Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

гр.Велико Търново, 13.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

                                                                                   

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора ………, разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 2719 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сумата 6000 лв., заплатена от ищеца без основание на ответника, преведена по банков път. Ищецът Е.М.Х. чрез упълномощения си процесуален предсатвител твърди в исковата си молба, че на посочените в исковата молба дати превел по банков път на ответника суми на обща стойност 6000 лв. – на 10.12.2014г. превел сумата 4000 лв. и на 03.02.2015г. превел сумата 2000 лв. Тези суми били получени от ответника без основание. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 6000 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноските по делото.

Ответникът „ОНИКС – АВТО” ООД гр. В.Търново, чрез пълномощника си оспорва иска, като твърди, че сумите му били заплатени от ищеца на основание договор за покупко-продажба на лек автомобил. На 10.12.2014г. ищецът посетил магазина на ответника и решил да закупи лек автомобил Опел Зафира, наличен в автосалона. На същата дата превел капаро от 4000 лв., за което бил издаден документ – фактура № 15764 от 10.12.2014г., подписана от ищеца, за общата стойност на автомобила от 30948.68 лв. с ДДС. Във фактурата е индивидуализиран и лекия автомобил с марка, модел, мощност, цвят, брой места, рама № и двигател №. Уговорката е била до края на м.декември 2014г. да бъде доплатена цялата стойност на лекия автомобил, но ищецът не спазил този срок. На 03.02.2015г. ищецът заплатил сумата 2000 лв., с уговорка между страните за заплащане на автомобила до края на м. февруари 2015г., което задължение също не било изпълнено. Ответникът твърди, че сумите били заплатени като капаро и съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД той – като изправна страна,  имал право да задържи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за установено от фактическа страна и достига до следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан отчасти.

Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Елемент от фактическия състав, пораждащ вземане за неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД е намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.

В настоящия случай не е спорно между страните, а и от отговора на ответника, както и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сума в размер на 2000 лева, преведена на ответника чрез ПОС терминал на 03.02.2015г.  Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо платена на ответника или разместването на имуществени блага е без основание.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ответникът следва да установи по делото, че ищецът е престирал основателно. В отговора си ответникът твърди, че всички суми, включително и сумата 2000 лв., му били изплащани от ищеца като капаро за закупуване на конкретен автомобил. В случая обаче, ответникът не ангажира никакви доказателства за наличието на основание за получаване на сумата от 2000 лв. от ищеца.

Предвид изложеното съдът приема, че не е доказано в настоящото производство наличието на основание за извършеното от ищеца плащане на сумата 2000 лв., поради което искът за връщането на тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото. В настоящия случай ответникът доказа твърдяното от него основание за получаване на сумата от 4000 лв., заплатена от ищеца на 10.12.2014г. - авансово плащане по договор за покупко-продажба на лек автомобил.  

От събраните по делото доказателства може да се направи извод за постигнато между ищеца и ответника конкретно съгласие за предаване на паричната сума по договор за покупко-продажба на лек автомобил. От представената по делото фактура № **********/10.12.2014г. – подписана от ищеца, се установява, че сумата е заплатена като авансово плащане за закупуване на лек автомобил Опел Зафира, ниво на оборудване Енджой, 1.7 турбо дизелов двигател, 125 к.с. и МТ6. Представена е и фактура, също подписана от ищеца, № **********/10.12.2014г., в която е индивидуализиран същия лек автомобил с № на двигател и № на рама, с крайна продажна цена 30948.68 лв.

Поради изложените мотиви съдът приема, че искът за връщане на сумата 4000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски в размер на 313.33  лв., съразмерно с уважения иск.

Ищецът дължи на ответника разноски в размер на  266.67 лв., съразмерно с отхвърления иск.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ОНИКС – АВТО” ООД ЕИК *********, гр.В.Търново, ул.”България” № 40, вх.А, да заплати на Е.М.Х. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, получена без основание на 03.02.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.04.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата 313.33 лв. /триста и тринадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 6000 лв. - за заплащане на сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/, получена без основание на 10.12.2014г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.М.Х. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, да заплати на „ОНИКС – АВТО” ООД ЕИК *********, гр.В.Търново, ул.”България” № 40, вх.А, сумата 266.67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: