МОТИВИ: по НОХД №310/2018г. на ПОС.
Срещу подсъдимата Р.Н. е повдигнато
обвинение по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1
НК за това, че в условията на продължавано престъпление,за периода от
****г. до ****г
в гр. П., с. Ж. и с. К. обл. П. е използвала
платежен инструмент - дебитна карта „мастер карт“ с № *******,издадена от банка ДСК,без съгласието на титуляра И.Й. С.,както
следва:
-
На***г. в 18.33ч. от
банкомат в с.К.,обл.П. на ул.“В. Л.“ е изтеглила
сумата от 400 лв.
-
на ***г. в 09.16ч. от
същия банкомат в с.К., на ул.“В. Л.“ е изтеглила сумата от 400 лв.
-
нa ***. в 09.54ч. от същия банкомат в с.К., на ул.“В.Л.“ е изтеглила сумата от 400 лв.
-
на ****г. в 09.19ч. от
същия банкомат в с.К., на ул.“В. Л.“ е изтеглила сумата от 400 лв.
-
на ****. в 13.44ч. от
банкомат в гр. П., на бул.“В.Л.“ № *** е изтеглила сумата от
400 лв.
-
на ****г. в 12.11ч. от
банкомат в с.К., обл.П., на ул,“В.Л.“е изтеглила сумата от 400 лв.
-на ***г. в 16.304. от
банкомат в с.Ж., обл.П. е изтеглила сумата от 100 лв.
- и
на ***г. в
16.31ч. от същия банкомат в с.Ж., обл.П. е изтеглила сумата от 50
лв,като деянието не съставлява
по-тежко престъпление и общо изтеглената сума възлиза в
размер на 2550 лв.
Прокурорът поддържа обвинението,в частта
относно инкриминираните дати от *** до ***г включително.Счита,че следва да се
наложи наказание при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.Алтернативно предлага при
налагане на наказание под
поискания от него размер на наказанието лишаване от свобода да не се прилага
чл. 66 от НК.
Подсъдимата Н. не се явява в съдебно
заседание. Делото е разгледано при условията на чл. 269 ал.3 от НПК, в нейно отсъствие. Упълномощеният от нея защитник
адв.Д. моли Н. да бъде призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й
обвинение. Твърди за наличието на доказателствен дефицит,което определя
необходимостта от постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно излага
становище,че при евентуална осъдителна присъда съдът да не взима предвид
съображенията на обвинението за наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства и на това основание да се
приложи чл. 66 от НК.
Съдът,възоснова на събраните по делото
доказателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за
установено следното:
Подсъдимата Н. е родена на *** ***, по
събрани писмени данни живуща във В., българка, българска гражданка, разведена,
със средно образование, работеща,
неосъждана, с ЕГН **********. От брака
си със св.П.Н. имат две деца,като който упражнява родителските права спрямо
непълнолетното им дете – Е.Н..
Свидетелката И.С. притежавала
разплащателна сметка в Банка ДСК ЕАД клон Хисар с IBAN ***, към която й била
издадена карта – „Debit Master Card PayPass“ под №-******** и която била активирана на *** г. Подсъдимата Н. и св.С. били много близки приятелки и често си
гостували в обитаваните от тях домове в с.Ж.. Свидетелката имала голямо доверие на подсъдимата.Така,след
като С. се снабдила през м. ****г с
посочената дебитна карта, тя не била наясно относно начина за боравене с тази
карта чрез банкоматните устройства.След месец ***г свидетелката знаела,че по
тази сметка й се превеждат месечно от по
413 лева трудово възнаграждение. В този период от време дейността на подс. Н.
се отнасяла към изградения от нея градински център в с. Ж. обл. П.. Тя учредила своя фирма в тази връзка,като св. Н.
й помагал. Той нямал знанието за финансовата дейност на фирмата,но към
месец *** ***г
започнал да получава сведения от различни лица, негови и на съпругата му познати и
приятели,че Н. е започнала да тегли потребителски кредити на техни имена, явно боравила
с тези парични средства,тъй като имала
задължения към различни кредитни
институции и явно не обслужвала тези кредити.
За подобен случай св. С. също била уговорена през лятото ***г. от
подсъдимата,че й трябват пари,за да кандидатствала за държавна субсидия. За
това свидетелката се съгласила на нейно име да
бъде изтеглен потребителски кредит и за целта тя заедно с подс. Н.
посетили офис на „Париба“,където договорили
кредит от 8 000 лева,който да бъде отпуснат на името на св. С.,за който
подс. Н. й обещала,че ще го обслужва и
ще внася дължимите месечни вноски за неговото погасяване. Сумата по кредита бил
преведен по инкриминираната сметка на св.
С. с IBAN ***.Така в края на месеца август и още на следващия ден сред превеждането на тази сума, подсъдимата
я превела в своя лична сметка. Подсъдимата извършила няколко подобни операции и за
което св. Н. към месец декември
разбрал от тях, защото идвали при него и си търсили парите.В края на този
месец подсъдимата напуснала България,
заминала за В.,с цел да се укрие и където започнала работа.
Междувременно,както предвид
необходимостта подс. Н. да внася текущо задължение по изтегления от св. С.
кредит,така и предвид незнанието си да
борави с дебитната си карта на ***г св. С. и подсъдимата отишли с автомобила на последната до с. К.,за да
изтеглят пари.Двете се договорили,че ще изтеглят сумата от 400 лева,от които
350 лева са за подсъдимата, а 50 лева за С..*** Левски до ДЗСК и към 18.33 часа,по настояване на св.С.
подс.Н. поставила дебитната карта на
свидетелката в устройството,избрала по указание на свидетелката исканата сума
от 400 лева и въвела отново под диктовката на свидетелката съответния
пин-код.Операцията била успешна,С. прибрала дебитната си карта в своя несесер и
сумата от 50 лева,а подс. Н. взела сумата от 350 лева. Непосредствено след това
двете се прибрали в с.Ж., отишли в дома на св.С., където престояли около половин
час. Първоначално влезли в спалнята,където имало само едно легло и бюро.В присъствието на подсъдимата, свидетелката оставила несесера с дебитната и личната си
карти в чекмедже на бюрото. След това двете отишли в хола.Свидетелката решила да почерпи гостенката си с кафе и слязла до
кухнята на долния етаж. Забавила се около 10-15 минути, през което време
подсъдимата останала сама в холното помещение, намиращо се на етажа на спалнята
и се възползвала от това,като взела дебитната карта на С.. След това двете заедно
пили кафе в хола, а по-късно подс.Н. си тръгнала.
На *** г. през св. С. решила да участва в изборите и да
гласува,взела от несесера в чекмеджето на бюрото в спалнята си своята лична
карта,но не обърнала внимание в този момент дали там се намира и дебитната й
карта,която оставила на *** г. На ***
г., след 17.00 часа св.С. потърсила дебитната си карта във въпросния несесер,
тъй като се нуждаела от парични средства за закупуване на въглища. Установила липсата
на дебитната карта. Преобърнала всичко в дома си, но не я намерила.Притеснена телефонирала
на подсъдимата и й съобщила, че не може да открие дебитната си карта, питайки я
знае ли нещо.Предвид това,че в този отрязък от време никой не бил посещавал нейния
дом,освен Н.,свидетелката предполагала, че тя може да е взела дебитната карта и
настояла Н. да дойде в дома й и да я
търсят.Междувременно установила,че и личната й карта също липсва,макар че на ***
гласувала с нея.Подсъдимата много бързо пристигнала в дома на С. и двете
започнали да търсят дебитната карта. Изведнъж подсъдимата заявила,че е намирала
дебитната карта, като я извадила измежду 2-3 писма на холната масичка.С. била
проверила вече на това место,дори била разтваряла пликовете на писмата и
не видяла карата там. Свидетелката взела
дебитната си карта и попитала подсъдимата дали знае къде се намира личната й
карта и кога ще я върне. Подсъдимата отрекла да има нещо общо с това и да знае къде е и защо я няма личната й.
След тази случай на *** г. и след като получила дебитната
си карта от подсъдимата св. С. посетила
банкомат на следващия ден и изтеглила сумата от 400 лева,за да плати
въглищата.На бележката,която получила след транзакцията установила,че е налице
липсата на 200 лева,тъй като знаела до този момент какви пари са захранени по тази сметка, колко пъти и
какви суми са теглени чрез дебитната карта в нейно присъствие. За това и по
съвет на нейни колежки тя поискала от обслужващата извлечение от сметката си.
Получила го и установила,че по нейната сметка били извършени множеството
реализирани транзакции,каквито тя не била извършвала в рамките двата месеца,
откакто е придобила картата. Констатираното от нея движение на парични средства
по сметката й касаело постъпления на
суми,чието основание не знаела,както и тегления на такива, каквито тя не била
осъществявала. Предвид това,че подс. Н. знаела нейния пин-код св. С. поискала обяснение
от подсъдимата но тя не й дала логичен
отговор при изказаното от свидетелката съмнение. Впоследствие свидетелката разбрала,
че подсъдимата била сключила от нейно и без нейно знание договори за кредит,
сумите по които били превеждани на сметката на С., като чрез използване на
дебитната карта на последната подсъдимата изтегляла същите. Така за установения
по делото инкриминиран период от време подсъдимата използвала личната карта на
св. С.,посетила няколко небанкови институции,които отпускали краткосрочни
потребителски кредити,където с различни похвати уговаряла кредитните инспектори
за се изготвят документи за отпускане на кредит в отсъствието на св.С..Предвид
спецификата на дейност на тези небанкови институции заемите били отпускани на
името на С. в много кратък срок. Предвид това подсъдимата,която вече се била
снабдила с дебитната карта на С. в периода след *** и до *** успяла бързо да
усвоява преведените от тези кредитни институции кредити по сметката на св.С..
По хода на приключилото досъдебно
производство св. С. не заявила претенции към подс.Н.,каквито не е претендирала
и по проведеното първо и проведено настоящо първоистанционни съдебни
производства,тъй като отразените като постъпили и изтеглени парични суми от
личната й сметка в инкриминирания период касаели краткосрочни потребителски
кредити,които подсъдимата погасила своевременно и за св. С. не са
възникнали задължения по тях.
Така описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин,частично от заетата защитна позиция на подс. Н.
от досъдебното производство,от
показанията на свидетелите С.,Б.,М.,Н.,Д.,Д. и Ч.,а така също и от останалите доказателства
и доказателствени средства, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК,които са
приложени по досъдебното производство: 19бр.
копия на разписки,по отпуснат потребителски кредит на св. С.- л. 13-31, СТЕ-л.
41-47,характеристична справка- л.50,св. за съдимост-л.52,1бр.диск и1бр флашка- като веществени доказателства по
делото, заверен превод на копия от документи,заверени от
защитата,касаещи трудов ангажимент на подс. Н. във В.и паричен превод на св. С.-
л. 22-29 от съдебното следствие по НОХД №- 409/2017г по описа на ПОС, справка
за движението по инкриминираната
разплащателна сметка на св.С. с IBAN ***, и броя на извършените транзакции в периода ***
**** с инкриминираната й карта – „Debit Master Card PayPass“ под №-****- л. 70 от съдебното следствие по НОХД
№- 409/2017г по описа на ПОС, Тройна СТЕ-за л 111-115,докладна записка,справка
от Сектор пътна полиция, извлечения за постъпили сметки,Споразумение по НХОД №-
197/2108г по описа на ПРС ХVІ н.с. по хода
на съдебното следствие по
настоящото НОХД №І 310/2108г по описа на
ПОС.
От заключението на вещото лице И. по назначената на досъдебното
производство СТЕ се установява,че предоставените
за изследване цифрови носители на информация – 7 броя видеофайлове,
представляват цифрови презаписи от оригинални файлове, на записани върху
твърдите дискове на видеоохранителни системи видеозаписи. По същите на са
констатирани следи от манипулация/намеса при записаната информация.
Изследваните кадри са ограничено годни за провеждане на лицево-идентификационно
изследване, но годни за разпознаване от свидетели. Не се изключва възможността
заснетото във видеофайла, съдържащ се в преносимата флаш-памет, лице от видим
женски пол и лицето, опериращо с АТМ във видеозаписа от компактдиска да е на
подсъдимата Н..В съдебно заседание пред
първия първоистанционен съд експертът
поддържа заключението, като допълва, че отбелязването „не се изключва
възможността“ определя критерия - може да е, но може и да не е, тоест 50 % е вероятността да е това лице.В
настоящото съдебното производство пред съда експертът по същество повтори свето
заключение,като на основата на своята техническа компетентност
заяви ,че не е запозната с Европейската мрежа на криминалистическите институти,които
изследват признаците за индивидуализация на лицето. Предвид дадените указания от въззивният съд прецени,че е налице
необходимост от разширяване състава на експертизата, с цел включване на повече
експерти,за да се постигне необходимата
категоричност в заключението. На това основание заключението на вещите лица по
назначената от съда тройна СТЕ потвърди
обективната невъзможност да бъде дадено
категорично заключение да се извърши необходимата индивидуализация от
изследвания снимков материал по делото.
Вещите лица отново потвърдиха предишното
заключение от СТЕ,че по тези снимки може
да се извърши разпознаване на
лицето,което се базира на основата на индивидуалните възприятия на
разпонаващия,който може да разпознае или може и да не разпознае лицето.
Съдът кредитира заключенията и по двете
СТЕ,като намира,че те отговарят на критериите на Европейската мрежа на
криминалистическите институти,които изследват признаците за индивидуализация на
лицето,тъй като определиха степента на своето заключение чрез един от тази
критерии „ НЕ СЕ ИЗКЛЮЧВА ВЪЗМОЖНОСТТА ТОВА ДА Е ЛИЦЕТО“. Съдът намира,че
представените заключения се явяват компетентно изготвени по на това основание ги възприема изцяло.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. И.С. дадени както в хода на досъдебното производство, по хода на
съдебното следствие по НХД№- 409/17г по описа на ПОС,така и тези пред настоящата съдебна инстанция,част от
които приобщени към доказателствената маса по реда на осн. чл.281, ал.1 т.2 от НПК.
Показанията на посочената от съда група свидетели Б.,М.,Н.,Д.,Д. – част
от които по реда на чл. 281 ал.1 т.2 НПК и св. Ч., според съда следва да се кредитират
изцяло като обективни,логически
обвързани едни с други и с тези на св. С..
С оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира,че подс. Н. е осъществила от обективна и от субективна
страна съставомерните признаци на чл. 249, ал.1,вр. чл. 26 ал.1 от НК,понеже
в условията на продължавано престъпление,за периода от ***. до *** в
гр. П., с. Ж. и с. К. обл. П.е използвала
платежен инструмент - дебитна карта „мастер карт“ с № ****,издадена от банка ДСК,като без съгласието на титуляра И.Й.С.
е изтеглила сумите,както следва:
-
на ***. в 09.16ч. от
банкомат в с.К. на ул.“В. Л.“ е изтеглила сумата от 400 лв.
-
нa ***. в 09.54ч. от същия банкомат в с.К., на ул.“В.Л.“ е изтеглила сумата от 400 лв.
-
на ***г. в 09.19ч. от
същия банкомат в с.К., на ул.“В. Л.“ е изтеглила сумата от 400 лв.
-
и на ***г. в
13.44ч. от банкомат в гр. П., на бул.“В. Л.“ № ***е изтеглила сумата от 400 лв., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление и общо изтеглената сума възлиза на 1 600 лева. От обективна страна обемът на обвинителния акт и повдигнатото обвинение е редуциран от въззивният съд съгласно Решение №.- 28/09.02.2018г, с което частично е
потвърдена присъдата №-89/19.10.2107г на
първоистанционния съд по НОХД №-409/2017г на ПОС,с което подс. Н. е била
призната за невинна и оправдана по обвинението да е извършила престъплението по
чл. 249 ал.1 ,вр. чл. 26 ал.1 от НК
за датите на ***г. в
18.33ч. от банкомат в с.К.,обл.П. на
ул.“В. Л.“ да е изтеглила сумата от 400 лв.,на ***г. в 12.11ч. от
банкомат в с.К., обл.П., на ул,“В.Л.“ да е изтеглила сумата от
400 лв.,на ***г. в 16.304. от банкомат в с.Ж., обл.П.да е изтеглила сумата от
100 лв. и на 13.10.2014г. в 16.31ч. от същия банкомат в с.Ж., обл.П. да е изтеглила сумата от
50 лв,
Въз основа на безспорно установената и
доказана фактическа обстановка съдът приема за установено следното: Категорично
по делото бе установено,че на
първоначално посочената в обвинението
инкриминирана дата **** г., подсъдимата Н. и св. С. са отишли до АТМ устройството на
Банка ДСК ЕАД в с.К.. По желание на свидетелката и предвид нейното незнание да борави с
дебитната си карта, подсъдимата поставила въпросната дебитна карта в банкомата,
изискала тегленето на сумата от 400 лева и под диктовката на св. С. набрала
пин-кода на картата. Доколкото въпросният платежен документ на указаната дата е
бил използван от подсъдимата, но със съгласието и по искане на титуляра й С.,
то категорично на тази дата липсва реализирано престъпно посегателство с
въпросния платежен инструмент,предвид установеното знание и съгласие на неговия
титуляр.това от прана страна определя
липсата на законово основание
тези действия на подс. Н. да бъдат квалифицирани като осъществяващи изпълнителното деяние по чл.249,
ал.1 НК.
Категорично от доказателствата по делото бе установено,че след 17.00 часа на *** г. инкриминираната
дебитна карта е била предадена на св. С. от подс. Н.,предвид това че последната
я „намерила“ при оказваното от подсъдимата „съдействие“ по търсене на картата в
дома на свидетелката.С реално установеното по делото предаване на картата във владението на св. С.,то
след този момент дебитната карта е била единствено във фактическата власт на свидетелката.
По делото не се установиха други доказателства подс. Н., предвид повдигнатото й обвинение да е реализирала посочените
престъпни посегателства на ***: в 12.11
часа от банкомата в с. К*, от който да е
изтеглила сумата от 400 лева, в 16.30 часа от банкомата в с. Ж.,от който да е
изтеглила сумата от 100 лева и от същия
банкомат в 16.31 часа сумата от 50 лева. На това основание въззивният съд,в своето
решение е посочил,че липсват
доказателства след *** ***г подс. Н. да е осъществила вмененото й
престъпление
От показанията на разпитаните по хода на
съдебното следствие свидетели и извлечението
от ДСК се установява,че в периода след ***г
до късния следобед на ***г,при
установената среща в дома на св.С. с подсъдимата са били
осъществени инкриминираните транзакции с
дебитната карта на свидетелката.В този период - от ден четвъртък до ден петък
на следващата седмица категорично са индивидуализирани датата и часа на всяка
една от извършените инкриминирани транзакции,надлежно отразени в справката от ДСК по движението на откритата
разплащателна сметка на св. С.. При извършените от СТЕ обследвания на
видеофайловете на презаписите от оригиналните
файлове на записа върху твърдия диск на видокамерата на АТМ на Банка ДСК
в с.К. се установява,че на инкриминираните дати в периода - ***., *** и **** са
заснети кадри,които представят как лице от женски пол оперира с АТМ,което е
отчело,че лицето чрез дебитната карта на св. С. осъществява въпросните транзакции. При предявяване на ВД – 1бр. СД и след като записа без изгледан св. С. категорично
разпозна на експонираните й файлове от *** и ***г,че лицето, което се приближава към АТМ в с. К.и извършва
съответната транзакция с нейната дебитна карта е подс. Н.. Свидетелката
обоснова това си твърдение на обективно установените факти по делото,че се познава от години с подсъдимата,двете живеели
в едно село,били добри познати и за период от 6-7 години дори работили
заедно.След това често се виждали,ходили си на гости, свидетелката знае
подсъдимата с какви прически ходи,цвета на косата й, разпознава нейното
лице,походка,част от облеклото й,както и един от личните автомобила на Н., от
който тя слиза,преди да се насочи към АТМ.Свидетелката С. бе категорична,че
през м. ***г не е излизала в отпуск. През работните дни от този месец е била
винаги на работното си место от 08.00
часа до 17.00 часа в с. К.. Физически не е могла да се намира на ***. /ден петък/ в гр.П.,където
в 13.44 часа с нейната дебитна карта е
била осъществена транзакция за сумата от 400 лева. На този ден
и в късния следобед тя извикала
подс. Н. в дома си,за да търсят „изгубената“ й дебитна карта,при което изразила
своите съмнения към нея и малко след
това подс. Н. „ открила“ картата.
Показанията на свидетелите Б.,М.,Н.,Д. Д.
и Ч. се намират в обща логическа връзка с предявеното обвинение, в такава
връзка между си, а така също и с показанията на св. С.. Свидетелите Б.,М. и Д.,като
служителки в установени по делото фирми,които
отпускат парични заеми, обстойно
изясняват общността от факти относно многократните посещения на подс. Н. в техните
офиси,където се предлагали в онзи период бързи потребителски кредити.
Подсъдимата се възползвала от близките
си приятелски вазимоотношения с множество лица,включително и със св. С.,
най-често чрез тяхното знание,но и без изразено такова от някои лица съгласие, тя взимала техните документи за самоличност и се
явявала в тези офиси с искане да се подготвят договори за отпускане на паричен заем на
името на лицата,чийто документи представяла. В някои от случаите тя представяла
пред кредитния инспектор версията за „невъзможността“ искателя да се яви
непосредствено,като боравила със съответното пълномощно,друг път провокирала
телефонни разговори между кредитния инспектор и „кандидата“ за кредит, или пък /както в настоящото дело/ се явила заедно със
св. С.,като изготвили документите и кредита
бил отпуснат на името на С.,при уговорката между тях двете,че подс. Н.
надлежно ще го погасява. Имало случаи, в
които подсъдимата съставила и използвала неистински частни документи, като молба-декларация за отпускане на потребителски кредит и договор за предоставянето на такъв кредит, на
които са били придадени във вид,че са
подписани от трето лице са били обект на наказателното правораздаване. По тези
поводи подс Н. била осъдена,с влязла в сила присъда на Районен съд гр.Пловдив,с
наложено наказание лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 309
ал.1 и чл. 212 ал.1 от НК. Тези два случая косвено подкрепят част от тезата на
обвинението,че през 2014г подсъдимата търсила
различни начини,за да се снабди с финансови средства,за да погасява
други свои парични задължения.- л. 148-149 съдебното следствие. Показанията на св. Н. потвърждават косвено тези факти,като с тях той изяснява,че в края на ***г разбрал,че неговата съпруга се
е задължила по множество кредити,като е използвала техни познати,включително
разбрал и за заема от 8 000 лева на св. С..При него идвали хора,които си
търсили парите- 3000 лева, друг 5 000 лева.От Н. разбрал,че след като се
отпускали тези кредити,тя ги прехвърляла на своя сметка,за да може да се
разплаща по други отпуснати лично на нея кредити. Предвид фактическата невъзможност
да обслужва тези заеми,в края на ***г тя напуснала България.Според съда показанията
на св. Д. също се намират в пряка връзка с повдигнатото обвинение и подкрепят
обвинителната теза. В качеството си на оперативен работник през ***г той
извършил проверка по молбата на св.С.,в която тя заявила обстоятелствата по „изгубването“
на дебитната й карта,съответно съмнението за участието на подс. Н. в това
и установеното от свидетелката в
по-късен момент,че има налице
неправомерни транзакции от сметката й в ДСК за тегления на постъпили суми в
тази сметка, по сключени потребителски кредити от нейно име,без тя да знае за
това.Съобразно тази проверка св. Д. призовал подс. Н. в РПУ гр.Хисаря,където
тя потвърдила своето участие в инкриминираните транзакции от сметката на С.,но
заявила,че в момента,към ***г спрямо св. С. няма насочени вземания,тъй като
тя всичко е изплатила,което обстоятелство било потвърдено от С. по преписката.
Престъплението по чл.249 ал.1 от НК касае
правилното функциониране на паричната и кредитна система в страната.Съобразно
правната доктрина предмета на това престъпление може да бъде само истински и редовно
издаден платежен инструмент,по смисъла на чл. 93 т.24 от НК. Използването на
такъв инструмент,без знанието и съгласието на упълномощеното лице да се осъществяват
с него платежни операции е основание да се носи наказателна отговорност. Престъплението
е на формално извършване и със самото въвеждане на платежния инструмент в банкоматното
устройство се осъществява изпълнителното деяние. Размерът на изтеглената и дали въобще е изтеглена сума
няма отношение към съставомерността на деянието. Настъпилия вредоносен
резултата от това деяние може да има отношение единствено към размерът
на наказанието с оглед отегчаващото обстоятелство.Предвид състава на изпълнителното деяние следва да се прецени
дали извършеното не осъществява признаците на друго съставомерно престъпление,като
съдебната практика еднопосочно
определя,че това деяние не може да се
квалифицира като кражба: Р. №-432/06.12.2012г по н.д. №- 1274/12г на ВКС
ІІ н.о.,Р. №- 261/26.05.2010г. по н.д. №- 2011/2010г на ВКСС І н.о.,Р. №-625/04.01.2011г по н.д. №-
646/2010г на ВКС ІІ н.о. и др. От
обективна страна деянието се осъществява със самото въвеждане на платежния
инструмент в съответното устройство.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено,като подсъдимата Н. е съзнавала обществено-опасния му
характер,предвиждала е обществено-опасните му последици.
В хода на съдебните прения защитата
представи версията за налично установен по делото доказателствен дефицит,какъвто
предшестващия първоистанционен съд обсъдил и приел в своята оправдателна
присъда.Според защитата показанията на св. С. не следва да се възприемат
еднозначно,тъй като се явява заинтересована
от изхода на делото. Проведеното разпознаване в хода на съдебното следствие не
обосновавало категорично предвид кои
белези С. разпознава на снимките и видеозаписа лицето,което осъществява инкриминираните транзакции.Защитата
представи своето становище,че
показанията на св.Д. се явяват от лице,което е заинтересовано от изхода на
делото,тъй като е лице,което е
извършвало действия по разследване по делото. Според защитата заключенията
по извършената СТЕ от досъдебното
производство,както и разширената такава по хода на настоящото съдебно следствие
не са дали категоричен отговор на
поставения въпрос за разпознаване на лицето,тъй като са боравили с вероятността
от 50 % .
В останалата си част пледоарията на
защитата представи становище по отношение алтернативното искане при евентуално
наложено от съда наказание, то да се
отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и да не се вземат предвид посочените от
прокурора отегчаващи,тъй както се явяват необосновани.Моли да се наложи в условията на алтернативност
наказание лишаване от свобода,което да се отложи по реда на чл. 66 от НК,като
съда да не налага предвиденото наказание
глоба.
Съдът намира,че представената в
пледоарията на прокурора теза се явява частично основателна.Становището за
постановяване на осъдителна присъда се
явява обосновано,предвид възприетата с мотивите към присъдата на съда
фактическа обстановка и анализ на гласните
и писмени доказателства по делото.Съдът не възприема предложената от прокурора
индивидуализация на наказанието лишаване от свобода по размер,като счита,че то
не кореспондира с налично установените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Не се възприема тезата на защитата в
частта досежно наличието на доказателствен дефицит по делото,което да определя
законовата възможност от постановяване на осъдителна присъда.Пред съда не се
поставя под съмнение начина,по който подс. Н. се е сдобила с дебитната карта на
св. С. вечерта на ***г,когато за известен период била с отклонено внимание
в дома си. Възприетия на това основание извод от съда кореспондира с
доказателствата,които изключват св. С. в инкриминирания период **. – ***г да е боравила с дебитната си
карта и в който период са установени неправомерните
транзакции с тази карта,осъществявани от
заснетото лице от женски пол,разпознато от С. и св. Д.. За съдебния
състав не възникват съмнения по отношение на това разпознаване,което при
условията на непосредственост св. С. посочи обективни и логически доводи като
дългогодишното си познанство и чести контакти с подсъдимата,за да представи своя категоричен отговор по
разпознаването на лицето. На същото
основание съдът възприема тезата на защитата като необоснована и незаконосъобразна
по отношение фактите,които св. Д. интерпретира. Процедурата,по която този
свидетел се е запознавал или установявал фактите по назначената му полицейска
проверка през ***г не определя,че той е
извършвал действия по разследване по смисъла на чл. 118 ал.3 от НК. На това
основание той е осъществявал служебните си задължения и становището на
защитата,че е заинтересовано лице или лице,което било осъществило действия по разследването се
оценява от съда като неоснователно.Тезата на защитата се основава
и върху заключенията на вещите по СТЕ-зи,
които заявиха,че не се изключват възможността заснетото лице от женски пол
на изследваните устройства да е подсъдимата Н.,като посочиха степента от 50%
вероятност. Това обстоятелство е
допълнено със заключението на вещите лица,че заснемането дава възможност да се
извърши разпознаване на лицето по
представения за изследване снимков материал,която правна възможност бе
използвана от съда в хода на съдебното следствие.В обема от доказателствената
съвкупност и по хода на съдебното следствие бяха събрани гласни и писмени
доказателства за недоброто финансово
състояние на подс. Н. през ***г,в която връзка тя изпаднала в парични задължения към небанкови институции предоставящи бързи
потребителски кредити. Целта на подсъдимата да покрива тези си задължения я
принудили към описаните във фактическата страна на настоящото дело действия. От
една страна спрямо св.С. да използва
нейното доверие,за да изтегли кредит за
8 000 лева,както и да се възползва без знанието и съгласието на свидетелката
при боравенето с инкриминираната дебитна
карта.От друга множеството посещения в офиси на
фирмите предоставящи кредити и проведени срещи с кредитни
инспектори-свидетели по делото, в търсенето на възможности за получаването на
парични заеми. Според съда тези
доказателства също се намират в обща връзка
с останалите доказателства по делото,при изясняване подбудите и
мотивите за осъщественото от Н. деяние.
При така посочената правна квалификация
и след като съобрази с целите на специалната и на генералната превенция и на
обстоятелствата на чл. 54 от НК съдът
намира,че на подс.Н. следва да се определи наказание при превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства се
имат предвид чистото съдебно минало, добри характеристични данни,трудова
ангажираност и възстановяване на паричното
задължение към пострадалото лице. Отегчаващо обстоятелство се явява
проявената престъпна упоритост за
осъществяване на множеството на брой неправомерни деяния при условията на чл.
26 ал.1 от НК.
Най справедливо е на подс. Н. да се
определи наказание при значим превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства от две години и шест месеца лишаване от свобода. Следва да бъде
наложено и императивно предвиденото наказание Глоба,което съдът определя в
размер от 1 000 лева,предвид характера и степента на обществена опасност на деянието
и възстановения размер на причинената минимална вреда.
Според съда в случая не е налице
възможността от приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.Наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства не може да обоснове правния извод,че и
най-леко предвиденото в закона наказание ще се окаже несправедливо тежко за
подсъдимата. Деянието не се отличава с такава ниска степен на обществената си
опасност от другите типично осъществявани престъпления по чл. 249
ал.1от НК. Подбудите и най-вече начина
на неговото осъществяване не може да определят налагане на по-леко от
предвиденото в закона минимално наказание лишаване от свобода.
Следва да се приложи чл. 66 ал.1 от НК, тъй като
са налице императивно
определените условия в закона подсъдимата да не е осъждана на лишаване
от свобода, определеното й наказание е в размер от две години и шест месеца лишаване от свобода и за
постигане целите на наказанието и преди всичко да поправянето на подсъдимата не
е наложително да го изтърпи ефективно.
Веществените доказателства – 1бр СД и
1бр флаш-памет,следва да останат по делото.
На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимата
Р.Н. следва да заплати по сметка на ОД МВР гр.-Пловдив сумата от 140/сто и
четиридесет/ лева разноски по досъдебното производство. Следва да заплати
сумата от 150/сто и петдесет/ лева разноски
по сметка на Окръжен съд за разходи в съдебното производство.
Подбудите за извършване на деянието са
користни.
Предвид изложеното съдът постанови и
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: