Решение по дело №376/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 469
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20227150700376
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          469 / 6.6.2022г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІІ състав в открито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втората година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ           :  МАРИЯ ХУБЧЕВА

                                   СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 376 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, срещу Решение № 126 от 23.02.2022г., постановено по а.н.дело № 20215220201350 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г., с което е  отменено Наказателно постановление № 13-002844 от 23.08.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, с което на земеделски производител С.М.С., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв.

 

3. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, тоест касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Счита се, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършеното от жалбоподателя административно нарушение, а именно, че на 20.05.2021г., не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови с лицето Т. И. М.

Според касационния жалбоподател, още в подаденото от С. възражение срещу акта за установяване на административно нарушение няма твърдение, че земеделския производител не е бил на ясно, че в процесния ден лицето заварено да работи е наето от съпругата му да извършва трудова дейност в негова полза, а напротив, във същото се излагат мотиви само за причината довела до забавяне и попълване на еднодневни договори. Сочи се, че С. сам прави признание, че не е искал да укрива заети лица, тъй като си бил направил труда да им приготви трудови договори, сочейки платежните нареждания от 17.05.2021г. Поддържа се, че в този именно контекст са и данните съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели.

От значение според административния орган е и обстоятелството, че семейството на С. отглежда от дълги години процесната култура и ежегодно закупува еднодневни договори (макар и в далеч по малък брой), което означава, че са били наясно за процедурата и технологичното време което им е необходимо и би следвало предварително и своевременно да организират действията по снабдяване с такива.

Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и потвърждаване на процесното наказателно постановление.

 

4. Ответника по касационната жалба С.М.С., ЕГН: **********,***, чрез процесуалния представител адв. Б. е на становище, че същата е неоснователна. По същество се поддържат изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

В представени по делото писмени бележки се поддържа, че от твърдението на администрацията за това, че семейството на С. отглежда от дълги години процесната култура, не следва и не е възможно да се формира извод, че той е бил наясно за процедурата и технологичното време което е необходимо за да организира действията си по снабдяване с необходимите бланки.

Иска се решението на районен съд да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението на първата съдебна инстанция е правилно. Счита се, че съдът е изложил обосновани и аргументирани съображения за да отмени наказателното постановление.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Според т. 15 от Протокол № ПР2116553 от 21.06.2021г., при извършена на 20 и 25 май, както и на 04 и 21 юни 2021г. от старши инспектор Г. В. М. и главни инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик проверка за спазване на трудовото законодателство спрямо земеделски производител С.М.С., в обект : масив с ягоди, намиращ се в землището на с. Ковачево, общ. Септември е констатирано, че земеделския производител,  в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията при представяне на работната сила като трудови правоотношения с Т. И. М. с ЕГН **********, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето.

В протокола е посочено, че „… На 20.05.2021 г., около 08:15 …. Същата е заварена да полага труд на горепосочения масив с ягоди – береше ягоди …. беше облечена в работни дрехи, но нефирмени ….Лицето е записано в списък с трите имена и дата на раждане и се подписа собственоръчно, което удостоверява, че е заварена да работи на обекта…“.

Протокола е връчен на пълномощник на земеделския производител, без да са заявени конкретни възражения.

 

8. От Г. В. М., на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за установяване на административно нарушение законодателство № 13-002844  от 23.06.2021г., в който са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № ПР2116553 от 21.06.2021г., констатирани при извършената на 20 май 2021 г. проверка, който протокол е посочен като приложение към акта.

Посочено е, че акта е съставен по отношение на земеделски производител С.М.С., в качеството на работодател. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Акта е връчен на пълномощник адресата на 23.06.2021г.

Срещу констатациите на контролните органи е подадено Възражение от 25.06.2021 г., в което е посочено, че в случая става реч за еднодневни трудови договори, които не са били издадени своевременно от Национална агенция за приходите, въпреки че дължимите осигуровки и данък са били платени предварително. Посочено е, че поради ранния част на извършената проверка, договорите не са били все още попълнени.

 

9. Посочените в акта фактически констатации и правни изводи са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на земеделски производител С.М.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00лв. 

 

10. В хода на първоинстанционното производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение, който в показанията си е изложил фактите и обстоятелствата във връзка с установяване на процесното нарушение.

Разпитана е била свидетелката Минчева, дъщеря на жалбоподателя, която е заявила, че жалбоподателя „… въобще не се занимава с наемането на работниците …“, че тя лично е закупила бланки за договорите, но не е информирала С., че бланките не били още готови.

Разпитана е била свидетелката Г., която е заявила, че не си спомня, кой и е донесъл платежните нареждания а еднодневните договори.

Разпитана е била и свидетелката Т. И. М., която е завила, че  не познава С.С. от с. Ковачево, като един ден е ходила да бере ягоди в същото село.

 

11. Приобщен по делото е са били :

• Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са делегирани правомощия да издават наказателни постановления;

• Списък съдържащ имена и ЕГН на физически лица;

• Справка относно трудовите договори по които страна е земеделския производител С.

 • Справки относно отглеждане и прибиране на реколта от зеленчукови култури и трайни  насаждения изразени в човекодни  ;

 

12. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че вмененото на земеделския производител С.С. административно нарушение не е доказано в процеса до изискваната от закона степен на несъмненост.

Посочено от съда е, че с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса по ЗАНН, доказването следва да се осъществи от страна на наказващия орган, а привлеченото към отговорност лице се ползва от презумпцията за невиновност. В този контекст, от страна на първата съдебна инстанция е прието, че административно наказващия орган не е доказал по категоричен начин, че в деня на проверката, тоест 20.05.2021г., именно земеделският производител С. е наел на работа лицето Т. М. и се е съгласил тя да престира труд за него срещу съответното възнаграждение, но без преди това да уреди отношенията им като трудови, посредством сключване на трудов договор в писмена форма. Счетено от съда е, че обратно – установено в хода на производството е, че в деня на проверката земеделският производител не е присъствал и с него проверяващите не са контактували въобще, включително и при документалната проверка, предприета на 25.05.2021г. в сградата на администрацията. Прието е също така, че от данните по делото се установява, че земеделският производител е възложил на членовете на своето семейство (съпруга, дъщеря и син) фактически да организират беритбата на ягодите, респективно да наемат работници за това, да сключват договори с тях, да контролират работата им.

Според районния съд, при тези данни, не може направи несъмнен извод, че към 20.05.2021г. земеделският производител е бил наясно с това с кои лица е организирала съпругата му и дъщеря му да работят на масива като берачи на ягоди, като е установено, че Т. М., въобще не е контактувала със С.С., и не го познава. За несъмнено установено, съдът е приел обстоятелството, че С. не е знаел, че по подадените още на 17.05.2021г. платежни нареждания за закупуване на еднодневни трудови договори, такива не са били получени към дена на проверката. При това положение, според решаващия съдебен състав, следва да се формира извода, че С. не е бил наясно, че с наетите от съпругата и дъщеря му лица не са били сключени никакви трудови договори за инкриминираната дата и то преди започване на беритбата, включително и с оглед на факта, че по време на проверката, земеделския производител не е бил в населеното място.

 

ІV. За правото :

 

13. Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съобразно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Съобразно чл. 114а, ал. 1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж, а според чл. 114а, ал. 7 от КТ, условията и редът за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори пред инспекцията по труда се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. С наредбата се утвърждава и образец на трудов договор по ал. 1.

 

14. На следващо място, според чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.

Съобразно, чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

 

15. В контекста на цитирания национален нормативен ред, трябва да се отбележи, че районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението на  процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

16. По отношение на поддържаният касационен довод, трябва да се отбележи следното :

Цитираните текстове на чл. 52, ал. 4  и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, очевидно императивно изискват извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, да бъдат еднозначно и безпротиворечиво обосновани от административно наказващия орган, като се посочат и удостоверят, необходимите за формиране на такъв извод, несъмнени факти и обстоятелства.

Такова ясно, конкретно и еднозначно установяване на необходимите факти и обосноваване на трите съществени елемента, посочени в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, с наличието на които, като правна последица се стига до осъществяване на административно наказателната отговорност на отделен правен субект, в случая не се установява да е налице, както правилно е констатирал районния съд.

 

17. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, констатациите на контролните органи при извършената проверка на 20.05.2021 г. се свеждат, единствено до твърдението, че Маврикова „… береше ягоди …. беше облечена в работни дрехи…“. Ясно е, че нито по правилата на формалната, нито пък по тези на правната логика, само и единствено от факта на бране на ягоди в работно облекло, по никакъв начин не следва извода, че това лице се намира в някакви формални (трудови или гражданско правни) или пък в неформални (оказване на помощ) отношения, във връзка с извършването на конкретната трудова дейност.

Следващият извод на контролните органи за това, че „….Лицето е записано в списък с трите имена и дата на раждане и се подписа собственоръчно, което удостоверява, че е заварена да работи на обекта…“ е напълно произволен.

Каза се, въпросния списък съдържа единствено три имена, ЕГН и парафи на отделни физически лица. По никакъв начин не става ясно, кой конкретно е съставил списъка, кой е вписвал имената и ЕГН в него; как и от къде са почерпени тези данни; посочените в списъка лица, вземали ли са някакво участие при неговото съставяне; била ли е установена и от кого, тяхната самоличност;  било ли е обяснено на въпросните лица, за какво  и с каква цел се съставя този списък. Все в тази насока, трябва да се констатира, че контролните органи извършили проверката, не са положил усилия, в изпълнение на правомощията си по чл. 402, ал. 2 от КТ, да изискат декларирането на конкретна информация от всяко едно от лицата, за които се твърди да са били в трудово правни отношение със земеделския производител.

 

V. За разноските:

 

18. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответната страна се дължат сторените разноски по производството. Те съобразно представения по делото списък са в размер на 300,00лв.

Ето защо, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126 от 23.02.2022г., постановено по а.н.дело № 20215220201350 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, да заплати на С.М.С., ЕГН: **********,*** сумата от 300,00(триста)лв., представляваща извършени разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        /п/                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./п/

                                   

                                    

                                  2./п/