№ 4310
гр. С., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю.А АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110157694 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ......., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът Ю. Б. Т., ЕГН **********, адрес гр. С.,
............., дължи сумите: 192.83 лева цена на доставена топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.08.2023 г. до
изплащане на вземането, 25.62 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
23.06.2023 г., 28.98 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.08.2023 г. до
изплащане на вземането, 5.75 лева мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 23.06.2023
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 40662/23 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди като собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 17 в гр.С., жк.
Н.............. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/,
чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнася. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава, признати със заповедта,
1
срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор с приложени вносни бележки за
плащане на задълженията. В съдебно заседание поддържа, че платил задълженията като
наследник на титуляра на сметката и моли да не му се възлагат разноски.
Ищецът не оспорва плащането и претендира само неплатените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от
установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия
съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на
ответницата за плащане на дължимата за потреблението цена.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със
загубването на същите.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за този имот. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия реда на ГПК, но не се предполага с
установяване факта на ползване на топлоснабдения имот.
От ангажираните по делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 30.05.1988 г., се установява, че Ю. Т. закупил
жилище - апартамент № 17 в гр.С., ж.к. Н.............. При липса на установено друго следва да
се приеме, че ответникът е станал собственик на имота, а съответно и клиент на доставяната
в него топлинна енергия. Не се твърди и установява ползването на имота да е било
2
предоставено на друго лице, което като облигационен ползвател да е станало и ползвател на
доставената в имота топлоенергия. В този смисъл ответникът се явява единственото
материалноправно легитимирано да отговаря по исковете лице.
Установи се по делото, че ответникът е платил процесните задължения за главници и лихви
/вносна бележка от 20.11.2023 г./, както и разноските в заповедното производство в размер
на 75 лв. с вносна бележка от 21.11.2023 г.
С оглед плащането, исковете следва да се отхвърлят в цялост.
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право на разноските по делото. В случая не е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото с неплащане на задълженията в установения срок и подаване на възражението.
Съобразно с това ищецът има право на претендираните и неплатени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в минимален размер от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С.,
......., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК,
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Ю. Б. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., .............,
дължи сумите: 192.83 лева цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането,
25.62 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.06.2023 г., 28.98 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, 5.75 лева мораторна
лихва за период от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40662/23 г. на СРС.
ОСЪЖДА Ю. Б. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ............., да заплати в полза на “Т. С.”
ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ..........., разноски по делото в размер на
100 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т. с.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3