Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда по НОХД № /2011г. на ГОРС подсъдимият С. С. Х. е признат за виновен в това, че на 12.08.2009г. в гр. Л., на ул.Т. Х., до № 1, се заканил с убийство на И. Т.Б. и Г. В. К. и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му у Б. и К., поради което и на основание чл.144, ал.З, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 54 и чл. 36 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода строг режим. На основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23 НК е определено на С. С. Х. едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените с присъда по НОХД № /2010г. на РС – Горна Оряховица и присъда по НОХД № /2011г. на РС – Горна Оряховица в размер на шест месеца лишаване от свобода строг режим. На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.2 НК е присъединено към определеното общо наказание лишаване от свобода на С. С. Х. лишаване от право на управление на МПС за срок от една година, наложено с присъда по НОХД № /2010г. на РС – Горна Оряховица. На основание чл. 25, ал.2 НК е приспаднато изтърпяното наказание шест месеца лишаване от свобода по НОХД № /2010г. по описа на РС – Горна Оряховица. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия С. С. Х. против присъдата. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Представителят на В. в съдебно заседание заема становище да се потвърди присъдата. Защитникът на подсъдимия С. С. Х. поддържа жалбата. Моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 от НК, прие за установено следното: Съдът счита подадената жалба за неоснователна. При извършената проверка по реда на чл. 314, ал.1 от НПК не се констатира в хода на досъдебното производство, при разглеждането на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната й на това основание. Това налага обсъждане на събраните доказателства с оглед проверка обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. От същите се установява, че подсъдимият е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер. Същият е с агресивен характер и с трайно установено поведение, насочено към неспазване на обществения ред. Подсъдимият е с постоянен адрес в гр.Л., където не се ползва с добро име в обществото. Св. Б. обитавал наследствена къща в гр. Л., находяща се на ул.Т. Х., № 1, заедно с приятелката си Г. К. На същата улица в съседство живеел подсъдимият в къща на № 3. На 11.08.2009г. около 23.00 часа подсъдимият се качил на покрива на къщата си, за да го ремонтира. Св. Б. и К. били в дома си и чули шум от покрива. Св.Б. излязъл и казал на подсъдимия, че времето не е подходящо за ремонт на покрива. Подсъдимият слязъл от там. Двамата със св.Б. поговорили, изпушили по цигара и се прибрали в домовете си. Около 02.30 часа на 12.08.2009г. св. Б. и К. спели в къщата. Същите били събудени от шум на чупене на стъклата. Св.Б. и К. видели подсъдимия да троши стъклата на прозореца на стаята, в която спят. Последният в едната си ръка държал някакъв твърд предмет, а в другата пистолет. Подсъдимият псувал, както и се заканвал на двамата, че ще ги убива. Същият обиждал К., като я наричал „курва”. Св.Б. и К. се изплашили и започнали да викат за помощ. Втората започнала да реве, като се скрила под кревата. Св.Б. избягал на двора и сигнализирал РУП на МВР Горна Оряховица. Подсъдимият прекратил заплахите и чупенето на стъкла, като се прибрал в дома си. На място бил изпратен автопатрул на РУП на МВР Горна Оряховица в състав св. Е. И. и К. И. Св. Б., който бил афектиран от действията на подсъдимия, счупил с камък предното панорамно стъкло на товарния му автомобил. В хода на разследване е извършено претърсване в дома на подсъдимия, където е открит и иззет пистолет. По делото е назначената балистическа експертиза. От заключението към същата се установява, че пистолетът е технически неизправен и негоден за произвеждане на изстрел. По делото са назначени двете съдебно – психиатрични експертизи. От заключенията на същите се установява, че подсъдимият страда от диссоциално личностово разстройство. Наблюдава се емоционално – волева неустойчивост с асоциални прояви. Според вещите лица подсъдимият може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Описаната фактическа обстановка се установи от показанията на св. И. Б., Е. К., К. И., С. Х., И. Д., Д. М. и Е. И., заключението на балистичната експертиза, заключенията на двете съдебно – психиатрични експертизи, както и от приложени по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка и изведени въз основа на нея констатации, въззивният съд счита, че подсъдимият е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна съдът приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият с думи и действия е обективирал пред пострадалите И.Б. и Г. К. намерение за извършване на убийство. Първият е проникнал в жилището им през нощта, като е начупил прозорците на стаята, в която спят. Подсъдимият е насочил пистолет към двамата. Първият е отправил към вторите двама както обидни реплики, таÛа и закана с убийство. Поведението на подсъдимия е довело до възбуждане на основателен страх от извършване на престъплението у пострадалите. Св.Б. и К. са били събудени от чупенето на стъкла. Същите са били в полусънно състояние, като са възприели както обидните реплики отправени към тях, така и заканите с убийство и насоченото оръжие срещу тях. Съдът приема, че поведението на подсъдимия действително е възбудило основателен страх от осъществяване на заканата с убийство. В подкрепа на този извод са установените обстоятелства, че деянието е извършено през нощта, напълно изненадващо нахвърляне върху пострадалите и то с пистолет в ръка, както и психичното състояние на подсъдимия, който е бил видимо афектиран и чупел стъклата на прозорците. Св. Б. и К. са възприели заканата с убийство. В инкриминирания случай същите действително са се изплашили от осъществяването й. Възприемането на поведението на подсъдимия от св.Б. и К. се установява и от последващото им поведение. Първият е счупил стъклото на буса на подсъдимия. К. плачела, треперела и се криела под леглото, като не смеела да излезе от къщата. В тази насока са показанията на свидетелите Б., К. и И. От тях се установява, че Б. и К. действително са били изплашени. От субективна страна подсъдимият е действал пряк умисъл. Същият е съзнавал, че думите и действията му представляват отправена към пострадалите заплаха с убийство, както и че се възприема от тях. Подсъдимият е целял заплахата да бъде възприета от Б. и К. и да изпитат страх от осъществяването й. Първият е предвиждал общественоопасния характер и последици на деянието, както и е целял тяхното настъпване. С оглед изложените съображения следва да се приеме, че атакуваната присъда е обоснована. Възприетата фактическа обстановка от районния съд и изведените въз основа на нея фактически констатации са в логическа и последователна връзка. Същите са съответни на достигнатите такива от въззивния съд. Налице е и правилно приложение на материалния закон при постановяването на присъдата. При определяне вида и размера на наложеното наказание първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деяние и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства е отчетено психичното здраве на подсъдимия. Последният страда от диссоциално личностово разстройство. Отегчаващи вината обстоятелства се явяват миналите му осъждания за умишлени престъпления от общ характер и лошите му характеристични данни. При налагане на наказанието първоинстанционният съд е длъжен да спази принципа reformation in pejus. При първото разглеждане на делото е постановена присъда. Същата е отменена по жалба на подсъдимия. При повторното разглеждане на делото е недопустимо увеличаване размер на наложеното наказание, поради липсата на протест. По тези съображения съдът е наложил на подсъдимия наказание от четири месеца лишаване от свобода строг режим. С присъдата правилно са групирани наложените наказания на подсъдимия по настоящото дело и по НОХД № /2010г. на ГОРС, като е определено общо такова в размер на шест месеца лишаване от свобода строг режим. На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.2 от НК е присъединено към определеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода, наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, наложено с присъда по НОХД № /2010г. на ГОРС. На основание чл. 25, ал.2 НК първоинстанционният съд е приспаднал изтърпяното наказание от подсъдимия от определеното общо такова. По тези съображения присъдата следва да се потвърди, като постановена в съответствие с процесуалните правила, обоснована, при правилно приложение на материалния закон и при справедливост на наказанието. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА от /7.09.2011г. по НОХД № /2011г. на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |