Р Е Ш Е Н И Е
№ 1413
гр. Пловдив, 30 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и
участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 1312 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по
жалба от началника на Първо РУ при ОД на МВР-Пловдив чрез процесуален
представител, срещу решение № 478 от 12.03.2020 г., постановено по АНД №
7699/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, ХXІI н.с., с което
е отменено наказателно постановление № 19-0432-000296 от 10.10.2019г.
на Началника на 01 РУ към ОД МВР-Пловдив, с което на М.К.Г. , ЕГН **********,
на основание чл.179, ал.1, т.5 предл.1, 2 от ЗДвП и
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 150лв. за извършено нарушение но чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер
на 50лв. за извършено нарушение но чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Основното твърдение
е, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.
Искането е да се отмени решението на районния съд и като законосъобразно да се
потвърди и НП.
Ответникът по
касация – М.К.Г., чрез адв. Т.-пълномощник, намира жалбата за неоснователна.
Моли съда да остави в сила решението на ПРС.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност
на касационната жалба.
Административен
съд-Пловдив, ХХ състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като
подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с
правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди
доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери
решението по реда на чл. 218 от АПК,
настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С издаденото НП на М.К.Г. , ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.1, т.5 предл.1, 2 от ЗДвП и
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 150лв. за извършено нарушение но чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер
на 50лв. за извършено нарушение но чл.137А, ал.1 от ЗДвП и са отнети 6
контролни точки.
Въззивният съд е приел, че оспореното НП е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, но при
неспазване на процесуалните разпоредби за издаването му и при неправилно
приложение на материалния закон.
РС-Пловдив е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота
и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз
основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за допуснати съществени
процесуални нарушение на проведения административнонаказателен
процес, които обуславят ограничаване на правото на защита на конкретното
административно наказано лице. В конкретния случай, по отношение на направените
изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение,
неговото виновно поведение и приложимостта на разпоредбите, изключващи
отговорността, изводите на районния съд са законосъобразни. Те са направени на
база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна
практика. За да отмени наказателното постановление, районният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото не са събрани
необходимите доказателства относно механизма на установяване на автора, което е
довело до незаконосъобразно изпълнение на административно – производствените
правила, конкретизирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да има конкретика и яснота относно обстоятелствата, при които то е
осъществено, които доводи се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Налице
са само хипотези и предположения, които не могат да послужат към привличането
му към административнонаказателна отговорност. В тази
връзка и показанията на актосъставителя, разпитан като
свидетел не изяснява този основен факт. В този смисъл касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на въззивния съд, като няма
смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло препраща
към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд,
се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, настоящата инстанция
преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора,
следва в случая да се посочи, че въззивният съд е дал
законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
С оглед изложените съображения, съдът намира,
че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от
АПК,
Административен съд-Пловдив, ХХ к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 478 от 12.03.2020г., постановено по АНД № 7699/2019г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХXІІI н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: