща. В този смисъл няма обсебване, тъй като такова е налице само при противозаконно
разпореждане с вещите, а подсъдимият е получил разрешение от свидетеля Н. да
продаде златните накити в заложна къща.
- Съставлява ли деянието престъпление
и правната му квалификация:
При така приетата за установеното от
фактическа и горните разсъждения, съдът прие, че подсъдимия А.З.В. с ЕГН-**********, роден на ***
***, … за невиновен в това, че на 30.08.2016 г. в гр. С. противозаконно е
присвоил чужди движими вещи, както
следва: златна огърлица с орнаменти и
кухи фигури, маркирана 14 карата, проба 585, 85,38 гр. на стойност 5891,22 лв.;
златна гривна, дамска, маркирана 14 карата, проба 585, 14,29 гр. на стойност
986,01 лв.; златна
дамска гривна, маркирана 14 карата, проба 585, 14,18 гр. на стойност 978,42
лв.; златно колие, дамско, маркирано 14 карата, проба 585, 13,26 гр. на
стойност 914,94 лв.; златен синджир, дамски с висулка, маркиран 14 карата,
проба 585, 6,11 гр. на стойност 421,59 лв.; златно синджирче с висулка, дамско,
тънко, маркирано 14 карата, проба 585, 5,22 гр. на стойност 360,18 лв.; чифт
златни обеци, маркирани 14 карата, проба 585, 4,35 гр. на стойност 300,15 лв.;
чифт златни обеци, тип палка, маркирани 14 карата, проба 585, 5,17 гр. на
стойност 356,73 лв.; чифт златни обеци, тип халка с фигури по средата,
маркирани 14 карата, проба 585, 4,29 грама на стойност 296,01 лв.; чифт златни
обеци с форма на листо, маркирани 14 карата, проба 585, 2,75 гр. на стойност
189,75 лв.; златна гривна, дамска, маркирана 14 карата, проба 585, 3,45 гр. на
стойност 238,05 лв.; златен дамски пръстен, тип „бадем", маркиран 14
карат, проба 585, 3,42 гр. на стойност 235,98 лв.; дамски пръстен, комбинация
от бяло и жълто злато, маркиран 14 карата, проба 585, 8,11 гр. на стойност 559,59
лв.; златен дамски пръстен с камъчета върху външния елемент, маркиран 14
карата, проба 585, 7,30 гр. на стойност 503,70 лв.; златен дамски пръстен с
форма на листо с два реда синтетични камъни, маркиран 14 карат, проба 585, 3,33
гр. на стойност 229,77 лв.; златен мъжки пръстен, тип „Версаче",
маркиран 14 карата, проба 585, 7,64 гр. на стойност 527,16 лв., с общо тегло на
всички накити от 188,25 грама, на обща стойност 12 989,25 лв., собственост на И.Р.Н.
***, които владеел, поради което и на основание чл. 304 от Наказателно-процесуалния
кодекс го оправдава по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от Наказателния кодекс.
2. По обвинението за престъпление по
чл. 313, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е
то от подсъдимия и каква е правната му квалификация:
Изпълнителното деяние се изразява в
потвърждаване неистина - че дееца е
собственик на заложените от него вещи в частен документ – декларация за
произход, в която е специално задължен да удостовери истината и е употребил
този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства. Не се
спори, че подсъдимият е подписал декларация, според която е собственик на 190
гр. златни накити, в която съгласно чл. 14, ал. З от Наредбата за дейността на
заложните къщи, приета на основание §23, ал. 2 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон, е специално
задължен да удостовери истината. Очевидно същият не е декларирал истината, тъй
като е посочил, че е собственик на заложените вещи, какъвто очевидно не е. Дори
и да е бил упълномощен да извърши такава продажба, той не е бил собственик на
вещите към 30.08.2016 г. Освен това той е употребил документа пред свид. К.К. като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства.
Подсъдимият е наказателно отговорно
лице.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият В. е съзнавал, че не е собственик на заложените
от него златни накити и въпреки това е декларирал противно обстоятелство в декларацията,
намираща се на л. 178 от ДП. Този документ
е бил употребен пред съответния служител на заложната къща като
доказателство за невярно удостовереното обстоятелство.
- Съставлява ли деянието престъпление
и правната му квалификация: При така приетата за установеното от фактическа и
горните разсъждения, съдът прие, че
подсъдимия А.З.В. с ЕГН-**********, роден на *** ***, … е извършил
престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като на 30.08.2016
г. в гр. С. е потвърдил неистина в частен документ - декларация, (а именно, че
е собственик на 190 гр. златни накити), в който съгласно чл. 14, ал. З от
Наредбата за дейността на заложните къщи, приета на основание §23, ал. 2 от Преходните
и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния
закон, е специално задължен да удостовери истината и е употребил този документ
като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.
- Подлежи ли подсъдимия на наказание,
както и вида и размера му:
Подсъдимият е осъждан, поради което
чл. 78а от НК е неприложим.
Съдът възприе като смекчаващо
отговорността обстоятелство факта, че подсъдимият е неосъждан към момента на
извършеното от него престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. с ал. 1 от Наказателния
кодекс. Подсъдимият признава, че е подписал декларацията, но твърди, че не е
чел документа. На основание чл. 54, ал. 2 от НК съдебният състав прецени, че
следва да наложи по-лекото наказание предвид посочените смекчаващи
отговорността обстоятелство и определи наказание глоба в размер на 1000,00
(хиляда) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Силистра.
- На кого са възложени разноските по
делото: На основание чл. 189, ал. 3 от НПК предвид осъдителната присъда съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на
МВР – С. сумата от 105,35 (сто и пет лева и 35 стотинки), представляваща
разноски във връзка с назначена графическа експертиза.
На основание чл. 190, ал. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс останалите разноски по делото остават за сметка
на държавата, доколкото подсъдимият е оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
-
По
отношение на приобщения към доказателствата документ на л. 178
от ДП:
Приложеният оригинал на Декларация по
чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, подписана от
подсъдимия, съдът приема, че следва да остане като неразделна част от делото до
неговото унищожаване в сроковете предвидени в Правилника за администрацията в
съдилищата.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева