№ 1569
гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110114429 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С.,
гражданин на ****, роден на ********** г. против Г. Д. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „****“ 7Б, ет. 1, ап. 1, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 7982,29 лв., получена без основание, алтернативно – на
отпаднало основание, изтеглена от разплащателна сметка **** с титуляр ****
от „****“ АД, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/07.11.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 884,59 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода ****2 г. – 07.11.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че през **** г. разбрал, че баща му **** починал на
**** г. в Република ****. След това при направени справки било установено,
че в полза на ответницата, предвид това, че е сестра на ****, било издадено
удостоверение за наследници **** г., в което същата фигурирала като
единствен такъв на починалия. С оглед на това на ****2 г. същата изтеглила от
сметката на брат си в „****“ АД с номер **** наличната сума от 7 982,29 лв.
Ищецът твърди, че доколкото е гражданин на **** и никога не е идвал в ****,
1
съответно не фигурира в регистрите като син на ****, е започнал процедура
по издаване на удостоверение за наследници, от което да е видно, че само той е
наследник на баща си, завършила с издаването на такова от **** г.
Междувременно обаче по молба на ответницата било образувано ч.гр.д. №
1612/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, за приемането по опис
на наследството на починалия й брат. Преди постановяване на съдебното
решение /15.08.2023 г., поправено с решение от 18.08.2023 г./ ищецът твърди,
че е депозирал молби с искане за спиране на посоченото дело, но вместо това
било образувано ч.гр.д. № 10465/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 9
състав. Счита, че за ответницата не е било налице основание за получаване на
процесната сума, алтернативно – че същата е получена на отпаднало
основание, предвид това, че ищецът е единствен наследник на починалия
****. Моли се за уважаване на така заявената претенция. Иска се
присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. Д. И. депозира отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за недопустимост, евентуално
за неоснователност на същата. Сочи се, че искова молба е предявена от лице,
което не притежава надлежно учредена представителна власт. Не оспорва, че
на ****2 г. ответницата е изтеглила наличната по банкова сметка в „****“ АД
с IBAN BG**** сума в размер на 7 926,41 лв., титуляр на която бил брат й
**** ****, предвид това, че е единствен наследник на последния, за което има
и издадено удостоверение за наследници. На същата дата сметката била
закрита и заедно с това ответницата заплатила и сумата от 55,88 лв.,
представляваща съответните банкови такси. Не се оспорва и че след неговата
смърт на **** г. било образувано ч.гр.д. № 1612/2023 г. по описа на Районен
съд – Варна, 7 състав, за приемането на наследството му по опис. Ответницата
излага, че действително брат й живеел и работил в ****, но през 2019 г. се
установил да живее в **** в собствения си недвижим имот в гр. Варна, заедно
с жената, с която бил във фактическо съжителство – ****. Сочи, че същият
никога не се е женил, нито е споменавал, че има деца, а споделя, че били
близки с брат си. След като на последния поставили диагноза „рак на
панкреаса“ през м.**** г. сестра му била неотлъчно до него, като той
непрекъснато й обяснявал за притежаваното от него имущество, което щяло да
бъде придобито от ответницата след смъртта на брат й. В тази връзка страната
подчертава, че брат й никога не е споменавал нито на нея, нито на друг член от
2
семейството да има деца. Предвид това след като **** починал сестра му
извършила всички действия по приемане на наследството на брат си,
доколкото същата била със съзнанието, че е единствен негов наследник. От
**** обаче били предявени искове срещу настоящата ответница по чл. 124
ГПК досежно два от недвижимите имоти, останали в наследство от брат й, с
твърдения за съществуващо универсално завещание в полза на лицето, с което
последният е живял на семейни начала. Именно в посоченото производството
Г. И. за първи път разбрала за твърденията на ищеца, че е син на покойния й
брат. Предвид липсата на доказателства обаче в тази посока и
противоречивите твърдения на ищеца, ответницата счита, че същият не е дете
на брат й. Съобразно изложеното намира, че не са налице предпоставките за
уважаване на така заявената претенция, доколкото към датата, на която
процесната сума е изтеглена, ответницата се е легитимирала като единствен
наследник на починалия й брат – титуляр на посочената сметка. Съобразно
изложеното се моли за отхвърляне на така заявените претенции. Иска се
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: удостоверение за наследници изх.№ **** от 26.06.2023 г.,
извлечение от „****“ АД, решение № 2936/15.08.2023 г., 2 решение №
2949/18.08.2023 г., ел.калкулатор за изчисление на лихва; представените с
уточняваща молба от 24.11.2023 г. писмени доказателства в заверен вид:
удостоверение по ч.гр.д.№ 465/2023 г. изх.№ 30765 от 15.11.2023 г.;
представените с отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен
вид: удостоверение за наследници изх.№ ****/****г. на общ. Варна 2 р-н
Приморски; удостоверение изх.№ 22762/21.08.2023г. по ч.гр.д.№ 1612/2023г.
по описа на ВРС 7с; Епикриза от 15.11.2022г. на УМБАЛ „Света Марина"
ЕАД; нот.акт 70 том XXXIV дело 7705 вх.рег.11852 от 10.09.2001г. по описа на
СВ-Варна; съобщение по гр.д.№ 5428/2023г. по описа на ВРС 17с, с
подадената от мл.адв. С. С. молба от името на Д. С.; съобщение №
202331159302 по гр.д.№ 5428/2023г. на ВРС 17с. и искова молба вх.№
32188/28.04.2023г., подадена от ****; насрещна искова молба вх.№
51864/10.07.2023г., подадена от Г. Д. И. по реда на чл.211 от ГПК по гр.д.№
5428/2023г. на ВРС 17с; съобщение по гр.д.№ 1931/2023г. по описа на ВОС
3
10с, с искова молба вх.№ 23045/26.09.2023г., депозирана от мл.адв.С. С., по
реда на чл.225 от ГПК, от името на Д. С.; нареждане разписка от ****2г. на
**** АД; системни бонове от ****2г. за заплащане на дължимите суми към
„А1 ****" ЕАД по фактура № *********/18.11.2022г., фактура №
*********/06.12.2022г. и фактура № *********/18.11.2022г.; съобщение за
задължения към 28.02.2023г. на община Варна, приходна квитанция-ПОС
серия 6622 номер **********/14.11.2023г., приходна квитанция-ПОС серия
6622 номер **********/14.11.2023г. и повт. разписка на ЦКБ МД офис Виница
от 14.11.2023г.; съобщения на община Луковит № 163-163 и на
общ.Сунгурларе № 9767-4698, с разписка на EasyPay № 0400020629176433 от
15.12.2023г. и приложения към нея от 5 стр.; писмо изх.№ КИ-Ч-23-
14525/05.09.2023г. от КРДОПБГДСРСБНА, ведно с предоставените документи
за **** **** - 20 стр.; представените с писмо от 01.08.2024 г. от община Варна
изискани от съда документи в заверен вид: искане за издаване на
удостоверение за наследници от Д. С. от 25.08.2023 г., пълномощно на
адв.Станислав С., удостоверение за наследници изх.№ **** от **** г.
представените от проц. представител на ищеца писмени документи в заверен
вид: съдебно решение от 01.12.1986 г. на Апелативен съд ****г, както и от
градски съд в **** по дело № 1963/1983 - ХIХ – 125; представено с молба от
04.4.2025 г. заключение по СЛЕ изготвен аза нуждите на гр.д.№ 1931/2023 г.
по описа на ВОС.
Съдът приема за безспорно, че на ****2 г. ответницата Г. Д. И. е
изтеглила от сметка с IBAN BG**** с титуляр ****, открита в „****“ АД сума
в размер на 7 926,41 лв.
От приложено удостоверение за наследници изх.№ **** от 28.08.2023 г.,
издадено от Община Варна, р-н. Приморски се установява, че на ****г. е
починал **** ****, ЕГН:********** и е оставил за наследник своя син –
ищеца Д. С., роден на **********г.
От приложено решение № 2936/15.08.2023 г. по Частно гражданско дело
№ 20233110101612 по описа за 2023 година на ВРС се установява, че е
допуснато приемане по опис, на основание чл. 61, ал. 1 ЗН във вр. чл. 49, ал. 1
от ЗН, от страна на Г. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. **** № 7Б,
ет.1 ап.1, на наследството, останало след смъртта на наследодателя **** ****,
ЕГН **********, починал на ****г. в гр. Варна. Част от това прието от
4
ответницата наследство е налични парични средства по разплащателна сметка
**** в **** АД с титуляр наследодателя **** **** в размер на 7982,29 лева.
В хода на воденото Частно гражданско дело № 20233110101612 по описа
за 2023 година на ВРС, настоящия ответник е представила пред съда
Удостоверение за наследници изх.№ **** от 02.12.2022 г., издадено от
Община Варна, р-н. Приморски, в който като наследник на починалия ****
****, ЕГН:********** е вписана единствено Г. Д. И., с ЕГН:**********.
От приложено удостоверение по ч.гр.д.№ 10465/2023 г. изх.№ 30765 от
15.11.2023 г. се установява, че на 10.11.2023г. с протоколто определение от
проведено открито съдебно заседание, ищецът Д. С. е приел по опис
останалото след смъртта на баща му **** **** наследство, включително и е
налични парични средства по разплащателна сметка **** в **** АД с титуляр
наследодателя **** **** в размер на 7982,29 лева.
От приложено по делото Удостоверение за наследници, издадено на
08.08.2023г. в гр.Хамерфест - ****/придружен с легализиран превод на
български език/ и разпечатано от Норвежкия национален регистър на
населението се установява, че ищецът Д. С. е роден на **********г. в гр.****,
с родители – майка **** С., родена на ****г. и баща ****, роден на ****г.
Със заявление от 25.08.2023г. ищецът Д. С. е заявил пред Община Варна,
че желае да бъде вписан в регистъра ЕСГРАОН като син на **** ****,
ЕГН:**********.
На 25.08.2023г. ищецът Д. С. е депозирал в Община Варна искане за
издаване на удостоверение за наследници на **** ****, ЕГН:**********.
По делото е приложено заключение по допусната в хода на
производството по гр.дело №1931/2023г. по описа на Окръжен съд Варна
съдебно-лингвестична експертиза и приложените по съдебно поръчка от ****
съдебни книжа в оригинал и легализиран превод на български език.
Приложено е Решение от 30.04.1985г. на Градски съд **** по дело
№1963/1983г., с което **** е признат за баща на детето, което ищцата ****
Стефантович е родила на **********г. От текста на решението става ясно, че
по това дело от съдебен лекар **** са извършени разширени изследвания на
майката, детето и ****. Статистичен индекс за бащинство по кръвна група на
**** е прибл.115, изчислена въз основа на норвежки генетични честоти. След
5
запознаване с разумна и достъпна литература, съм намерила данни за
кръвните групи на югославското население по 6 системи. ABO, MN, Rh, C3,
GPT и GLO. Ако се сменят норвежките честоти с югославски, неговият
индекс става 160.
От съдебно решение от 01.12.1986г. на Апелативен съд ****г – **** по
дело №502/1985г. се установява, че делото е инициирано от **** против ****
С. и нейното дете- Д. С. и се обжалва съдебно решение на първа инстанция –
Градски съд **** по дело №1963/1983г. за бащинство. С това решение
Апелативен съд ****г потвърждава решението на първа инстанция и осъжда
**** да заплати разноски на съда и на насрещните страни.
От приложеното разширено кръвно изследване от 06.06.1986г., при което
е взета кръв от ****, **** С. и Д., експертите от Института по съдебна
медицина, ****, **** заключават, че според кръвните проби няма препятствия
за това **** да е баща на детето.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
предполага пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства:
извършено на ****2г. теглене от ответницата на сумата от 7982,29лв. от
разплащателна сметка **** с титуляр Пламен Дишков **** от „****“ АД;
изискуемостта на вземането си; изпадането в забава на ответника. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже пълно и
главно правното основание за получаването на парите.
С ободряването и приемането за окончателен на проекта за доклад по
делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на ****2
г. ответницата Г. Д. И. е изтеглила от сметка с IBAN BG**** с титуляр ****,
открита в „****“ АД сума в размер на 7 926,41 лв.
Ответницата обаче не ангажира доказателства, които да свидетелстват за
несъмненото наличие на правно основание за получаване и задържане на тази
парична сума. Безспорно е, че към ****2г. е било издадено Удостоверение за
наследници изх.№ **** от 02.12.2022 г. от Община Варна, р-н. Приморски, в
който като наследник на починалия **** ****, ЕГН:********** е вписана
единствено Г. Д. И., с ЕГН:**********.
В същото врече обаче, съдът приема за безспорно установено по
6
настоящото производство, че ищецът Д. С. е син на починалия наследодател
**** ****, ЕГН:**********. Разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за
наследството предвижда, че децата на починалия наследяват по равни части.
Съгласно чл.8, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват
по равни части. Т.е. при наличие на живи деца, именно те са наследниците на
починалия.
Макар и от приложено решение № 2936/15.08.2023 г. по Частно
гражданско дело № 20233110101612 по описа за 2023 година на ВРС да се
установява, че е допуснато приемане по опис, на основание чл. 61, ал. 1 ЗН във
вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН, от страна на Г. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
ул. **** № 7Б, ет.1 ап.1, на наследството, останало след смъртта на
наследодателя **** ****, ЕГН **********, починал на ****г. в гр. Варна, то
съдебното решение, произнесено в писмена форма в охранителното
производство, не е факт, като обективно настъпило обстоятелство или такова,
настъпило в резултат на действието или бездействието на субекта.
Изхождайки от разпоредбите на чл. 61 ЗН и чл. 553 – чл. 559 ГПК,
процедурата по приемане на открито наследство по опис следва да се
определи като безспорна съдебна администрация, по отношение на която са
приложими правилата на охранителното производство, както досежно
вписването на приемането в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН, така и по отношение
на действията по извършване опис и оценка на наследството. Производството
по открито наследство не установява задължение на съда да приключи
производството с конкретен акт. Крайният съдебен акт по съдържания касае
само волеизявление на съда да бъде вписано или не приемане на наследството
по описа, изготвен в рамките на производството, законодателят е вменил в
правомощията на съда само това. Вписването, съгласно чл. 7 от Правилника за
вписванията се извършва по разпореждане на съдията. Действията на съда по
вписването не касаят нищо повече от разпореждане да се впише съответно
подаденото заявление и да се пристъпи към опис на имуществото, сключено в
наследството, извършено от районния съдия или по нареждане от същия на
общинския съвет или кметството. Т.е. съдебният акт на районния съдия в
производство по чл. 61 ЗН е достатъчно да съдържа волеизявление за
вписване, след като законодателят е вменил в правомощията на съда само
това.
7
Съдът приема, че наличието на съдебно решение за допускане приемане
на наследство по опис, както и на Удостоверение за наследници, в което като
наследник е вписана ответницата не променят факта, че не тя, а ищецът Д. С. е
наследник по закон от първи ред на починалия наследодател, като този факт
изключва наследяване на всички други евентуални наследници от по-долни
редове – в случая ответницата би била наследник евентуално от трети ред.
Доколкото е юридически факт, че ищецът е син на наследодателя и
респективно негов наследник от първи ред, то за ответницата никога не е
съществувало основание за получаване на процесната сума от банковата
сметка на **** ****.
При неустановено правно основание за получаване и задържане на пари,
последните подлежат на връщане, а изискуемостта на това задължение
възниква незабавно след превода. Ето защо и при липсата на доказателства и
твърдения за връщане на получената парична сума, главният иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора по всички предявени искове, на
ищеца се следват разноски, като той претендира сумата от 1861,04лв., в това
число 399,29лв. – ДТ и 1461,75лв. – адв. Възнаграждение, които следва да
бъдат репарирани от ответницата.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ 7Б,
ет. 1, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С., гражданин на ****, роден на ********** г.
сумата от 7982,29 лв., получена без основание - изтеглена от разплащателна
сметка **** с титуляр **** от „****“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/07.11.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 884,59 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода ****2 г. – 07.11.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ 7Б,
ет. 1, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С., гражданин на ****, роден на ********** г.
сумата от 1861,04лв./хиляда осемстотин шестдесет и един лева и 04
8
стотинки/-сторени разноски, съразмерно с уважената част от исковете и
спрямо общата им цена, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9