Решение по дело №4017/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2221
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110204017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2221
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря см
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110204017 по описа за 2022 година


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВЛ. В. В., с ЕГН ********** против
наказателно постановлевие №НП-ПБЗН-СД0-201/09.02.2022 г. на Директора
СДПБЗН, с което му е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.
265 ал. 1 ЗМВР за нарушение на чл. 34 ал. 1 т. 2 вр. чл. 5 т. 1 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП –
процесуални нарушения – В. е посочен като управител на обект „Наргиле Бар
Табу”, като не е ясно откъде произтичат тези негови задължения, в АУАН и
НП липсва посочена дата на извършване на нарушението, описание на
нарушението, като от описанието не става ясно за кой от общо четири етажа е
допуснал заключен евакуационен изход, липсва прилагане и описване на
доказателствата за твърдяното нарушение, липсват мотиви за налагане на
глобата над законовия мининум. От процесуалния представител на
1
жалбоподателя – адв. Ванина Николчева е постъпила писмена защита /л.35 от
делото/, с която тя поддържа жалбата и предлага на съда да отмени НП като
незаконосъобразно, алтернативно – да бъде намалено до законовия минимум.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Койчев, който оддържа становище за законосъобразност и правилност на НП и моли съда за неговото потвърждаване. Заявява, че ясно е посочено в АУАН и НП, че жалбоподателят е наказан като управител на дружеството, което стопанисва въпросното заведение и в тази насока са и данните от Търговския регистър. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна на дата 04.12.2021 г. около
03.00 часа извършили проверка в фирма адрес пред бл. 23. Установили, че
обектът се експлоатира със заключена врата на втория евакуационен изход, в
работно време, в момент, в който в обекта пребивават над 50 човека.
Приели, че е налице нарушение на чл. 34 ал. 1 т. 2 от Наредба № 8121з-
647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, извършено на същата дата от управителя на
дружество „ВВВ Трейд“ ЕООД1 стопанисващ обекта и жалбоподател в
настоящото производство.
Свидетелката К.Г. Георгиева заемаща длъжността инспектор - V
степен в 07 PC ПБЗН съставила и надлежно връчила на жалбоподателя АУАН
№АУАН-ПБЗН-СД-7-9-12/04.12.2021 г.
Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло установената с АУАН фактическа
обстановка и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
2
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност. Посочена е дата на извършване на
нарушението както в АУАН, така и в НП, и в тази насока възраженията са
неоснователни.
Непосочването в НП на доказателствата не може да бъде съществено
процесуално нарушение, както твърди жалбоподателя. Действително, чл. 57
ал. 1 т. 5 ЗАНН поставя изискване в тази насока, но това е направено с цел
жалбоподателят да е наясно с доказателствения материал и при евентуално
подаване на жалба да направи възраженията си своевременно, с което ще се
осигури своевременно приключване на делото
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката К.Г. Георгиева –
актосъставител, както и тези на М. ПЛ. Н., тъй като лично са извършили
проверката. Показанията на на двамата свидетели са логични и вътрешно
безпротиворечиви по отношение на релевантните по делото факти, поради
което СРС им се довери изцяло. Същите се подкрепят и от събраните
писмени доказателства по делото.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на атакувания акт само на това основание, като направените възражения в тази насока са неоснователни. АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл.42 ЗАНН
Съдът след служебна проверка не установи липсата на някои от задължителните реквизити по чл.57 ЗАНН в атакуваното НП. В НП се съдържа подробно описание на нарушенията; обстоятелствата, при които същите са извършени и установени; нарушената разпоредба на закона; нарушителя.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в
своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа
обстановка.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.
305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не
дължи да излага.
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си като управител на дружество,
стопанисващо заведение фирма гр. София, ж.к. „Студентски град“, в
присъствие на повече от 50 човека, сред които и непълнолетни лица
/дискотека по данни на свидетелката Георгиева/, е позволил експлоатацията
на този обект при наличие на заключена врата на втория евакуационен изход.
3
Наличието на заключен евакуационен изход е в противоречие с чл. 34
ал. 1 т. 2 от Наредба №8121з-647/01.10.2014 г., като доколкото вратата е била
заключена, като при разпита на свидетелката Георгиева се установява, че на
въпроса им защо е заключена вратата, жалбоподателят отговорил, че е
счупена, затова той лично я заключил. В случая съдът намира, че не стои
въпросът за наличие на някое от изключенията по чл. 34,ал. 2 и ал. 3 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.
Отговорността на жалбоподателя В. произтича от качеството му
обстоятелството, че именно той е управител на дружеството стопанисващо
обекта, като съдът намира, че именно това значение влага законодадателят в
изискването лицето да е „ръководител на обекта”, както и поради
обстоятелството, че свидетелите установяват, че друго лице – управител на
заведението те не са установявали при предходни проверки, нито им са
предоставяни доказателства в тази насока – трудови договори и т.н.
Поради това, съдът приема, че именнно жалбоподателят е бил длъжен
да не позволява същият да се експлоатира (ползва), съгласно чл. 3 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014 г., както и да осигури противопожарната безопасност
и спазване на посочения подзаконов нормативен акт, съгласно чл. 5 т. 1 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. въпросния обект – дискотека.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на В. на основание чл. 265 ал. 1 ЗМВР.
Съдът приема, че извършеното от административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – такъв, при
който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. По делото не се установиха факти, от които да следва, че
извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените (типичните) случаи на нарушения от същия вид.
Нещо повече, наличието на заключена врата по път за евакуация, в случай на
аварийна ситуация може да доведе до изключително неблагоприятни
последици за намиращите се в обекта хора, включително до увреждане на
тяхното здраве и/или смърт, още повече, че в обекта са се намирали и
4
младежи.
При преценка на разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН обаче наказващият орган не е отчел, че това нарушение за жалбоподателя е първо и му е наложил глоба над минималния размер, предвиден от законодателя без да се мотивира кое е наложило това. Съдът намира, че НП следва да се измени като наложената глоба в размер от 500 лв. да се намали до предвидения законов минимум.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановлевие №НП-ПБЗН-СД0-201/09.02.2022
г. на Директора на Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението-МВР, с което на ВЛ. В. В., с ЕГН **********, е наложена глоба
в размер на 500 лв. на основание чл. 265 ал. 1 ЗМВР за нарушение на чл. 34
ал. 1 т. 2 вр. чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, КАТО
НАМАЛЯВА размера на глобата на 200 лв.
ОСЪЖДА ВЛ. В. В., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция Пожарна безопасност и защита на населението-МВР сума в размер
на 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВЛАДИМИР ВЕСЕЛИНОВ ВАСИЛЕВ, с
ЕГН ********** против наказателно постановлевие №НП-ПБЗН-СД0-
201/09.02.2022 г. на Директора СДПБЗН, с което му е наложена глоба в
размер на 500 лв. на основание чл. 265 ал. 1 ЗМВР за нарушение на чл. 34 ал.
1 т. 2 вр. чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП –
процесуални нарушения – Василев е посочен като управител на обект „фирма
като не е ясно откъде произтичат тези негови задължения, в АУАН и НП
липсва посочена дата на извършване на нарушението, описание на
нарушението, като от описанието не става ясно за кой от общо четири етажа е
допуснал заключен евакуационен изход, липсва прилагане и описване на
доказателствата за твърдяното нарушение, липсват мотиви за налагане на
глобата над законовия мининум. От процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. ВН е постъпила писмена защита /л.35 от делото/, с
която тя поддържа жалбата и предлага на съда да отмени НП като
незаконосъобразно, алтернативно – да бъде намалено до законовия минимум.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Койчев, който оддържа становище за законосъобразност и правилност на НП и моли съда за неговото потвърждаване. Заявява, че ясно е посочено в АУАН и НП, че жалбоподателят е наказан като управител на дружеството, което стопанисва въпросното заведение и в тази насока са и данните от Търговския регистър. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна на дата 04.12.2021 г. около
03.00 часа извършили проверка в ФИРМА АДРЕС Установили, че обектът се
експлоатира със заключена врата на втория евакуационен изход, в работно
време, в момент, в който в обекта пребивават над 50 човека.
Приели, че е налице нарушение на чл. 34 ал. 1 т. 2 от Наредба № 8121з-
647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, извършено на същата дата от управителя на
дружество „ВВВ Трейд“ ЕООД1 стопанисващ обекта и жалбоподател в
настоящото производство.
Свидетелката КГГ заемаща длъжността инспектор - V степен в 07 PC
ПБЗН съставила и надлежно връчила на жалбоподателя АУАН №АУАН-
ПБЗН-СД-7-9-12/04.12.2021 г.
Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
1
Наказващият орган възприел изцяло установената с АУАН фактическа
обстановка и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност. Посочена е дата на извършване на
нарушението както в АУАН, така и в НП, и в тази насока възраженията са
неоснователни.
Непосочването в НП на доказателствата не може да бъде съществено
процесуално нарушение, както твърди жалбоподателя. Действително, чл. 57
ал. 1 т. 5 ЗАНН поставя изискване в тази насока, но това е направено с цел
жалбоподателят да е наясно с доказателствения материал и при евентуално
подаване на жалба да направи възраженията си своевременно, с което ще се
осигури своевременно приключване на делото
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката КГГ –
актосъставител, както и тези на Мартин Пламенов Начов, тъй като лично са
извършили проверката. Показанията на на двамата свидетели са логични и
вътрешно безпротиворечиви по отношение на релевантните по делото факти,
поради което СРС им се довери изцяло. Същите се подкрепят и от събраните
писмени доказателства по делото.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на атакувания акт само на това основание, като направените възражения в тази насока са неоснователни. АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл.42 ЗАНН
Съдът след служебна проверка не установи липсата на някои от задължителните реквизити по чл.57 ЗАНН в атакуваното НП. В НП се съдържа подробно описание на нарушенията; обстоятелствата, при които същите са извършени и установени; нарушената разпоредба на закона; нарушителя.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в
своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа
обстановка.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.
305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не
дължи да излага.
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си като управител на дружество,
стопанисващо заведение ФИРМА гр. София, ж.к. „Студентски град“, в
присъствие на повече от 50 човека, сред които и непълнолетни лица
/дискотека по данни на свидетелката Георгиева/, е позволил експлоатацията
2
на този обект при наличие на заключена врата на втория евакуационен изход.
Наличието на заключен евакуационен изход е в противоречие с чл. 34
ал. 1 т. 2 от Наредба №8121з-647/01.10.2014 г., като доколкото вратата е била
заключена, като при разпита на свидетелката Георгиева се установява, че на
въпроса им защо е заключена вратата, жалбоподателят отговорил, че е
счупена, затова той лично я заключил. В случая съдът намира, че не стои
въпросът за наличие на някое от изключенията по чл. 34,ал. 2 и ал. 3 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.
Отговорността на жалбоподателя Василев произтича от качеството му
обстоятелството, че именно той е управител на дружеството стопанисващо
обекта, като съдът намира, че именно това значение влага законодадателят в
изискването лицето да е „ръководител на обекта”, както и поради
обстоятелството, че свидетелите установяват, че друго лице – управител на
заведението те не са установявали при предходни проверки, нито им са
предоставяни доказателства в тази насока – трудови договори и т.н.
Поради това, съдът приема, че именнно жалбоподателят е бил длъжен
да не позволява същият да се експлоатира (ползва), съгласно чл. 3 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014 г., както и да осигури противопожарната безопасност
и спазване на посочения подзаконов нормативен акт, съгласно чл. 5 т. 1 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. въпросния обект – дискотека.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на Василев на основание чл. 265 ал. 1 ЗМВР.
Съдът приема, че извършеното от административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – такъв, при
който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. По делото не се установиха факти, от които да следва, че
извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените (типичните) случаи на нарушения от същия вид.
Нещо повече, наличието на заключена врата по път за евакуация, в случай на
аварийна ситуация може да доведе до изключително неблагоприятни
последици за намиращите се в обекта хора, включително до увреждане на
тяхното здраве и/или смърт, още повече, че в обекта са се намирали и
младежи.
При преценка на разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН обаче наказващият орган не е отчел, че това нарушение за жалбоподателя е първо и му е наложил глоба над минималния размер, предвиден от законодателя без да се мотивира кое е наложило това. Съдът намира, че НП следва да се измени като наложената глоба в размер от 500 лв. да се намали до предвидения законов минимум.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
3
4