№ 12669
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110116921 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 144015/11.07.2022 г. и молба с вх. № 168661/14.06.2023 г., подадена от
ищеца „ВИП-КЛАСИК-М“ ЕООД срещу ответника К. В. Д. за осъждане на
ответника за заплащането на сумата в размер на 500,00 лева, представляващо
неустойка, дължима на основание чл. 17 от сключен между страните
мениджърски (импресарски) договор от 10.11.2020 г. за нарушение от
ответника на клаузите по чл. 7.3, чл. 7.3.1 и чл. 7.5 от договора, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 30.03.2022 г., до
окончателно изплащане, и сумата в размер на 500,00 лева, представляваща
неустойка, дължима на основание чл. 15.2 и чл. 16 от мениджърския
(импресарския) договор от 10.11.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 30.03.2022 г., до окончателно изплащане.
В исковата молба и уточняващите молби към нея се твърди, че между
ищеца и ответника е бил сключен мениджърски договор от 10.11.2020 г. В
договора било уговорено ответникът самостоятелно да не сключва договори
за участия, а да ги насочва към дружеството – ищец. Твърди се, че ищецът е
нарушил договора, тъй като на 19.12.2020 г. е взел участие във видеоклип
като статист към песен “Honn Kong feat. Tanno-Ancugman”, който видеоклип
бил разпространен в публичното пространство и за участието в който не е
било взето съгласието на ищеца. Посочва се, че ищецът е правил опити да
1
прекрати правоотношенията си по договора с ответника, но ответникът е
преустановил комуникация с него. Направено е искане за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски. В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който е възразил срещу основателността на исковете. Направено е възражение
за нищожност на сключения договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и
предл. 4 от ЗЗД. Твърди се, че договорът е с неясен предмет и липсва кауза на
същия. Поддържа се, че релевантен е моментът на участие в заснемането на
клипа, а не на публикуването му за преценка касателно неизпълнението на
договора, като се твърди, че ответникът е участвал в процесния видеоклип на
14.10.2020 г., когато страните по делото не са били още в правоотношения.
Посочва се, че участието на ответника е било безвъзмездно, поради което за
ответника не са настъпили вреди. Направено е възражение за нищожност на
неустойката поради противоречие с добрите нрави и възражение за
прекомерност на неустойката. Изложени са твърдения, че не е налице
изпълнение от страна на ищеца по договора. Направено е искане за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна страна следното:
Съдът е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е указал, че ищецът е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е
възникнало валидно правоотношение въз основа на сключен действителен
мениджърски (импресарски) договор от 10.11.2020 г., 2. че ищецът е
изпълнил своите задължения по договора, 3. че в договора страните са
договорили по размер неустойка в случай на нарушение на клаузите по чл.
7.3, чл. 7.3.1 и чл. 7.5, и в случай на прекратяване на договора по вина на
ответника, 4. размера на претендираните неустойките, 5. че ответникът чрез
участие във видеоклип към песен “Honn Kong феат. Tanno-Ancugman” без
съгласието на ищеца е нарушил задължение по договора от 10.11.2020 г., за
което е предвидено заплащането на неустойка, 6. че договорът от 10.11.2020
г. е прекратен по вина на ответника.
2
По делото е обявено за безспорно, че на 10.11.2020 г. между ищеца и
ответника е бил сключен мениджърски (импресарски) договор. Видно от
съдържанието на същия страните са уговорили срещу възнаграждение,
заплащано от ответника, ищецът да урежда платени публични изяви на
ответника и да извършва представителство пред трети лица. В този смисъл
съдът счита, че страните са уговорили параметрите на предмета на договора,
явяващ се договор за поръчка, като не се доказва да е налице невъзможен
предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Следва да се отбележи,
че неясно уговореният предмет на договора не влече като порок невъзможен
предмет на договора, доколкото не е налице обективна невъзможност на
уговореното, а съобразно чл. 20 от ЗЗД в подобна хипотеза следва да се търси
волята на страните включително и с оглед всички уговорки между страните.
Що се отнася до оплакването за липсата на кауза, видно от обективираната
воля в договора, съдът счита, че договорът има ясно установима правна цел,
извлечима по разбираем начин от насрещно уговорените престации на
страните.
Видно от разпоредбата на чл. 16, вр. чл. 15.2 от договора страните са
уговорили заплащането на неустойка в размер на 500,00 лева при
прекратяване на договора при виновно неизпълнение по вина на артиста.
Страните са уговорили прекратяването да се осъществява с изтичането на 7-
дневно предизвестие, отправено от изправната до виновната страна. В
определението си от 05.07.2023 г. съдът изрично е указал на ищеца, носещ
доказателствената тежест за установяване на предпоставките за
основателността на претенцията си, че не представя доказателства за
прекратяване на договора. Към исковата молба е представено само писмо за
доброволно изпълнение, видно от съдържанието на което ответникът
извънсъдебно е бил поканен да заплати суми за неустойка на ищеца. В
поканата липсва едностранно изявление за прекратяване на облигационните
отношения между страните по процесния договор. Нещо повече, от
намиращата се на л. 12 от делото разписка не може да се установи дори
връчването на тази покана на ответника. В този смисъл, въпреки
разпределената доказателствена тежест, съдът счита, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на твърденията си за прекратяване на процесния
договор поради виновно неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му, служещо като уговорено между страните основание да се
3
дължи неустойката по чл. 16 от договора.
В чл. 17 от договора страните са уговорили дължимостта на неустойка
в размер на 500,00 лева при неспазване условията на договора от страна на
артиста, уговарянето и участия без знанието и съгласието на мениджъра. В
настоящия случай ищецът твърди, че след сключване на договора от
10.11.2020 г. ответникът, без знанието и съгласието на ищеца, на 19.12.2020 г.
е взел участие във видеоклип като статист към песен “Honn Kong feat. Tanno-
Ancugman”. Ответникът в отговора на исковата молба изрично е оспорил
датата на участие в заснемането на визирания от ищеца видеоклип, като е
посочил, че същият е заснет около месец преди сключване на договора между
страните. В насока доказване на възраженията си ответникът е ангажирал
събирането на главни доказателства чрез разпит на свидетеля Илиян Василев
Василев. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни и
логични. Свидетелят разказва, че лично и съвместно с ответника е участвал в
заснемането на видеоклипа към песента “Honn Kong feat. Tanno-Ancugman”,
което се е случило в рамките на половин ден на 14.10.2020 г. Ищецът не е
ангажирал каквито и да е доказателства в насока оборване достоверността на
показанията на свидетеля или доказване на твърденията си, че клипът е бил
заснет с участието на ответника на посочената от ищеца дата – 19.12.2020 г.
Предвид изложеното, съдът счита, че по делото не се доказа успешно, че
ответникът е нарушил свое задължение чрез участието си при заснемане на
посочения видеоклип и незаплащане на мениджъра на възнаграждение за тази
изява, доколкото към момента на заснемането процесният договор не е бил
сключен, а оттам – за ответника като страна по него не са съществували
ограничения във връзка със спазването на задължения по отношение
участията му, за да се ангажира отговорността му, предвидена в процесния
договор за заплащане на неустойка по чл. 17 от договора.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че не се доказаха предпоставките
за уважаване на претенциите на ищеца за заплащане на неустойки по
процесния договор. С оглед на това исковата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна, като се явява безпредметно обсъждането на останалите
доводи и възражения в отговора на исковата молба.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат разноски. Същият е претендирал адвокатско
4
възнаграждение в размер на 700,00 лева, като в процесуалният представител
на ищеца е направил искане съдът да се съобрази с минималните размери,
предвидени в Наредба № 1/2004 г., което съдът счита по същността си за
възражение за прекомерност. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, броя на откритите съдебни заседание (3 броя) и предвидения
минимум в разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004
г. в актуалната им редакция към сключване на договора за правна защита,
съдът счита възражението за основателно, като в полза на ответника следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 400,00
лева – 300,00 лева с оглед материалния интерес по делото и 100,00 лева за
явяване в открито съдебно заседание след второто заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИП-Класик-М“ ЕООД, ЕИК .................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. ..............., срещу К. В. Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ген. Паренсов“ № 53, ет.
3, иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на К. В. Д., ЕГН **********, да
заплати на „ВИП-Класик-М“ ЕООД, ЕИК ................., сумата в размер на
500,00 лева, представляващо неустойка, дължима на основание чл. 17 от
сключен между страните мениджърски (импресарски) договор от 10.11.2020 г.
за нарушение от ответника на клаузите по чл. 7.3, чл. 7.3.1 и чл. 7.5 от
договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.03.2022 г., до окончателно изплащане, и сумата в размер на 500,00 лева,
представляваща неустойка, дължима на основание чл. 15.2 и чл. 16 от
мениджърския (импресарския) договор от 10.11.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 30.03.2022 г., до окончателно
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИП-Класик-М“ ЕООД, ЕИК ................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. ..............., да заплати на К. В. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София,ул. „Ген. Паренсов“ № 53, ет. 3, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 400,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6